№ 3
гр. К., 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и шести януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър В. Живков
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Петър В. Живков Административно
наказателно дело № 20221330200097 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила е жалба от З. Е. М. от гр. К. против Наказателно
постановление №22-0291-000519 от 21.11.2022 г. на Началника на Районно
управление на полицията гр.К., с което и е наложено административно
наказание глоба от 200 лева и лишаване от право на управление за 6 месеца
по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за това, че на 14.09.2022 г., в 17:29 ч в гр. К. по
ул. В. управлява автомобил ........... с регистрационен № ..........., който не е
регистриран по надлежния ред (с прекратена регистрация по чл. 143 ал.10 от
ЗДвП от 24.08.2022г).
В жалбата се излага, че нито в АУАН нито в НП не е посочено коя
разпоредба от Наредбата за регистрация на МПС е нарушена. Също така нито
собственика, нито водача са били уведомени за прекратената регистрация.
МПС-то е имало поставени регистрационни табели.
Моли да се отмени постановлението и да се присъдят разноските за
адвокат.
Административнонаказващия орган моли да се потвърди наказателното
постановление, а в противен случай пледира за намаляване на адвокатското
възнаграждение до минималния размер.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
От фактическа страна:
На 24.08.2022г на основание чл. 143 ал.10 от ЗДвП е прекратена
регистрацията на лек автомобил ........... с регистрационен № ............
На 14.09.2022 г., в 17:29 ч в гр. К. по ул. В. се движил лек автомобил
........... с регистрационен № ..........., управляван от жалбоподателката З. М..
Свидетелят Ц. И., полицейски служител спрял автомобила за проверка.
Установил, че се управлява от жалбоподателката и след направена справка в
системата на МВР установил, че автомобила е с прекратена регистрация, за
което М. заявила, че автомобила не е нейн и не знае за прекратената
регистрация.
Свидетелят И., съставил АУАН против жалбоподателя за това, че
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
В електронната система на сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР
Видин е отразено, че собственик на автомобила е С.Д., а от 24.08.2022г е
прекратена регистрацията на автомобила, поради липса на Застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите.
С постановление на Районна прокуратура Видин от 02.11.2022 г. било
отказано да бъде образувано досъдебно производство, поради това, че
деянието е малозначително по чл.9 от НК.
Началника на РУ К. издал обжалваното наказателно постановление.
Фактическата обстановка се установи от показанията на свидетеля,
който установил, че автомобила се управлява от жалбоподателя, и че
автомобила е с прекратена регистрация. От представена справка от
електронната система на МВР се вижда, кога е прекратена регистрацията. От
писмо от РУ К. се установява, че собственика не е уведомен за прекратената
регистрация. Не са представени доказателства за това жалбоподателя знаела
ли е за прекратената регистрация.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира следното:
От правна страна:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2
Акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи и в законовите срокове.
При издаването им не са допуснати процесуални нарушения.
Съгласно чл.175 ал.3 от ЗДвП, наказва се с глоба от 200 до 500 лева и с
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца водач, който
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели.
Съгласно чл.143 ал.10 изр. първо от ЗДвП служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство.
По делото е доказано, че жалбоподателят е управлявал автомобил,
който не е регистриран по надлежния ред, след прекратяване на
регистрацията, поради липса на задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите.
Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП изисква собственика да бъде
уведомен за прекратената регистрация, но не е уведомен. Не са представени и
доказателства, че жалбоподателя е знаел за прекратената регистрация.
След като жалбоподателят не е знаел, че управлявания от него
автомобил е с прекратена регистрация липсва вина.
След като липсва един от субективните признаци на нарушението –
вина, деянието не съставлява административно нарушение, тъй като съгласно
чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние, което е извършено
виновно и е обявено за наказуемо.
Наказващия орган не е направил правилна оценка на доказателствата и е
достигнал до грешни правни изводи, с което е постановил незаконосъобразно
наказателно постановление, което следва да се отмени.
Съгласно чл.63д от ЗАНН страната има право на разноски по реда на
АПК. В чл.143 от АПК е предвидено, че при отмяна на обжалвания акт
разноските, включително и възнаграждението за един адвокат се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт, поради което на
жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски по делото за
адвокат. Представен е договор за правна защита, в които е посочено, че
3
възнаграждението е в размер на 400 лева.
Направено е възражение от наказващия орган за прекомерност на
възнаграждението. В АПК няма разпоредба регламентираща граници на
размера на адвокатското възнаграждение. Чл. 144 от АПК препраща към ГПК
за неуредените случаи. В чл.78 ал.5 от ГПК е предвидено, че ако заплатеното
адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна
сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер, но не по-малко
от минималния определен съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
В чл.18 ал.1 от Наредбата е посочено, че за жалба без процесуално
представителство се дължи възнаграждение по чл.7 ал.2, изчислено върху
половината от размера на санкцията, но не по-малко от 50 лева. В ал.2 е
посочено само, че ако наказанието има имуществен характер
възнаграждението е по чл.7 ал.2 от наредбата върху стойността на санкцията,
т.е. при интерес до 1000 лева възнаграждението е 300 лева (т.1).
Минималното възнаграждение в случая възлиза на 300.00 лева.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0291-000519 от 21.11.2022 г.
на Началника на Районно управление на полицията гр.К..
ОСЪЖДА ОДМВР Видин да заплати на З. Е. М. от гр. Видин,
разноските по делото в размер на 300 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд Видин
в 14 дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4