№ 2435
гр. Варна, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена Стоилова
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело №
20243110112651 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковата молба подадена от Б. К. Н.,
ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. „************“ бл.53, вх. 1, ет. 5, ап. 14,
срещу: М. С. Р., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. „************, бл. №53, вх.
1, ет. 5.
Предявен е осъдителен иск по чл.57, ал.2 от СК с искане съдът да осъди
М. С. Р., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. „************, бл. №53, вх. 1, ет. 5
да заплати на Б. К. Н., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. „************“ бл.53,
вх. 1, ет. 5, ап. 14, сума в размер на 13 920 лева за периода 01.01.2020г. до
01.01.2024г., за 48 месеца по 290 лв. месечно, представляваща месечен наем за
ползването от М. С. Р. на собствената на ищеца ½ ид.ч. от семейното им
жилище, съставляващо апартамент, находящ се в гр.Варна, ж.к.
„************" блок 53, вх. 1, ет. 5, ап.14 ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 07.10.2024г. до изплащане на претендираната сума.
В исковата молба се сочи, че с решение № 78/07.01.2020г. по гр.д. №
****/2019г. ВРС, е прекратен с развод брака между страните, сключен на
08.06.2016г. в гр. Варна, за което е съставен акт за гр. брак №******г. от
Община Варна.
Съгласно решение по гр.дело № ****/2020г. на ВРС за делба,
апартамент № 14, с площ от 91.08 кв. м., представляващ обект с
1
идентификатор ***********.3.14 по КККР на гр. Варна, в сграда № 3, в
поземлен имот с идентификатор ***********, с адрес гр. Варна, ж.к.
„************" блок 53, вх. 1, ет. 5, ведно с прилежащ от избено помещение
№ 14, с площ от 9 кв. м., бил поделен между страните, чрез изнасянето му на
публична продан, приключила м.януари 2024г.
Твърди, че за времето от месец януари 2020г. до приключване на
делбата месец януари 2024г. ответницата еднолично ползвала жилището, от
което ищецът през този период притежавал ½ ид.ч.
По отправяните от ищеца покани за доброволно уреждане на
отношенията, ответницата не се отзовала и заявила, че няма да плати без
съдебно решение.
С телепощи от мес. август и септември 2024г., които останали
невръчени, поради отказ на ответницата да ги получи, ищецът направил опит
писмено да уведоми ответницата за претенциите си. Изпратил съобщение
чрез приложение Вайбър, на което получил отговор, че без съдебно решение
нямало да заплати.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор от ответника.
В него се заявява, че иска е допустим, но неоснователен.
Не оспорва, че бракът между страните е прекратен с Решение
78/07.01.2024г. по гр.д. ****/2019 г. ВРС., като семейното жилище е
предоставено за ползване на ответницата и малолетния син на страните *****
Б.ов Н..
Заявява, че в Протокол от 13.12.2019 г , XIII състав на ВРС по гр.д.
****/2019г. в сключената спогодба между страните е записано, че ответникът
заявява, че се отказва от правото си на наем за семейното жилище, за периода
до навършване на пълнолетие на детето или решаване на въпроса за
съсобствеността, а именно: Семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ж.к.
************, бл. № 53, eт. 1, ет. 5, aп. 14; Семейното жилище, находящо се
вгр. Варна, ж.к. ************, бл. № 53, вх.1, ет. 5, което е в режим на дялова
съсобственост, да се предостави за ползване на майката М. С. Р. Н.а и детето
***** Б.ов Н.. Съдът одобрил сключената спогодба между страните.
Заявява, че по силата на спогодбата ищецът е отстъпил на ответницата
2
да ползва безвъзмездно неговата част от жилището.
Ответницата разбрала за претенцията на ищеца за наем през
м.09.2024г., като той й изпратил по вайбър снимка на покана по телепоща.
Страните са имали контакт преди това във връзка с водени дела по между им,
но ищецът никога не бил претендирал наем от ответницата.
Оспорва размерът на претендирания наем като твърди, че той е силно
завишен.
Заявява, че след развода между страните жилището се ползвало освен
от ответницата и от сина на страните, поради което дори и да дължала наем
той следвало да бъде определен за 1/3 от жилището. Ответницата не дължала
наем на ищеца за частта от апартамента ползвана от сина им.
В проведените открити съдебни заседания ищецът чрез процесуалния
си представител прави изменение в размера на предявеният иск като го
намалява на 290 лв. месечно и прави оттегляне по отношение на горницата от
10 лв. месечно до предявения първоначално размер от 300 лв. месечно. Моли
за уважаването на иска. Ответницата чрез процесуалния си представител моли
за отхвърляне на предявените искове на основанията посочени в отговора на
исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени и гласни
доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
От гр. д. ****/2019г. на ВРС, Решение № 78/07.01.2020 г. по гр.д. №
****/2019 г. на ВРС; Протокол от сз по гр.д. № ****/2019 г. от 13.12.2019 г. с
одобрена спогодба се установява, че на 30.04.2019г. М. Р. е предявила искова
молба за развод срещу Б. Н. пред РС Варна, по която е образувано
гр.д.****/2019г. на РС Варна. В осз от 13.12.2019г. страните са постигнали
споразумение родителските права по отношение на роденото от брака дете
***** Н., роден на 22.03.2015г. да бъдат предоставени на майката,
споразумели са се по отношение на режима на личен контакт между детето и
бащата, местоживеенето на детето е уговорено да е при майката на адрес гр.
Варна, ж.к. ************, бл. № 53, eт. 1, ет. 5, aп. 14; страните са се
споразумели по отношение издръжката на детето. Б. Н. заявява, че се отказва
от правото си на наем за семейното жилище, за периода до навършване на
пълнолетие на детето или решаване на въпроса за съсобствеността, а именно:
3
Семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ж.к. ************, бл. № 53, eт.
1, ет. 5, aп. 14; Семейното жилище, находящо се вгр. Варна, ж.к.
************, бл. № 53, вх.1, ет. 5, което е в режим на дялова съсобственост,
да се предостави за ползване на майката М. С. Р. Н.а и детето ***** Б.ов Н..
Съдът одобрява сключената спогодба между страните на 13.12.2019г., когато
тя влиза в сила. С Решение № 78/07.01.2020 г. по гр.д. № ****/2019 г. на ВРС
съдът е прекратил с развод сключения между страните брак. Решението е
влязло в сила на 30.01.2020г.
С Решение № 261457/30.11.2020 г. по гр.д. № ****/2020 г. на ВРС
апартамент № 14 с площ от 91.08 кв. м., представляващ обект с
идентификатор ***********.3.14 по КККР на гр. Варна, в сграда № 3, в
поземлен имот с идентификатор ***********, с адрес гр. Варна, ж.к.
„************" блок 53, вх. 1, ет. 5, ведно с прилежащ от избено помещение
№ 14, с площ от 9 кв. м., е допуснат до делба при квоти по ½ ид.ч. за всеки от
съделителите Р. и Н..
С Решение № 260100/17.02.2022 г. по гр.д. № ****/2020 г. на ВРС,
процесния апартамент е поделен между страните, чрез изнасянето му на
публична продан.
С Постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ *******, по
изп.д. № 125/2023 г. процесния апартамент е възложен на М. Р..
Постановлението е влязло в сила на 01.04.2024г.
С Телепоща № 4/05.08.2024 г. и Телепоща № 33/26.08.2024 г., за които
няма данни да са връчени на ответницата, ищецът е предявил претенция
срещу ответницата за заплащане на обезщетение за едноличното ползване от
нея на процесния апартамент за периода м.01.2020г. – м.01.2024г. в размер на
300 лева месечно.
Видно от Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, издадено от
Община Варна на 07.04.2025 г. и Удостоверение от 07.04.2025 г., издадено от
Община Варна, дирекция „ИАО“ в процесния апартамент имат регистрирани
постоянни адреси ответницата, двете й деца ***** Н. и ****** Димитрова и
лицето, с което живее на семейни начала ****** Димитров. В процесният
апартамент имат регистриран настоящ адрес освен горепосочените лица и
Десислава Даскалова.
Видно от приетата по делото СОЕ, която съдът кредитира като
4
обективна и компетентно изготвена се установява, че стойността на месечния
пазарен наем на процесния апартамент е в размер на 580 лева, а на ½ от него е
290 лева.
От показанията на св.Пейчева – майка на ищеца, чиито показания
съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани
по делото доказателства се установява, че страните закупили процесното
жилище и от 2014г. се преместили да живеят в него. През 2015г. се родило
детето на страните *****, а ищецът заминал да работи в Германия. След като
се върнал на 22.03.2019г. ответницата му казала, че иска да се разведат.
Ищецът още същия ден се върнал в жилището на майка си и не е живял в
процесното жилище. Ответницата имала мъж, с който съжителствала. По
време на развода уговорката между страните била след като се разведат да
продадат жилището и да си поделят парите. Имали уговорка, че ищеца няма
да претендира наем от ответницата, ако тя плаща цялата вноската по кредита
за апартамента, но тя не сторила това. В жилището освен ответницата,
живеело общото дете на страните. През 2024г. апартамента бил изнесен на
публична продан и закупен от ответницата.
От показанията на св.***** – приятелка на ответницата, чиито
показания съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства се установява, че ответницата живее в
процесния апартамент от 2014г., като след раждането на двете й деца ***** и
****** те живеят там заедно с нея, както и съжителят й ******, който живее
там от 2020г. Ответницата има дете от ищеца, което се казва ***** и дете от
съжителя си ******, което се казва ******. Св.***** знае, че по време на
бракоразводното дело ищеца няма претенции към ответницата по отношение
заплащане на наем за ползването на цялото жилище. През 2024г. ищецът
изпратил на ответницата снимка по Вайбър на Телепоща, с която претендира
наем от ответницата за ползването на апартамента за 4 години. През 2024г.
ответницата закупила дела на ищеца от процесния апартамент. За
закупуването на апартамента страните използвали кредит, по който
ответницата е заплащала вноските.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск по чл.57, ал.2 от СК с искане съдът да осъди
5
М. С. Р., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. „************, бл. №53, вх. 1, ет. 5
да заплати на Б. К. Н., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. „************“ бл.53,
вх. 1, ет. 5, ап. 14, сума в размер на 13 920 лева за периода 01.01.2020г. до
01.01.2024г., за 48 месеца по 290 лв. месечно, представляваща месечен наем за
ползването от М. С. Р. на собствената на ищеца ½ ид.ч. от семейното им
жилище, съставляващо апартамент, находящ се в гр.Варна, ж.к.
„************" блок 53, вх. 1, ет. 5, ап.14 ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 07.10.2024г. до изплащане на претендираната сума.
Съдът е обявил за безспорно между страните, че:
- че с решение № 78/07.01.2020г. по гр.д. № ****/2019г. ВРС, е
прекратен с развод брака между страните, сключен на 08.06.2016г. в гр. Варна,
за което е съставен акт за гр. брак №******г. от Община Варна.
- че апартамент № 14, с площ от 91.08 кв. м., представляващ обект с
идентификатор ***********.3.14 по КККР на гр. Варна, в сграда № 3, в
поземлен имот с идентификатор ***********, с адрес гр. Варна, ж.к.
„************" блок 53, вх. 1, ет. 5, ведно с прилежащ от избено помещение
№ 14, с площ от 9 кв. м. е придобит преди сключване на брака между страните
и е съставлявал семейното им жилище.
- с решения по гр.дело № ****/2020г. на ВРС за делба, апартамент №
14, с площ от 91.08 кв. м., представляващ обект с идентификатор
***********.3.14 по КККР на гр. Варна, в сграда № 3, в поземлен имот с
идентификатор ***********, с адрес гр. Варна, ж.к. „************" блок 53,
вх. 1, ет. 5, ведно с прилежащ от избено помещение № 14, с площ от 9 кв. м. е
допуснат до делба и поделен между страните, чрез изнасянето му на публична
продан.
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че през периода
01.01.2020г. до 01.01.2024г. страните са били съсобственици на процесното
жилище и основанието, от което произтича съсобствеността; че през
процесния период апартамента, който се е ползвал изцяло от ответницата,
размерът на месечния пазарен наем за процесния период, че е поканил
ответницата да заплаща месечен наем.
Ответникът следва да докаже че с решението за развод, с което е
одобрена спогодбата между страните процесния апартамент е предоставен за
ползване на ответницата и сина на страните, че ищецът е предоставил
6
ползването на своята част от апартамента безвъзмездно.
Между страните не се спори, че процесният апартамент е тяхна
собственост при равни квоти по ½ ид.ч., придобита преди сключването на
брака по между им и е представлявал тяхното семейно жилище.
Според разпоредбата на чл.57 от СК по силата на съдебното решение, с
което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5
от СК, възниква наемно отношение, но само в случай, че страните са
уговорили такова или в случай, че не са уговорили нищо по този въпрос.
Според разпоредбата на чл. 57, ал.2 от СК всяка от страните може да иска от
съда определяне на наем и след постановяване на решението за развод. В
случай, че страните са уговорили безвъзмездно ползване на един от тях на
семейното жилище между страните не възниква наемно отношение, а такова
по заем за послужване.
Искът по чл.57, ал.2 от СК е специален по отношение на иска по чл.31,
ал.2 от ЗС. В случая отношенията между страните по отношение ползването
на семейното им жилище са уредени със споразумение по между им по чл.49,
ал.4 от СК, съответно приложима е разпоредбата на специалния иск по чл.57,
ал.2 от СК.
Видно от Решение № 78/07.01.2020 г. по гр.д. № ****/2019 г. на ВРС;
Протокол от осз по гр.д. № ****/2019 г. от 13.12.2019 г. страните са сключили
споразумение по чл.49, ал.4 от СК, като с него са уредили и ползването на
процесното семейно жилище след прекратяване на брака по между им.
Ищецът се е съгласил да предостави на ответницата и общото им дете *****
безвъзмездното ползване на процесното жилище до навършване на
пълнолетие на детето или на решаване на въпроса за собствеността. По силата
на това споразумение между страните е възникнал договор за заем за
послужване по чл.243 от ЗЗД, по силата, на който заемодателят ищец е
предоставя безвъзмездно на заемателя ответницата и на тяхното общо дете
***** своята ½ ид.ч. от процесния апартамент за временно ползване, срещу
задължението за връщане на веща. Срокът на договора е до навършване на
пълнолетие на детето или на решаване на въпроса за собствеността. Според
разпоредбата на чл.244 от ЗЗД заемателят може да използва заетата вещ само
съобразно договора, а когато ползването не е уговорено - съобразно нейното
предназначение, и не може да отстъпва другиму ползването на вещта.
7
На основание чл.249 от ЗЗД заемодателят има правото да прекрати
и/или развали заема за послужване и преди изтичане на срока на договора в
случай, че се нуждае от веща, при смърт на заемателя или неизпълнение на
задълженията му по чл. 244 от ЗЗД.
С изявлението направено от ищеца до ответницата по телепоща през
м.08.2024г., което според показанията на св.***** е достигнало до
ответницата чрез съобщение по Вайбър, същия претендира обезщетение за
едноличното ползване от ответницата на процесния имот. Обезщетението се
претендира за минал период м.01.2020г. – м.01.2024г. Направеното изявление
от ищеца няма правно действие на прекратяване на договора за заем за
послужване, тъй като с Постановление за възлагане на недвижим имот, влязло
в сила на 01.04.2024г. на ЧСИ *******, по изп.д. № 125/2023 г. процесния
апартамент е възложен на М. Р. и тя е негов едноличен собственик. Поради
това от 01.04.2024г. договорът за заем за послужване е прекратен по право,
тъй като ищецът вече не е собственик на ½ ид.ч. от процесния апартамент.
Ищецът би могъл да прекрати или развали договорът за заем за послужване
само докато същия е действал между страните т.е. от 13.12.2019г., когато
съдът по гр.д.****/2019г. на ВРС е одобрил споразумението между страните
по чл.49, ал.4 от СК до 31.03.2024г., когато ищецът е бил собственик на ½
ид.ч. от имота, което той не е сторил.
Ищецът няма основание да претендира заплащане на възнаграждение
за ползването на имота от ответницата за периода 01.01.2020г. 01.01.2024г.,
когато договора за заем за послужване е действал между страните. Той може
да претендира такова възнаграждение само от датата на прекратяване или
разваляня на договора, в случай, че все още е собственик на предоставената в
заем за послужване вещ, което в настоящия казус не е налице.
От показанията на св.***** се доказа, че ответницата е била в
неизпълнение на сключения между страните по делото заем за послужване,
тъй като от 2020г. в процесното жилище живее нейния съжител ******
Димитров, а от 12.05.2021г. и дъщеря й ****** Димитрова. Но ищеца не
доказа да е развалил договора за заем за послужване поради неизпълнение от
страна на ответницата преди прекратяването му по право на 01.04.2024г.
Предвид гореизложеното претенцията на ищеца като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
8
По разноските
Страните са претендирали разноски, но такива се дължат само на
ответника предвид изхода на делото и разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК.
Сторените от ответницата разноски са за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1400 лева, които следва да й се присъдят.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.57, ал.2 от СК от
Б. К. Н., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. „************“ бл.53, вх. 1, ет. 5, ап.
14, срещу М. С. Р., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. „************, бл. №53,
вх. 1, ет. 5 с искане съдът да осъди М. С. Р., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к.
„************, бл. №53, вх. 1, ет. 5 да заплати на Б. К. Н., ЕГН **********,
гр. Варна, ж.к. „************“ бл.53, вх. 1, ет. 5, ап. 14, сума в размер на 13
920 лева за периода 01.01.2020г. до 01.01.2024г., за 48 месеца по 290 лв.
месечно, представляваща месечен наем за ползването от М. С. Р. на
собствената на ищеца ½ ид.ч. от семейното им жилище, съставляващо
апартамент, находящ се в гр.Варна, ж.к. „************" блок 53, вх. 1, ет. 5,
ап.14 ведно със законната лихва от предявяване на иска – 07.10.2024г. до
изплащане на претендираната сума.
ОСЪЖДА Б. К. Н., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. „************“
бл.53, вх. 1, ет. 5, ап. 14 да заплати на М. С. Р., ЕГН **********, гр. Варна,
ж.к. „************, бл. №53, вх. 1, ет. 5 сумата от 1400 лева, представляващи
сторените разноски от ответницата в настоящото производство, на основание
чл. 78 ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненският
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9