№ 241
гр. Варна, 17.09.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно
търговско дело № 20243001000235 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:09 часа се явиха:
Въззивницата З. Д. Д., редовно призована, не се явява. За нея се явява
адв. Д. Н., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемият „СОЛАР ЕС“ ЕООД, редовно призован, представлява
се от адв. Е. С., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемият „ДЕЛТА ХИЛ 2020“ ООД , редовно призован, не
изпраща представител.
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 6583/17.09.2024 г. от
управителя на въззиваемото дружество „Делта Хил 2020“ ООД Д.Н., с която
заявява, че поради служебна ангажираност няма да се яви представител в
съдебно заседание и моли да бъде даден ход на делото. Изразява становище по
въззивната жалба и по съществото и.
́
АДВ. Н.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, намира, че не са налице пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
и постъпилия писмен отговор, в съответствие с Определение №
321/28.05.2024 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК.
АДВ. Н.: Запознати сме с определението на съда. Поддържам жалбата
по изложените в нея съображения. Поддържам и молбата от 12.09.2024 г. за
спиране на производството. Изложили сме съображения.
1
АДВ. С.: Запознати сме с определението на съда. Оспорваме жалбата.
Поддържаме подадения отговор.
Ние също се запознахме през електронното досие с молбата за спиране
на производството.
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 6471/12.09.2024 г. от
въззивницата З. Д. Д., чрез процесуалния и представител адв. Д. Н., с която
́
същата моли производството по настоящото дело да бъде спряно на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на производството по търговско
дело № 1608/2024 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение,
6-21 състав, с оглед предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
установяване несъществуване на вземането на кредитора „Солар Ес“ ЕООД.
АДВ. Н.: Поддържам молбата за спиране на настоящото производство
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради наличието на друго
производство, което считаме, че се явява преюдициално по отношение на
настоящото дело, а именно производството по търговско дело № 1608/2024 г.
по описа на Софийски градски съд, по което сме представили препис от
исковата молба и писмени доказателства.
Предвид наличието на друго производство, което има за предмет
признаване или отричане вземането на кредитора, т.е. установяване наличието
на действително вземане и крайният съдебен акт по това производство,
считам, че е от значение за правилното решаване на правния срок по
настоящото дело, поради което, моля да спрете производството по настоящото
дело.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, аз считам, че молбата за спиране
е неоснователна на няколко отделни съображения, които ще изложа пред Вас.
На първо място, считам, че от представените към молбата за спиране
доказателства не може да се установи редовното предявяване на този иск.
Считам, че искът не е редовно предявен и в този смисъл най-малкото искането
за спиране се явява преждевременно направено.
На следващо място, видно от съдържанието на приложената искова
молба и заявената в заглавната и част цена на исковата претенция, може
́
обосновано да се предположи, че в случая се оспорва и се твърди по-скоро
погасяване не на цялото вземане, а само на част от него. Посочена е главница в
размер на 750 000 лв., както и неустойка в размер на 22 082 лв. и разноски в
приблизително сходен размер. Именно съвкупният размер на тази сума е
послужил за внасяне на държавната такса по този иск, каквато вносна бележка
за държавна такса е налична също в приложенията, а именно аз считам, че не е
изобщо предявен иск за установяване на погасяване на начислените лихви и
неустойки за забава, съгласно заповедта за изпълнение, които съгласно
представеното удостоверение за актуален дълг по делото на Съдебен
изпълнител Д.Я. № 969/2022 г. възлиза на сума в съществен размер над
400 000 лв. От така събраните доказателства аз стигам до извод, че всъщност
2
не се оспорват лихвите, най-малкото, които са начислени върху това вземане,
като при това положение считам, че не е налице основанието по т. 2 от ТР №
2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в който смисъл е и налична вече съдебна
практика, която представям за запознаване на съда - Определение по дело №
906/2021 г. на ВКС.
Наред с горното, считам, че в случая изобщо не е налице хипотезата по
т. 2 от решението по тълкувателно дело № 2/2017 г., тъй като там изрично се
посочва, че преюдициално се явява производството по иск, предявен от
кредитора - ищец за установяване на вземането. В случая, вземането на
кредитор - ищец и по настоящото производство по чл. 135 от ЗЗД разполага с
влязла в сила заповед за изпълнение на паричното задължение, а ответникът и
въззивник в настоящото производство предявява своите претенции, въз основа
на други факти и обстоятелства, които са настъпили в един последващ и то
значително по-късен момент.
За пълнота ще посоча, че действително длъжниците и въззивници в
това производство предявиха искане към Съдебен изпълнител Д.Я. за
прекратяване на производството поради погасяването му, като поради
постановен от ЧСИ отказ да приключи това производство, те подадоха жалба
срещу този отказ. Въпреки това, в желанието си да забавят максимално
производството, както по изпълнителното дело, така и по настоящото дело,
което е повече от видно за съда, предвид хилядите частни жалби и неуспешни
опити за връчване на книжата по делото и шиканиране на процеса, това е
техният пореден опит да забавят производството и постановяването на
окончателен съдебен акт.
Излишно е да казвам, че изобщо е неоснователна така предявената
претенция. Не на последно място въззивниците биха могли да направят тези
възражения и в настоящото производство, но те умишлено не го правят по
вече изложените причини.
В този смисъл допълнително представям на съда възражението, което
„Солар Ес“ ЕООД е подал по подадената вече жалба от З. Д. срещу отказа на
ЧСИ, както и споразумение за прихващане, от което е видно какви всъщност
вземания са предмет на прихващане. Това е във връзка с нотариалния акт.
По тази причина ще Ви моля да оставите молбата за спиране без
уважение.
АДВ. Н.: Мисля, че не са ни връчени тези документи.
Уважаеми апелативни съдии, считам, че всички изложени от адв. С.
съображения всъщност са по същество на правния спор, предмет на търговско
дело № 1608/2024 г. Тези съображения евентуално съдът ще обсъди и ще
вземе отношение по тях едва с крайния съдебен акт по това преюдициално
производство. Това преюдициално производство има за цел точно да установи
недължимост на вземането на кредитора, като заявеното по преюдициалното
производство е главница, неустойка и разноски, така, както са в
3
изпълнителния лист и в заповедта за изпълнение.
По отношение на днес представеното възражение и споразумение за
взаимно прихващане, моля да ми бъде дадена възможност да взема становище
по тях, тъй като това са нови доказателства, които до момента не са ни
представени.
Считам, че възраженията на въззиваемата страна са неоснователни,
поради което моля да уважите искането ни за спиране.
СЪДЪТ, по постъпилата молба и направените в днешно съдебно
заседание възражения по искането за спиране, намира следното:
С молба вх. № 6471/12.09.2024 г. въззивницата З. Д. е представила
копие от искова молба от 2.08.2024 г., предявена пред Софийски градски съд,
въз основа на което, видно от приложените към исковата молба доказателства
и доказателства за внесена държавна такса е образувано търговско дело №
1608/2024 г. по описа на Софийски градски съд. Видно от исковата молба,
предмет на същата е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
установяване по отношение на страните, една от които е и въззиваемата
страна Солар Ес“ ЕООД, несъществуване на вземането, предмет на
изпълнителното производство, образувано пред ЧСИ Я., като в исковата
молба са посочени всички вземания, въз основа на които ищецът в настоящото
производство обосновава качеството си на кредитор по предявения иск с
правно основание чл. 135 ЗЗД. С оглед постановките в тълкувателно решение
№ 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че предявеният иск за установяване
несъществуване вземането на кредитора – въззиваем в настоящото
производство, е преюдициален по отношение на настоящия спор, доколкото за
съществуването на вземането на кредитора съдът следва да следи до
приключване на спора по делото. Част от изложените възражения от
въззиваемия касаят съществото на правния спор по търговско дело №
1608/2024 г., поради което и не могат да бъдат предмет на обсъждане по
настоящото дело.
С оглед на гореизложеното, съдът намира че е налице хипотезата на чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК производството по
въззивно търговско дело № 235/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна,
Търговско отделение, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
производството по търговско дело № 1608/2024 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, 6-21 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от днес за въззивника З. Демирева и за
въззиваемия „Солар Ес“ ЕООД и в едноседмичен срок уведомяването за
4
въззиваемия „Делта Хил 2020“ ООД.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:26
часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5