Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 24.09.2021 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, І състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 954 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание: -  чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД

 

Предявени са обективно съединени искове от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИ ЕАД, ЕИК *******, гр. София, чрез пълномощника си, адв. В.П.Г., САК, срещу В.Т.Б., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ твърди, че между страните е имало сключени договори за мобилни услуги, по който ответникът е неизправна страна.

Ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал.

Тъй като ответникът не е заплатил дължимите суми, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. След като длъжникът по заповедното производство е бил известен за издадената Заповед за изпълнение и е подал възражение, за ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на установителен иск.

              Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на 191,23 лв., за неизплатени далекосъобщителни услуги за периода 01.05.2017 – 30.06.2017 год., за абонатен номер № *********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК  в съда (21.01.2019 год.), до окончателното плащане.

Претендират се и направените разноски по водене на заповедното и исковото производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

Ответникът не изразява становище по същество, а съобщава за влошеното си здравословно състояние, в подкрепа на което са и представените писмени доказателства. 

Предвид становището на ответника, съдът е  приел, че между страните няма спорни фактически твърдения..

Към делото е прието и приобщено като доказателство чч.гр.д. № 87/2019 год. на ЛРС.

В с.з. ищецът, редовно призован не изпраща процесуален представител. С писмена молаба процесуалният му представител поддържа исковете.. Прави искане в случай, че са налице предпоставките за това съдът да се произнесе с решение по чл. 238 и чл. 239 ГПК.

Ответникът В.Т.Б., нередовно призована се явява в с.з., няма възражения по нередовното призоваване и по доклада на съда. Признава фактите, изложени в исковата молба. Обяснява неплащането на задълженията по договорите с тежкото си здравословно, социално и семейно положение.

Няма оспорени фактически твърдения.

Доказателствата са писмени.

Видно от приетото и приобщено като доказателство ч.гр.д. № 87/2019 год. на РС – Лом, същото е образувано по заявление с правно основание чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника.

Съдът е издал Заповед № 68/22.01.2019 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 219,93 лв., от които:

- 191,23 лв. главница – потребени, но незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 01.05. – 30.06.2017 год. по Договор за далекосъобщителни услуги от 22.07.2016 год., с индивидуален клиентски номер на абоната № *********,

- 28,70 лв. – мораторна лихва за забава за периода 17.07.2017 – 07.01.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението – 21.01.2019 год., до окончателното плащане.

Заповедта е връчена на длъжника на 10.12.2018 год. и същият се е възползвал от правото си на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Възражението е липса на уведомяване за издаването на процесните фактури и за липса на финансова възможност за плащане на задължението.

С Разпореждане от 15.03.2019 г. Съдът е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ ищец на 01.04.2019г.

              Искът по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от п.клеймо).

              В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.

              Ответникът се явява в съдебното заседание и по същество признава предявените искове, като твърди, че не е изпълнила задълженията си за плащане поради влошилото се финансово, социално и здравословно състояне.

              Като взе предвид представените по делото писмени доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е допустим. Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна страна, в законоустановеният срок. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.

Разгледан по същество е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като съображенията за това са следните:

На 22.07.2016 год. между страните – ищеца и ответницата В.Т.Б., с индивидуален клиентски номер при доставчика ********* е сключен Договор за мобилни услуги със срок на действие 24 месеца, за телефонен номер 359 893 767 087 и тарифен план СТАНДАРТ, с месечна абонаментна такса 45,99 лв.

 

Издадени са следните фактури:

1. № **********/01.06.2017 год., за отчетен период 01.05.2017 – 31.05.2017 год., на стойност 141,93 лв. с ДДС,

2. № **********/01.07.2017 год., за отчетен период 01.06.2017 – 30.06.2017 год., на стойност 202,58 лв. с ДДС,

3. № **********/01.08.2017 год., за отчетен период 01.07.2017 – 31.07.2017 год., на стойност 191,23 лв. с ДДС, включваща и непогасените  задължения от предходните периоди.

 

За ответника е възникнало задължението да заплаща за услугата на оператора, но той не е изпълнила това си задължение нито е оспорил задълженията по фактурите, издадени за посоченият в исковата молба период 01.05. – 30.06.2017 год., поради което договорите са прекратени предсрочно по вина на абоната и е начислена неустойка с фактура . № **********/01.09.2017 год., за отчетен период 01.08.2017 – 31.08.2017 год., на стойност 658,51 лв. с ДДС, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 467,28 лв. и задължения от предходен период – 191,23 лв.

 

По ч.гр.д. № 87/2019 г. на ЛРС е издадена Заповед № 68/22.01.2019 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 219,93 лв., от които:

- 191,23 лв. главница – потребени, но незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 01.05. – 30.06.2017 год. по Договор за далекосъобщителни услуги от 22.07.2016 год., с индивидуален клиентски номер на абоната № *********,

- 28,70 лв. – мораторна лихва за забава за периода 17.07.2017 – 07.01.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението – 21.01.2019 год., до окончателното плащане.

Заповедта е възразена бланкетно от ответника и съдът е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок, но само за сумата по главницата, поради което и относно включената в заповедта за изпълнение лихва същата подлежи на обезсилване.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение.

Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.

Въз основа на представените доказателства от ищеца, съдът приема за доказано изпълнението на договорите от негова страна. Поради това, съдът намира, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по тях, както и обстоятелството, че има ликвидно /установено по основание и размер/ и изискуемо вземане спрямо длъжника.

Ответникът не ангажира никакви доказателства нито в хода на заповедното, нито по настоящото производство.

От приложените от ищеца с исковата молба писмени доказателства се установява, че дружеството на ищеца се е намирало в облигационни правоотношения с ответника по настоящото  производство, регулирани от сключени договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги.

Ищецът е изпълнил задължението си към ответника по този договор. На посочените в договори са издавани съответните фактури и за ответника е възникнало задължението да ги погаси.

Предвид неподаването на писмен отговор от страна на ответника в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, се налага извод, че той не оспорва претенцията по основание и размер. Нещо повече, в съдебното заседание ответникът признава исковете по основание, не ги оспорва по размер, като навежда доводи за причини от социален характер за неизпълннието.

Ето защо предявенитте искове следва да се уважат изцяло.

Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.

На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за тази инстанция. Ищецът представя списък по чл. 80 ГПК от който и от доказателствата по делото се установява, че сторените от ищеца разноски са в общ размер на 410,00 лв., от които 205,00 лв. по исковото и 205,00 лв. по заповедното производство.

Мотивиран от горните съображения съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че В.Т.Б., ЕГН **********,*** дължи на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИ ЕАД, ЕИК *******, гр. София, сумата от 191,23 лв., представляваща стойността на потребени, но незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 01.05. – 30.06.2017 год. по Договор за далекосъобщителни услуги от 22.07.2016 год., с индивидуален клиентски номер на абоната № *********, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението – 21.01.2019 год., до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед № 68/22.01.2019 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 87/2019 г. на ЛРС.

ОСЪЖДА В.Т.Б., ЕГН **********,***, да заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИ ЕАД, ЕИК *******, гр. София, направените във връзка с делото разноски за тази инстанция в общ размер на 410,00 лв. (четиристотин и десет лева, 00 ст.), от които 205 лв. по заповедното производство - ч.гр.д. № 87/2019 год. на РС – Лом и 205 лв. за исковото производство.

 

ОБЕЗСИЛВА издадената по ч.гр.д. № 87/2019 г. на ЛРС Заповед № 68/22.01.2019 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 28,70 лв. – мораторна лихва за забава за периода 17.07.2017 – 07.01.2019 год.

 

Решението подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

 

Районен съдия: