№ 172
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100506088 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.03.2022 г. по гр.дело № 42303/20 г., СРС, ГО, 50 с-в е
признал за установено, че Е. П. К., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ****, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1
от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 1500,78 лева за главница, представляваща
цена на доставка на топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр.
София, ул. ****, за периода от 01.12.2016г. до 30.04.2019 г., сумата 88,18 лева
за мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 21.01.2020 г.; сумата 50,98
лева за главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва върху главниците, считано от 29.01.2020 г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 4250/2020 г. по описа на СРС;
като е отхвърлил иска за сумата над уважения размер от 1500,78 лв. до
пълния предявен размер от 2131,60 лв. за главница, представляваща цена на
доставка на топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна
1
енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул.
****, и за периода от 01.05.2016 г. до 30.11.2016 г., ведно със законна лихва
от 29.01.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата над уважения размер
от 88,18 лв. до пълния предявен размер от 99,40 лв. за мораторна лихва, и
сумата 08,34 лв. за мораторна лихва за периода от 01.07.2017 г. до 21.01.2020
г., начислена върху главница за цена за извършена услуга за дялово
разпределение от 50,98 лв. за периода 01.05.2017-30.04.2019 г. Осъдил е Е. П.
К., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата от 873,01 лв. съдебни разноски по ч.гр.д. № 4250/2020 г. и
по гр.д. № 42303/2020 г., двете по описа на СРС.
Решението е обжалвано в цялост с въззивна жалба от ответника Е. П. К.,
ЕГН **********, чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител адвокат Д..Н. от САК, със съдебен адрес: гр.София, бул.“****,
като се твърди, че същото е неправилно, поради нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи се, че още с отговора
на исковата молба, ответникът е поискал представянето в оригинал на
следните документи: протокол от ОС на бл.266, ул.“**** и приложенията към
него, протокол от 24.01.1992 г. от съдебна спогодба по гр.д. № /не се чете/ от
1991 г. на СРС и удостоверение за наследници на В.П.а от 25.10.2018г. на СО,
район „Слатина“. Съдът е допуснал само искането за представяне на препис
от съдебната спогодба и е оставил без уважение другите две искания. Като е
оставил без уважение двете искания по чл.183, ал.1 ГПК, съдът е допуснал
първото си съществено процесуално нарушение, като делото е решено на
основание преписи, за които не е ясно дали съществуват в оригинал. Второто
съществено процесуално нарушение на съда, е допускането на документа за
съдебната делба, от която следва твърдяното от ищеца право на собственост
върху процесния имот, да бъде представен в обикновен препис и кредитиран
така. При тези данни, съдът е следвало да допусне искането на ответника за
представяне на всички документи в оригинал и да изключи от
доказателствата по делото делбения протокол от 24.01.1992 г. и логично след
това да приеме иска за недоказан и да го отхвърли. Ищецът е имал
достатъчна възможност да представи официално заверен препис от
Агенцията по вписванията, за което е получил възможността да се снабди с
удостоверение от съда. Той не е сторил това оттегляйки искането си.
2
Предвид гореизложеното счита иска за изцяло недоказан, поради което
моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъдат
отхвърлени в цялост предявените искове като недоказан и неоснователни.
Въззиваемото дружество „Т.С." ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“****, представлявано от Изпълнителния
директор А.А. и Председателя на УС И.Е., чрез пълномощника юрисконсулт
Ф.И. оспорва въззивната жалба.
Третото лице помагач „ПМУ И.“ ООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу Е. П. К., ЕГН
********** за признаване за установено, че Е. П. К. дължи на „Т.С.“ ЕАД
сумата 2131,60 лв. за главница, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за имот в гр. София, ул. ****, за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2019
г., ведно със законна лихва от 29.01.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 99,40 лв. за периода от 15.09.2017 г. до
21.01.2020 г., сумата от 50,98 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно
със законна лихва от 29.01.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 8,34 лв. за периода от 01.07.2017 г. до 21.01.2020 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело № 4250/2020 г. по описа на СРС.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
3
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, като не е заплатил и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава.
Ответникът чрез назначения особен представител е оспорил исковете
по основание и размер, направил е възражение за изтекла погасителна
давност, оспорил е извършването на услуга дялово разпределение
Третото лице-помагач на страната на ищеца счита исковете за основателни.
От правна страна:
По делото е приет като доказателство делбен протокол от 24.01.1992 г. по гр.
дело №3953/1991 г. по описа на I СРС, 17 с-в, от което е видно, че е поделен
недвижим имот - апартамент № 50 в гр. София, ж.к. ****, идентичен с адрес
гр. София, ул. „****, вх. ****, съобразно Удостоверение изх. №68-00-
1706/03.01.2013 на „ГИС - София“ ЕООД, като същият се пада в дял на
В.Н.П..
От Удостоверение за наследници с изх. № РСП18-ТД26-1949/25.10.2018 г.,
издадено от Столична община, район „Слатина“, се установява, че В.Н.П. е
починала на 05.04.2013 г. и оставила за свой единствен наследник по закон
дъщеря Е. П. К., ответник в настоящето производство.
При тези данни може да се направи извод, че ответникът се явява потребител
на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.), според който, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова -
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните
предприятия да публикуват одобрените от комисията общи условия най-
малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
4
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите.
Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи
условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на
ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Както бе посочено по-горе, съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в
сила от 17.07.2012г.) всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за
процесния период, определя субектите, имащи качеството на страна по
облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие. Според §1
на чл. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Предвид
гореизложеното е видно, че възникването на облигационно отношение,
съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено
от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда-етажна
собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото
на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването
на същите.
В конкретния казус се установява, че ответникът Е. П. К. по силата на
наследствено правоприемство е придобила собствеността върху процесния
топлоснабден имот и като съсобственик има качеството на потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката и
следователно се намира в облигационни отношения с доставчика на тази
услуга в сграда в режим на етажна собственост. Притежаваното от ответника
право на собственост върху топлоснабдения имот и установеното наличие на
облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял
топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска по основание.
С оглед чл.153, ал.1 от ЗЕ след като има качеството на собственик на
процесния имот има и качеството на потребител на топлинна енергия и
съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ е длъжен да заплаща месечните дължими суми за
доставяната топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за
който се отнасят.
5
Действително, по делото е поискан оригиналът на делбен протокол от
24.01.1992 г. по гр. дело №3953/1991 г., но не е представен такъв, а само
четлив препис от него. Настоящата инстанция приема, че не е следвало да
бъде изискан оригинал от документ, за който е ясно, че в оригинал се намира
у ответника. Що се отнася до неизискването на другите два документа-
удостоверение за наследници на В.П.а, то този оригинал също би следвало да
се намира у ответницата. Не е следвало да се изиска оригинал и на другото
писмено доказателство.
Настоящият въззивен състав не намира, че биха били по-различни
фактическите му изводи, както и тези на СРС относно наличието на валидно
облигационно отношение между страните, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна
енергия. Останалите писмени доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност
обосновават извода за това.
Отделно от това, направеното доказателствено искане по чл.183, ал.1 ГПК за
представяне на посочените документи в оригинал не е обосновано по никакъв
начин във връзка с някакви изложени твърдения защо се прави. Ако
документът се оспорва, то оспорващият следва да бъде поканен да уточни
конкретния предмет на оспорването, тъй като оспорване изобщо няма -
Решение № 1310 от 17.11.2008 г. по гр. д. № 4248/2007 г., IV г.о. на ВКС;
Решение № 191 от 14.01.2015 г. по т.д. № 3046/2013 г., ВКС, II т.о. В случая
дори не се оспорват трите документа, като направо се иска оригинал.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
За пълнота на изложението, във въззивната жалба се твърди, че решението се
обжалва в цялост, но в отхвърлителната част липсва правен интерес от
обжалване.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.03.2022г. по гр.дело № 42303/2020 г. на
СРС, I ГО, 50 състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца
„Т.С.” ЕАД- „ПМУ И.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7