Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.10.2020г. гр.А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.ки Районен
съд в публично заседание на 14.10.2020г година, в състав:
Районен
съдия:Мария Дучева
СЕКРЕТАР:.. Яна Петкова
ПРОКУРОР:.................................
като
разгледа докладваното от съдия Дучева
АНД № 130/ 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Производството по делото е образувано
въз основа на жалба на Т.Г.П., ЕГН: **********, адрес: *** чрез адв.Д.Г.,
против НП № 17-0237-000966/ 05.01.2018г. на Началник група към ОД МВР-Бургас,
РУ-А., с което на основание чл. 175 ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание – Глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.103 ЗДвП. С атакуваното НП на жалбоподателят е наложено също така за извършено
нарушение по чл.100,ал.1,т.1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба”, в
размер 10 лв. и за извършено нарушение по чл.100,ал.1,т.2 ЗДвП, също му е наложено административно наказание „глоба”, в размер 10 лв.
Жалбоподателят Т.Г.П., редовно призован,
се явява лично и с адв.Г. .
В жалбата са релевирани основания за пълна отмяна на НП. Сочат се възражения за
незаконосъобразност и неправилност на НП. Поддържаното в жалбата искане е съдът
да отмени изцяло обжалваното НП, сочи нарушения на материалния и процесуален
закон при издаване на НП /без да конкретизира точно какви/.
Административно
- наказващият орган, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
Страна Районна прокуратура - А.,
редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в
седмодневен, предвидения от закона изискуем преклузивен срок, от надлежна
страна, имаща правен интерес да обжалва, пред компетентен орган , поради което
е процесуално допустима и редовна. Като такава е проявила своя суспензивен и
деволутивен ефект.
Съдът, след като обстойно
прецени събраните по надлежен ред доказателства ,намира за установено от фактическа страна следното :
На 24.12.2017 година, около 04,00
часа свид. В.С. и Д.Д. изпълнявали служебните си задължения на ул.*** в гр.А.,
когато към тях се задал л.а. *** с рег.№ *** и свид.Д. решил да го спре за
проверка. Подал сигнал със „стоп“ палка и направил знак автомобила да спре в
дясно на пътното платно. Водача не изпълнил указанието и продължил движението
по посока ул.“***“, като ускорил скоростта. Свид. Д. и В. последвали автомобила
със служебния автомобили и пуснали сигнални светлини, за да укажат на водача,
че е обект на проверка и трябва да спре. Същия не спрял , а продължил пътя си
по посока „***“ и когато полицейския автомобил изостанал нарушителя завил
по посока на „***“ и загасил автомобила.
Свид.В. и Д. видели паркирания в страни от пътя автомобил и спрели до него, като свид.В. се представил
на водача и му поискал документи за проверка. Нарушителят отговорил, че няма да
представи документи, понеже полицаите няма право да го проверяват, че не
извършват правилно проверката и отказва да си даде документите. Поканен да
слезе от автомобила жалбоподателят отказал да го стори и се наложило
свидетелите Д. и В. да употребят сила и помощни средства, за да установят
самоличността му. Същия казал, че не в себе си никакви лични
документи, което наложило да бъде откаран в РУ и задържан, с цел установяване
на самоличността. По време на лични обиск по ЗМВР у жалбоподателя свид.
намерили л.к. , според която установили нарушителя като Т.Г.П..
При така описаната фактическа
обстановка и след прякото разкриване на извършителят на адм.нарушение свид.Ж. издал
АУАН №966, бланков № 0325175/ 24.12.2017г. против Т.Г.П.. Въз основа на издаденият АУАН АНО издал
процесното НП № 17-0237-000966/ 05.01.2018г, в което изцяло възприел
фактическата обстановка и правните констатации, отразени в акта.
Възпроизведените с гласни
доказателствени средства –разпити на
свидетелите по време на съдебното следствие – показанията им се открояват с
последователност, непротиворечивост,
логическа обоснованост и с
подчертана убедителност, поради което съдът ги кредитира, като достоверни и
обективно дадени. С така дадените показания свидетелите изпълниха отредените им
от закона функции да възпроизвеждат доказателства.
Въз основа на описаната
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът изпълни задълженията си
и извърши служебна проверка, в хода на която установи. Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН. Против
издаденото наказателно постановление е подадена жалба от лице, носител на
активна правна легитимация, пред компетентен за това съд, спазени са общите и
специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което същата се счита
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата се явява частично основателна
по следните съображения:
Настоящото производство е
от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от
него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл.
84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на
административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС №
10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща
към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се
счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и
изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав
намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и
"незаконосъобразно" НП. Когато в хода на
административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови
норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били
съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да
се произнася по същество относно извършването на административно нарушение).
Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на
процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране
на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на
наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е.
има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по
обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването
на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено,
като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните
норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на
нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува
на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с
нормата на чл. 63 ЗАНН).
Проверявайки поотделно
съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното
постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание в
съответствие с материалните норми, съдът намира: АУАН и издаденото въз основа
на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им
правомощия по закон . НП е редовно връчено на нарушителя на 24.03.2020г съгласно
отбелязването направено в текста на НП.
За да се произнесе по
жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: съставеният
акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните
правила - и при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички
срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение
и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административно
наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил
единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП, като след
задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал
правна квалификация на извършеното от въззивника. Въз основа на квалификацията
на деянието правилно е била определена санкционната норма на Закона за движение
по пътищата.
Събраните по делото
доказателства – АНП и възпроизведените от гласните доказателствени средства,
ясно и напълно обосновават извода, че се касае за деяние, което представлява
нарушение по ЗДвП, извършено е от жалбоподателя, извършено е виновно, правилно
е ангажирана административно наказателната отговорност. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства не се установи от обективна и субективна страна
жалбоподателят П. да е изпълнила задължението си по чл. 103 от ЗДвП, съгласно която водачът на
пътно превозно средство е длъжен при подаден сигнал за спиране от контролните
органи да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
разпореждания. Чл. 103 от ЗДвП не
пояснява понятието "подаден сигнал за спиране", поради което тази
разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал.3 от ЗДвП. Тази разпоредба
задължава контролния орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със
стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този
своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което
следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от
контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с
описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните
превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може
да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Поради
това, за да е извършено нарушение на чл.
103 от ЗДвП е необходимо на първо място да има своевременен и ясен сигнал за
спиране от контролен орган; на второ място следва контролният орган да посочи
мястото за спиране; на трето място следва да е установено по безспорен начин,
че своевременно и ясно подаденият сигнал за спиране е предназначен именно за
конкретния водач на ППС и на четвърто място, водачът да не е изпълнил
задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на
посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
разпореждания. При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема
жалбата за неоснователна, тъй като обвинението е доказано по несъмнен начин. От показанията на свид.С. и Д. става ясно, че
сигнала е бил подаден в тъмната част на денонощието, но патрулният автомобил е
бил спрян в непосредствена близост до осветено кръстовище, което е било
предпоставка жалбоподателят да го възприеме. На следващо място след като не е
спрял на подаденият сигнал със стоп палка, жалбоподателят е бил последван от
патрулния автомобил със включени светлини, което също обективно не е имал
оправдание да не забележи и въпреки това се е движил няколко километра преди да
спре. Действията му са индикация, че е възприел сигнала още когато му е бил
подаден със стоп-палката, защото първоначално е започнал да намаля скоростта и дал
вид, че ще спре, но след това рязко е сменил посоката на движение и е ускорил
към тъмния участък на Гробищния парк.
В контекста на изложеното, съдът приема,
че обвинението срещу жалбоподателя П. за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП е доказано по несъмнен начин,
тъй като събраните доказателства са достатъчни, за да се приеме, че е извършил
описаното в т.1 от НП административно нарушение, и че законосъобразно е
привлечен към административно-наказателна отговорност за него.
Предвид изложената и приета за
установена фактическа обстановка по делото, съдът намира, че правилно и
законосъобразно административно наказващия орган е приел в своя акт за виновно
нарушена визираната разпоредби. В настоящия случай, е безспорно, че
жалбоподателя е съзнавал и разбирал какво е очакваното от него поведение и в
какво се изразява неговото нарушение. Ясно и напълно обоснован е фактът, че се
касае за деяние, което представлява нарушение; това нарушение е извършено от
жалбоподателя; извършено е виновно; правилно е ангажирана административно
наказателната отговорност спрямо жалбоподателя; и акта и постановлението, касаещи нарушението са издадени в съответствие
с изискванията на ЗАНН.
При определяне на
наказанието по т.1, административно-наказващият орган е приложил разпоредба на
чл. 175, ал.1, т.4 ЗДвП, която предвижда наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лв, като е наложил към максималния предвиден размер, а именно глоба 200лв. и
лишаване от права за срок от 6 месеца. По мнение на решаващата съдебна
инстанция наложеното наказание е твърде тежко за извършеното от П. нарушение.
Безспорно поведението на същия се характеризира с изключителна арогантност и
неуважение към контролните органи, но също така следва да се има предвид, че от
АНО не се доказаха предходни нарушения на ЗДвП , извършени от П., което
мотивира съда да намали размера на наложеното наказание на Глоба в размер на 150лв.
и лишаване от права за срок от 4 месеца
Разпоредбата на чл. 100, ал.1,
т.1 от ЗДвП въвежда , като санкционно релевантно поведение, при което водач на МПС , който е правоспособен не носи СУМПС и контролния талон към него. От
обективна страна извършеното от Т.П.
деяния, консумира признаците на нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, а
именно : на 24.12.2017г около 04,00ч в гр.А., на ул.“***“ управлява л.а. *** с
рег.№ ***, не носи СУМПС и контролен талон . Деянието е подробно описано от
свид.С. и Д., които са поискали от на нарушителя да им представи съответните СУМПС,
а той е отказал с мотива, че същите се намират в Германия (по негови твърдения).
От субективна страна деянието е извършено от нарушителят виновно при форма на
вината пряк умисъл, като деецът е съзнавал обществено-опасният му характер,
знаел е, че като правоспособен водач следва да носи и представи при поискване
СУМПС и контролен талон към него и не го е направил. Според обясненията на
жалбоподателя пред контролните органи той не е отрекъл липсата на СУМПС, като е
обяснил, че същото се намира в Германия. В този смисъл правилно е наложена и предвидената в санкционната част на чл.183,
ал.1, т.1, предл.1, 2 ЗДвП „Глоба” в
размер на 10 лева.
Разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП въвежда , като санкционно
релевантно поведение при което водач на
МПС , който е правоспособен не носи свидетелство за регистрация на МПС. От
обективна страна извършеното от Т.П. деяния, консумира признаците на
нарушението по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно : на 24.12.2017г около
04,00ч в гр.А., на ул.“***“ управлява л.а. *** с рег.№ ***, не носи СУМПС и
контролен талон. Деянието е подробно описано от свид.С. и Д., които са поискали
от на нарушителя да им представи съответните документи, а той е отказал. От
субективна страна деянието е извършено от нарушителят виновно при форма на
вината пряк умисъл, като деецът е съзнавал обществено-опасният му характер,
знаел е, че като правоспособен водач следва да носи и представи при поискване
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява и не го е направил. В този
смисъл правилно е наложена и
предвидената в санкционната част на чл.183, ал.1, т.1, предл.3 ЗДвП „Глоба” в размер на 10 лева.
За изчерпателност на изложеното и
тъй като съставлява част от дължимия съдебен контрол за законосъобразност на
обжалваното НП, необходимо е правно обсъждане, относно приложението на чл. 28 ЗАНН. По убеждение на решаващия съдебен състав, процесното административно
нарушение няма характеристиките на
маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН и не представлява такъв,
доколкото не се установиха каквито и да било фактически обстоятелства с ефект
на смекчаващи, които да характеризират конкретно деяние като отличаващо се със
значително по-ниска степен на обществена опасност, от типичната за този род
административни нарушения. Чл.93, т.9 НК
по силата на препращането от чл.84 ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП.
Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на
санкционен акт, с който е ангажирана административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя, съдът споделя за
правилна.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът:
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
НП № 17-0237-000966/ 05.01.2018г. на Началник група към
ОД МВР-Бургас, РУ-А., в частта по т.1,
където на Т.Г.П., ЕГН: **********,
адрес: *** на основание чл. 175 ал.1,
т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание – Глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.103 ЗДвП, КАТО НАМАЛЯ размера на наказанието
Глоба от 200лв на 150лева, а размера
на наказанието лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за срок 4 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА
НП
№ 17-0237-000966/ 05.01.2018г. на Началник група към ОД МВР-Бургас, РУ-А., в
частта по т.2 и т.3, където на Т.Г.П.,
ЕГН: **********, адрес: *** , за нарушение
по чл.100,ал.1,т.1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”, в размер
10 лв. и за нарушение по чл.100,ал.1,т.2 ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба”, в размер 10 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14 дневен
срок от съобщението до страните, че е обявено.