№ 35772
гр. София, 28.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110125061 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на П. Л. К. срещу „.............“ ЕООД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
релевира възражение за местна неподсъдност на делото и иска производството да бъде
прекратено и изпратено по подсъдност на РС – Пирдоп. Излага, че оспорените задължения
са възникнали на основание сключени от ищеца договори за кредит, по които той има
качеството на потребител, поради което исковете са подсъдни на съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на ищеца.
Съдът намира, че възражението на ответника за местна неподсъдност е направено в
предвидения за това преклузивен срок по чл. 119, ал. 3 ГПК, но по същество е
неоснователно. Действително предявените отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439 ГПК касаят вземания по договори за кредит, по които ищецът има
качеството на потребител. Трайно установената съдебна практика приема, че подсъдността
по чл. 113 ГПК е приложима при исковете с правно основание чл. 439 ГПК /в този смисъл –
Определение № 2481/21.08.2023 г. по ч. гр. д. № 2819/2023 г. на ВКС, III ГО/. В случая обаче
от служебно изготвената от съда справка от НБД „Население“ се установява, че настоящият
адрес на ищеца е в гр. София. Ето защо делото е подсъдно на СРС, поради което искането на
ответника за прекратяване на производството и изпращане по подсъдност на РС – Пирдоп
подлежи на отхвърляне.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
заседание.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
1
Страните са направили искане за изискване на заверени копия от изпълнителните
производства, което следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника „.............“ ЕООД, направено
с отговора на исковата молба, за местна неподсъдност на гр. д. № 25061/2025 г. по описа на
СРС, 85 състав, на Софийски районен съд.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.10.2025 г. от 09:45 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – препис и от отговора на исковата молба и приложенията към него.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК ЧСИ Т. В.-Н., с рег. № ...... на КЧСИ, в 1-
седмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото заверени копия от изп.
д. № 20137910400424, от изп. д. № 20137910400425 и от изп. д. № 20257910400041, като
УКАЗВА, че при неизпълнение в срок ще бъде наложена глоба на основание чл. 91, ал. 1
вр. чл. 87 ГПК в размер от 50 лв. до 300 лв.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК с
искане да бъде признато за установено, че ответникът няма право на принудително
изпълнение срещу ищеца за сумите, за които са издадени изпълнителен лист от 08.02.2012 г.
по ч. гр. д. № 136/2012 г. по описа на РС – Пирдоп, и изпълнителен лист от 17.02.2012 г. по
ч. гр. д. № 154/2012 г. по описа на РС – Пирдоп, и за които се води изп. д. № 20257910400041
по описа на ЧСИ Т. В.-Н., с рег. № 791, а именно: 3 103.17 лв. – главница по Договор за
кредит от 18.08.2006 г., ведно със законната лихва от 09.12.2011 г. до окончателното
плащане; 854.87 лв. – договорна лихва за периода от 22.12.2010 г. до 08.12.2011 г.; 79.16 лв. –
разноски по делото; 5 832.48 евро – главница по Договор за кредит за текущо потребление
от 07.07.2008 г., ведно със законната лихва от 09.12.2011 г. до окончателното плащане;
1 657.06 евро – мораторна лихва за периода от 02.12.2010 г. до 08.12.2011 г.; 292.97 лв. –
разноски по делото.
Ищецът твърди, че въз основа на двата изпълнителни листа по молба на
първоначалния взискател „......“ АД са образувани изп. д. № 20137910400424 и изп. д. №
20137910400425 – и двете по описа на ЧСИ Т. В.-Н.. Сочи, че първоначалният взискател е
прехвърлил вземанията по изпълнителните листове на „ОТП Факторинг“ ЕАД, а то, от своя
страна, ги е прехвърлило на ответника по силата на договор за цесия. Излага, че последното
изпълнително действие по посочените изпълнителни производства е предприето на
27.06.2013 г., а на 06.06.2018 г. те са прекратени на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Посочва, че впоследствие по молба на ответника въз основа на същите изпълнителни
листове е образувано изп. д. № 20257910400041 по описа на ЧСИ Т. В.-Н.. Релевира
възражение за погасяване на вземанията по изпълнителните листове по давност. Изтъква, че
от последното изпълнително действие до момента на образуване на новото изпълнително
дело на 10.02.2025 г. са изминали 12 години, а от момента на прекратяването на предишните
изпълнителни дела до момента на образуване на новото са минали 7 години, като през това
време не са предприемани никакви изпълнителни действия срещу длъжника, поради което
погасителната давност е изтекла още преди датата на образуване на новото изпълнително
дело.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с
който предявените искове са оспорени като неоснователни. Твърди, че е придобил
вземанията по процесните изпълнителни листове по силата на сключен с „...........“ ЕАД
Договор за цесия от 16.12.2020 г., което дружество, от своя страна, ги е придобило въз
основа на договор за покупко-продажба на вземания, сключен с „......“ ЕАД. Сочи, че е
инициирал образуването на ново изп. д. № 20257910400041 по описа на ЧСИ Т. В.-Н.,
висящо и към настоящия момент. Акцентира, че първоначално образуваните изпълнителни
производства са били висящи към 26.06.2015 г., поради което погасителната давност за
вземанията по двата изпълнителни листа е започнала да тече най-рано на тази дата. Оспорва
твърдението на ищеца, че след 06.06.2018 г. не са били извършвани изпълнителни действия,
годни да прекъснат погасителната давност за вземанията. Твърди, че давността е прекъсната
на 27.07.2021 г. с депозирането на молби от него за конституирането му като взискател по
старите изпълнителни дела, съдържащи и искане за налагане на запор на банковите сметки
на длъжника, а впоследствие давността е прекъсната отново на 10.02.2025 г. с подаването от
ответника на молба за образуване на новото изпълнително дело, съдържаща и искане за
налагане на запор на банковите сметки на длъжника, а в хода на новото изпълнително дело
давността е прекъсната на 03.04.2025 г. с налагане на запор на банковите сметки на
длъжника. Поддържа, че настъпилата по старите изпълнителни дела перемпция е без правно
значение за прекъсването на давността. Акцентира, че давността е била спряна по време на
извънредното положение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че срещу него е предприето
от ответника принудително изпълнение на процесните задължения.
В тежест на ответника е да докаже, че са налице обстоятелства, водещи до
прекъсване и/или спиране на погасителната давност за процесните вземания.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че срещу
ищеца са издадени в полза на „......“ АД изпълнителен лист от 08.02.2012 г. по ч. гр. д. №
136/2012 г. по описа на РС – Пирдоп, и изпълнителен лист от 17.02.2012 г. по ч. гр. д. №
154/2012 г. по описа на РС – Пирдоп, за процесните суми; че вземанията по изпълнителните
листове са прехвърлени от „......“ ЕАД на „...........“ ЕАД, след което са прехвърлени от
„...........“ ЕАД на ответното дружество на 16.12.2020 г.; че срещу ищеца се води понастоящем
изп. д. № 20257910400041 по описа на ЧСИ Т. В.-Н., образувано въз основа на двата
изпълнителни листа, по което ответникът има качеството на взискател.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
3
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението в частта, с която е оставено без уважение възражението на
ответника за местна неподсъдност на делото, подлежи на обжалване с частна жалба
пред СГС в 1-седмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част не
подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4