РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Нови пазар, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Жулиета Ц. Стоянова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Гражданско дело
№*243620100939 по описа за 2024 година
Производството пред Районен съд-Н. е образувано по депозирана искова молба от
„Е.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., район В., ж.к. „М.“, ул. „Р.“ № *, с
ЕИК ***, представлявано от управителя Т.И.В., чрез пълномощник, против М. К. Д., гр. Н.,
ул. „М.“ №*, за признаване за установено между страните, че Д. дължи на ищеца сумата от
3012,13 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит за периода от
21.04.2023г.-21.04.2024г. и 808,05 лв. възнаградителна лихва за периода от 21.04.2023г.-
21.04.2024г.
Твърди се в исковата молба, че на 16.12.2022г. между „У.“ ЕАД и М. К. Д. бил
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ответницата била
отпусната сума в размер на 17 250 лв., чиито връщане било разсрочено на шестдесет
месечни вноски, всяка от които в размер на 362,33 лв., като общото задължение по договора
възлизало на 21 739,68 лв. Договорено било кредидът да се олихвява с годишен лихвен
процент в размер на 6,79 % . Началото на погасяване на кредита било на 21.12.2022г., а
падежът му на 21.11.2027г. На 08.12.2023г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне
на вземания, по силата на който ищецът придобил вземането срещу ответника. Твърди, че Д.
била уведомена за цедирането на дълга с изпращане на писмо-уведомление от 15.03.2024г. В
7 дневен срок от тази дата, на същата била дадена възможност доброволно да изпълни
задълженията си, което не било сторено.
Към 25.04.2024г. срокът на договора за кредит не бил изтекъл, поради което в
Районен съд-Н. било депозирано заявление за издаване на заповед за парично задължение по
1
чл. 410 от ГПК само по отношение на вноски с настъпил падеж и съответната
възнаградителна лихва. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 554/2024г. по
описа на Районен съд-Н., по което била издадена заповед за изпълнение. Тъй като към
момента на депозиране на исковата молба в съда задължението на ответницата не било
погасено, за „Е.“ ЕООД възникнал правен интерес да предяви иск за установяване на
вземането си, за което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата М. К. Д., която получила исковата молба,
ведно с приложенията при условията на чл. 46 от ГПК / съобщението било връчено на друго
лице-нейна *, която се съгласила да й го предаде/, не депозира отговор.
В съдебно заседания ищецът не се явява като представя писмени становища чрез
пълномощник, в които твърди, че след депозиране на исковата молба, дала началото на
настоящото производство, е осъществил контакт с ответника и е подписал извънсъдебно
споразумение. Във връзка с дадените указания от съда с доклада по чл. 140 от ГПК, че не се
сочат доказателства, че са били изпълнени условията на ЗПФУР, прави искане за изменение
на доклада в тази му част с оглед представеното по делото сключено извънсъдебно
споразумение като във връзка със същото намира, че тези обстоятелства не се нуждаят от
доказване. Прави искане да бъде постановено решение при условията на направено
признание на ответника, че дължи сумите по заповедта за изпълнение към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК. Моли да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответникът М. К. Д., редовно призована при условията на чл. 40, ал. 2 от ГПК, не се
явява и не изпраща представител.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, прецени същите поотделно и
в съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна.
На 16.12.2022г. между ответника М. К. Д. с ЕГН ********** и „У.“ ЕАД с ЕИК ***
бил сключен договор за потребителски паричен кредит №***, чиято цел била
рефинансиране на други три кредита с номера *, * и *. Цената на кредита възлизала на 17
000,00 лв., като било договорено ответникът да заплати и 250,00 лв такси за разглеждане на
заявлението за кредита. За предоставения потребителски кредит длъжникът дължал плаваща
лихва, начислена върху главницата от 17 250,00 лв, формирана от цената му и таксата за
разглеждане на заявлението за кредит. Начисляването на договорната плаваща лихва
започвало от датата на усвояване на кредита, която в случая е 16.12.2022г., а методиката за
определянето й била инкорпорина в Общите условия на банката и не можело да бъде
променяна от самата банка. Договорната лихва се състояла от променлив годишния лихвен
процент, който пък от своя страна се формирал от референтен лихвен процент и надбавка.
Годишният процент на разходите възлизал на 10,80 %. Общата дължима сума от ответницата
възлизала на 21 739, 68 лв , платими на шестдесет вноски / пет години/ , всяка от която на
стойност 362,33 лв.
От назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по така сключения
2
договор за потребителски паричен кредит ответникът М. К. Д. и усвоила сумата по него по
следния начин: 4921,37 лв са използвани за обслужване на договор *, 989,09 лв. –за
обслужване на договор *, 9 954,19 лв. за обслужване на договор № * и 1135,35 лв. са били
преведи в разплащателна сметка, открита на нейно име в банковата институция, за което
вещото лице е установило, че е съставено преводно нареждане № ***.
След усвояването на отпуснатия кредит, ответницата не изпълнявала задълженията
по него редовно-внасяла месечни вноски с частични суми и на различни дати от посочената
дата за падеж-двадесет и първо число на всеки месец. Така в периода от 22.12.2022г.-
11.12.2023г. ответникът Д. внесла общо сумата в размер на 1966,23 лв. За посочения в
исковата молба период-21.04.2023г.-21.04.2024г. съобразно договореното между страните,
ответницата дължала главница в размер на 3012, 13 лв. и договорна лихва в размер на 915,10
лв.
На 08.12.2023г. бил сключен договор за цесия между „У.“ ЕАД и ищеца „Е.“ ЕООД,
съобразно който последните придобили вземането по договора за кредит №*** от
16.12.2022г., което към тази дата възлизало общо на 16 706,19 лв., от които 15 898,14 лв.
главница и 808, 05 лихва. Изпълнителният директор на цесионера упълномощил ищеца да
уведоми съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД ответника / длъжника по кредита/ за
цедираното вземане. До Д. било изпратено писмо за осъществената цесия, в това число и че
сумите за погасяване на задълженията по договора следва да бъдат внесени по посочена
сметка в банка „ОББ“ АД в 15-дневен срок от поучаване на уведомлението.
Тъй като Д. не изпълнила задълженията си по договора за кредит, на 25.04.2024г. в
Районен съд-Н. ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. дело № 554/2024г. по описа на
Районен съд-Н.. Била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 283 от 30.04.2024г. за следните суми: 3012,13 лв., представляваща главница по
цитирания по-горе договор за периода от 21.04.2023г.-21.04.2024г., ведно със законна лихва
за забава, считано от 29.04.2024 г. до изпащане на задължението, 808,05 лв договорна лихва
за същия период, както и направените по делото разноски за държавна такса в размер на
76,40 лв и адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 лв.
Тъй като заповедна за изпълнение била връчена на длъжника /ответника/ при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК с определение № 455/04.06.2024г. Районен съд-Н. указал на
ищеца да предяви иск по реда на чл. 422 от ГПК. В едномесечния срок това било сторено.
След депозиране на исковата молба по чл. 422 от ГПК в периода от 19.09.2024г. до
10.03.2025г. по договора за потребителски паричен кредит №***/16.12.2022г. в
счетоводството на ищеца постъпили плащания в общ размер на 4 322,59 лв.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на приобщените по
делото писмени доказателства- договор за потребителски паричен кредит №*** от
16.12.2022г., общи условия и погасителен план към същия, искане за рефинансиране на
съществуващ дълг, преференциални условия при превод на работна заплата, съгласие за
директен дебит, договор за цесия от 08.12.2023 г., уведомление до ищцата за извършена
3
цесия и предсрочна изискуемост, потвърждение за извършена цесия на парични вземания и
получаване на договорената цена за всички вземания в това число о процесното,
приложение №1 към индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
08.12.2023 г. , служебно приложеното ч.гр.дело №554/2024 г. по описа на РС- Н. и
споразумение за разсрочване на парично задължение.
При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи: предявени
са кумулативно два обективно съединени положителни установителни иска по чл. 422, ал. 1
от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 99 и сл. от ЗЗД,
вр. с чл. 6 от ЗПФУР, като същите се считат предявени от момента на издаване на заповедта
за парично изпълнение по чл. 410 от ГПК с цел да се установи дали вземанията, предмет на
заповедното производство съществуват, като при уважаване на тези искове ще влезе в сила
заповедта за изпълнение, съответно ще бъде издаден изпълнителен лист.
Възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): възникнало облигационно правоотношение,
по силата на което У.“ ЕАД е предоставило на М. К. Д. кредит на стойност 17 250 лв.;
валидно сключено облигационно правоотношение, по силата на което У.“ ЕАД е цедирало
задълженията на Д. на ищеца- „Е.“ ЕООД; неизпълнение на задълженията по кредита от
страна на Д..
Исковете са предявени от „Е.“ ЕООД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на
кредитор срещу ответника М. К. Д. в качеството й на длъжник, на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 283/ 30.04.2024 г. по ч. гр. д. № 554/2024 г. на
Районен съд-Н., и след връчването на заповедта на длъжника чрез залепване на уведомление
по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото
исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на
настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
Ответникът М. К. Д. не е депозирала отговор на исковата молба, като съдът е указал
на ищеца, че мълчанието на ответника не го освобождава от задължението му по чл. 154,
ал.1 от ГПК да докаже правопораждащите факти.
Съдът приема за безспорно установено възникването на валидно облигационно
правоотношение, по силата на което У.“ ЕАД е предоставило на М. К. Д. кредит на стойност
17 250 лв.
Видно от представените по делото писмени доказателства, обективиращи
кореспонденция между страните по делото, водена по електронен път -искане за
предоставяне на кредит, съгласие за обработка на лични данни и декларация за
информираност относно правата на субекта на данните, искане за рефинансиране на
съществуващ дълг, договор за потребителски паричен кредит, ведно с Общите условия към
него, както и преференциални условия по същия кредит, подписани от тях с квалифициран
4
електронен подпис, е, че договорът, сключен между страните по делото, представлява
предоставяне на финансови услуги от разстояние, поради което за него са приложими
разпоредбите на ЗПФУР. Това е така, тъй като в случая са налице предпоставките, визирани
в разпоредбата на чл. 6 от ЗПФУР / ред. 06.03.2018г. /, съобразно която договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправяне на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние-едно или
повече. Разпоредбата на т. 1 от ДР на ЗПФУР сочи, че измежду финансовите услуги, по
отношение на които този закон е приложим, е и кредитирането.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР доставчикът на финансова услуга / ищецът/ е длъжен
да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя;
че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2; че е получил съгласието на потребителя за
сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през
който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно нормата на чл.
18, ал. 2 от ЗПФУР при доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на
изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните
изявления-ЗЕДЕП ( загл. Изм. ДВ бр. 85/2017г.-Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги ) Закон за електронния документ и електронния
подпис.
Видно от приобщените по делото и посочени по-горе доказателства процесният
договор е бил сключен чрез размяна на изявления по електронен път, поради което
приложимият закон относно формата на изявленията е ЗЕДЕУУ. Съобразно чл. 3 от
ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ по
смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014г., съдържащ електронно изявление. По смисъла на чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г.
електронния документ представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма,
по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, т.е електронният
документ не е необходимо да бъде инкорпориран на хартия и подписан. Съобразно
разпоредбата на чл. 4, изр. 1 от З ЗЕДЕУУ автор на електронно изявление е физическо лице,
което в изявлението се сочи като негов извършител.
С оглед изложеното по-горе и представените по делото договор за потребителски
паричен кредит №***, съдържащи информация относно личните данни на ответника Д.-
ЕГН, адрес, номер на лична карта, както и представеното съгласие за обработка на лични
данни, подписани с квалифициран електронен подпис от същия, съдът приема, че
процесният договор е бил сключен при спазване разпоредбите на ЗПФУР. Наред с това
видно от заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, Д. е получила
заемната сума и е извършила плащания, с което е признала валидността на обвързването си.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да прехвърли
5
вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за
потребителски кредит предвижда това, т. е. следва да е налице изрична уговорка между
кредитополучателя и кредитодателя, която да предвижда възможност за прехвърляне на
вземанията по договора за потребителски кредит. В случай, че вземането бъде прехвърлено,
без това да е било заложено в самия договор, то ще бъде недействително. Видно от
сключения договор за потребителски кредит №*** от 16.12.2022 г. и Общите условия,
представляващи неразделна част от него, по-конкретно в чл. 12, ал. 6 и ал. 7 от Общите
условия към договора, е предвидена такава възможност.
Съдът счита, че договорът за цесия е произвел своето действие, въпреки че не е бил
съобщен на ответника Д. по предвидения за това ред и не се събраха доказателства, че Д. е
била уведомена за цедирането на дълга с изпращане на писмо-уведомление от 15.03.2024г,
както и че в 7 дневен срок от тази дата, на същата била дадена възможност доброволно да
изпълни задълженията си, което не било сторено. По делото от страна на ищеца са
представени уведомление до ищцата за извършена цесия и предсрочна изискуемост,
потвърждение за извършена цесия на парични вземания и получаване на договорената цена
за всички вземания в това число и Приложение №1 към индивидуален договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 08.12.2023 г., но няма доказателства те да са достигнали до
ответника, т.е. преди предявяване на иска по чл. 422 от ГПК той не не е бил надлежно
уведомен за извършената цесия. Наред с това обаче е налице надлежно връчване на
ответника на приложеното към исковата молба уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и
останалите документи относно извършената цесия , което представлява редовно
уведомяване. Т.е. с връчването на исковата молба на ответника, ведно с приложенията към
нея, съдържащи и документи, обективиращи осъществената цесия, ответникът се счита
уведомен за нея. Още повече, че заключението на вещото лице сочи, че след депозиране на
исковата молба на 18.07.2024г. ответникът е правил плащания към ищеца-първото такова е
на 19.09.2024г.
Тук е мястото да бъде обсъдено и споразумението за разсрочване на парично
задължение, представено по делото от лице, което няма представителна власт по отношение
на ответника, доколкото не попада след лицата, посочени в разпоредбата на чл. 32 от ГПК.
Въпреки че носи квалифицирания електронен подпис на ответника, съдът няма да го вземе
предвид при преценката досежно основателността на иска.
На следващо място, както бе указано на страните, съдът следи служебно за наличието
на неравноправни клаузи в сключения договор за потребителски паричен кредит. Съгласно
чл. 9 от ЗЗД, страните по договора могат свободно да определят съдържанието му, доколкото
то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. За противоречащи на
добрите нрави следва да се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически
слабите участници в оборота и се използва недостига на материални средства на един субект
за облагодетелстване на друг. По отношение размера на възнаградителната лихва в
съдебната практика се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане
на такава е действително, не следва да бъде по-голям от трикратния размер на законната
6
лихва. В този смисъл са Решение № 906/30.12.2004г. по гр. дело № 1106/2003г. на II г.о.
ВКС, Решение № 378/ 18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г. на г.о. ВКС, Решение № 1270/
09.01.2009г. по гр. дело № 5093/2007г. на II г.о. ВКС и Определение № 901/10.07.2015г. по
гр. дело № 6295/2014г., IV г.о. ВКС. Към датата на сключване на процесния договор,
договорната лихва по него не надхвърля трикратния размер на законната лихва, с оглед на
което, клаузите, с които последната е уговорена не противоречат на добрите нрави. Според
настоящия съдебен състав, процесният договор за кредит отговаря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 1-7 от ЗПК, а именно изготвен е на разбираем език, в него е посочена датата и
мястото на сключването му, вида на предоставения кредит, името, единния граждански
номер, постоянния и настоящия адрес на потребителя; името/наименованието,
правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на
кредитора, срока на договора за кредит, общия размер на кредита и условията за
усвояването му. В договора за кредит, страните по него са постигнали съгласие по
установените в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК нормативни изисквания – променлив годишния
лихвен процент, който пък от своя страна се формирал от референтен лихвен процент и
надбавка, като е посочена е методиката на определянето му, ГПР в размер на 10. 80 % и
общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за
кредит – 21 739,68 лева.
Спазено е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 и в Общите условия, представляващи
неразделна част от договора се съдържа клауза, която дава информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.
Спазено е изискването и за предоставяне на договорна информация – ответницата
е удостоверила чрез подписа си, че е получил от кредитора необходимата преддоговорна
информация по ЗПК.
Изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК в договора да бъде отразено наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да
бъде упражнено и др. условия за упражняването му, вкл. информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, също
е спазено. В чл. 4, ал. 3 от Общите условия, представляващи неразделна част от договора е
уговорено правото на отказ /в 14-дневен срок, без да дължи обезщетение или неустойка/.
Императивните изисквания на посочената норма са спазени, т. к. правото на отказ на
ответника от договора е изрично уредено.
По така изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че
ответникът Д. се явява неизправна страна по валидно възникналото между страните
облигационно правоотношение, като намира за доказано, че в полза на ищеца "Е." ЕООД в
качеството му на частен правоприемник на "У." ЕАД съществува ликвидно и изискуемо
вземане спрямо ответника-кредитополучател.
Относно размера на вземанията, съдът кредитира заключението на назначената по
7
делото съдебно – счетоводна експертиза, според което дължимата сума за претендирана
падежирала главница за периода от 21.04.2023 г. /начална дата на забавата/ до 21.04.2024 г. /
датата, предхождаща тази на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК и настъпил падеж
по всяко една от вноските съобразно погасителния план/ възлиза на 3012, 13 лв. и която се
равнява на претендираната такава, за която е издадена заповедта за изпълнение, поради
което искът за главница следва да се уважи изцяло, като основателен и доказан в пълния му
претендиран размер.
Следва съобразно петитума на исковата молба да се уважи и искането за законна
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело
№ 554/2024г. по описа на Районен съд-Н.-29.04.2024г. до окончателното й изплащане.
Предявеният иск за сумата от 808, 05 лева, представляваща договорна лихва за
вноските с настъпил падеж за периода от 21.04.2023 г. до 21.04.2024 г. включително , отново
съобразно кредитираното заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, се
явява основателен и следва да бъде уважен до този размер съобразно диспозитивното
начало, закрепено в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК. Заключението на вещото лице е, че
размерът на договорната лихва за този период възлиза на 915,10 лв.
Безспорно по делото се установи от приложената към заключението на вещото
лице служебна бележка, изхождаща от ищеца, от която е видно, че след датата на
предявяване на иска по чл. 422 от ГПК ответникът е правил плащания по кредита, които
възлизат общо на 4322,59 лв. Но доколкото нито ищецът, нито ответникът, са посочили, че
тези плащания покриват задълженията на ответника по издадената заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК № 283/30.04.2024г., издадена по ч.гр.д. № 554/2024г. по описа на Районен
съд-Н., настоящата инстанция счита, че не следва да приема задълженията по заповедта за
погасени. Това е така и защото, по делото се събраха доказателства, че към момента на
осъществяване на цесията общите задължения на ответника към ищеца са възлизали на
15 898,14 лв. –главница и 808, 05 лв. договорна лихва.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
който разглежда установителни искове, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с
осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към
момента на образуването му, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания в
установените от съда размери. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за
сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 554 по описа за 2024 г. на РС – Н..
В заповедното производство ищецът е направил разноски от 76, 40 лева за
държавна такса и 240, 00 лева за адвокатско възнаграждение или разноски в общ размер от
316, 40 лева. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са
действително направени.
8
С оглед изхода на настоящото производство и двете страни имат право на
разноски. Ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, които възлизат
общо на 793,92 лв, от които 316,40 лв. направени разноски в заповедното производство, 409,
01 лв. възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза и 68,51
лв.-държавна такса, заплатена в исковото производство, които съобразно изхода на делото
следва да бъдат заплатени от ответника Д.. Ответникът Д. не претендира разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. счл. 99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл. 6 от ЗПФУР по
отношение на М. К. Д., ЕГН **********, гр. Н., ул. „М.“ №*, ЧЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС
МАТКРИКС“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., район В., ж. к.
М., ул. "Р." №*, сграда "М.", представлявано от Р.И.М.Т. – Управител, по Договор за
потребителски паричен кредит №*** от 16.12.2022 г., сключен между "У." ЕАД и М. К. Д.,
което вземане по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
08.12.2023 г. е прехвърлено на ищеца "Е." ЕООД, следните суми: 3012,13 лв. –претендирана
главница за вноски с настъпил падеж за периода от 21.04.2023г. до 21.04.2024г., 808, 05 лв –
договорна лихва за периода от 21.04.2023г.-21.04.2024г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 554 по описа за 2024 г. на Районен съд – Н. – 29.04.2023 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. К. Д., ЕГН **********, гр. Н., ул. „М.“ №* на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК да заплати на "Е." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С.,
район В., ж. к. М., ул. "Р." №*, сграда "М.", представлявано от Р.И.М.Т. – Управител, сумата
от 793,92 лв,, от които 316,40 лв., представляващи направени разноски по ч. гр. д. №
554/2024г. по описа на Районен съд-Н., и 477, 52 лв. направени разноски по настоящото
дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Шумен в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
9