РЕШЕНИЕ
№ 404
гр. Пазарджик, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20245220104862 по описа за 2024 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 150 от СК, подаден от
непълнолетната Й. В. В., действаща със съгласието на майка си Д. И. Л., двете с адрес в гр.
В., срещу бащата на ищцата В. С. В., с адрес в гр. Пазарджик, за увеличаване на
издръжката, определена за заплащане от бащата, от 162,50 на 400 лв. месечно. В исковата
молба се твърди, че с решение от 07.02.2022 г., в сила от същата дата, е прекратен бракът на
родителите на непълнолетната ищца, като те са постигнали споразумение родителските
права върху дъщеря им Й. да се упражняват от майката, а тези върху по голямото им дете С.
- от бащата. Всеки от родителите дължал издръжка на детето, върху което не упражнява
родителски права, в размер 162,50 лв. месечно. Й. обаче навършила 16 години и се
увеличили нуждите и от дрехи, учебни помагала и др., както и животът поскъпнал, а С.
междувременно навършил пълнолетие, работел, живеел с баща си, но поемал разходите си
сам.
Прави се и искане лично от майката Д. И. Л. да се констатира настъпване на обстоятелства
за прекратяване на задължението на майката за изплащане на месечна издръжка на сина и С.
В. В. поради навършване на пълнолетие.
Постъпил е отговор от ответника, който заявява, че съобразно доходите си може да заплаща
издръжка в минималния размер от 270 лв. Заявява, че получава трудово възнаграждение в
размер малко над МРЗ, изплаща кредит в размер 35000 лв. с вноска около 400 лв. на месец,
купувал е дрехи и е давал пари на дъщеря си.
1
В писмени защити страните чрез своите пълномощници поддържат становищата си,
изразени по-рано в хода на делото, като ищцовата страна набляга на имотите, които се
притежават от ответника (в съсобственост с майката на Й. и ползвани в момента от него) -
къща, гараж, павилион за търговия и т.н., намиращи се в с. Л., както и на превозните
средства, които той притежава, видно от справката от ОД на МВР, като сочи, че с два леки
автомобила той се е разпоредил след завеждането на иска, а продължава да притежава
трактор и ремарке. Сочи и че наличието на задължения по кредит на ответника е без
значение, тъй като издръжката на ненавършило пълнолетие дете е с приоритет пред това
задължение.
Ответната страна на свой ред се позовава на невъзможност за даване на по-висока от
минимума издръжка, тъй като това ще остави бащата без средства за собствената му
издръжка, след приспадане и на вноската по кредита. Сочи, че не може да реализира
никакви доходи от притежаваните някога в режим на СИО имоти (сега обикновена
съсобственост), които са и предмет на делба, а от справката се вижда, че притежава само три
ППС, едно от които е купено с част от кредита, като е произведено преди 10 години.
По делото от фактическа страна се установява и не е спорно, че ищцата Й. В. е дъщеря на
ответника, живее с майка си в гр. В. след развода на родителите си, по-големият и брат С.
живее в с. Л. с баща им и сегашната му партньорка, братът е завършил гимназия през
2023/2024 г. и е навършил пълнолетие в края на 2023 г. В момента той работи по трудово
правоотношение.
Самата Й. е на 16 години, ученичка в десети клас в средно училище (професионална
гимназия) във В.. Нуждите и не се различават от обичайните за момиче на тази възраст.
И двамата родители работят по трудово правоотношение - бащата като технически
ръководител строителство, а майката като шофьор на самосвал - и документално
удостовереният им доход е в размер по малко над 1000 лв. месечно.
Видно от справката, бащата притежава колесен трактор с първа регистрация от 1995 г., два
леки автомобила, произведени през 2003 и 2015 г., и ремарке за лек автомобил. Никое от
тези ППС не изглежда да е продадено след завеждането на иска, а вторият автомобил е
придобит тогава - в началото на 2025 г.
Бащата изплаща потребителски кредит с оставаща главница към момента на устните
състезания в размер 30933,54 лв. и погасителна вноска 487,09 лв. месечно (съдът не вижда
причина да не кредитира представената разпечатка, макар и да не е подписана от
представител на банката и да не е издадена с цел удостоверяване пред трети лица, а само
информация за потребителя).
Бащата не полага непосредствените грижи за дъщеря си, но периодично се среща с нея, като
по данни на брата на момичето С. при една от срещите им през миналата година бащата и
дъщерята са ходили да купуват дрехи за нея. С. заявява, че тогава, през 2024 г., се е вигждал
последно със сестра си, като не сочи дали бащата се е виждал с нея след това и колко често я
взема.
2
Доведените от ищцата свидетели твърдят, че майката на Й. е споделяла с тях, че за
издръжката на дъщеря си изразходва общо около 700 лв. месечно според единия свидетел и
360 лв. от майката и 260 лв. от бащата, според другата свидетелка.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Израстването на непълнолетното момиче, с което се увеличават нуждите му, инфлаацията и
увеличаването на минималния размер на издръжката представляват изменение на
обстоятелствата, обуславящо изменение на издръжката. Следва да се определи точният
размер, съответстващ на това изменение.
Макар че документално доказаните доходи на бащата от работа по трудово правоотношение
са в размер от малко над 1000 лв. месечно, има индиции, че възможностите му са по-високи,
т.е. че доходите му вероятно не се изчерпват с тази сума. Това е видно от кредита, който е
поел задължение да изплаща, както и от превозните средства, които притежава и може да си
позволи да обслужва. Няма данни той да може да реализира доход от недвижимите имоти в
с. Л., които са и в режим на съсобственост, но притежаването му поне му позволява да живее
в тях, без да заплаща наем. Задължението за издръжка към ненавършило пълнолетие дете е
безусловно и с предимство пред останалите задължения и разходи на родителя.
С оглед всичко изложено съдът приема, че ако за пълната издръжка на Й. са необходими
около 650 лв. месечно, което е приблизително равно на сочената от свидетелите сума и
съдът счита, че е близка до действителната, от нея майката, която полага непосредствените
грижи и за която няма данни да има допълнителни доходи, следва да поеме около 290 лв. и
разликата от 360 лв. да се поеме от бащата. За тази сума искът следва да се уважи със
съответно присъждане на разноски.
Колкото до констатирането на прекратяването на задължението на майката за издръжка на
навършилия и пълнолетие син, съдът счита, че този иск, насочен срещу бащата, е
недопустим дори само на това основание, тъй като вземането за издръжка е принадлежало
на сина. Освен това липсва правен интерес от констатиране на прекратяването или
несъществуването за периода след навършване на пълнолетие на едно такова задължение,
което нито се претендира за времето след навършването на пълнолетие, нито се оспорва от
някого неговото прекратяване.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
Увеличава размера на издръжката, определена по гр. дело 4321/2021 г. на РС – Пазарджик,
която В. С. В., ЕГН ********, с адрес в с. Л., общ. П., ул. "П.", е осъден да заплаща на
дъщеря си Й. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. "**** № **, ет.*, действаща лично и
със съгласието на майка си Д. И. Л., ЕГН **********, със същия адрес, от 162,50 на 360
(триста и шестдесет) лв. месечно, като осъжда В. С. В. да заплаща на дъщеря си Й. В. В. със
съгласието на нейната майка Д. И. Л. месечна издръжка в увеличения размер от 360 (триста
3
и шестдесет) лева месечно, платима до 30-о число на месеца, за който се отнася, по банкова
сметка BG78-STSA-9300-0011-3239-21, посочена от ищцата, с титуляр Д. И. Л., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на подаването на исковата
молба в съда – 25.11.2024 год. до настъпване на основания за изменение или прекратяване
на издръжката.
Постановява предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Прекратява производството в частта му за иска, предявен от Д. И. Л. срещу В. С. В. за
установяване на прекратяването на задължението на Д. И. Л. да заплаща за сина си С. В. В.
издръжка в размер 162,50 лв. месечно.
Осъжда В. С. В. да заплати на Й. В. В. със съгласието на майка и Д. И. Л. сумата 582,11 лв.,
представляваща разноски по делото.
Осъжда Й. В. В. със съгласието на майка и Д. И. Л. да заплати на В. С. В. сумата 107,10 лв.,
представляваща разноски по делото.
Осъжда В. С. В. да заплати по сметката на Пазарджишкия районен съд сумата 182,96 лв.,
представляваща държавна такса върху размера на увеличението.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4