РЕШЕНИЕ
№ 905
гр. С., 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110126149 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от С. В. Ц. против [фирма] отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 3 000 лeва, представляваща частична
претенция от сумата от 9 100,42 лева – стойност на главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода м.01.2009 г. - м. 04.2011 г., за която сума по ч. гр. дело №
8522/2012 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 87-ми състав е
издаден изпълнителен лист от 11.06.2012 г., поради новонастъпило обстоятелство –
погасяване на правото на принудително изпълнение на вземането поради изтичане на
погасителна давност.
Ищецът твърди, че в хода на производството по № 8522/2012 г. по описа на Софийски
районен съд бил издаден изпълнителен лист от 11.06.2012 г., с който същият е осъден да
заплати на ответника сумата от 9 100,42 лева, представляваща стойност на главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия, сумата от 1 517,76 лева, представляваща лихва за
забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2012 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски в размер от
212,36 лева. Посочва се, че по молба на [фирма] от 13.07.2012 г. и за събиране на
удостоверените в изпълнителния лист вземания било образувано изпълнително дело №
***/2012 г. по описа на ЧСИ У.Д.. Поддържа, че в хода на същото били предприети
изпълнителни действия в периода от 13.07.2012 г. до 19.04.2013 г., когато била наложена
възбрана върху недвижим имот. Следващите по време изпълнителни действия били от
27.10.2016 г., 02.12.2016 г., 27.01.2017 г. и 28.02.2018 г. Излагат се доводи, че след този
момент и до депозиране на исковата молба отново не са предприети изпълнителни действия.
Ищецът счита, че правото на принудително изпълнение на вземането за главница в размер
на сумата от 9 100,42 лева по процесния изпълнителен лист е погасено по давност, поради
1
което и притезанието недължимо. Намира за приложим тригодишният давностен срок,
предвид периодичния характер на вземането. Производството по изпълнителното дело се е
прекратило по силата на закона – на 21.08.2014 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК –
поради не предприемането от взискателя на годни изпълнителни действия в периода от
21.08.2012 г. до 27.10.2016 г. След прекратяването взискателят не е поискал образуване на
ново изпълнително дело, при което давността за вземанията е започнала да тече от
последното валидно изпълнително действие и е изтекла към момента на депозиране на
процесната искова молба. С тези доводи се отправя искане за уважаване на иска и за
присъждане на сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма]
оспорва предявения иск като неоснователен. Излага доводи, че процесният изпълнителен
лист от 11.06.2012 г. е издаден на основание чл. 416 ГПК – въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение, при което правните и последици са
аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение и същата има установително
и преклудиращо действие в отношенията между страните. В този случай давностният срок
за цялото вземане е петгодишен, съгласно чл. 117, ал. 2 ГПК. Посочва, че същият е бил
многократно прекъсван – чрез подаване на молбата за образуване на изпълнително дело,
както и чрез предприетите в хода на вече образувания изпълнителен процес конкретни
изпълнителни действия – налагане на възбрана на 24.04.2013 г., налагане на запор през 2016
г. върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника, налагане на запор на
11.11.2016 г. върху МПС, собственост на длъжника, депозиране на молби с конкретни
искания през 2017 г. и 2019 г. и др. п. Ответникът счита, че перемпцията е без правно
значение за давността. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на исковата
претенция. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не спори, а и от данните, следващи от приложеното по делото ч. гр.
дело № 8522/2012 г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 87-ми
състав се установява, че в хода на производството по делото в полза на ответното дружество
[фирма] и срещу настоящия ищец С. В. Ц. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 07.05.2012 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на
заявителя сумата от 9 100,42 лева за доставена топлинна енергия през периода от м. 01.2009
г. до м. 04.2011 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес] с абонатен № [№], ведно със
законната лихва за периода от 03.05.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 1 517,76
лева, представляваща лихва за забава за периода от 03.03.2009 г. до 23.03.2012 г., както и
сторените по делото разноски в размер от 312,36 лева, от които 212,36 лева за държавна
такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Установява се, че препис от заповедта
за изпълнение е връчен лично на длъжника С. В. Ц. на 14.05.2012 г. По разпореждане на
съда от 07.06.2012 г. и на основание чл. 416 ГПК – при липсата на подадено в срок
възражение от длъжника, а с това и поради влизане в сила на заповедта за изпълнение на
29.05.2012 г., за удостоверените в същата вземания в полза на [фирма] е издаден
изпълнителен лист от 11.06.2012 г.
Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото следва, че въз основа на
този изпълнителен лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на
[фирма] с вх. № [№]/13.07.2012 г. е образувано изпълнително дело № [№]/2012 г. по описа
на ЧСИ У.Д. с рег. № [№] на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд. От
съдържанието на молбата (приета като част от изпълнителното дело) се изяснява, че на
основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ дружеството – взискател е възложило на съдебния изпълнител
да проучи имущественото съС.ие на длъжника, както и да определи начина на изпълнение.
2
От съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че за събиране на
вземанията по процесния изпълнителен лист със запорно съобщение от 14.08.2012 г. на
ЧСИ, адресирано до [фирма], като трето задължено лице, е наложен запор върху всички
сметки на длъжника, открити в търговската банка. Съобщението е получено от последната
на 21.08.2012 г., видно от удостоверяването, направено върху запорното съобщение. В
отговор с постъпило писмо с вх. № [№]/24.08.2012 г. [фирма] уведомява съдебния
изпълнител, че сметките на длъжника С. В. Ц. в търговската банка са блокирани и запорът
„чака ред“. Със запорно съобщение от 14.08.2012 г. на ЧСИ, адресирано до [фирма], като
трето задължено лице, е наложен запор върху всички сметки на длъжника, открити в
търговската банка. Съобщението е получено от последната на 22.08.2012 г. видно от
удостоверяването, направено върху запорното съобщение. В отговор, с постъпило писмо с
вх. № 17767/22.08.2012 г. [фирма] уведомява съдебния изпълнител, че сметката на длъжника
С. В. Ц. в търговската банка е блокирана с посочения размер, като по същата няма наличен
авоар и са налице наложени предходни запори.
Със запорно съобщение от 14.08.2012 г. на ЧСИ, адресирано до [фирма], като трето
задължено лице, е наложен запор върху всички сметки на длъжника, открити в търговската
банка. Съобщението е получено от последната на 22.08.2012 г. видно от удостоверяването,
направено върху запорното съобщение. В отговор е постъпило писмо с вх. № [№]/31.08.2012
г., с което [фирма] уведомява съдебния изпълнител, че при същата има открита банкова
сметка на длъжника С. В. Ц., по която е наложен запорът, като към този момент няма
налични авоари и са налице наложени запори по други изпълнителни листове.
Данните от приобщеното изпълнително дело № [№]/2012 г. сочат, че с постановление
от 30.01.2013 г. на ЧСИ У.Д. е наложена възбрана върху следния недвижим имот,
собственост на длъжника по делото С. Ц., а именно: ½ идеална част от апартамент № **,
находящ се в [адрес], в жилищна сграда – блок № ***, вх. *, ет. 6 със застроена площ от
88,41 кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [идентификатор]
по КККР на гр. С., одобрени със Заповед [№]/03.04.2012 г. на изп. директор на АГКК, който
недвижим имот се намира в сграда № 12, разположена в поземлен имот с идентификатор
[идентификатор], с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата и заедно с 3,580 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е
построена. По искане на ЧСИ от 30.01.2013 г., адресирано до Службата по вписванията – гр.
С., постановлението за налагане на възбрана е вписано в книгите за вписване с вх. рег. №
*****/19.04.2013 г.
Със запорно съобщение на ЧСИ Д. от 11.11.2016 г. до длъжника С. В. Ц., на основание
чл. 450 ГПК, се налага запор на притежавано от него моторно превозно средство – лек
автомобил [марка и модел] с рег. № [рег. №]. На длъжника е указано, че от момента на
получаване на съобщението и на основание чл. 451, чл. 452, ал. 1 ГПК същият няма право да
се разпорежда със запорираното МПС. Препис от съобщението е връчено на длъжника на
05.12.2016 г. чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК от 21.11.2016 г.
С уведомление за наложен запор от 11.11.2016 г., адресирано до СДП – П.п. - гр. С.,
съдебният изпълнител е отправил искане за вписване в регистъра на пътните превозни
средства на наложения по изп. дело № ***/2012 г. запор на следното моторно превозно
средство, собственост на длъжника С. Ц., а именно: лек автомобил [марка и модел] с рег. №
[рег. №], с дата на първа регистрация 11.12.1985 г. Съобщението е получено от адресата на
17.11.2016 г. В отговор, с постъпило писмо с вх. № *****/02.12.2016 г. С.д.н.в.р., отдел
„П.п.“ уведомява съдебния изпълнител, че на превозно средство с рег. № [рег. №], със
собственик С. В. Ц., е наложен запор от съдебни органи на основание дело № [№], с вх. №
******/17.11.2016 г.
Изяснява се, че със запорно съобщение от 27.10.2016 г. на съдебния изпълнител,
3
адресирано до [фирма], като трето задължено лице, е наложен запор върху всяко
възнаграждение на длъжника С. Ц.. Съобщението се е върнало с отбелязване, че пратката е
останала „непотърсена“. С последващо запорно съобщение от 29.11.2016 г., адресирано
отново до търговското дружество, е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, получавано от [фирма]. Съобщението е получено от адресата на 11.01.2017 г. В
отговор е постъпило писмо с вх. № ****/12.01.2017 г. от дружеството, чрез назначения му
синдик, с което задължението по запора е оспорено с твърдение, че последното не се намира
в трудови правоотношения с длъжника по делото, както и, че до момента на отговора, пред
Окръжен съд – Враца, не са предявени вземания от лицето и не е налице списък на служебно
приети вземания, в който да съществуват вземания по трудово правоотношение със страна
С. В. Ц..
С молба с вх. № *****/27.01.2017 г. и с молба с вх. № ****/28.02.2018 г. взискателят
[фирма] е поискал в хода на образуваното изпълнително дело да бъдат извършени
изпълнителни действия, чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника и запор на
трудовото му възнаграждение/пенсия.
С постановление за прекратяване от 17.10.2022 г. на ЧСИ У.Д., производството по изп.
дело № ***/2012 г. е прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК. В мотивите на акта е
посочено, че по делото е постъпила молба с искане за прекратяване и с приложени
доказателства, като от данните по делото се установява наличието на основанието по т. 8 от
законовия текст, изразяващо се в липсата на поискани от взискателя изпълнителни действия,
които да бъдат извършени, в продължение на две години.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, при
който в тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената защита – отричане
на вземането, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение
на ответното дружество, свързана с претендиране на процесното вземане, както и периода –
начален и краен момент на давността. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на
ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца вземане съществува,
конкретно чрез установяване наличието на основания, довели до спиране/прекъсване на
давностния срок.
Съдът намира, че процесната искова претенция е предявена при наличието на
съществуващ правен интерес за ищеца от търсената защита, поради което се явява и
процесуално допустима. Както беше изяснено, за исковата сума, представляваща част от
общата главница, в хода на производството по ч. гр. дело № 8522/2012 г. по описа на
Софийски районен съд, 87-ми състав в полза на ответното дружество [фирма] и срещу
ищеца С. В. Ц. е издаден изпълнителен лист от 11.06.2012 г.
По делото не се твърди и не се установява сумата по него, предмет на настоящата
претенция, да е била изплатена от длъжника, да е била призната нейната недължимост с
влязъл в сила съдебен акт, нито изпълнителният лист да е бил обезсилен. Съществуването на
този годен изпълнителен титул в полза на ответното дружество дава възможност на същото,
като кредитор, във всеки един момент да инициира ново изпълнително производство (с
оглед прекратяването на изп. дело № ***/2012 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) за
принудително събиране на сумата, което от своя страна обуславя интереса на задълженото
лице – ищеца Ц. да оспори съществуването и въз основа на твърдяното от него
обстоятелство – погасяване на притезанието по давност, започнала да тече след издаването
на изпълнителния лист и изтекла към момента на образуване на настоящото производство /в
този см. Определение № 410 от 20.09.2018 г. по ч. гр. дело № 3172/2018 г., IV-то г.о. ВКС/. В
подкрепа на извода за допустимост на исковата претенция е и проведеното по същество
оспорване на същата от ответната страна с депозирания по делото писмен отговор, с
4
изложени доводи за липсата на твърдяното от ищеца основание за недължимост на
вземането.
Изложеното обуславя проверката на съда относно основателността на предявения иск.
В настоящия случай ищецът оспорва вземането с твърдение за погасяването му по
давност, започнала да тече след издаване на процесния изпълнителен лист и изтекла към
момента на сезиране на съда с процесната искова молба – 18.05.2022 г.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът,
че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно
вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи
защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.
По делото се изясни, че процесната главница е удостоверена в изпълнителен лист,
издаден по реда на чл. 416 ГПК – въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК.
Уредено като строго формално заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК има за
цел да установи дали едно парично вземане е спорно и в случаите, при които е останало
неоспорено от длъжника да даде по-бърза защита на кредитора чрез издаване на
изпълнително основание – заповед за изпълнение /арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК/, която да
послужи да принудително изпълнение на притезанието по реда на чл. 442 и сл. ГПК.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК следва
изводът, че влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК – като неоспорена в срок от длъжника
заповед за изпълнение на парично задължение има правни последици, аналогични на
влязлото в законна сила съдебно решение. Безспорно същата се ползва с изпълнителната
сила, присъща на осъдителните решения и представлява съдебно изпълнително основание за
удостоверените в нея парични вземания. Същевременно, заповедта за изпълнение има
установително действие в отношенията между страните, като влизането в сила препятства
оспорването на вземанията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на
срока за възражение – арг. чл. 424 ГПК.
Вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, може да бъде оспорено
единствено по реда на чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които по характера си представляват
извънредни хипотези, с ограничено във времето приложение. Същевременно и в
заповедното производство, в хода на което е издадено изпълнителното основание,
допустима форма на защита е искът по чл. 439 ГПК, който обаче може да се основава само
на факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение – арг. чл. 439, ал. 2
ГПК.
Всичко изложено дотук дава основание на съда да приеме, че влязлата в сила заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК има присъщото на съдебните решения
установително действие в отношенията между страните, поради което спрямо
удостоверените в същата вземания, от влизането и в сила, става приложим петгодишният
давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК. В този смисъл са и мотивите,
изложени в Определение № 214 от 15.05.2018 г. по гр. дело 1528/2018 г. по описа на ВКС,
IV гр. о., постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК, в които е отразено, че
влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение, в който смисъл са и Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. търг.
дело № 1366/2015 г., II т. о., ТК на ВКС, така също и Определение № 576 от 16.09.2015 г. по
ч. гр. дело № 4647/2015 г., IV г. о., ГК на ВКС.
Следователно, спрямо процесното, оспорено от ищеца вземане, за което по ч. гр. дело
№ 8522/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 87-ми състав е издадена заповед за
5
изпълнение на парични задължения, е приложим петгодишният давностен срок – арг. чл.
117, ал. 2 ЗЗД, започнал да тече от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение, в
случая от 29.05.2012 г. (предвид данните за връчването на препис от заповедта за
изпълнение на длъжника на 14.05.2012 г. и установения двуседмичен срок за възражение,
съгласно приложимата към този момент редакция на закона). Ето защо, този срок поначало
изтича на 29.05.2017 г.
При извършване на преценката погасени ли са по давност процесните вземания от
значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на кредитора през
този период, което да има за последица погасяване на правото му за принудително събиране
на паричните притезания.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, в. „в“ ЗЗД сред основанията за прекъсване на
давността е и предприемането на действия за принудително изпълнение, като от
прекъсването на давността започва да тече нова такава – арг. чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
Събраните по делото доказателства водят до извод, че този давностен срок е бил
прекъсван с конкретно поискани/извършени действия от взискателя, съотв. от съдебния
изпълнител в хода на образувания изпълнителен процес.
Първото такова действие е подаването на молбата от 13.07.2012 г. от взискателя
[фирма] до ЧСИ У.Д. с искане за образуване на изпълнително дело за събиране на
вземанията по процесния изпълнителен лист. Изясни се, че последната съдържа изрично
възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, както и, че въз основа на същата е образувано изп. дело №
[№]/2012 г. Съгласно посочената законова разпоредба по възлагане от взискателя частният
съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва
имущественото съС.ие на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други,
да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.
Предвид това и при съобразяване със задължителните разяснения, дадени в мотивите
на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, съдът счита, че тази молба на топлофикационното дружество, в качеството му на
кредитор по изпълнителния лист, обективираща възлагане по чл. 18 ЗЧСИ и която е била
приета от органа по принудителното изпълнение като редовна такава, е първото действие,
което е довело до прекъсване на давността по отношение на процесните вземания и нова
такава е започнала да тече, считано от следващия ден – 14.07.2012 г.
Съдът намира, че тази молба е довела и до спиране на давностния срок за вземането на
основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, през време на изпълнителното производство,
съобразявайки разясненията, дадени в Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на
ВС, като нова давност е започнала да тече от момента на отмяната на тълкуването на
правната норма, дадено с това постановление на ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на
постановлението изрично е прието, че след образуване на изпълнителното дело при
висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, тъй като
изпълнителният процес е също съдебен процес, част от гражданския процес, каквато част е и
предшестващото го исково производство, в хода на което давност не тече докато трае
процесът. Този акт на върховната съдебна инстанция е отменен с тълкувателното решение
от 26.06.2015 г., която отмяна има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма
започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт. /в
този смисъл Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, ІV г. о. на ВКС/.
Считано от 26.06.2015 г. действието на спирането е преустановено, като от този
момент е започнал да тече приложимият към вземанията петгодишен давностен срок, който
поначало изтича на 26.06.2020 г.
След този период от страна на взискателя са депозирани молба от 27.01.2017 г. и молба
6
от 28.02.2018 г., които, съдържайки искания за извършване на конкретни изпълнителни
действия, са довели до прекъсване на давността за процесното вземане и нова такава е
започнала да тече, считано от 01.03.2018 г. От този момент до момента на депозиране на
процесната искова молба – 18.05.2022 г. петгодишният давностен срок не е изтекъл.
За прецизност следва да се отбележи, че този давностен срок е бил спрян за срока от
13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение, доколкото съгласно Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение (ДВ бр. 34 от 09.04.2020 г.) за този
период спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти – арг. чл. 3, т. 2 от закона. Съгласно § 13 от
Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона
за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г.,
поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно,
процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни, а именно през
времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г., поради което на още по-силно основание не е
изтекъл нито към депозиране на процесната искова молба, нито към момента на
приключване на съдебното дирене.
В тази връзка и с оглед изложените от ищеца твърдения за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона, в периода
след налагането на възбраната от 19.04.2013 г., съдът намира за необходимо да отбележи, че
действително процесното прекратително основание настъпва ex lege – по силата на закона,
считано от момента на изтичане на две години от последното действие, в който смисъл са и
задължителните за съда разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на последното
изрично е посочено, че в тази хипотеза прекратяването на изпълнителното производство
става по право, без значение дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване
на принудителното изпълнение и в кой момент е сторил това – в случая с постановление от
17.10.2022 г., тъй като с постановлението си съдебният изпълнител само констатира
настъпилото прекратяване. Издаването на постановлението за прекратяване, предвидено
изрично в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, е необходимо за прогласяване на действието
му и за прилагане на някои от последиците му – арг. чл. 433, ал. 3 ГПК, но не и за
настъпване на самата перемпция.
Независимо от това, тази перемпция е без правно значение за давността. Общото
между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за
перемпцията, така и за давността. Касае се обаче за различни правни институти, с различни
правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я
зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от
принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Ето
защо, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо
от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал такова,
тъй като във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ – в този
см. Решение № 73 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/ 2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о, постановено
7
по реда на чл. 290 ГПК.
В настоящия случай, установените по делото факти обуславят извод, че след
налагането на запорите върху банковите сметки, открити на името на длъжника С. В. Ц. в
[фирма] и в [фирма] на 22.08.2012 г. (момента на получаване на запорните съобщения от
третите за процеса лица) и налагането на възбрана върху притежаваната от длъжника ½
идеална част от правото на собственост върху недвижими имот на 19.04.2013 г., следващото
активно действие, насочено към събиране на процесните вземания е налагането на запор
върху притежаваното от С. Ц. моторно превозно средство на 17.11.2016 г., когато
съобщението е получено от адресата СДВР, П.п..
Ето защо, следва да се приеме, че в продължение на две години, считано от деня,
следващ налагането на възбраната – 20.04.2013 г., в хода на същото не са извършвани,
респективно не са били поискани от взискателя конкретни изпълнителни действия и същото
е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК– поради това, че в продължение на
две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, което от своя
страна е проявна форма на неговото бездействие, водещо до осуетяване реализацията на
правата му – на 20.04.2015 г. /две години от деня, следващ последното активно поведение на
кредитора и взискател/.
Това прекратяване не влияе върху извода, че погасителната давност за процесните
вземания не е изтекла към момента на образуване на настоящото дело, тъй като изтичането
на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК има за последица прекратяване на изпълнителното
производство, но не обуславя погасяване на материалното право на взискателя /арг. чл. 454,
ал. 2 ГПК/, а извършените след прекратяването действия – налагането на запор върху МПС,
собственост на длъжника на 17.11.2016 г. и депозираните на молбите от взискателя от
27.01.2017 г. и от 28.02.2018 г., по вече изложените по-горе съображения, са произвели
правно действие и са довели до прекъсване на давностния срок.
С оглед всичко изложено дотук, предявената искова претенция, основана на твърдения
за недължимост на вземането за главница по процесния изпълнителен лист, поради
погасяването му по давност в период след издаване на изпълнителния лист и преди
образуване на настоящото производство, предвид неизтичане на приложимия към
притезанието петгодишен давностен срок, се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – неоснователност на предявения иск, право на разноски има
само ответникът. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на същия следва да бъде
присъдена сумата от 100 лева, представляваща сторени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи последното в минималния размер,
установен в чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния
представител на ответното дружество, изразяваща се в депозиране на писмен отговор, без
процесуално представителство в проведеното открито заседание, конкретната фактическа и
правна сложност на делото, обоснована от предявената една установителна искова
претенция, събраните доказателства, както и приключването му в рамките на едно съдебно
заседание. Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. Ц., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] против
[фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] отрицателен
8
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че С. В. Ц. не дължи на [фирма] сумата от 3 000 лева,
представляваща частична претенция от сумата от 9 100,42 лева – стойност на главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода м.01.2009 г. - м.04.2011 г., за която
сума по ч. гр. дело № 8522/2012 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 87-ми състав е издаден изпълнителен лист от 11.06.2012 г., поради
новонастъпило обстоятелство – погасяване на правото на принудително изпълнение на
вземането поради изтичане на погасителна давност.
ОСЪЖДА С. В. Ц., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 3 и ал.
8 ГПК, да заплати на [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес],
сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9