О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………...…./………………..2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Кунева
въззивно гр.д. № 2403 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 307, ал. 3 във вр. чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 303/18.10.2018 г. постановено
по т.дело № 612/2018 г. по описа на ВКС, е отменено на основание чл.303, ал.1,
т.1 от ГПК определение № 1629/20.05.2015 г., постановено по в.гр.дело № 1373/2015
г. на Варненски окръжен съд, допълнено с определение №2823/03.08.2015 г., с което след обезсилване на
постановеното първоинстанционно решение № 1094/06.03.2015 г. по гр.д. № 9976/2014
г. на ВРС, е прекратено производството по предявения от „КНМ Груп” ЕООД
срещу „Енерго-Про Продажби” АД иск и е
върнато делото на Варненския окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по разглеждане на въззивната жалба.
Въззивната жалба с
вх. № 7720/25.03.2015 г. на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик №
258, Варна Тауърс-Г, предявена чрез адв. Тони Стоянова от ВАК, е против
решение № 1094/06.03.2015г. по гр.д. № 9976/2014г. на ВРС, с което въззивникът
е осъден да заплати на “КНМ ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Георги Живков” №22, партер,
представлявано от П.Н.К., в
качеството му на частен правоприемник на
АТАНАС ПЕТРОВ ДУДУРОВ ЕГН **********,
сумата от 518,42 лв.,
представляваща цедирано
вземане по силата на договор за цесия между „КНМ Груп” ООД и АТАНАС ПЕТРОВ ДУДУРОВ ЕГН **********,
представляващо платена от цедента АТАНАС ПЕТРОВ ДУДУРОВ без основание сума за
недоставена ел.енергия, по фактура № *********/30.03.2010г., въз основа на извършена корекция на
сметка на неотчетена и неплатена стойност на ел.енергия за периода от
20.09.2009г. до 18.03.2010 г., начислена
служебно за обект с абонатен номер **********, кл.№ **********, находящ се на
адрес в гр.Лясковец, ул.”Пролет”, №11, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на иска – 31.07.2014г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 99, ал.1 вр. чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, както и да
плати на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 865 лева,
представляваща сторени разноски в производството, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
В жалбата
се излага, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на
процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост. Конкретно се
посочва, че първоинстанционният съд немотивирано е приел, че между страните не
е налице договорно основание за заплащане на доставената и потребена ел.
енергия в процесния размер. Позовавайки се на чл. 16 от ОУ, се излагат
съображения за наличие на задължения на потребителя да не променя схемата на
свързване на СТИ и да не използва ел.енергия, неотчетена от последното.
Изразява се становище, че посочения текст на ОУ не попада в предметния обхват
на разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП. Позовавайки се на представения по делото
констативен протокол, обосновава наличие на виновно поведение на потребителя,
представляващо нарушение на договорните отношения между страните, довело до
неотчитане на потребената ел. енергия. Позовава се на подписан между въззивника
и праводателят на въззиваемия споразумителен протокол, с който е уговорено разсрочено
заплащане на сумата от 1516,02 лева за потребена от абоната ел. енергия, което
намира за признание на задължението. Навеждат се доводи за недействителност на
договора за цесия, представен по делото, поради липса на предмет, евентуално –
липса на съгласие, а от друга страна, ненадлежно уведомяване на длъжника за
цедиране на вземането. Въззивникът
настоява първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна “КНМ Груп”
ЕООД – Варна с писмен отговор е оспорила жалбата. Счита се решението за
правилно и се моли същото да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените
разноски. Конкретно обосновава доводи за недоказаност на законосъобразността на
извършената проверка и че служебно начисленото количество ел. енергия е реално
доставено и потребено от абоната. Акцентира се, че клаузата на чл. 38 от ОУ е
неравноправна по смисъла на чл. 146, т. 6 и т. 18 от ЗЗП. Навежда съображения
за нищожност на споразумителния протокол, поради невъзможен предмет.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, и е процесуално допустима.
Представени
са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС.
Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261
от ГПК.
Страните не са направили искания по
доказателствата.
Производството
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване
на страните.
По изложените съображения и на осн. чл. 267
от ГПК , съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
НАСРОЧВА производството по възз.
гр. дело № 2403/2018 г. по описа на ВОС за разглеждане
в о.с.з. на 22.01.2019г. от 10:30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да уредят
спора по извъсъдебен ред, като съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 9 от ГПК,
при приключване на делото със спогодба, на ищеца се връща половината от
внесената държавна такса, както и за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по
медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна
на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: