Р Е Ш
Е Н И Е
№ 102
гр.***, 24.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети
януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 5412 по описа на БРС за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на И.В.В. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***, срещу
Наказателно постановление № Е-551/27.09.2019г., издадено от Кмет на Община ***, с
което за нарушение по чл. 177, ал.1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност (ЗВмД) и на основание чл. 472, ал.5, вр. с чл. 428 от ЗВмД, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
С жалбата се моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Застъпва се, че посочените в НП факти са вътрешно противоречиви и неверни,
доколкото едновременно е посочено, че лицето Г.С. разхожда куче без повод, а в
същото време санкционираният е жалбоподателят В.. В допълнение се посочва, че
жалбоподателят никога не е притежавал куче порода „питбул“, както е посочено в
НП.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
За административнонаказващия
орган – Община ***, се явява юрисконсулт Вълкова, която оспорва жалбата.
Посочва, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, а
описаното нарушение – безспорно доказано. С оглед горното пледира за
потвърждаване на НП изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното известие за
доставяне (л.5) НП е връчено на жалбоподателя на 15.11.2019г., а жалбата е подадена
на 20.11.2019г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 15.08.2019г., около 19.50
часа св. М.Т. – ст. инспектор „Екология“ към Община *** извършила проверка,
съвместно със служители от 04 РУ-*** за спазване на нормите на ЗВмД в гр. ***, ж.к.
„***“, местността „***“. В хода на проверката свидетелката констатирала, че
жалбоподателят И.В. разхожда куче, порода „немска овчарка“, мъжки пол, на
видима възраст около 6 месеца, без поставен повод. Свидетелката преценила, че с
поведението си В. е осъществил нарушение на чл. 177, ал.1, т. 3 ЗВмД, поради
което и на място му съставила АУАН с бл. № 0094912/15.08.2019г. Актът бил предявен на жалбоподателя,
който го подписал и получил препис от него без да направи възражения. В законоустановения
срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени възражения също не били депозирани.
Въз основа на АУАН на 27.09.2019г. било
издадено атакуваното НП. В обстоятелствената част на наказателното
постановление АНО посочил, че лицето, което е разхождало кучето без повод е Г.С.,
а самото куче е „питбул“ на видима възраст около 9 години. Въпреки това НП било
издадено срещу жалбоподателя В., като на основание чл. 472, ал.5, вр. с чл. 428
ЗВмД му било наложено наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. По
делото не се събра доказателствен материал, който да разколебава горните
фактически положения.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от оправомощен орган, а АУАН е съставен от компетентно
лице, видно от приложените по делото Заповед № 2757/20.09.2019г. и Заповед №
1148/08.05.2019г. на Кмета на Община ***. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок. Въпреки това съдът счита, че в
случая отговорността на жалбоподателя е била неправилно ангажирана, доколкото
издаденото НП страда от съществени пороци.
Производството
по установяване на административни нарушения и налагане на административни
наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес
и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат
съответните актове. Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН административнонаказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение, а съгласно чл. 52 ал. 1 от същия закон наказващия
орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок. Последното
означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието
или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното
административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и
правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се
“повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го
белези – деяние, дата и място на извършване. От този момента за лицето възниква
възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка
ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН
да е бил редовно връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо макар и при
същата фактическа обстановка с НП лицето да бъде наказано за административно
нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН или със същата
правна квалификация, но с дата или място на извършване на нарушението различна
от посочената в АУАН, както и за различно деяние.
В
конкретния случай в АУАН е посочено, че жалбоподателят разхожда куче „немска
овчарка“ на възраст около 6 месеца. В НП обаче е застъпено, че се касае за куче
„питбул“ на около 9 години, а отделно от това е посочено, че лицето, което го е
разхождало без повод се казва Г.С., но въпреки това санкционният акт е издаден
срещу жалбоподателя В.. Очевидно е че е налице повече от съществено разминаване
както между фактите, описани в АУАН и тези, отразени в НП, така и между фактите
отразени в самото НП. При това положение, съдът счита че е допуснато съществено
нарушение на производствените правила, довело до опорочаване на цялото
производство.
Горното
нарушение на административнопроизводствените правила не може да се приеме за
техническа грешка. Несъответствието на посочената в наказателното постановление
фактическа обстановка във връзка с
извършването на дадено нарушение с тази посочена в АУАН не следва да се приема
в случая за техническа грешка. Недопустимо е в рамките на съдебния процес,
основавайки се на фактите, които се установяват от доказателствата по делото,
да се санира подобен порок на наказателното постановление, тъй като би се
променил елемент от обективния състав на нарушението, за което наказващия орган
е наложил наказание. Толкова същественото несъответствие на фактите в НП с
тези АУАН, влече извод за невъзможност
да се индивидуализира конкретното нарушение, за което наказващият орган е
наложил наказание.
Така
допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде „санирано” и по силата на
разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че НП се
издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина.
Цитираната норма на първо място касае нарушение допуснато при съставяне на
АУАН, а не такова свързано с издаденото НП, какъвто е настоящият случай. На
второ място чл. 53 ал. 2 от ЗАНН не е основание за саниране на всяко нарушение
в АУАН, тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия
акт и уредената в чл. 44 ал. 1 от ЗАНН процедура за това.
Ето защо,
настоящата инстанция намира, че в конкретния случай са допуснати съществени
нарушения на закона, опорочаващи цялото производство и водещи до отмяна на НП
само на това основание.
Към момента е настъпила законодателна
промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай нито една от страните не е
поискала присъждане на разноски, поради което и съдът не дължи служебно
произнасяне по тях.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Е-551/27.09.2019г.,
издадено от Кмет на Община ***, с което за нарушение по чл. 177, ал.1, т. 3 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност и на основание чл. 472, ал.5, вр. с чл. 428 от
ЗВмД, на И.В.В. с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.