Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 13.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 15674 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 10.05.2017г. на СРС, ГО, 49
състав по гр.д. № 73028/2015г.,
изменено с определение от 27.06.2018г. по същото дело, е осъден ответника „Група за електронна
търговия Г.“ ООД да заплати на К.Г.К., на основание чл. 113, ал. 3 ЗЗП, сумата 299 лв., представляваща платена цена на
мобилен апарат марка MOTOROLA
XT1039/MOTO GLT с IMEI 359290050766819 по развален
договор за продажба от 22.12.2014г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, както и
сумата 352. 40 лв. – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е обжалвано с въззивна жалба
от ответното дружество, в която са изложени оплаквания за неговата неправилност
и необоснованост, поради неправилно приложение на материалния закон и нарушения
на процесуалния закон. Въззивникът твърди, че процесният мобилен апарат е бил ремонтиран в
едномесечния законов срок и към момента
на развалянето на договора, не е бил неизправна страна по него, тъй като е
предложил изпълнение, което ищцата е отказала. Твърди, че неизпълнението му е
незначително и е предложил на ищцата да ремонтира стоката, поради което и с
оглед обстоятелството, че към момента на развалянето на договора апаратът е бил
ремонтиран, не са налице предпоставките на чл. 114, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 113, ал. 3 ЗЗП за разваляне на договора. Сочи, че процесният телефон е ремонтиран на 26.08.2015г., а
едномесечният срок по чл. 113 ЗЗП, започнал да тече на 06.08.2015г., е изтекъл
на 06.09.2015г. – неприсъствен ден, поради което е изтекъл действително на 07.09.2015г. Поддържа, че на 08.09.2015г. ищцата
е била уведомена, че апаратът е ремонтиран, но не може да бъде предаден веднага
по независещи от жалбоподателя причини, при което тя не го е уведомила, че е
загубила интерес от изпълнението. Предвид изложените съображения, въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, с присъждане на разноски.
Въззиваемата
страна К.Г.К. оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Твърди, че въззивникът – търговец не е
изпълнил задължението си да приведе мобилния апарат в съответствие с
договора за продажба в законовия едномесечен срок по чл. 113, ал. 2 ЗЗП, поради
което за нея е възникнало правото да развали договора на основание чл. 113, ал.
3 ЗЗП, което тя е упражнила в съответствие със закона. Сочи, че хипотезата на чл.
114, ал.1, т.1 ЗЗП, при която се изисква купувачът да не е удовлетворен от
рекламацията, е различна от процесната, при която
жалбоподателят е приел рекламацията и е бил длъжен да приведе стоката в
съответствие в определения 1 месечен срок. Твърди, че е уведомена за
ремонтирането на апарата на 10.09.2015г. в 18.24 ч., т.е. след края на работния
ден, т.е на третия ден след изтичане срока по чл. 113, ал. 2 ЗЗП. Поддържа, че
протоколът за ремонт на апарата от 26.08.2015г. е оспорен, поради което и това
обстоятелство не е доказано по предвидения в ГПК ред. Сочи, че в случая не
следва да се прави преценка за същественост на изпълнението, тъй като общият
режим на чл. 183 и сл. ЗЗД не се прилага за договорите, при които купувачът има
качеството потребител. Твърди, че потребителят не е длъжен да прави проверка в
офиса на търговеца. Предвид всичко изложено, моли съда да потвърди като правилно и законосъобразно
обжалваното решение. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235,
ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 113, ал. 3, пр.
1 вр. чл. 114 ЗЗП.
Фактическият
състав на претендиранато право включва следните предпоставки: установяване качеството
"потребител" по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП на ищцата по
договор за продажба на гореописания мобилен апарат от 22.12.2014г.; плащане от
ищцата на ответника на претендираната сума от 299 лв.
като продажна цена по договора, надлежно упражнено право на разваляне на
договора в хипотезата на чл. 113, ал. 3, пр. 1 вр.
ал. 2 ЗЗП, която норма във връзка с чл. 114 регламентира специална хипотеза на
реституция на даденото по развален потребителски договор.
По делото са
отделени за безспорни факта на сключване на договора на 22.12.2014г.,
заплащането на цената по него от ищцата и направената от последната рекламация
вх. № 377/06.08.2015г., която е приета от ответника в гаранционния срок на
апарата. В рекламацията се сочи, че апаратът не включва и не зарежда.
Съгласно чл. 113, ал. 2 ЗЗП, привеждането
на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се
извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламация от
потребителя. След изтичането на срока по ал. 1, потребителят има право да
развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване
на цената на потребителската стока
В случая е
безспорно, че едномесечният срок не е спазен и това се признава от въззивника –
ответник. Едномесечният срок е изтекъл на 07.09.2015г., тъй като 06.09.2015г. е
неприсъствен ден, като към 07.09.2015г. апаратът не е бил приведен в съответствие
с договора по смисъла на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не е бил на
разположение на ищцата.
Съгласно твърденията на ищцата, на
08.09.2015г. е била уведомена по телефона от търговеца – ответник, че апаратът
е ремонтиран в сервизен център в Германия, а на 10.09.2015. е била уведомена,
че апаратът е пристигнал и може да бъде получен. Горните обстоятелства се
установяват и от показанията на свидетеля Г., служител на ответника, който
заявява, че при изпращането на пратката от Германия е бил сгрешен получателя,
което е довело до закъснението при получаването му от ищцата.
С уведомление от
04.11.2015г., получено от ответника на 09.11.2015г., ищцата е отправила
изявление за разваляне на договора.
Предвид изложеното, е налице неспазване на
срока по чл. 113, ал. 2 ЗЗП, което е достатъчно основание за потребителя да
развали договора и да иска възстановяване на цената, на основание чл. 113, ал.
3, пр. 1 ЗЗП, както е процедирала ищцата.
Оплакванията в
жалбата в тази връзка, че е налице незначително неизпълнение, с оглед краткия
срок на забавата – само 3 дни, са ирелевантни за
изхода на спора. Регламентацията на защита на потребителите при договори за
продажба на потребителски стоки, с оглед защита правата на икономически
по-слабата страна, е императивна и за реализиране съответните права на
потребителя е достатъчно да е налице съответното формално нарушение от страна
на търговеца. Поради това, не се налага
различен извод и от представения сервизен протокол за извършен ремонт в
Германия на 26.08.2015г., тъй като датата и мястото на фактическото изпълнение
на ремонта са без правно значение, след като в 1 –месечния срок по чл. 113, ал.
2 ЗЗП стоката не е получена от потребителя в съответното състояние съобразно
договора. В тази връзка обстоятелството, че търговецът не поддържа сервиз на
територията на страната, както и рискът от неизпълнено в срок сервизно обслужване,
е за негова сметка, при извършеното от
негова страна формално нарушение на срока по чл. 113, ал. 2 ЗЗП.
Нормата на чл.
113, ал. 3 препраща към чл. 114 ЗЗП, в който са регламентирани право на
потребителя да развали договора и да иска връщане на цената или нейното
намаляване, когато е налице несъответствие на стоката съобразно договора и не е
удовлетвороен от решаването на рекламацията.
Препращането в чл. 113, ал. 3 към чл. 114 ЗЗП е досежно
регламентираните идентични права на потребителя, но при различен фактически
състав. В случая фактическият състав за упражняване правото на разваляне, на
която се позовава ищцата, е чл. 113, ал. 2 ЗЗП, чийто фактически състав е
осъществен. Поради това е неприложима и нормата на чл. 114, ал. 4 вр. ал. 1 ЗЗП, съобразно която потребителят не може да иска
разваляне на договора при незначително несъответствие на стоката с договора.
Отделно от това, в случая въззивникът не се позовава
на такова, а на незначително неизпълнение на задължението му по чл. 113, ал. 1
ЗЗП. По делото не се твърди и доказва да е налице незначително несъответствие
на стоката, доколкото констатациите, че апаратът въобще не включва и не
зарежда, не са опровергани от ангажирани от ответника доказателства. Поради
изложеното, всички доводи в тази връзка в жалбата за самостоятелно приложение
на нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗП са неоснователни.
Без значение за
изхода на спора е и дали е реализирана административно наказателната
отговорност на ответника – търговец, както и дали апаратът е бил ремонтиран към
момента на изявлението за разваляне на договора от ищцата. Всички оплаквания в
тази връзка в жалбата също са неотносими за спора.
Предвид
изложеното, жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата - ищца
следва да се присъдят претендираните и доказани разноски
в размер на сумата 300 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 10.05.2017г. на СРС, ГО, 49
състав по гр.д. № 73028/2015г.,
изменено с определение от 27.06.2018г. по
гр.д. № 73028/2015г.
на СРС, 49 с-в.
ОСЪЖДА „Група
за електронна търговия Г.“ ООД, ЕИК ******** да заплати на К.Г.К., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 300 лв. – разноски за въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.