Решение по адм. дело №258/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Г. М. Г. от [населено място], депозирана чрез пълномощник, насочена против Заповед № 272з-158 от 22.01.2025г. на ВПД Директор на ОДМВР – Хасково.

В жалбата се твърди, че обжалваният акт е незаконосъобразен, поради издаването му при наличие на отменителните основания по чл.146, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Сочи се, че от оспорената заповед не ставало ясно какво точно е вменено на жалбоподателя като деяние дисциплинарно нарушение, което осуетявало правото му на защита. Като индивидуален административен акт, заповедта следвало да съдържа задължителни реквизити, на основание чл.59, ал.2 от АПК. В случая, същата следвало да отговаря на изискванията на чл.210, ал.1 от ЗМВР и на чл.65 от Инструкция №8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и на налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкцията). От оспорената заповед не ставало ясно кои са фактическите и правните основания за издаването ѝ, кои са нарушените разпоредби и от кой закон, липсвала смислова и логическа връзка между отделните абзаци. В същата не били посочени място, време, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, липсвали мотиви и оценка на цялостната фактическа обстановка, дали не е налице маловажност на случая. Коментира се описаното относно деянието и се сочи, че било налице разминаване между приетото от фактическа страна и диспозитива на нарушението. Освен това, не отговаряло на действителната фактическа обстановка описаното в заповедта, че жалбоподателят не водил непрекъснато наблюдение и охрана на задържаното лице Б.. В жалбата се описват фактите по случая и се сочи, че при данни за осигурен комплекс от охранителни мерки за физическа защита на помещението и то осигурени след реконструкция и ремонт през 2022г., към които жалбоподателят нямал никакво отношение, при въведен в експлоатация обект за задържане на лица, изграден от специалисти, нямало как да се вмени на оспорващия възможността за предвиждане и предотвратяване на това, че лицето Б., който жалбоподателят не познавал и заварил вече в помещението, ще успее да се промъкне под решетката през неправилен отвор 330 мм/33 см. и ще се хвърли през прозореца. В заповедта липсвала каквато и да е конкретика относно това какви действия или бездействия предприел или не предприел жалбоподателя, в какво се състои тяхната неправомерност, има ли допуснати нарушения от негова страна и какво бил длъжен да предприеме и в какво качество, но не изпълнил, и в тази връзка му е вменено нарушението. Поради това се сочи, че жалбоподателят не извършил описаното нарушение и се оспорва наказанието. Навеждат се доводи, че така описано в заповедта, нарушението, извършено от жалбоподателя, било неясно формулирано и [жк], което от своя страна осуетявало правото му на защита. Твърди се също, че заповедта била издадена, без да е изяснена напълно фактическата обстановка.

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорения акт.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и чрез упълномощен процесуален представител.

Ответникът, чрез процесуален представител ангажира становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че към 22.01.2025г. - датата на издаване на оспорената в настоящото производство заповед, жалбоподателят Г. М. Г. е изпълнявал длъжността младши инспектор – старши полицай (водач на патрулен автомобил) в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Димитровград при ОД на МВР – Хасково.

На 04.08.2024г. под рег. №254р-27276(л.18) от Началник РУ Димитровград до ВПД Директор ОДМВР – Хасково е изготвена докладна записка относно инцидент със задържано лице, настанено в помещение за временно настаняване на задържани лица в РУ Димитровград. В същата са изложени данни, че на 04.08.2024г., около 05:40 часа, Б. Х. Б. - задържано лице в помещение за временно настаняване на задържани лица (ПВНЗЛ) №11 в РУ Димитровград, провирайки се под метална решетка на прозореца на помещението, пада на паркинг, намиращ се от северната страна на РУ Димитровград, като почива на място. В докладната записка са описани предприетите последващи действия. Посочено е също, че назначен на пост за охрана в ПВНЗЛ за времето от 20:30 часа на 03.08.2024г. до 08:30 часа на 04.08.2024г. е мл. инсп. Г. М. Г., ст. полицай в група „ППД“ към СОП при РУ Димитровград, а оперативен дежурен за времето от 08:30 часа на 03.08.2024г. до 08:30 часа на 04.08.2024г. е мл. експ. Н. Д..

Със Заповед № 272з-3183 от 05.08.2024г. на ВПД Директор ОДМВР – Хасково(л.19), на основание чл.205, ал.2 ЗМВР, чл.10 и чл.30, ал.1 от Инструкция №8121з-877/06.07.2021г., е заповядано да се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни с докладна записка №254р-27276/04.08.2024г., че на 04.08.2024г. около 05:40 ч. държавния служител мл. инсп. Г. М. Г., ст. пол. в група „ППД“ към СОП при РУ Димитровград, назначен в наряд охрана на помещение за настаняване на задържани лица в РУ Димитровград, е допуснал нарушение на т.88 от Раздел IV на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, при което е настъпила смърт на задържано лице (т.1 от заповедта). Със заповедта е разпоредено извършване на проверка и по отношение на държавния служител мл. експ. Н. П. Д. – мл. оперативен дежурен в РУ – Димитровград (т.2 от заповедта). Определен е поименно състава на комисията, която да извърши проверката, като е наредено за резултата да се изготви писмена справка, която да се докладва в срок до 05.09.2024г.

На 08.08.2024г. на Г. М. Г. е връчена покана рег. №272р-19432/06.08.2024г. (л.22)за запознаване със заповедта, като е указана възможността да даде писмени обяснения в срок до 09:30 часа на 09.08.2024г. На същата дата – 08.08.2024г., в 09:20 ч., според отразеното в нея, заповедта е връчена на Г. М. Г..

С рег. №272р-19856/09.08.2024г.(л.45) са представени писмени обяснения от Г. М. Г., върху които е поставена резолюция от 22.01.2025г., че са приети.

Със Заповед №272з-3535/2024г.(л.29) на ВПД Директор ОДМВР – Хасково е изменена Заповед № 272з-3183 от 05.08.2024г., досежно текста в обстоятелствената част на последната заповед, определящ квалификацията на извършеното нарушение на служебната дисциплина, съответно са изменени т.1 и т.2 от заповедта, както е описано. Съгласно изменението на т.1, за изясняване на постъпилите данни с докладната записка е разпоредено да се извърши проверка срещу държавния служител Г. М. Г., за това, че на 04.08.2024г., по време на пребиваване на задържаното лице Б. Х. Б. в помещението за задържане, не е изпълнил задълженията си по т.7.1. от Заповед №272з-506/06.02.2024г. на Директор ОДМВР – Хасково, деяние, представляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, съставомерно по чл.200, т.11, пр.1 от ЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.

Със Заповед №272з-3475/26.08.2024г. на ВПД Директор ОДМВР – Хасково(л.34) е изменена Заповед № 272з-3183 от 05.08.2024г., като е предвидено за резултата от проверката проверяващата комисия да изготви писмена справка, която да докладва в срок до 07.10.2024г.

На 04.09.2024г., в 09:20ч. на Г. М. Г. е връчена покана №УРИ: 272р-21942/04.09.2024г. за запознаване със Заповед №272з-3535/2024г. (л.33) и Заповед №272з-3475/26.08.2024г. и на същата дата служителят е запознат с тях. В поканата е указана възможността служителят да подаде писмени обяснения в срок до 09:20ч. на 05.09.2024г. В двете заповеди е отразено съобщаването им на жалбоподателя на 04.09.2025г. в 09.30ч.

Комисията извършваща проверката въз основа на заповед № 272з-3198 от 06.08.2024г.извършила преглед на заснетите видеозаписи от камери разположени на РУ Димитровград от 16.00ч. д на 03.08.2024г. до 08.00ч. на 04.08.2024г. , вкл. от камера 16 находяща се в помещение за настаняване на задържани лица № 11, като установените при прегледа обстоятелства са обективирани в протокол с рег. № 272р-22314 от 19.09.2024г. (л.79)

Срокът за изготвяне на писмена справка за резултата от проверката и за докладването ѝ е удължен със Заповед №272з-4050/04.10.2024г.(л.36) до 08.11.2024г. и със Заповед №272з-4481/05.11.2024г. (л.39) до 09.12.2024г., като с посочените заповеди Г. М. Г. е запознат съответно на 04.10.2024г. и на 22.11.2024г.

След приключване на проверката е изготвена справка рег. № 272р-28869/29.11.2024г. (л.199), в която назначената комисия е обективирала фактическите си и правни изводи, като е приела, че държавният служител младши инспектор Г. М. Г. – старши полицай /ВПА/ в група „Патрулно-постова дейност“, сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Димитровград в ОДМВР – Хасково, като назначен за времето от 20.30 ч. на 03.08.2024г. до 08:30 ч. на 04.08.2024г., на пост №1 в наряд като охрана на помещенията за настаняване на задържани лица в РУ – Димитровград, находящо се на четвъртия етаж в сградата на управлението, [населено място], на 04.08.2024г. за времето от 04.55.43 ч. до 05.38.55 ч., не е водил непрекъснато наблюдение и охрана на задържаното лице Б. Х. Б., настанено в помещение за настаняване на задържани лица №11, което се опитвало да отвори решетките на прозореца и да провре главата си зад решетките. Прието е, че с деянието си младши инспектор Г. М. Г. е нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – „неизпълнение на служебните задължения“, като извършил (чрез бездействие) следното нарушение: като полицейски служител по т.7 от Заповед рег. №272з-506/06.02.2024г. на Директора на ОДМВР – Хасково, отговарящ за охраната на задържаното лице Б. Х. Б. в помещение №11 за настаняване на задържани лица, Г. не е изпълнил служебно задължение по т.7.1, изречение второ, а именно: „да води непрекъснато наблюдение и охрана на задържаните лица в помещенията за задържане“, в частност задържаното лице Б. Х. Б. – деяние, съставляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 – неизпълнение на служебно задължение, във вр. с чл.200, т.11, предложение първо от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения, за което комисията предлага да бъде наложено на служителя дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца“. Посочено е, че при определяне на вида и размера на предложеното от комисията дисциплинарно наказание са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.

Г. М. Г. е запознат със справката на 28.11.2024г. в 15.30ч. и е получил копие от същата.

На 28.11.2024г. в 15.30ч.на Г. М. Г. е връчена покана с рег. № 272р-29196 от 28.11.2024г(л.221)., с която му е предоставена възможност да даде в срок до 24 часа след запознаването със справката писмени обяснения и възражения, адресирани до ВПД Директор на ОДМВР - Хасково.

Според удостовереното в протокол рег. № 272р-29408/29.11.2024г. (л.222) от проверяващата комисия, писмени обяснения или възражения не са постъпили в срок до 15.30ч. на 29.11.2024г.

На 13.12.2024г. служителят е удостоверил в горецитираната справка, че е запознат с всички материали от извършената проверка.

С покана рег. №272р-30677/12.12.2024г. (л.229), връчена на 13.12.2024г., Г. е уведомен за възможността да даде писмени обяснения и възражения в срок до 24 часа след запознаването с всички материали от извършената проверка. Според удостовереното в протокол рег. № 272р-31001/16.12.2024г. (л.232) от проверяващата комисия, писмени обяснения или възражения не са постъпили в срок до 09.30ч. на 16.12.2024г.

На 22.01.2025г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед №272з-158/22.01.2025г. (л.233), с която, на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11, пр.1, чл.204, т.3 и чл.210, ал.1 от ЗМВР, ВПД Директор на ОДМВР – Хасково е наложил дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца на държавния служител младши инспектор Г. М. Г. – старши полицай (водач на патрулен автомобил) в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Димитровград при ОД на МВР – Хасково, считано от датата на връчване на заповедта за извършено нарушение на служебната дисциплина, по смисъла на чл.194, ал.2, т.2, във вр. с чл.200, ал.1, т.11, пр.1 от ЗМВР.

Заповедта е връчена срещу подпис на оспорващия на 24.01.2025г. в 10.50ч.

Жалбата срещу заповедта е подадена в Административен съд-Хасково на 03.02.2025г.

Горната непротиворечива фактическа обстановка се установява от приетите по делото доказателства съставляващи административната преписка.

По искане на жалбоподателя по делото в качеството на свидетел е разпитан Б. Х. Б. – служител в РУ Димитровград, на длъжност “Младши инспектор“ група “Охрана на обществения ред“. Същия дава подробни показания за това какво представляват помещенията за задържане на лица в РУ Димитровград, как са изградени, какъв е достъпът до тях, как се охраняват те. Посочва и че поведението на задържаното лице в случая, което свидетелят е приел в помещението за настаняване, не е било неадекватно, не е издавал симптоми на притеснен, разтревожен, депресиран, емоционално нестабилен, не е бил агресивен или буйстващ. Обяснява подробно как протича видеонаблюдението на помещенията за задържане на лица, видимостта на помещенията на монитора, колко време приблизително би отнело на служителя намиращ се в помещението за наблюдение да достигне до помещение 11, и как следва да процедира той при установяване на странно поведение от страна на задържано лице, както и как следва да се процедира в случай на налагащо се кратковременно отсъствие на служителя извършващ наблюдението от стаята, в която се осъществява то.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Б. изцяло, като намира същите за подробни, последователни, вътрешно логични и непротиворечиви и дадени от лица имащо пряко наблюдение от действията на задържаното лице към момента на приемането му в ареста на РУ Димитровград, помещенията за настаняване в РУ Димитровград и начина на осъществяване на видеонаблюдение на задържаните лица.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна, чийто права и законни интереси са засегнати от него и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно чл. 204, т.3 от ЗМВР наказанията се налагат от ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл.197, ал.1, т.1 – 3.

Заеманата от жалбоподателя длъжност е младша, изпълнителска. Оспорената заповед е издадена от Старши комисар И. Р., който съгласно удостовереното в заповедта и видно от справка рег. № 272р-18763/29.04.2025г.(л.312) на Началник сектор КАПОЧР при ОДМВР-Хасково, заема длъжността ВПД Директор на ОДМВР-Хасково, в периода 23.05.2024г.- 02.05.2025г. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган.

При издаването на оспорената заповед са спазени преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР, като същата е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на твърдяното нарушение и в едногодишния срок от извършването му. Извършването на нарушението от обективна и субективна страна, за което е ангажирана отговорността на оспорващият, би могло да стане известно едва след изготвянето и получаване на Справка с рег. № 272р-28869 от 29.11.2024г. на комисията, назначена за изясняване на случая. Т.е. при издаване на процесната заповед на 22.01.2025г., този срок не е бил изтекъл. Наред с това, доколкото твърдяното нарушение е осъществено на 04.08.2024г., то в случая няма как да е изминал период по-голям от една година измежду извършването му и датата на налагане на дисциплинарното наказание.

Спазено е изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ алтернативно задължение за дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител, или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Жалбоподателят е поканен надлежно да даде обяснения, дал е такива в хода на проверката , като не се е възползвал от това си право след изготвяне на справката и след запознаването му с всички събрани в хода на дисциплинарната проверка материали. Не е налице нарушение и на чл.206, ал.2 от ЗМВР, доколкото наложеното наказание е в минималният, определен от закона размер.

Съдът намира за неоснователни възраженията изложени в жалбата касаещи неспазване на установената от закона форма при издаване на оспорената заповед. Реквизитите, които следва да се съдържат в индивидуален административен акт от този вид са изрично указани в чл.210, ал.1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази връзка следва да се посочи, че фактическото описание на нарушението следва да е сторено по такъв начин от наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение, които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в съответния случай-конкретно извършените от служителя действия или осъщественото от него бездействие и по какъв начин се е проявило то в обективната действителност. Надлежното описание на нарушението от неговата обективна страна е изключително важно и нарушението в тази насока според настоящия съдебен състав би довело от една страна до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като същия ще е възпрепятстван да организира същата, тъй като е поставен в невъзможност да узнае всички елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за адекватен съдебен контрол относно законосъобразността на административният акт.

В случая обжалваният индивидуален административен акт за налагане на дисциплинарното наказание съдържа предписаните от чл.210, ал.1 от ЗМВР реквизити. Наред с това самата заповед препраща към изготвената от комисията справка, което е допустим начин за мотивиране съгласно ТР № 16/1975 на ОСГК на ВС. Изложените фактически съображения в обжалваната заповед и подготвителните документи по издаването й са напълно достатъчни да изпълнят изискванията, въведени с чл.210 от ЗМВР и дават възможност на адресата на акта да разбере за какво е наказан дисциплинарно.

Съдът намира проверявания акт и за съответен на материалния закон, при следните съображения:

Дисциплинарната отговорност се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение, което изисква да е установено от фактическа страна деянието (действие или бездействие), от обективна страна да е доказана неговата противоправност (обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), от субективна страна да е налице вина на дееца във връзка с установен правнорелевантен резултат и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Само и единствено при установяване на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна страна може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на наказаното лице.

За да наложи дисциплинарно наказание на жалбоподателя, ответникът е приел, че за времето от 20.30 ч. на 03.08.2024г. до 08:30 ч. на 04.08.2024г., жалбоподателят, е назначен на пост №1 в наряд като охрана на помещенията за настаняване на задържани лица в РУ – Димитровград, находящо се на четвъртия етаж в сградата на управлението, [населено място], като на 04.08.2024г. за времето от 04.55.43 ч. до 05.38.55 ч., не е водил непрекъснато наблюдение и охрана на задържаното лице Б. Х. Б., настанено в помещение за настаняване на задържани лица №11, което се опитвало да отвори решетките на прозореца и да провре главата си зад решетките. Прието е, че с деянието си младши инспектор Г. М. Г. е нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – „неизпълнение на служебните задължения“, като извършил (чрез бездействие) следното нарушение: като полицейски служител по т.7 от Заповед рег. №272з-506/06.02.2024г. на Директора на ОДМВР – Хасково, отговарящ за охраната на задържаното лице Б. Х. Б. в помещение №11 за настаняване на задържани лица, Г. не е изпълнил служебно задължение по т.7.1, изречение второ, а именно: „да води непрекъснато наблюдение и охрана на задържаните лица в помещенията за задържане“, в частност задържаното лице Б. Х. Б. – деяние, съставляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 – неизпълнение на служебно задължение, във вр. с чл.200, т.11, предложение първо от ЗМВР.

По делото се установява, че със заповед № 254з-870 от 10.10.2023г. на Началника на РУ-Димитровград са определени видовете съвместни и самостоятелни наряди, като с т.2, 1)Пост, 1.1, e обособен пост № 1 за охрана на помещение за настаняване на задържани лица в РУ – Димитровград, обособен на четвърти етаж в сградата на управлението, който се поддържа при необходимост от 1 служител на едносменен режим на работа за времето на задържане на лицето и който да се заема приоритетно от служителите изпълняващи ППД по график.

Видно е от заповед № 272з-506 от 06.02.2024г. на Директора на ОДМВР-Хасково(л.284), че със същата са възложени функционални задължения и задачи на ръководния и изпълнителския състав в структурните звена на ОДМВР-Хасково, където се осъществява дейност по задържане на лица и/или имащи отношение към тази дейност. От Протокол рег. № 254р-18788 от 03.06.2024г.(л.125), се установява, че на посочената дата жалбоподателят е бил запознат с тази заповед.

Следователно жалбоподателят е бил наясно със задълженията си вменени му с посочената заповед, вкл. с обективираното в т.7, 7.1, от същата, а именно да води непрекъснато наблюдение на задържаните лица в помещенията за задържане.

Не се спори между страните, а и от ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата л.163 и сл. и от График за определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредствено изпълнение на ППД за обезпечаване територията на РУ Димитровград, през м. август 2024г., с рег . № 254р-26791 от 31.07.2024г., става ясно, че Г. М. Г. е назначен наряд ПВНЗЛ, в участък за обслужване ПВНЗЛ в РУ за времето от 20.30ч. до 03.08.2024г. до 08.30ч. на 04.08.2024г. Съответно за посоченото време оспорващия е бил длъжен да изпълнява всички служебни задължени произтичащи от заеманата длъжност и изпълняваните дейности, вкл. тези по т.7 от заповед № 272з-506 от 06.02.2024г. на Директора на ОДМВР-Хасково.

От Заповед за задържане на лице рег. № 254зз-225 от 03.08.2024г. на полицейски орган при РУ-Димитровград, към ОДМВР-Хасково(л.114) и Бюлетин № 216, рег. № 254р-27253 от 03.08.2024г.(л.173) се установява, че Б. Х. Б. от [населено място], общ.Пловдив е задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР в помещение за временно задържане на РУ-Димитровград. Не е спорно, че след задържането му лицето е настанено в помещение № 11. Последното е определено за помещение за настаняване на задържани лица със Заповед с рег. № 272з-1044 от 13.03.2024г. на Директора на ОДМВР-Хасково(л.310).

От обективираното в заповедта за задържане от жалбоподателя, е видно че задържаното лице на 04.08.2024г. в 05.40 ч. е скочило от прозореца. Вследствие на това от материалите по делото е става ясно, че е настъпила смъртта му .

Като спорен по делото се оказва въпроса дали за времето на наряда на жалбоподателя и конкретно за времето 04:53:43 до 05:38:55 ч., на 04.08.2024г. последният е осъществявал задължителното постоянно наблюдение върху задържаното в помещение 11 от РУ Димитровград лице.

В обясненията си по преписката жалбоподателят обяснява, че е поел на 03.08.2024г. поста с едно задържано лице , а именно Б. Б., който е бил настанен в помещение № 11, като около 21.30ч. в помещенията за настаняване е настанено още едно лице. Посочил, че по време на наряда осъществявал видеонаблюдение на задържаните лица чрез изградената система за видеонаблюдение в ПВНЗЛ, до към 05.30ч. когато е отишъл до санитарното помещение(тоалетна) в ПВНЗЛ. Отразил, че за това си действие не е уведомявал никого. След завръщането си е наблюдавал помещение № 12, а към 05.40ч. е получил обаждане от КО в гр.ППД при С“ОП“ при РУ Димитровград, че от северната страна на сградата лежи лице в безпомощно състояние. След получаване на обаждането оспорващия веднага превключил екрана на монитора, за да се увери, че в помещение № 11 всичко е наред, но не забелязал къде точно се намира задържаното лице в помещението. Веднага отишъл до самото помещение, не го забелязал, върнал се отново до поста си, взел ключа за помещение № 11, отключил и установил че лицето го няма вътре. Конкретно за поведението на задържаното лице единствено е отразил в обясненията си, че времето от 03:30 до 04:30ч. задържаният Б. е ставал от леглото, обикалял е помещението след което лягал, а около 05:20ч.отново е станал и започнал да обикаля в помещението, след което се доближил до вратата на помещението и седнал на земята до прозореца Видно е обаче от протокола на комисията прегледала видеозаписите от камера 16, че от видеозаписа е видно как от 04:18:43ч. на 04.08.2024г., до 04:56:22ч. задържаното лице общо осем пъти се е изправяло от леглото, заставало е с лице към прозореца, хващало е с ръце решетките и със специфично движение на тялото (залюляване назад и тласък) се е опитвал да отвори решетките. В 04:58:08ч. до 04:59:30ч. на същата дата задържаният още няколко пъти се е опитвал да отвори прозореца от клекнало положение, залюлявайки се назад, докато държи решетките с две ръце. В 05:00:27ч. е успял да провре главата си под решетките, а в 05:02:20ч. се е промушил изцяло под решетките, като е вдигнал левия си крак на перваза на прозореца, след което тялото му е изчезнало от полезрението на камерата. В протокола е отразено, че показваният час на екрана на камерите е с 0.37 м. назад от астрономическото време. Тоест тези описани действия на задържаното лице са се случили от 04.:55ч.43 минути на 04.08.2024г. до 05:39ч. на 04.08.2024г.

Така отразеното в протокола от преглед на видеозаписите не се оспорва от жалбоподателя.

При съпоставка на обясненията на жалбоподателя и установеното при прегледа на видеозаписите от камера 16 от помещение 11, е видно че в писмените обяснения на жалбоподателя не са посочени в пълнота действията на задържаното лице, които би следвало да са наблюдавани непрекъснато и установени от служителя. Житейски нелогично е жалбоподателя да не види и установи непрекъснато предприеманите действия от починалото лице, с които последния неколкократно, за по-малко от час, се е опитвал да отвори посредством сила решетките на прозореца на арестното помещение, и да не ги посочи в обясненията си, ако действително е извършвал вменените му задължения по непрекъснато наблюдение на задържани лица. Това води на извода, че последния действително не е изпълнил надлежно разпореденото му с т.7,7.1 от Заповед № 272з-506 от 06.02.2024г. на Директора на ОДМВР-Хасково. Нещо повече както се посочи, жалбоподателят в обясненията си признава че не е водил непрекъснато наблюдение, макар и за няколко минути, като в 05:30ч., самоволно е напуснал поста си за охрана на задържани лица, с цел да ползва санитарно помещение и без да уведоми за отсъствието си никого, вкл. оперативния дежурен в РУ –Димитровград, а след завръщането си е наблюдавал само помещение № 12, но не и помещение № 11.

От показанията на св. Б. се установява, че макар мониторът за наблюдениена задържаните лица да е бил сменен с по-малък, , което намаля самата видимост , но макар и малък на монитора се вижда всяка килия и какво прави съответното задържано лице . Отделно в случая в помещенията за задържане по време на инцидента е имало само две задържани лице, при което не би могло да се пиреме, че по-малкият монитор е обстоятелство, което е от такова естество че обективно и по независими от жалбоподателя обстоятелства да му попречи да изпълнява задълженията си. Наред с това от показанията на св.Б. установява и че въпреки че има „мъртви точки“ в съответните помещения, които камерите не могат да обхванат, но към прозореца е имало видимост.

При така установеното, безспорно се доказват твърденията на ответника, че жалбоподателя е бездействал да изпълнява задълженията си по осъществяването непрекъснато наблюдение над задържаното лице Б. Б. на 04.08.2024г.

Не се споделят възраженията на оспорващия, че нарушението е неправилно [жк],

С поведението си оспорващия е осъществил нарушение по чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР, вр. с чл. 200, ал.1, т.11, предл.1-во от ЗМВР, както законосъобразно е посочено в заповедта. Процесната заповед № 272з-506 от 06.02.2024г. е издадена от длъжностно лице, което не е пряк ръководител на жалбоподателя. Следователно хипотезата на чл. 194, ал.1, т.1 от ЗМВР е неприложима. Неприложими по естеството си са и видовете нарушения по чл. 194, ал.2, т.3 и т.4 от ЗМВР. Ето защо бездействието на служителя правилно е [жк], ал.2, т.2 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал1, т.1 от ЗМВР правилно му е определено и индивидуализирано дисциплинарно наказание „Порицание“ в минималният установен в закона размер.

Предвид конкретното поведение на жалбоподателя, не може да се приеме, и че осъщественото от него е проява на небрежност при изпълнение на служебните задължения, лошо или забавено изпълнение на заповед. Още по-малко че се касае за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредби регламентиращи служебната дейност, доколкото задължението е вменено със заповед на Директора на ОДМВР-Хасково. Ето защо възраженията в жалбата и в тази насока са неоснователни.

Ирелевантно за предмета на делото е дали жалбоподателя е можел да предотврати настъпването на смъртта на задържаното лице, респ. да предотврати вече предприетите действия по скачане навън през прозореца на помещение № 11. Това е така, тъй като на служителя не е повдигнато дисциплинарно обвинение, за това че вследствие бездействието му да води непрекъснато наблюдение е настъпил процесния летален изход за задържаното лице. Напротив, липсата на възможности в тази насока е отчетена в справката и на служителя е наложено наказание само за това, че не е изпълнил задълженията си по непрекъснато наблюдение на задържаните лица.

Ирелевантно в случая е и обстоятелството дали задържаното лице е проявявало признаци на неадекватно поведение. Това е така тъй като задължението за постоянно наблюдение на задържаните лице е принципно и обхваща всички арестни помещения в РУ Димитровград, в които има настанени.Т.е. дори да не е проявявал признаци на раздразнение, буйство и т.н. оспорващия въпреки това е бил длъжен да води наблюдение върху съответното лице.

С оглед времетраенето на нарушението, извършено чрез бездействие съотнесено към вида задължения, които е следвало да бъдат изпълнявани, не може да се приеме, че отклонението от изискванията е незначително, поради което и същото не е маловажно такова.

След като това нарушение е установено и правилно санкционирано, при спазване на процедурните правила и ненакърняване възможността на засегнатото лице да участва в дисциплинарното производство, като краен резултат обжалваната заповед следва да бъде потвърдена. Оспореният административен акт е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба подлежи на отхвърляне като неоснователна.

На основание чл.211 от ЗМВР решението не подлежи на касационно обжалване.

Въпреки този изход на спора съдът не дължи произнасяне по разноските, тъй като в преклузивния предвиден срок – до приключване на последното проведено по делото открито съдебно заседание, ответникът не е направил искане за присъждането им.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Г. М. Г. от [населено място], насочено против Заповед № 272з-158 от 22.01.2025г. на ВПД Директор на ОДМВР – Хасково.

Решението е окончателно.