Присъда по НЧХД №379/2025 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 29
Дата: 23 септември 2025 г. (в сила от 9 октомври 2025 г.)
Съдия: Валери Митков Ненков
Дело: 20251720200379
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 13 март 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 29
гр. Перник, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Валери М. Ненков
при участието на секретаря Даниела Т. Асенова
като разгледа докладваното от Валери М. Ненков Наказателно дело частен
характер № 20251720200379 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Д. П. Ц.–род. на *****г.. в гр.*******, ****,
*****гражданство, *****, *******, ***** образование, постоянен
адрес:с.****** ул.„******“ № ****, настоящ адрес: гр.***** кв.„*****“ ул.
„*******“ Бл.**, Вх.“*“, Ет.*, Ап.***, л.к. № ******, изд. на *****г. от МВР–
*****,ЕГН: ********** за ВИНОВНА в това, че на 26.ІІ.2025г. /около 21,50ч. в
гр.Перник в съблекалня на «Стомана Индъстри»АД/, казала нещо унизително за
достойнството и честта на Т. Б. И.-ЕГН ********** в нейно присъствие,като я
нарекла “***“ и я напсувала на майка “*******“- престъпление по чл.146
ал.1 вр. чл.2 ал.2 от НК, но тъй като са налице изискванията на чл.78А от НК ,я
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като на осн. чл.78а ал.1 вр.
чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗАНН и НАЛАГА административно наказание “ГЛОБА”
в размер на 1 000/хиляда/ лева, като на осн. чл.304 от НПК, я ОПРАВДАВА
за факти и обстоятелства касаещи обвинението в частта им,
квалифицирано, като „продължавано престъпление“ по смисъла на чл.26 ал.1
1
НК, както и относно обстоятелствата “показала неприлични жестове в нейно
присъствие“, както и относно думите „бездетна“, „подла“ и „студена“.
ОСЪЖДА подсъдимата Д. П. Ц. –род. на *****г. в гр.*****, *****,
***** гражданство, *****, *****, ***** образование, постоянен адрес: *****,
ул. „*****“ №****, настоящ адрес: гр.*****, кв. „****“, ул.„******“ Бл.****,
Вх.“*“, Ет.*, Ап.**, л.к. № *******, изд. на ****г. от МВР – ****,
ЕГН:********** да ЗАПЛАТИ на Частния тъжител Т. Б. И.-ЕГН **********
жив: гр.**** ул.»*****» **/**, Вх.»**», Ет.**, сумата от 500,00/петстотин/лева,
представляваща обезщетение за претърпяни от нея в резултат на деянието,
извършено на 26.ІІ.2025г. и описани по горе НЕимуществени вреди/морални
болки и страдания/, ведно със законовата лихва, върху посочената главница,
считано от момента на увреждането 26.ІІ.2025г. до окончателното
изплащане,както и сумата от 1 212/хиляда двеста и дванадесет/лева за
направени от нея разноски по делото/за Адвокатско възнаграждение–
Пълномощно л.3 и Държавна такса/, а по сметка на Районен съд-гр.Перник в
полза на Републиканския бюджет, сума представляваща 4%Държавна такса,
върху уважения размер на иска, но НЕ по-малко от 50/петдесет лева/.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване пред ПОС в 15 дневен срок
от днес.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 29/23.ІХ.2025г. по НЧХД №
00379/2025г. по описа на Пернишки районен съд.
С частна Тъжба на Т. Б. И. от гр.Перник е повдигнала обвинение,
срещу подсъдимата Д. П. Ц.–ЕГН: ********** за престъпление по:
* чл.146 ал.1 т.1 вр. чл.26 ал.1 от НК - затова, че на 26.ІІ.2025г.
за времето от 21,30-21,50ч. в гр. Перник /в цех и в съблекалня на «***» АД/
в условията на продължавано престъпление, казала нещо унизително за
достойнството и честта на Т. Б. И. - ЕГН ********** в нейно присъствие,
като я нарекъл „бездетна“, “злобна“, „подла“ и „студена“ и я напсувала на
майка “да ти еба майката“, както и извършила нещо унизително “показала
неприлични жестове“, както следва.
1. На 26.ІІ.2025г. около 21,30ч. в гр.Перник /в цех на «***» АД/,
извършила нещо унизително за достойнството и честта на Т. Б. И. - ЕГН
**********, като “показала неприлични жестове“ в нейно присъствие.
2. На 26.ІІ.2025г. около 21,50ч. в гр.Перник /в съблекалня на «***»АД/,
казала нещо унизително за достойнството и честта на Т. Б. И.-ЕГН **********
в нейно присъствие, като я нарекла „бездетна“, “злобна“ „подла“ и
„студена“ и я напсувала на майка “да ти еба майката“.
За съвместно разглеждане в съдебното производство е предявен от
Частния тъжител Т. Б. И.-ЕГН **********, Граждански иск, който е приет за
съвместно разглеждане в съдебното производство, срещу подсъдимата Д. П.
Ц.–ЕГН: ********** за сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/ представляваща
обезщетение за претърпените от нея в резултат на деянието НЕимуществени
вреди /морални болки, страдания/ за престъпление по чл.146 ал.1 т.1 вр. чл.26
ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от дата на деянието- 26.ІІ.2025г.
и направените разноски.
Тъжителят Т. Б. И. - ЕГН ********** е конституирана, като
Граждански ищец по делото.
Частният тъжител и Граждански ищец Т. Б. И. - ЕГН **********, чрез
повереника си по делото адв .С. Д. - ПАК, поддържа повдигнатото обвинение,
срещу подсъдимата Д. П. Ц. и пледира, след като бъде призната за виновна,
да и бъде наложено предвидените в закона наказания, съответно предявения
иск бъде уважен, както и направените разноски.
По отношение предявения граждански иск, излага доводи за
основателност и доказаност на същия и пледира да бъде уважен в пълен
размер.
Прави искане и за осъждане на подсъдимата Д. П. Ц. за направените
от страна на тъжителя разноски по делото.
Подсъдимата Д. П. Ц. дава обяснения, като НЕ се признава за
виновна.
Защитникът адв. Р. З. - ПАК на подсъдимата Д. П. Ц. по изложените
в съдебните прения съображения, пледира подзащитната му да бъде призната
за НЕвиновна в извършване на престъплението за която е предадена на съд,
излагайки доводи, че събраните по делото доказателства не установяват
наличието на обективните и субективните признаци на престъпление по
чл.146 ал.1 т.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Пледира и за отхвърляне на предявения граждански иск относно
1
неимуществени и имуществени вреди, като неоснователни и недоказани.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на страните
намира за установено следното:
ПОДСЪДИМАТА Д. П. Ц. – род. на 12.05.1989г. в гр. ***, българка,
българско гражданство, неомъжена, НЕосъждана, средно образование,
постоянен адрес: с. ***, ул. „***“ № 63, настоящ адрес: гр. Перник, кв. „***“,
ул. „***“ Бл.93, Вх.“Б“, Ет.6, Ап.41, л.к. № **********, изд. на 10.06.2024г. от
МВР–***, ЕГН: **********.
От фактическа страна съдът приема следното:
Частният тъжител и Граждански ищец Т. Б. И. и подсъдимата Д. П. Ц.,
работят заедно в един цех ЛПЦ /листопрокатен цех/ в „***“ АД, като
подсъдимата Д. П. Ц. работи на длъжност „***“, заедно със свидетелката
С.Г.Д. в цеха, частната тъжителка и Граждански ищец е „***“ в същия цех в
„ПУ“/Пулт за управление/, като към момента на деянието Нач. смяна е бил
П.П. /съпруг на тъжителката/, а Началник цех е св. П.Д.И..
При започването си на работа във горепосочения цех, частната
тъжителка Т. Б. И. и свидетелката С.Г.Д. били в добри и колегиални
отношения/ и двете били кранистки в цеха/, докато последната излязла в
болничен отпуск, което наложило подсъдимата Д. П. Ц. да започне да работи и
на нейния кран, когато е необходимо.
След връщането на частната тъжителка, отношенията, между двете
започнали да се изострят и обтягат в негативен план. Причина за това било, че
свидетелката С.Г.Д. била приятелка на Частният тъжител и Граждански ищец
Т. Б. И. и често ходила при нея на работното и място в цеха, което довеждало
до повече работа за подсъдимата, определяна от съпруга на тъжителката,
който както се посочи бил Нач. смяна в цеха и определял непосредствените
задачи за работа, което събуждало негативни емоционални нагласи в
подсъдимата и не й се нравело.
Горното станало повод и за процесния инцидент на 26.ІІ.2025г., като
всички били втора смяна на работа от 14,00ч до 22,00часа, когато около
16,30ч. свидетелката С.Г.Д. останала за известно време без пряка работа,
отново оставила крана си и отишла при частната тъжителка в ПУ в цеха при
което подсъдимата останала сама да работи с нейния си кран,което довело до
ситуация Нач. смяната да се обади на подсъдимата да извърши конкретна
работа сама, без участието на другата *** - св. С.Г.Д. с което подсъдимата не
била съгласна. Нервна тя се качила в „ПУ“ в цеха при частната тъжителка и
възникнал служебен разговор, между подсъдимата и св. С.Г.Д. при която
подсъдимата поискала свидетелката да се включи в работата,като *** и да
изсипят „кофите с парчета от метал“ което следвало да се направи, но
свидетелката и казала „да и се махне от главата“. Това довело до предприети
действия по заснемане с мобилен телефон от страна на подсъдимата по
отношение свидетелката с цел да покаже снимките на другия ден на нач.
цеха,че свидетелката и тъжителката не работят.
Когато видяла това частната тъжителка се обадила по телефона на
съпруга си – Нач. смяна П.П. и му казала за снимането от страна на
подсъдимата, който реагирал като отишъл при подсъдимата,която и на него
казала, че ще уведоми Нач. цеха за случващото се, при което Нач. смяна П.П.
вдигнал телефона и провел телефонен разговор, който видно от показанията
2
на свидетеля - Началник цех, бил с него. С това приключила първата фаза на
зараждащия се конфликт.
Вечерта около 22,00часа преди тръгване от работа всичките
три/двете кранистки и ***а/ отишли в женската съблекалня и баня/две
помещения едно до друго/ за да се измият и си тръгнат от работа, когато
разстроената подсъдима, видяла отново св. С.Г.Д.,като и казала "това което
го мислиш, вече няма да е постоянно, П.П. ме натоварва да върша твоята
работа", при което в разговора се намесила и частната тъжителка /съпруга на
П.П. и приятелка на св. С. Димитрова.
В хода на разговора,конфликта се пренесъл от св.С.Г.Д. и
подсъдимата, върху частната тъжителка и Граждански ищец Т. Б. И., която се
включила в разговора, при който конфликт, подсъдимата вече разстроена и
ядосана отправила към частната тъжителка в нейно присъствие негативни
реплики, като я нарекла “злобна“, “студена“, “бездетна“ и я напсувала на
майка “да ти еба майката“.
Не след дълго пристигнал извикания от Нач. смяната св. П.П. /съпруг
на тъжителката/ и Нач. цеха св. П.Д.И. който заедно с охраната на завода
прекратил окончателно конфликта, при което било образувано
дисциплинарно производство по отношение на подсъдимата Д. П. Ц., относно
горепосочения конфликт,като резултат от същия частната тъжителка излязла в
болничен отпуск, а в последствие напуснала работата от цеха, като
депозирала и процесната тъжба въз основа на което било образувано
процесното дело за деяние по чл.146 ал.1 т.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Съда възприе именно тази фактическа обстановка, тъй като същата
единствено в последователност се подкрепя от доказателствения материал по
делото в неговата цялост, и е логически обоснована, предвид следното:
По отношение обвинението по чл.146 ал.1 т.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние на престъплението обида по чл.146 от НК, се
извършва в казване/изричане/ или извършване на нещо унизително за честта
или достойнството на другиго в негово присъствие т.е обидата е
престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на гражданите,
самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има за
собствената си личност и обществена ценност.
За да е налице обида, то следва деецът да е казал в присъствието на
тъжителя думи, които са годни да накърнят честта или достойнството му,
които са неприлични, вулгарни или цинични. Това следва да е доказано по
несъмнен и категоричен начин, тъй като присъдата НЕ може да се основава на
предположения.
Същината на настоящия казус, относно това престъпление е
установяване на обстоятелствата, процесната подсъдима Д. П. Ц., казала ли е
нещо унизително за достойнството и честта на частната тъжителка и
Граждански ищец Т. Б. И. в нейно присъствие, обективирани в ИМЕННО
горепосочените думи визирани в процесната тъжба в твърдяното време и
място.
За решаването на този въпрос, годни доказателствени средства
съставляват показанията на свидетелите по-горе, допуснати по искане на
страните, както и обясненията на самата подсъдима, при съобразяване на
обстоятелството, че последните са преди всичко средство за защита.
3
Именно въз основа на техните възприятия и интерпретацията на
фактите и обстоятелствата, съставляващи предмет на доказване, следва да се
формират изводите от фактическа и правна страна, тъй като твърденията в
тъжбата НЕ са доказателствено средство, а само очертават предмета на
доказване.
Въз основа на доказателствените материали по делото, събрани и
проверени непосредствено от съда, преценени в тяхната взаимовръзка и
логическа последователност, съдът НЕ прие за доказано по несъмнен начин,
извършването на това деяние от подсъдимата в обема в който същото е
повдигнато.
Част от фактическите обстоятелства субсумиращи се в признаците на
престъпния състав, са безспорни по делото и следва да бъдат отграничени,
като такива. Свеждат се до следното:
Доказателствения материал по делото дава основание без съмнение
да се приеме, че на инкриминираната дата на 26.ІІ.2025г. /около 21,50ч. в гр.
Перник в съблекалнята на «***» АД/, подсъдимата и частната тъжителка Т. Б.
И. - ЕГН ********** са се намирали на посоченото място и между тях е
възникнала вербална неприязъм респ. размяна на реплики.
Доказателствените източници в тази насока са непротиворечиви-
свидетелските показания са затвърдени в определена насока и от изисканите и
приложени писмени документи по инициираното дисциплинарно
производство срещу подсъдимата.
С тъжбата на подсъдимата е повдигнато обвинение по чл.146 ал.1
т.1 вр. чл.26 ал.1 от НК - затова, че на 26.ІІ.2025г. за времето от
21,30-21,50ч. в гр.Перник /в цех и в съблекалня на «***» АД/ в условията на
продължавано престъпление, казала нещо унизително за достойнството и
честта на Т. Б. И. - ЕГН ********** в нейно присъствие, като я нарекъл
„бездетна“, “злобна“, „подла“ и „студена“ и я напсувала на майка “да ти
еба майката“, както и извършила нещо унизително “показала неприлични
жестове“, както следва.
1. На 26.ІІ.2025г. около 21,30ч. в гр. Перник /в цех на «***» АД/,
извършила нещо унизително за достойнството и честта на Т. Б. И.-ЕГН
**********, като “показала неприлични жестове“ в нейно присъствие.
2. На 26.ІІ.2025г. около 21,50ч. в гр. Перник /в съблекалня на «***»
АД/, казала нещо унизително за достойнството и честта на Т. Б. И. - ЕГН
********** в нейно присъствие, като я нарекла „бездетна“, “злобна“,
„подла“ и „студена“ и я напсувала на майка “да ти еба майката“.
Тезата на подсъдимата, относно вмененото и обвинения е оспорване
на изложените в тъжбата факти и обстоятелства в насока, че е бил афектирана
от поведението на тъжителката и нейната колежка, като в обясненията си
поддържа, че е бил ядосана и не е изричала процесните думи спрямо
тъжителката.
Предвид тази и позиция същностният въпрос в казуса е установяване
на обстоятелството изречени ли са обидните думи по-горе в обема в който се
твърди в присъствието на пострадалата така, че да са възприети от нея.
Основавайки се на установената фактическа обстановка и след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът прие
така повдигнатото обвинение касаещи горните цитати по-горе, за частично
4
НЕдоказано.
По делото не са събрани убедителни доказателства за това, че на
инкриминираната дата, подсъдимата Д. П. Ц. на два пъти на процесната дата в
присъствието на тъжителката двукратно е изрекъл обидни думи и извършила
обидни жестове, поради което съдът я оправда по част от обвинението
касаещи факти и обстоятелства относно обвинението в частта им,
квалифицирано, като „продължавано престъпление“ по смисъла на чл.26 ал.1
НК, относно обстоятелствата “показала неприлични жестове в нейно
присъствие“, както и относно думите „бездетна“, „подла“ и „студена“ и
прие за доказано по категоричен начин единствено обвинение по чл.146 ал.1 от
НК,затова че на 26.ІІ.2025г./около 21,50ч. в гр. Перник в съблекалня на «***» АД/,
казала нещо унизително за достойнството и честта на Т. Б. И. - ЕГН
********** в нейно присъствие,като я нарекла “злобна“ и я напсувала на
майка “да ти еба майката“.
Съобразно изложените в тъжбата обстоятелства и от гледна точка
ангажираните от страна на двете страни доказателства, значение за преценка
осъществяване престъпния състав на изказана обида от подсъдимата имат
показанията на свидетелите: св.С.Г.Д./…С Т. се познаваме грубо от около 5години, а с Д. – 3 или 4години.
Познаваме се от работата, служебно се познаваме. Определям и с двете отношенията си като колегиални. Това се случи на 26.Февруари.
Бяхме втора смяна на работа от 14,00 до 22,00часа. Аз работя като кранист. Този ден бях изпратена на друго място в цеха, на друга
позиция. По принцип работех с Д. в една смяна, но този ден бях изпратена на друго място. Д. ме чакаше да изсипва кофи–това й е
работата и аз й казах, че няма да ходя, тъй като съм изпратена от началника на смяната на друго работно място със знанието на
началника на цеха. След като и казах това започна скандала.“ Д. започна да ме обижда“. Аз бях в пулта за управление и тя започна да
крещи и да ме обижда – това стана към 20,30часа в тъмната част на деня. Тогава Т. й направи забележка, че не може да работи от
нейните крясъци. Мястото където стана скандала, е работното място на Т..Т. й направи забележка, че й пречиме на работата и аз
помолих Д. да излезе и да спре да крещи. След още крясъци и обиди, Д. ми направи снимки, че не работя. Д. беше насочила всичките си
обиди и крясъци спрямо мен–че съм като „Баба Яга“, че „съм болна“, защото преувеличавам от лъжи, „че се крия, че не искам да
работя“. Това каза Д. по отношение на мен. Аз само я помолих да спре да крещи и да излезе. До този момент с нея бяхме в нормални
отношения. Д. е доста конфликтна личност, с никой не й допада да работи. Имали сме и други конфликти с нея по повод работа, но
всичко е било служебно, до там. След това, аз си тръгнах и отидох в банята. До този момент Т. не се намесваше–само й направи
забележка да спре да крещи и че й пречи на работата. Това беше до 20,30часа. После аз се качих към 21,15часа, а Т. дойде в банята към
21,30часа. След нея дойде и Д. и пак започна да крещи, спрямо мен. Т. се обади да й направи забележка да престане и Д. започна спрямо
нея да я обижда, „че е злобна“, „отмъстителна и затова няма деца“, „че Бог ги е наказал, че нямат деца“. Това вече беше по отношение на
Т.. Това беше след 21,30 часа. Т. остана съсипана, започна да плаче. Освен репликите, нямаше посегателства или други физически
действия. Д. не спираше да псува, псуваше непрекъснато. След това ние излязохме от банята, а Д. остана в банята. Тя продължи да
псува, крещеше достатъчно силно…..„Ще ви еба майката“. Това беше отправено спрямо двете-Т. и мен. Но най-вече към Т..Тогава Т. се
обади на началника на смяната да му каже за целия скандал, който се случва. След излизането от банята дойде началника на смяната
П.П., през това време дойде и охраната и началника на цеха П.П.. Когато Д. излезе от банята пак започна да крещи, „че са лоши, студени
хора, че началника на смяната и Т. са ме защитавали мен“. Но не е казала директно поименно П. и Т.. Началника на цеха дойде, извика я
настрани да се поуспокои и да разбере как стоят нещата……..Т. видимо беше много съсипана, плачеше. Беше съсипана от думите, които
й каза, „че е бездетна“. Това най-много я срина. Т. не работи вече на същото място. Тя напусна. Още от следващия ден я нямаше. Този
случай беше тази година – 2025година. Т. няма деца…….. Аз седях при Т. и Д. от това се дразни. На крана по принцип мога и да не седя
през цялото време. Шефа на смяната е П.П.. П.П. е съпруг на Т.………….„Д. не изпада в такова състояние за пръв път. Случвало й се е и
друг път да крещи, да псува, да обижда и то точно мен, а и не само мен. И с останалите колеги й се е случвало. Аз добросъвестно си
върша работата“/ и св.П.Д.И. /“Аз съм ръководител в цеха и работя със страните по настоящото дело. Във фирмата съм от
2012г., грубо от 2019г.-2020г. съм ръководител на звеното, в което двете са постъпили на работа. Д. мисля, че дойде през 2021година, а
Т. дойде да работи по-късно. ……….Аз съм началник на цялото звено в което работят и Т. и Д.–Листопрокатен цех-„ЛПЦ“ към фирма
***“. Към 22,00часа края на втора смяна, мисля че датата беше 26 Февруари, получих обаждане от П.П. – началника на смяната, който
ми каза, че има нещо от типа на скандал и че Д. се държи по начин, неподходящ спрямо нейната колежка „краниската“ С. и спрямо Т.,
която е „*** на пулт за управление на поточната линия“. От думите му установих, че нещата са по-сериозни от обикновена разправия.
Не съм запознат друг път да е имало такова нещо между тях. Аз си бях в къщи, приготвяхме се за лягане, но реших че е добре да отида
на място и около 22,20часа пристигнах на територията на „***“ и отидох при изхода на съблекалните, където бяха П.П., С., Т. и Д..
Малко след като отидох аз, зад мен спряха и охраната и в тяхна присъствие аз отидох при групата, която се беше събрала. При
пристигането ми още се разменяха някакви реплики, между Д. и останалите–Т., С. и П.. Аз като дойдох на място и ги разделих на
разстояние една от друга, единствената обида която чух беше от страна на Д.. Тя говореше в множествено число и каза, че тези хора са
„лоши и студени хора“. За обидата не се обърна към някой персонално. След това се опитваше да говори лошо за колегите си от
професионална гледна точка. Аз просто ги приканих да се отдалечат един от друг, за да мога да проведа разговор само с Д.. След като
ги разделих, те бяха на такова разстояние, че да не си общуват помежду си. Попитах Д. каква е причината и тя ми обясни, че те–тези
тримата, че те са виновни, че тя няма вина. С. и Д. са на длъжност „кранист“. Д. ми обясни, че С. не си вършила работата, едва ли не
началник смяната я покривал и затова тя реагирала по този начин. Не можах да разбера защо и към Т. е това отношение. Разговора
продължи с цел успокояване на ситуацията и как да продължим напред без да ескалира. Аз на място се опитвах да намеря
информацията какво се е случило и така да се каже, да гася пожар. В този ден две от кранистките се карат затова, че някой не работи, а
даден човек работи, и аз очаквах че става въпрос за нещо подобно и се оказа, че е така. Д. беше решила, че нея я карат да работи, докато
другите си седят и си почиват. Често това оплакване го получавам от всички кранистки. За мен лично, в деня бяха подсигурени
4кранисти в цеха, като всеки си имаше задачи. Имаше кранист, който извършваше изостанали задачи в друг отдел. Всеки кранист си
има определени задачи, не е имало кранист, който да си седи и нищо да не прави.Проведохме разговор с Д., за да установя дали може да
продължи да работи с тези колеги в смяна и установих, че няма как да стане и затова се разбрахме, че ще има разместване в смените и
няма да продължат да работят заедно. Вече С. и Д. не работят в една смяна. Това се опитваме да поддържаме и изглежда, че така е по-
добре, отколкото да работят заедно. За мен е необяснимо как Т. е попаднала в тази ситуация, защото тя упражнява друга професия. Друг
път с Т. не съм имал проблеми, с Д. сме имали трудни ситуации пак на база взаимоотношенията с други служители. Но до тогава не е
имало такъв проблем. Дали сме се справяли или е било късмет, не знам, не мога да кажа. Не бих казал че нещо се е променило в
отношението на Т. и Д. към мен. Т., след инцидента не е идвала на работа. Тя първо си взе болничен, защото беше психически срината и
след това напусна. С Д. имам професионални отношения като ръководител и подчинен, професионални отношения. Тяна напусна
мисля, че на 17 Април, преди Великден й изтече предизвестието……….„За случая беше стартирана процедура за дисциплинарни
5
наказания и Д. трябваше да обясни за нейното държание, което не смятаме за допустимо на работното място……….Всички бяха
афектирани, но Т. беше психически срината. Това значи –потресена от това, което се е случило, явно се е случило нещо много лошо,
преди да пристигна.“/
При оценка на доказателствената им стойност съдът съобразява
обстоятелствата, че свидетелка св.С.Г.Д. е приятелка на частната тъжителка т.
е. в известна степен са налице личностни взаимоотношения, но видно от
изложеното в показанията на същата те си кореспондират с представените
писмени доказателства по проведеното дисциплинарно производство:
-на следващо място въпросната свидетелка-дава показания в
условията на чл.290 НПК, на същата е разяснено какво предвижда
законодателя при необективни показания т. е. тя е наясно със стойността на
казаното въз основа на възприятията и, както и последиците от него.
-на следващо място, видно от изложените по горе показания се
цитират епитети част от които в обсега на повдигнатото обвинение със
цитираните в тъжбата, което е обяснимо с оглед че пряко е възприела, лично
посочените в тъжбата изрази, правещи впечатление със своето съдържание от
една страна, от друга субекта към който са насочени, субекта който ги изрича
и не на последно място същността на изреченото “злобна“ и я напсувала на
майка “да ти еба майката“,което безспорно е уронващо престижа и доброто
име на тъжителката.
Въз основа на изложеното по горе съдебният състав приема, че
срещу подсъдимата Д. П. Ц. са събрани убедителни доказателства със
необходимия юридически ресурс, мотивиращи извод за възприемане тезата на
обвинението-Частния тъжител в частта и която е приета от съда.
Доказателствените източници/налични по делото/ не установяват по
несъмнен и категоричен начин така, както изисква нормата на чл.303 ал.2 от
НПК, описаните в тъжбата обстоятелства, относно квалификацията касаещи
факти и обстоятелства относно обвинението в частта им, квалифицирано,
като „продължавано престъпление“ по смисъла на чл.26 ал.1 НК, както и
относно обстоятелствата “показала неприлични жестове в нейно
присъствие“, както и относно думите „бездетна“, „подла“ и „студена“
което обосновава оправдаването и в тази част от обвинението поради което
прие за доказано единствено обвинение по чл.146 ал.1 от НК, затова че на
26.ІІ.2025г./около 21,50ч. в гр.Перник в съблекалня на «***» АД/,казала нещо
унизително за достойнството и честта на Т. Б. И. - ЕГН ********** в нейно
присъствие,като я нарекла “злобна“ и я напсувала на майка “да ти еба
майката“.
Не се установиха твърдените неприлични жестове в ранния следобед
да са отправени спрямо тъжителката, както се твърди в процесната
тъжба,като относно думата „подла“ ,такава не се установи да е изказана, а що
се отнася до думите и „бездетна“ и „студена“, състава намира,че същите
нямат характер на обидни такива- първата е фактическо състояние, което е
обективно/тъжителката няма деца/, а втора е преценка и субективно
отношение на тъжителката, както същата го чувства /топла, студена, нервна,
дръзка и др./
Съгласно чл.103 ал.1 от НПК, тежестта да докаже обвинението по
дела, образувани по тъжба на пострадалия лежи, върху Частния тъжител/който
твърди доказва/. Това в конкретния случай не е сторено в пълен обем по
начина предвиден в чл.303 ал.2 от НПК за цялостната фактическа
обстановка,която се претендира, поради което и не може да се формира
6
несъмнен извод за виновност относно всички факти и обстоятелства които се
вменяват.
Съда не може да се позовава на предположения и съмнения още
повече при относително ограничен доказателствен материал/свидетели и др.
По изложените съображения съдът прие, че подсъдимата Д. П. Ц. НЕ
е осъществила от обективна и субективна страна факти и обстоятелства
касаещи обвинението в частта им, квалифицирано, като „продължавано
престъпление“ по смисъла на чл.26 ал.1 НК, както и относно обстоятелствата
“показала неприлични жестове в нейно присъствие“, както и относно думите
„бездетна“, „подла“ и „студена“, поради което и на основание чл.304 от
НПК,я ОПРАВДАВА по повдигнатото и първоначално обвинение в тази му
част признавайки я за виновна за деяние по чл.146 ал.1 от НК в това, че на
26.ІІ.2025г. /около 21,50ч. в гр. Перник в съблекалня на «***»
АД/,подсъдимата казала нещо унизително за достойнството и честта на Т. Б.
И. - ЕГН ********** в нейно присъствие, като я нарекла “злобна“ и я
напсувала на майка “да ти еба майката“,но тъй като са налице
изискванията на чл.78А от НК, я освободи от наказателна отговорност, като
на осн. чл.78а ал.1 вр. чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗАНН и наложи административно
наказание “ГЛОБА” в размер на 1 000 лв./хиляда лева/.
Съда наложи горното наказание съобразявайки се с оглед наличните
смекчаващи вината обстоятелства за които възприе влошените
взаимоотношения със тъжителката, както и обстоятелството, че се касае за
нематериални отношения, а служебно неразбирателство, дадените обяснения,
тъй като макар същите да обслужват линията и на защита в същото време
спомагат и за разкриване на обективната истина по делото, давайки
възможност за отграничаване на безспорните факти, като отегчаващи не
установи такива, поради което след като призна подсъдимата за виновна и
наложи наказание «Глоба» в размер на минимума от 1 000 лева, което намира
за адекватно на извършеното деяние и установената фактология.
По основателността и размера на предявения граждански иск:
От страна на частния тъжител и гражданския ищец на основание
чл.45 от ЗЗД, срещу подсъдимата Д. П. Ц. се претендира обезщетение за
претърпени НЕимуществени вреди /морални болки и страдания/, вследствие
нанесените и обиди в размер 2 000лв.
В съответствие с правните изводи по-горе, съдът приема, че
причиненото на пострадалия морално увреждане е пряка и непосредствена
последица от извършеното от подсъдимата престъпление по чл.146 ал.1 от
НК, поради което и претенцията и за обезщетение се явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Същото
възмездява само онези болки и страдания, които реално е претърпял ищецът
вследствие на противоправното поведение на ответника.
За определянето на този вид обезщетение липсват формални
критерии, а такива и няма как да съществуват предвид характера на
накърнените блага–моралното здраве и емоционална неприкосновеност.
Затова законът предписва съблюдаване единствено на принципа на
справедливостта при репариране на вредите, визиран в чл.52 от ЗЗД, което
означава съдът да определи такова обезщетение, което в най-пълна степен
компенсира обективно доказаните по делото морални болки и страдания на
7
ищеца, претърпени в резултат на получените неправомерни действия, като се
изходи и от тяхната интензивност, продължителност, възрастта на пострадалия
конкретната фактология и т.н.
В тази насока, по отношение на пострадалата, съдът съобразява
следното:
От показанията на свидетелите е видно,че пострадалата е преживяла
тежко нанесените обиди,което е довело до напускане на работа.
Същевременно, житейски оправдано е да се приеме, че
емоционалните увреждания са причинили не само морални болки и страдания
във психически аспект, но са оказали въздействие и върху психиката на
пострадалия, давайки отражение върху поведението, самочувствието и
работоспособността и.
В подкрепа на горното са показанията на началника на цеха и св.С.
Димитрова.
Тези обстоятелства мотивират съдебният състав да приеме, че в
резултат на престъплението по-горе последиците подлежат на обезщетяване.
Предвид изложеното, съдът приема, че гражданският ищец
действително е претърпял НЕимуществени вреди вследствие причиненото и
морално увреждане, които подлежат на обезщетяване.
От това следва, че предявеният граждански иск е доказан по
основание, тъй като е налице противоправно поведение на подсъдимата,
претърпяна щета и причинна връзка между тях.
Поради това, съобразявайки се с принципите на справедливостта, с
утвърдената съдебна практика, преценявайки последиците върху здравето на
пострадалия, съдът прие, че сумата от 500/петстотин/лева ще е достатъчна да
я обезщети за претърпените НЕимуществени вреди.
С оглед на горното, съдът уважи предявения граждански иск, срещу
подсъдимата Д. П. Ц. в този размер, като за разликата до пълния предявен
размер на иска, отхвърли същия като неоснователен и недоказан.
С оглед решението по главния иск, срещу подсъдимата, следва да
бъде разгледана и акцесорната претенция за осъждането и за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната
главница, считано от 26.ІІ.2025г. /осъществяването на деянието/, до
окончателното изплащане на задължението.
При задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от
момента на увреждането (чл.86 и чл.84, ал. 3 от ЗЗД), поради което искът е
доказан по основание и следва да бъде уважен. Затова, съдът осъди
подсъдимата Д. П. Ц. да заплати на гражданския ищец и обезщетение за
забава, в размер на законната лихва върху уважената част от предявения иск,
считано от датата на увреждането–26.ІІ.2025г., до окончателното изплащане на
задължението.
С оглед разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди
подсъдимата Д. П. Ц. да заплати на частния тъжител и граждански ищец
сумата от 1 212 лв. /хиляда двеста и дванадесет лева/ представляващи
направени от нея разноски /Държавна такса-12лв. и Адвокатско
възнаграждение-1200 лв./, видно от приложена Разписка и Адвокатско
пълномощно, ведно със сумата от 50 лв. /петдесет лева/, вносими по сметка на
8
Районен съд гр. Перник представляваща 4% Държавна такса, върху уважения
размер на иска.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива на
присъдата си.

09.Х.2025г.
гр.Перник
СЪДИЯ:………………………















9
Съобщи за изтекли лични данни