Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 09.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски
окръжен съд, ІІІ - ти състав,
гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и осми май през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря анелия докузова
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 49 по описа за
2020 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 233 от 08.11.2019 г., постановено по гр.д. № 238/2019 г. Левчанският районен съд е
осъдил ГД „***“ към ***, гр. София да заплати на
Г.А.Г. с посочено ЕГн и адрес ***
следните парични суми:
- на
основание чл. 179 ал. 1 вр. чл. 178 ал. 1 т. 3 от З*** сумата от 1459,44 лв., представляваща дължимо възнаграждение
за положен извънреден труд от 220,792 часа в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1,143 за периода от 14.05.2016
г. до 31.03.2019 г. съгласно възникнало между страните служебно
правоотношение, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от
датата на подаване на ИМ - 14.05.2019 г. до окончателното ѝ заплащане;
-
сумата от 271,60 лв. за направени по
делото разноски съобразно уважената част от иска.
Със
същото решение Левчанският
районен съд е отхвърлил иска за възнаграждение за положен извънреден труд с
правно основание чл. 179 ал. 1 вр. чл. 178 ал. 1 т. 3 от З*** за разликата над 1459,44 лв. до предявения размер от 1 784,88 лв. като неоснователен и недоказан, както и е осъдил ГД „***“ към ***, гр. София да заплати на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК по
сметка на съда държавна такса в размер на 58,38
лв. и разноски за възнаграждение
на вещо лице в размер на 221,60 лв..
Недоволна от така постановеното решение в осъдителната
му част е останала ГД „***“ към ***, гр. София, която чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт
И.В. го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат подробни доводи за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението, както и доводи
за постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Твърди се, че РС неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че
положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл. 9
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/,
която според въззивника е неприложима по отношение на държавните служители в ***.
Според въззивника за процесния период, за който се претендира заплащане на
допълнителни суми за положен нощен труд са действали З*** и Наредба № 8121з –
773/29.07.2016 г., в които липсва текст допускащ трансформация на положените
часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143. Според въззивника неправилно РС
е приел, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща *** и е приложил
разпоредбите на общото гражданско законодателство – чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, като не е съобразил, че
ищецът е държавен служител по смисъла на чл. 142 ал. 1 т. 1 от З***, чието
служебно правоотношение се урежда единствено със З***. Според въззивника с
нормата на чл. 187 ал. 3 изр. Последно от З*** законодатателят изрично е
определил 8 – часова продължителност на нощния труд по З***, а не 7 часа както
е за работещите по трудово правоотношение, както и в разпоредбата на чл. 187
ал. 1 от З*** нормална продължителност на работното време 8 часа и 40 часа
седмично при 5 –дневна работна седмица, въз основа на което прави извод, че
отчитането на труда, в това число нощния труд по З*** се различава от това по
КТ. Според въззивника в чл. 178 ал. 1 и чл. 179 ал. 1 от З*** изчерпателно са
изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на тези държавни
служители, вкл. за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа,
като в ал. 2 на чл. 179 от З*** е посочено изрично, че реда за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определя с Наредба на министъра на
вътрешните работи, а техния размер с негова заповед. Според въззивника поради
спецификата на работата на полицейските органи, законодателят е уредил техния
статут в специален закон - З***, който е
различен от статута на държавните служители, като за тях са неприложими нормите
на общото законодателство, в това число на КТ. Според въззивника в конкретният
случай не е налице нито закон, нито акт на Министерския съвет, с който да се
допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143 като
в въззивната жалба са изложени подробни доводи относно полагането на нощен труд
от служителите в ***, неговото времетраене, както и начините на неговото
заплащане и изчисляване, като се подчертава, че по делото липсват доказателства
за положен извънреден труд над установеното за него работно време по график,
респ. за заплащане на реално положен извънреден труд с 50 % увеличение. В
жалбата се цитира съдебна практика на СРС, РС – Варна, РС – Ловеч, ОС – Ловеч,
както и решение № 55/07.04.2015 г. по гр.д. № 5169/2014 г., ІІІ г.о., ГК на
ВКС. В заключение въззивникът счита, че не са налице законовите предпоставки за
уважаване на предявения иск и моли окръжния съд да постанови решение, с което
да отмени изцяло или частично решението на РС и вместо него постанови друго, с
което предявения иск бъде отхвърлен изцяло или частично като неоснователен и
недоказан, като в полза на въззивника се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. С въззивната жалба решението се обжалва и в
частта относно присъдените разноски като се възразява, че по делото в първата
инстанция не са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение.
в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е
постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от въззиваемия Г.А.Г..
В проведеното по делото о.с.з.
въззивникът не се представлява, но чрез процесуалния си представител гл.
юрисконсулт Владова предтавя писмено становище, в което поддържа подадената
въззивна жалба Претендира направените по делото разноски, в това число за юрисконсултско
възнаграждение.
В о.с.з. въззиваемият не се явява и не
се представлява, но чрез пълномощника си адвокат В.В. от ПлАК изразява писмено становище за неоснователност на
въззивната жалба. Претендира направените пред въззивната инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.. Представя договор за правна
помощ и списък на разноските.
Решението на РС – Левски като
необжалвано е влязло в законна сила
в частта, в която иска с правно основание чл. 179 ал. 1 вр. чл. 178 ал. 1 т. 3 от З*** е
отхвърлен за разликата над 1459,44 лв. до предявения размер от 1 784,88 лв..
Окръжният съд, като обсъди
оплакванията, изложени в жалбата,
взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция
доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на
закона, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Левчанският районен съд е сезиран от Г.А.Г. с иск против ГД „***“ към ***, гр. София с иск с правно основание чл. 178 ал. 1 т. 2
вр. с чл. 179 ал. 2 от З*** във вр. с чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ за сумата от 1 784,88 лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуването на нощен към дневен за периода от 14.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на ИМ - 14.05.2019 г. до окончателното ѝ заплащане.
За да
уважи частично предявеният иск за сумата от 1 459,44 лв., РС е приел, че поради празнота в З*** и
нормативната уредба, касаеща лицата със служебно правоотношение в *** по
отношение на положения от тях труд по служебно правоотношение по аналогия
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, като се е позовал на
утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото на труд и неговото
заплащане и равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на
спецификите в правоотношението. При липсата на изрична регламентация в
специалната уредба, РС е приел, че положеният от въззиваемия в рамките на
дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със
съответния коефициент от 1,143, независимо от обстоятелството, че нощният труд
е заплатен на въззиваемия по 0,25лв./час съгласно закона. РС е приел, че
нормите на чл. 9 ал. 2 и чл. 8 от НСОРЗ се прилагат едновременно и при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв./час.
С определение в з.с.з. на 13.01.2020
г. въззивният съд назначи по делото допълнителна СИЕ с конкретно поставени
задачи предвид оплакванията по въззивната жалба, но с оглед становището на
въззивника и липсата на внесени суми за възнаграждение на вещото лице
заключение по делото не е изготвено. С оглед разпоредбата на чл. 161 от ГПК
въззивният състав приема, че изводите по спорните по делото въпроси следва да
се направят по заключението на вещото лице от СИЕ, прието в първата инстанция и
съобразно писмените доказателства, представени в тази инстанция.
Не
се спори, а се установява и от представените по делото в първата инстанция
писмени доказателства, които не са оспорени от страните, че за процесният
период от 14.05.2016 г. до 31.03.2019 г.
въззиваемият Г.Г. е заемал длъжността “старши пожарникар“ в РС „И.В.“ гр. Левски при ОД „И.В.“ гр. Плевен към ГД „И.В.“ *** по служебно
правоотношение, като е изпълнявал служебните си задължения по
утвърдени графици и протоколи при режим на труд
- дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време
съгласно чл. 187 ал. 3 от З***.
Установява
се от заключението на вещото лице Т.И., изготвено в първата инстанция, което не
е оспорено от страните и като обективно и компетентно изготвено и при липса на
заключение в друг смисъл в настоящата инстанция, възззивният съдът възприема
изцяло, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период
въззиваемият е полагал труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а
отработеното време се е изчислявало сумарно. Вещото лице установява в
заключението си, че за периода от 14.05.2016 г. до 31.03.2019 г. въззиваемият
е положил общо 1 544 часа нощен труд, за който му е заплатено от въззивника
възнаграждение в размер на 0,25 лв./час. Вещото лице установява, че този нощен
труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1 764,792 часа
труд, като разликата от 220,792 часа не е заплащан на въззиваемия и при редна
ставка за извънреден труд в размер на 6,61 лв., определена на базата на
основните работни заплати на въззиваемия за периода и 50 % увеличение е на
стойност 1 459,44 лв.. Oт
заключението на вещото лице се установява, че за периода от 01.01.2018 г. до
30.06.2018 г. въззиваемият е положил общо 144 часа нощен труд през първото и 136
часа нощен труд през второто тримесечие на 2018 г., които 280 часа нощен труд
приравнени с коефициент 1,143 се равняват общо на 320,04 часа труд. От
заключението се установява също, че за двете тримесечия трудът от общо 40,04
часа получен в повече след приравняването не е заплатен на въззиваемия и при
ставка от 6.61 лв. е на стойност общо 264,66
лв..
Изложените от РС изводи относно наличието на законово
основание за преизчисляване на положения нощен труд от въззиваемия към дневен с
прилагане на коефициент от 1,143 се споделят от въззивната инстанция изцяло в
частта за периодите от 14.05.2016 г. до
31.12.2017 г. и от 01.07.2018 г. до
31.03.2019 г.. Правилно и законосъобразно при преценка на разпоредбите на З***
и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове по отношение на
значителната част от посочените по-горе периоди РС е приел, че при липса на
специално правило, което да определя методологията за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в *** нормативната празнота следва да се
преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Окръжният съд не споделя
възражението на въззивника, че Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/ е неприложима в конкретната хипотеза за периодите, в
които липсват разпоредби в З***, респ. в издадените въз основа на закона
подзаконови нормативни актове, уреждащи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни. При
съобразяване на разпоредбите
на чл. 176, чл.178 ал. 1 т. 3, чл. 179 ал. 1 пр. 2, чл. 179 ал. 2 и чл.187 ал. 9 от З***, може да се направи
обоснован извод, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители,
работещи в *** се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен през нощта от 22,00 до 6,00 при работещите на 8, 12 или 24 -
часови смени, работното време на които служители се изчислява сумарно за
тримесечен период за периода от 14.10.2016 г. и към момента и сумарно за
месечен период до 14.10.2016 г.. Съгласно разпоредбите на чл. 187 ал. 6 и ал. 5
от З*** извънредният труд на служителите, работещи на смени извън редовното работно време до 280 часа годишно за отработени до 70 часа на
тримесечен период се заплаща с 50 на 100
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съдът съобрази, че през
периода от 14.05.2016 г. до 31.03.2019 г. са
действали следните Наредби по чл.187 ал. 9 от З*** за реда за
организацията и разпределянето на работното време в ***, а именно: за периода
от 15.05.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г., за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., а за периода от 02.08.2016 г. до 31.03.2019 г. е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.. Съгласно разпоредбите на чл. 3 ал.
3 от трите Наредби, които са аналогични, държавните служители в *** е възможно
да полагат труд през нощта за периода от 22,00 часа до 06,00 часа. В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
правило, аналогично на уреденото в чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове. Съгласно разпоредбите на чл. 9 и чл. 12 от Раздел ІІІ на Наредба № 8121з-908/02.08.2018
г. за условията и реда за изплащане
на допълнителни възнаграждения на държавните служители в ***, издадена на
основание чл. 179 ал. 2 от З*** и действала през част от процесния период от
18.08.2018 г. до 01.03.2019 г. на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта, като за всеки отработен нощен
час или за част от него от 22,00 ч. до 6,00 ч. се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд след предоставяне в съответните финансови звена на
протокол-приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г.. Съгласно чл. 67 ал. 3 от
Закона за държавния служител, който също намира субсидиарно приложение по
отношение на З***, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7 т.1-5,
както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В този смисъл НСОРЗ
като Наредба от общото трудово законодателство намира приложение, след като в
др. специални подзаконови нормативни актове издадени по ЗДСл. или З*** са
налице празноти или са предвидени по - неблагоприятни разпоредби относно
условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването
им. Сумираното изчисляване на работното
време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен по -
продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради
което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период
/седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители в *** е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл. 187 ал. 1 от З***. При липсата на специално правило за ставка на
допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология
за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване
на работното време по отношение на държавните служители в ***, съдът намира, че
е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на НСОРЗ.
Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/
и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в *** в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените
във въззивната жалба доводи относно приложимостта на установения в чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение за процесните
периоди, в които не е действала разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., като следва да се отчете,
че и в двата случая приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143.
Въззивният съд приема, че РС не е съобразил
разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за работното време,почивките и отпуските, в
редакцията ДВ бр.41/2017г. за част от процесния период. За периода от
01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е действала разпоредбата на чл. 9г от НРВПО /нов
- ДВ, бр. 41 от 2017г., в сила на 01.01.2018
г./, съгласно която отработените часове от работника или служителя, които в
края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време
са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б от Наредбата, се отчитат за
извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред Инспекцията по труда без
превръщане на нощните часове в дневни. Впоследствие разпоредбата на чл. 9г от
НРВПО е изменена / ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от 17.07.2018г./, като
думите "без превръщане на нощните часове в дневни" се заличават. От това законодателно изменение е видно, че волята на
нормотвореца за процесния период с изключение на периода от 01.01.2018 г. до
17.07.2018 г. е да признае за извънреден
труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ или съгласно чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., което е още един довод за неоснователност на
възражението на въззивника за неприложимост на НСОРЗ. Налага се извода,
че и в двете хипотези отчетените в повече часове са извънреден труд, като при
сумирано изчисляване на работното време отработените часове се определят в края
на отчетния период и се съпоставят с работните часове при нормална
продължителност на работното време за същия този период. Правилото на чл. 9г от НРВПО намира приложение
за два от периодите на отчитане: 01.01.2018 г. - 31.03.2018г. и 01.04.2018 г. -
30.06.2018 г., но не и за положените за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018
г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от 01.07.2018 г. до
30.09.2018 г. и по отношение на тях преценката за наличието на извънреден труд
следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа новата редакция на чл.9 г от НРВПО /изм. ДВ, бр.58
от 13.07.2018г./, в която липсва ограничението „без превръщане на нощните
часове в дневни“. През целият процесен
период е действала разпоредбата на чл. 18 ал. 3 от НСОРЗ,
съгласно която при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност
на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на
работното време. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 9 ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, съгласно която
пресмятане на трудовия стаж се извършва, като изработените часове по графика за
периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с
повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална
продължителност на дневното работно време.
С оглед на изложеното относно
нормативната уредба, касаеща наличието на положен извънреден труд за исковия
период от 14.05.2016 г. до 31.03.2019 г.,
въззивният съдът приема, че с изключение на периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. вкл. за останалата част от процесния период нощните
часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143 следва да се вземат предвид
при решаването на въпроса за наличие на положен извънреден труд. За периода от 01.01.2018 г. до
30.06.2018 г. вкл. не следва да се преизчислява нощния труд към дневен с
коефициент от 1,143, като с оглед заключението на вещото лице описано по - горе
общо определената за тези два периода сума в размер на 264,66 лв. следва да се
се извади от общо определената сума от 1459,44 лв. и
разликата от 1 194,78 лв. да се
присъди на въззиваемия като извънреден труд.
Искът с
правно основание чл.178 ал. 1 т. 3 от З*** вр. чл.179 ал. 1 от З*** се явява
частично основателен и доказан за сумата от 1 194,78 лв., до който размер следва да бъде уважен, ведно със
законна лихва върху сумата, считано от датата на ИМ - 14.05.2019 г. до окончателното й заплащане, като за разликата над 1 194,78 лв. до 1 459,44 лв. в
размер на 264,66 лв. искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен от съда.
Относно
разноските:
В
първата инстанция ищецът е претендирал направени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв., като е представил писмени
доказателства за направени разноски в размер на 600 лв. за адвокатско
възнаграждение, платено в брой. Ответникът е претендирал разноски за
юрисконсултско възнаграждение, както и е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 78 ал. 5 от ГПК. Фактическата и правна сложност на спора според
въззивния съд не налага определяне на възнаграждение на всеки от процесуалните
представители на страните в размер по - висок от минимално предвидения в
Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, респ. Наредбата за правната помощ. РС е съобразил възраженията
на ответника в първата инстанция и е намалил заплатеното от въззиваемия в
първата инстанция адвокатско възнаграждение по чл. 78 ал. 5 от ГПК до размер на
сумата от 332,16 лв. съобразно уважената част от иска в съответствие с
минимално предвидения размер в чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС.
Не са налице и основания за определяне на юрисконсултско възнаграждение над
минимално предвидения в закона размер от 100
лв. С оглед частичното уважаване на въззивната жалба, респ. на иска и след
компенсация на насрещните вземания за разноски между страните, въззивният съд
приема, че ответникът, въззивник в настоящото производство дължи на ищеца,
въззиваем в настоящото производство разноски за първата инстанция в общ размер
на 280,63 лв.. Неоснователни са
възраженията във въззивната жалба относно липса на доказателства за платено
адвокатско възнаграждение, тъй като отбелязването на плащане в брой в договора
за правна помощ има характера на разписка за получаване и е достатъчно
доказателство за заплащане на сумата. В този смисъл е и т. 1 на ТР №
6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Във
въззивната инстанция по съображенията направени по - горе въззивният съд
приема, че въззивникът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв. и разноски за държавна такса в размер на 30 лв.. По делото са представени доказателства за направени от
въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. съгласно представения договор
за правна помощ от 10.01.2020 г.. С оглед частичното уважаване на жалбата
въззивният съд приема, че въззивникът следва да заплати на въззиваемия след
компенсация разноски за въззивната инстанция в размер на 222,60 лв..
С оглед
уважената част от иска на основание чл. 78 от ал. 6 ГПК въззивникът, в
качеството на ответник в първата инстанция следва да заплати разноски върху
уважената част от иска, от които държавна такса в размер на 47,79 лв. и възнаграждение на вещо лице
в размер на 148,47 лв..
По
изложените съображения, въззивният съд приема, че решението на ЛРС като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в частта, в която искът за
главницата е уважен за сумата 1 194,78
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й заплащане, в частта, в която в полза на ищеца са
присъдени разноски в размер на 271,60 лв., както и в
частта, в която по сметка на съда е присъдена ДТ в размер на 47,78 лв. и разноски за възнаграждение
на вещо лице в размер на 148,47 лв..
Не е налице молба по чл. 248 от ГПК, респ. въззивна жалба от въззиваемия,
поради което въззивният съд не би могъл да присъди в полза на същия разноски
над определения от първоинстанционният съд размер. Решението на ЛРС следва да
се отмени на основание чл. 271 от ГПК в частта, в която ГД „И.В.“ към ***, гр. София е съдена да заплати на Г. А.Г.
на основание чл. 179 ал.1 и ал.
2 вр. с чл. 178 ал. 1 т. 3 от З*** разликата над сумата 1 194,78 лв. до 1 459,44 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент от 1,143 на нощен към
дневен труд за периода 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г., както и в частта, в
която ГД „И.В.“ към ***, гр. София е
осъдена да заплати ДТ за разликата над 47,78 лв. до 58,38 лв. и възнаждение на вещо лице за разликата над 148,47 лв. до 221,60 лв..
Водим от
горното, Окръжният съд
Р е ш и:
ОТМЕНЯ на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК решението на Левчанския Районен съд № 233 от 08.11.2019 г.,
постановено по гр.д. № 328/2019 г. по описа на съда В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
- В ЧАСТТА, в която ГД „И.В.“ към ***, гр. София е осъдена да заплати на Г. А.Г.
разликата над сумата 1 194,78
лв. до 1 459,44 лв. в размер на сумата от 264,66 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд,
получен чрез преизчисляване с коефициент 1,143 на нощен труд към дневен за
периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на ИМ - 14.05.2019 г. до окончателното й
изплащане;
- В ЧАСТТА, в която на основание чл.78
ал. 6 от ГПК ГД „И.В.“ към ***, гр. София е
осъдена да заплати по сметка ЛРС разноски по делото за разликата над 196,25 лв., от които държавна такса
върху цената на уважения иск за разликата над сумата от 47,78 лв. до 58,38 лв. и възнаждение на вещо лице за разликата над сумата от 148,47 лв. до 221,60 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. А.Г. против
ГД „И.В.“ към ***, гр. София иск за разликата
над сумата от 1 194,78 лв. до 1 459,44 лв. в размер на сумата от 264,66
лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент
1,143 на нощен труд към дневен за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г.
вкл., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
ИМ - 14.05.2019 г. до окончателното й изплащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 271 ал. 1 от гпк решението
на Левчанският Районен съд В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към ***,
гр. София, ул. „***“ № *** да заплати на Г. А.Г., ЕГН ********** ***
сумата от 222,60 лв. за
направени пред въззивната инстанция разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: