№ 22837
гр. София, 29.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.ОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.ОВА Гражданско дело
№ 20231110113074 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 129-130 от ГПК.
Постъпила е искова молба, с молба-уточнение от 21.04.2023 г., във вр. Разпореждане
№40810/2023 г. по чл. 129, ал.2 от ГПК, на Т. Д. П. срещу С. Г. В., с която предявява иск по
чл.71, ал.1, т. 1 от ЗДискр за установяване извършен тормоз по смисъла на §1, т.1 от ДР на
ЗЗДискр., чрез отказ на ответника да се възползва от правомощията си по закон да
призовава нарушители на обществения ред на беседа.
Съдът, като взе предвид изложените фактически твърдения на ищеца, счита иска за
нередовно заявен и недопустим, поради което искова молба подлежи на връщане и
производството прекратено.
Съдът приема, че ищецът не посочи конкретни фактически твърдения в подкрепа на
исковата претенция, а съображенията му съставляват квалификации, в т.ч. и правни, които
не могат да заместят конкретни обстоятелства, с които да се обоснове твърдяното право или
правоотношение, обект на защита. Действително, правен спор може да възникне за всяко
право или правоотношение, за което с предявяването на установителен иск ищецът да
установи със сила на пресъдено нещо неговото съществуване или не, с оглед на което
ответникът да се съобразява и да не накърнява неоснователно правната сфера на ищеца. По
дефиниция правоотношението, предмет на установителния иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК,
чиято разновидност е иска по чл. 71, ал.1, т. 1 от ЗДискр, трябва да се твърди или отрича
като едно определено и вече възникнало между страните правоотношение или абстрактно
възможни правоотношения не могат да бъдат предмет на защита. Ищецът излага твърдения,
представляващи субективна оценка, в качеството на едно трето лице за работата, респ.
поведението на ответника, и липсват доводи за накърняване на конкретно право на ищеца
чрез форма на дискриминация –тормоз. Твърденията в исковата молба, касаещи
недоволството на ищеца от работата на ответника по отношение на обществото, не
обосновава легитимен интерес за ищеца от предявяване на иск за установяване на тормоз,
предвид че извън правораздавателната власт на съда по исков ред да се намесва в работата
на органите за изпълнителната власт. Признатата им оперативна самостоятелност при
осъществяване на правомощията ищецът твърди да съставлява дискриминационно
отношение, но по фактически твърдения се правоизключва по арг. от чл. 7, ал. 1, т. 2 от
ЗЗДискр, тъй като поведението на ответника спрямо ищеца съставлява по твърдения
1
естеството на занятието на ответника, което се осъществява и се определя от професионално
изискване за оперативна самостоятелност. Субективната оценка на ищеца за това дали
работата на ответника е извършена в съответствие с нормативен акт, не може да обуслови
наличие на признаците на неравно третиране. Освен това, разпоредбата на пар. 1, т. 1 от
ЗЗДискр, която дефинира тормоза не касае абстрактни съждения, писания и идеи, насочени
към неопределен кръг лица от различни етноси, раси, религиозни общности, полове и пр., а
конкретно поведение, изразено чрез слово, писмо, телодвижение и др., насочено срещу
конкретно лице и накърняващо правата и доброто му име. Следва да се отчете, че
създаването на враждебна, обидна или застрашителна среда се отнася до създаването на
атмосфера, наситена с враждебност на конкретно място – работно място, учебно заведение,
държавно учреждение, търговски обект , за които релевантни обстоятелства не се излагат
твърдения. Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, с молба-уточнение от 21.04.2023 г., по която е образувано гр. дело
№13074/2023 г. по описана СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №13074/2023 г. по описа на СРС.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
връчването му.
Препис от настоящото определение да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2