№ 9502
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20201110144132 по описа за 2020 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил срещу М. К. П.
кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 2 734,42 лв. - представляваща 4/6 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект
– гр. София, ж.к. Банишора, бл. 57, вх. Б, ет. 7, ап. 39, за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 14.09.2020 г. до окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 638,89 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 2 734,42 лв. в размер на законната
лихва за периода от 14.09.2017 г. до 08.09.2020 г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 6,84 лв. – представляващо 4/6 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – гр. София, ж.к. Банишора, бл. 57, вх. Б, ет. 7, ап. 39, за периода
01.08.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 14.09.2020 г. до окончателното
изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1,67 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 6,84
лв. за периода 14.09.2017 г. – 08.09.2020 г.
И срещу П. Д. П., както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 683,60 лв. - представляваща 1/6 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект
1
– гр. София, ж.к. Банишора, бл. 57, вх. Б, ет. 7, ап. 39, за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 14.09.2020 г. до окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 159,72 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 683,60 лв. в размер на законната
лихва за периода от 14.09.2017 г. до 08.09.2020 г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 1,71 лв. – представляващо 1/6 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – гр. София, ж.к. Банишора, бл. 57, вх. Б, ет. 7, ап. 39, за периода
01.08.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 14.09.2020 г. до окончателното
изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 0,41 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 1,71
лв. за периода 14.09.2017 г. – 08.09.2020 г.
Ищецът посочва, че между страните е налице действително облигационно
отношение, по силата на което ищецът е изпълнил задължението за доставяне на топлинна
енергия, а ответникът не е заплащал дължимата цена. Моли иска да бъде уважен и да бъдат
присъдени направените по делото разноски в настоящото производство.
С определение от 22.12.2022г., влязло в сила, делото е прекратено по отношение на
отв. Е. П., тъй като същата се е отказала от наследството на Д. П..
В срока за подаване на писмен отговор, ответниците оспорват иска, с твърдения за
недопустимост и неоснователност. Сочи се, че между страните не е налице облигационна
връзка, както и че вземането за периода 05.2016 г. – 07.2017 г. е погасено по давност.
Навеждат доводи, че задължението за дялово разпределение не се дължи на ищеца, а на
ФДР. Не се оспорва количеството потребена енергия, нито се твърди да е налице плащане.
Моли се съдът да не допуска исканите от ищеца експертизи. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Спорно между страните е обстоятелството дали между ответниците и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на
потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна
енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
2
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
От представен по делото Нотариален акт от 14.02.1979г. е видно, че към тази дата М.
П. и Д. П. са придобили собствеността върху имот с адрес– гр. София, ЖСК Сребърна, вх.
Б, ет. 7, ап. 39. От удостоверение от ГИС се извежда, че горепосочения адрес понастоящем
съвпада с този на топлоснабдения имот, а именно – гр. София, ж.к. Банишора, бл. 57, вх. Б,
ет. 7, ап. 39. От удостоверение за наследници на Д. П. се установява, че след смъртта му
неговата ½ идеална част от имота се придобива по равно от наследниците му – М. П., П. П.
и Е. Николова или всеки по 1/6 ид.ч., с което частите притежавани от отв. М. П. стават 4/6
ид. ч.
С оглед горното съдът приема за доказано, че за процесния период ответниците М. П.
и П. П. има качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, Изгрев, ж.к. Банишора, бл. 57, вх. Б, ет. 7, ап. 39, при квоти: 4/6 за
М. П. и 1/6 за П. П..
Производството спрямо наследниците на Д. П. не е недопустимо, тъй като
независимо че същият не е починал в хода на процеса, с разпореждане от 23.06.2021г. съдът
е дал указания на ищеца да насочи претенцията си срещу надлежна страна. В изпълнение на
указанията с молба-уточнение ищецът е насочил исковете си срещу наследниците на
починалия, от който момент същите са станали страни в производството на осн. чл. 228, ал.
3 ГПК.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2002г., публикувани във вестник
„Новинар”, бр. от 23.05.2002г., от 2005г. - публикувани „Пари”, бр. от 23.12.2005г., 2008г. –
в. „Дневник”, о чл.69 от ОУ от 2014г. в сила от 12.03.2014г., ОУ от 2014г. в сила от 2016г.,
приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба
се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е
3
направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват.
Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки
при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна
енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно опредЕ.та покупна цена следва да се заплати по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ от 2008г., чл.31 т.2 от ОУ от
2014г., идентична и разпоредбата в ОУ от 2016г. Следователно, независимо от уговорения
начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от
4
Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Заключението по СТЕ установява, че за процесния период ищецът е изпълнил
задължението си да доставя топлоенергия до абонатната станция, като въз основа на
показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и количеството
доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на помещенията, респ.
доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация,
която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща
вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1,
т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е
така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези
инсталации в подходящо за експлоатация състояния. По делото са представени
доказателства, а и вещото лице по СТЕ констатира, че има свидетелства за метрологични
проверки на елементите на топломера, отчитащ доставената ТЕ в абонатната станция, както
и на водомерите, ежегодно, като и периодично е извършвана и подмяната им с нови.
Вещото лице по СТЕ изяснява, че дружеството за дялово разпределение е извършвало
дялово разпределение на доставената до всеки абонат топлинна енергия в края на всеки
отоплителен сезон, като е изчислявало точно дължимите суми според методиката съгласно
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, действаща през релевантния период.
Изяснява, че справките на третото лице помагач съдържат данни за общия разход на
топлинна енергия от абонатната станция и разходите за процесния имот, като тези
изчисления са извършвани съобразно изискванията на действащите към този момент
нормативни актове.
Съгласно цитираните ОУ купувачът, т.е потребителят има право на възражения
срещу изготвените фактури и отразените в същите стойности на потребената топлинна
енергия. По делото няма данни, че ответникът като потребител е възразила срещу
отчетените от фирмата за дялово разпределение количества потребена топлинна енергия,
респ. че е възразила срещу отразените във фактурите стойности.
Съгласно чл.22, ал. 2 от приложимите ОУ от 2016г. клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец.
Тоест, възражението, че сумата дължима за услугата “дялово разпределение” се дължи на
ФДР, а не на топлопреносното дружество е неоснователно.
От заключението по ССчЕ се установява, че за процесния период няма данни за
извършени плащания.
Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява от заключенията по
5
ССчЕ и СТЕ /където вещото лице въз основа на отчетните единици е извършило
самостоятелно изчисляване на цената на енергията/. За процесния период от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г. потребената топлинна енергия е в общ размер на 4101,67 лв., а за дялово
разпределение в размер на 10,26 лв.
В отговора на исковата молба ответниците са направили възражение за погасяване на
вземанията по давност.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност/ чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично
изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
Исковата молба е подадена на 14.09.2020 г., поради което в този момент е прекъснато
течението на погасителната давност.
Съдът намира, че момента, от който започва да тече давността за всяка месечна
вноска е съобразно чл.114 ал.2 от ЗЗД т.е. от първо число на месеца, следващ този за който е
потребена услугата.
С оглед горното дължими за периода от м.09.2017г. до м.04.2018г., за който
вземанията не са погасени по давност, е сумата посочена в допуснатите експертизи, а
именно – 1807,33 лв. общо. Която сума следва да се разпредели – 4/6 от М. П. или 1204,89
лв. и 1/6 от П. П. или 301,22 лв., до която следва да се уважат исковете.
Относно главницата за дялово разпределение – погасена по давност е за периода до
м.09.2017г., поради което нейният размер е установеният от ССчЕ – 9,12 лв. Която сума
следва да се разпредели – 4/6 от М. П. или 6,08 лв. и 1/6 от П. П. или 1,52 лв., до която
следва да се уважат исковете.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата, като същата се
претендира за период, през който действат ОУ от 2016г.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г. т.е.
по ОУ от 2016г., в който случай падежа настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода,
за който се дължи – това е и момента, в който потребителя изпада в забава за изпълнение на
паричното си задължение.
В настоящият случай предвид заключението по ССчЕ и СТЕ обезщетението за
6
забавено изпълнение върху за горепосочения период е в размер на 363,98 лв., а относно
лихвата върху възнаграждение за услуга дялово разпределение – 2,36 лв. Които суми следва
да се разпределят – 4/6 от М. П. или 242,65 лв. и 1,57 лв., и 1/6 от П. П. или 60,66 лв. и 0.39
лв., до които следва да се уважат исковете
Относно разноските:
Предявен размер спрямо М. К. П.: 2734,42 лв. Уважена част спрямо същата: 1455,19
лв. и отхвърлена част: 1279,13 лв.
Предявен размер спрямо П. Д. П.: 845,45 лв. Уважена част спрямо същият: 363,79 лв.
и отхвърлена част: 481,66 лв.
Разноски на ищеца: ДТ – 314,06 лв.; Депозити за експертизи – 600 лв. и
юрисконсултско възнаграждение определено в минимален размер от 100 лв. на осн. чл. 78,
ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП от съда или общо 1014,06 лв. Отговорността на ответниците за
разноски се разпределя съобразно квотите им или спрямо М. К. П. 4/6 от 1014,06 лв. или
676,04 лв., от които дължими съответно уважената част от исковете са: 359,77 лв. и спрямо
П. Д. П. 1/6 от 1014,06 лв. или 169,01 лв., от които дължими съответно уважената част от
исковете са: 72,72 лв.
Ответниците не са сторили разноски по настоящото производство, по делото е
наличен единствено договор за правни услуги на л. 93 с отв. Е. Николова, по отношение на
която производството е било прекратено.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. К. П., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к. Банишора, бл. 57, вх.
Б, ет. 7, ап. 39, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б,
както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 1204,89 лв. - представляваща 4/6 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект
– гр. София, ж.к. Банишора, бл. 57, вх. Б, ет. 7, ап. 39, за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 14.09.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1204,89 лв. до пълния предявен размер от 2734,42 лв.,
като неоснователен;
7
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 242,65 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1204,89 лв. в размер на законната
лихва за периода от 14.09.2017 г. до 08.09.2020 г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
242,65 лв. до пълния предявен размер от 638,89 лв., като неоснователен;
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 6,08 лв. – представляващо 4/6 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – гр. София, ж.к. Банишора, бл. 57, вх. Б, ет. 7, ап. 39, за периода
01.08.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 14.09.2020 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6,08 лв. до пълния предявен размер от
6,84 лв., като неоснователен;
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 1,57 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 6,08 лв. за периода
14.09.2017 г. – 08.09.2020 г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1,57 лв. до пълния
предявен размер от 1,67 лв., като неоснователен;
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по настоящото дело в размер на 359,77
лв.
ОСЪЖДА П. Д. П., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к. Банишора, бл. 57, вх. Б,
ет. 7, ап. 39, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б,
както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 301,22 лв. - представляваща 1/6 от стойността
на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект – гр.
София, ж.к. Банишора, бл. 57, вх. Б, ет. 7, ап. 39, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва от 14.09.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 301,22 лв. до пълния предявен размер от 683,60 лв., като
неоснователен;
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 60,66 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 301,22 лв. в размер на законната лихва за
периода от 14.09.2017 г. до 08.09.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 60,66 лв.
до пълния предявен размер от 159,72 лв., като неоснователен;
8
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 1,52 лв. – представляващо 1/6 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – гр. София, ж.к. Банишора, бл. 57, вх. Б, ет. 7, ап. 39, за периода
01.08.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 14.09.2020 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1,52 лв. до пълния предявен размер от
1,71 лв., като неоснователен;
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 0.39 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 1,52 лв. за периода
14.09.2017 г. – 08.09.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 0.39 лв. до пълния
предявен размер от 0,41 лв., като неоснователен;
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по настоящото дело в размер на 72,72
лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Проф. Георги Павлов №3.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9