Решение по дело №184/2022 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 403
Дата: 17 ноември 2022 г.
Съдия: Нина Русева Моллова Белчева
Дело: 20222150100184
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 403
гр. гр.н., 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
**222150100184 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от
„П.Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Г.В.“ № **, представлявано от К.Т.Т.Х., против В. В. З., роден на **********г.,
гражданин на Р.Ф., с адрес в РБ: с. Р., к.к. Е., бл. *, вх. *, ап. **. В исковата молба се
сочи, че на 22.06.2005г. бил сключен Договор за поддръжка и управление на „Курортен
апартаментен комплекс E.R.R.“ № MMC-S-PD/036-06.05/22.06.2005г. между „П.Д.“
ЕООД, като „Мениджър“, и В. В. З., като „Възложител“. По силата на този договор
ответника възлагал, а ищцовото дружество се задължавало по т. 1, 2, 3 и 4 да извършва
целогодишна техническа поддръжка, организационно и административно управление
на „Курортен апартаментен комплекс „E.R.R.“, срещу заплащане на месечна такса в
размер на 1 Евро без ДДС за квадратен метър площ на собствения на възложителя
имот. Плащането на таксата било дължимо, съгласно правилото на т. II. b от Договора,
погодишно в срок до 15 февруари на текущата година. Наред с това се твърди, че
ищцовото дружество„П.Д.“ ЕООД изпълнявало чрез „Е. Хоспиталити“ ООД, в цялост
поетите задължения по Договора, като ежедневно се грижило за техническото
поддържане на общите части на сградата, включващо поддържане на ВиК и ел.
инсталациите, климатичните, пожароизвестителната и вентилационните инсталации;
техническо поддържане на басейните и обслужващите ги съоръжения, находящи се в
общите части на сградата и общодостъпните части в „Курортен апартаментен комплекс
E.R.R.“, включващо доставка на консумативи, поддържане в изправност на
пречиствателните съоръжения и монтираните душове; техническо поддържане на
1
асансьорите, както и на намиращите се в общодостъпните части спортни съоръжения и
детската площадка; организиране поддръжка на зелените площи в комплекса;
организирало режима на достъп и вътрешния ред в сградата, санитарно-хигиенните
услуги, рецепция и достъпа до спортните съоръжения. На следващо място се сочи, че
ответникът не бил заплатил дължимите такси по договора 2019г., 2020г. и 2021г.
Навежда се, че с него били проведени редица разговори с цел извънсъдебното
разрешаване на конфликта. От страна на ищеца били предприети мерки за
съобразяване на изискуемите такси с потребностите на възложителя, като в
следващите исковия период години били разработени различни видове пакети с цел
редуциране на цената на услугата. Сочи се, че ответната страна и до момента не е
погасила задължението и не е заявила желание за доброволно уреждане на
задълженията. Гореизложеното мотивирало ищцовото дружество да поиска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника В. В. З. да заплати на „П.Д.“ ООД,
сумата в общ размер на 9729.74 лева, включваща: неплатена такса за поддръжка в
размер на 2702.89 лева за 2019г., ведно с лихва върху нея за периода 15.02.2019г.-
10.02.2022г. в размер на 814.69 лева; неплатена такса за поддръжка в размер на 2702.89
лева за 2020г., ведно с лихва върху нея за периода 15.02.2020г.- 10.02.2022г. в размер
на 540.62 лева; неплатена такса за поддръжка в размер на 2702.89 лева за 2021г., ведно
с лихва върху нея за периода: 15.02.2021г.- 10.02.2022г. в размер на 265.81 лева,
дължими по Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс
E.R.R.“ № MMC-S-PD/036-06.05/22.06.2005г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, по делото постъпи отговор на исковата молба от
ответника, с който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Сочи се,
че ищецът претендира ответника З. да бъде осъден да заплати такси за поддръжка за
периодите 2019г.; 2020г. и 2021г. по Договор за поддръжка и управление на „Курортен
апартаментен комплекс E.R.R.“ № ММС-S-PD/036-06.05, сключен на 22.06.2005г., въз
основа на обстоятелството, че бил собственик на апартамент № Е615, крило „Е.“,
находящ се на 6 етаж, с площ от 95.97 кв.м., находящ се в сграда „А“ на Курортен
апартаментен комплекс „Е.“, с. Р., изграден в УПУ XIV - 467, 468, 480, кв. 22 по плана
на с. Р., общ. н., обл. Бургас, като се навежда, че ищецът не ангажира доказателства в
тази насока. Наред с това се твърди, че съгласно нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № ***, т.***, дело № *****г. на СВ - гр. н., апартамент № Е621 е
собственост на търговско дружество „ф.“ ЕООД, ЕИК *****. В тази връзка се сочи, че
ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по настоящия иск. На следващо
място се оспорва подписа, положен за ответника в Договор за поддръжка и управление
на „Курортен апартаментен комплекс E.R.R.“ № ММС-S-PD/036-06.05/22.06.2005г., с
оглед на което се твърди, че липсва валидно облигационно правоотношение между
страните. Наред с горното се излагат съображения, че срока на договора е изтекъл на
22.06.2010г. и след тази дата ищецът и ответникът не се намират във валидно
2
облигационно отношение. Сочи се, че посоченият договор представлява договор за
поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД, тъй като за мениджъра /ищеца/ са
предвидени задължения, свързани както с целия комплекс, така и с конкретно с
апартамента на ответника.
На следващо място се аргументира възражение за изтекла погасителна давност на
основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД по отношение на сумата в размер на 2702.89 лева,
представляваща такса поддръжка за 2019г., ведно с лихва върху нея за периода от
15.02.2019г. до 10.02.2022г. в размер на 814.69 лева. От страна на ответната страна се
навеждат и доводи, че по отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
относно претендираните лихви за забава по главниците за 2020г. и 2021г. за периода
13.03.2020г. - 08.04.2020г. не следва да се начислява лихва за забава.
На следващо място се оспорват твърденията, че ищецът за процесния период е
изпълнявал в цялост поетите от него задължения по договора, за което се развиват
съображения. Наред с това се излагат доводи за приложението на чл. 7, ал. 3 от ГПК и
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Сочи се, че с на 07.08.2018г. било проведено ОС на ЕС, на което
било взето решение какви суми за такса за управление и поддръжка на сградата да
заплащат етажните собственици в бюджета на ЕС. Предвид гореизложеното се моли
съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е с правно основание рана следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпределената в определение от 12.06.2022 г. доказателствена тежест,
ищеца следва да докаже, наред с други обстоятелства, и наличието на валидна
облигационна връзка между страните, обективирана в Договор за поддръжка и
управление на „Курортен апартаментен комплекс E.R.R.“ № MMC-S-PD/036-
06.05/22.06.2005г. между „П.Д.“ ЕООД, като „Мениджър“, и В. В. З., като
„Възложител“.
По повод нарочно направено искане от страна на ответника, ищеца бе задължен,
на основание чл.183 от ГПК, да представи приложения към исковата молба, договор в
оригинал, с предупреждение, че при непредставяне, същия ще бъде изключен от
доказателствения материал. В проведеното единствено съдебно заседание
представителят на ищеца заяви, че не разполага с оригинал на договора, поради което
и приложеното към исковата молба копие не бе прието и бе изключено като
доказателство по делото.
3
Липсата на доказателства за наличието на валидно облигационно отношение
между страните, обективирано в сочения в исковата молба, договор, е достатъчно
основание за отхвърляне на исковете. Ищецът претендира заплащане на сумите на
договорно основание, годни доказателства за наличието на което по делото не са
ангажирани. Това е достатъчно основание да бъде отхвърлена както главната
претенция, така и акцесорната такава за лихва, като е безпредметно да се изследват
останалите наведени твърдения и възражения на ответника.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде уважено искането на ответника
за присъждане на сторените разноски, като съдът намира за основателно своевременно
направеното възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за
адвокат. Предвид липсата на каквато и да било фактическа и правна сложност,
проведено едно съдебно заседание, съдът намира, че съответния размер на
възнаграждението следва да бъде в размер на 911.08 лв., съобразявайки размерите по
Наредба № 1/2004 г. към датата на подписване на договора за правна помощ, сключен 5
месеца след упълномощаването на адв. М.. Действително претенциите, касаят
различни периоди, но се градят на един правопораждащ юридически факт и са в
защита на един интерес, поради което и по аргумент на чл.72, ал.1 от ГПК, не следва да
се приема, че се дължи възнаграждение за всеки период поотделно.
Мотивиран от горното, н.ският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „П.Д.” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от К.Т.,
за осъждане на В. В. З., роден на **********г., гражданин на Р.Ф., с адрес в РБ: с. Р.,
к.к. Е., бл. *, вх. *, ап. **, да заплати сумата в общ размер на 9729.74 лева, включваща:
неплатена такса за поддръжка в размер на 2702.89 лева за 2019г., ведно с лихва върху
нея за периода 15.02.2019г.- 10.02.2022г. в размер на 814.69 лева; неплатена такса за
поддръжка в размер на 2702.89 лева за 2020г., ведно с лихва върху нея за периода
15.02.2020г.- 10.02.2022г. в размер на 540.62 лева; неплатена такса за поддръжка в
размер на 2702.89 лева за 2021г., ведно с лихва върху нея за периода: 15.02.2021г.-
10.02.2022г. в размер на 265.81 лева, дължими по Договор за поддръжка и управление
на „Курортен апартаментен комплекс E.R.R.“ № MMC-S-PD/036-06.05/22.06.2005г.
ОСЪЖДА „П.Д.” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от К.Т., да заплати на
В. В. З., роден на **********г., гражданин на Р.Ф., с адрес в РБ: с. Р., к.к. Е., бл. *, вх.
*, ап. **, сумата от общо 911.08лв., представляващи разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му.
4
Съдия при Районен съд – н.: _______________________
5