РЕШЕНИЕ
№ 1455
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. ХР. Ш.-М.
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от М.ХР. Ш.-М. Административно наказателно
дело № 20211110208316 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
ИВ. Б. ХР. от гр.С., чрез адв.П. е обжалвал наказателно постановление /НП/
№286199/2017 от 22.02.2017г. на Заместник-кмет К. на Столична община, с искане за
отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че НП не е получено лично от него, тъй
като през целия си живот е живял на неговия регистриран и известен адрес, в това
число не е връчен и на друго лице от този адрес. По същество намира, че в АУАН и НП
били изброени множество нарушени разпоредби, от които не ставало ясно, коя точно се
отнася до деянието, квалифицирано като нарушение, извършено от него. По тази
причина счита, че не е спазено изискването за задължително съдържание по чл.42, т.5 и
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН при издаване на акта и НП. Размерът на наложената глоба от
200 лева не е в съответствие с този по чл.101, т.1 от ЗАвП от 10 до 50 лева, явяващ се
специален по отношение на Наредбата на СО. Оспорва, той да е лицето, което е
пътувало в описаното превозно средство и да е установено като нередовен пътник.
В съдебно заседание, жалбоподателят - лично и чрез адв.П. поддържат жалбата
и молят НП да бъде отменено по изложените в същата съображения. Допълват, че към
момента на устните прения е изтекъл давностния срок по чл.80, т.5 от НК за
реализиране на административнонаказателната отговорност. Претендират присъждане
на разноски по представен списък като адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган, чрез юрк. Владимирова, оспорва жалбата и моли НП да
1
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че безспорно се установило
извършеното нарушение от гласните и писмени доказателства, събрани в производство.
Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на ИВ. Б. ХР. е наложена глоба, в размер на 200лв., за това,
че на 04.02.2017г. в 15:00ч. пътува в гр.С. в Тб8 и след спирка: МС блок ........., ж.к.М.-
......, посока УМБАЛ С. А., Ц. ш. е без редовен превозен документ и е отказал да закупи
карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците -
нарушение на чл.18, т.1, б.”а”, б.”б” и б.”в” и на чл.35, ал.1, вр. чл.34, ал.3 от Наредбата
за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на СО /Наредбата -
отм./.
НП е издадено въз основа на АУАН с бл. №0286199/04.02.2017г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на
обжалваното НП, изпратени материали по АНП от СО с писмо вх.№26491/13.07.2021г.,
писмо с вх.№31786/23.07.2021г. и писмо вх.№45259/25.08.2021г., писмо то ЧСИ М.Б.
вх.№44995/25.08.2021г.
Разпитана по делото е свид. В. ИЛ. Т. - присъствала при установяване на
нарушението и съставяне на акта, според която от 11години работи като контрольор в
градския транспорт и към м.02.2017г. е била в епик със С.Т., но поради изминалото
време не може да възстанови конкретния случай, а потвърждава при предявяване на
акта, че тя се е подписала като свидетел. Разказва за тяхната работа, според
възложените им функции. До съставяне на АУАН на нередовен пътник се стига, когато
при проверка в превозно средство се установи, че пътникът няма билет или валидна
карта. Тогава му се предлага да закупи карта, продавана от контрольорите на стойност
30 лева и ако не стори това, му се изисква личната карата, сваля се на следваща спирка
и му се съставя АУАН.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като няма данни НП да е връчено по
надлежния ред по чл.58, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. На лицето не е направен опит за връчване
на НП - лично. Към АНП е приложено известие за доставка от 19.07.2017г., с което е
изпратено НП по пощата, с обратна разписка. Видно от върнатото известие от
19.07.2017г., адресатът отсъства и е в провинцията. В АНП не се намериха други
известия за доставка или документи за посещение на адреса за личното връчване на
НП. Това са около пет месеца след издаване на НП, еднократно. Не е спазена
процедурата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, тъй като не е отбелязано върху НП датата на
2
неговото връчване. Според тази разпоредба, наказващият орган отбелязва датата на
посещението на адреса, т.е. кога счита НП за връчено. Върху НП е отбелязана датата
18.10.2017г., което не съответства на датата на пощенското клеймо на обратната
разписка.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
При служебна проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, съдът
установи, че не е със задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН и по-конкретно
т.4 от ЗАНН - описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, защото от изписването „Тб8“ не става ясно, в кое превозно средство от
МГТ е пътувал жалбоподателя, а по посочения инвентарен номер, то не може да се
разбере от нередовния пътник. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, по
правилата на чл.40, ал.1 от ЗАНН и му е предявен по правилата на чл.43, ал.2 от ЗАНН.
АУАН е съставен от лице, което е оправомощено по смисъла на Наредбата да
контролира редовността на пътниците в МГТ и да съставя актове, посочена в заповедта
№РД-09-3/25.01.2016г. на изпълнителния директор на ЦГМ.
При издаване на НП, не са спазени процесуалните изисквания за съдържание по
чл.57, ал.1 от ЗАНН, конкретно по т.5. Съдът не счита да излага съображения за това,
тъй като горе се изложиха, а съдържането на НП е идентично, с това на АУАН. НП е
издадено от компетентен орган, овластен със заповед №СОА16-РД09-1060/04.08.2016г.
на Кмета на Столична община, във връзка с чл.35, ал.5 от Наредбата.
Съдът намира, че освен липсващото съдържание, което е задължително и
ограничава правото на защита на нарушителя, да разбере какво нарушение е извършил,
описанието на деянието не съответства на посочените за нарушени законови
разпоредби на чл.18, т.1, б.”а”, б.”б” и б.”в” и на чл.35, ал.1, вр. чл.34, ал.3 от
Наредбата на СО /отм./. На първо място, трябва да се каже, че това са отделни
хипотези на административни нарушения, т.е. пътниците в МГТ при нарушаване на
разпоредбата на чл.18, т.1, б.“а“ от Наредбата /отм./, няма да са изпълнили
задължението си да притежават редовен превозен документ при превоза и при
слизането си в района на спирката на наземния транспорт или в платената зона на
метрото. Пътниците в МГТ при нарушаване на разпоредбата на чл.18, т.1, б.“б“ от
Наредбата /отм./, няма да са изпълнили задължението си да предоставят превозния си
документ на контролните органи за проверка, а пътуващите с персонализирани карти
да показват документ за самоличност при поискване, а пътниците в МГТ при
нарушаване на разпоредбата на чл.18, т.1, б.“в“ от Наредбата /отм./, няма да са
изпълнили задължението си при констатирано нарушение и отказ за закупуване на
карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците
или карта за нетаксуван пътник с абонаментна карта на електронен носител в
тролейбуси и трамваи, да слязат от превозното средство на следващата спирка и да
3
предоставят на контролните органи лична карта/личен паспорт за съставяне на акт за
административно нарушение. Трябва да се има предвид, че в чл.18, т.1, б.“в“ от
Наредбата /отм./, нарушението не е отказ да се закупи карта за еднократно пътуване,
продавана от контрольор по редовността на пътниците, а е отказ пътникът да слезе от
превозното средство на следващата спирка и да предоставят на контролните органи
лична карта/личен паспорт за съставяне на АУАН, в случай, че е нередовен пътник и е
отказ за закупуване на карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по
редовността на пътниците или карта за нетаксуван пътник с абонаментна карта на
електронен носител в тролейбуси и трамваи. Така, при описаното нарушение, че
жалбоподателят е бил без редовен превозен документ и е отказал за закупи карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците, той е
нарушил единствено разпоредбата на чл.18, т.1, б.“а“ от Наредбата на СО /отм./.
Касаещо посочената разпоредба на чл.34, ал.3 от Наредбата /отм./ за нарушена,
трябва да се каже, че в същата се съдържат две хипотези: при констатиран от
контролните органи по редовността на пътниците случай на пътуване без редовен
превозен документ …, пътникът закупува карта за еднократно пътуване, продавана от
контрольор по редовността на пътниците или в превозното средство и му дава право да
продължи пътуването си, или при слизане на нередовния пътник, той заплаща
стойността на картата за еднократно пътуване, продавана от контрольор по
редовността на пътниците на спирката. Това следва от разпоредбата на чл.35, ал.1 от
същата Наредба /отм./, че при отказ на пътника да закупи карта за еднократно
пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците…, за всяко от тези
нарушения, от длъжностното лице по контрола на пътника се съставя АУАН по реда на
ЗАНН, за което нередовния пътник слиза на следващата спирка по маршрута на
превозното средство.
В конкретния случай, в акта е посочено само, че жалбоподателят е отказал да
закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовност на
пътниците, но дали това е било в превозното средство /първата хипотеза на чл.34, ал.3/
или като е слязъл от превозното средство на следващата спирка /втората хипотеза на
чл.34, ал.3/ не става ясно. По-скоро е направена компилация от двете хипотези, но е
следвало да се опише в текстовата част на АУАН и НП, за да се спази изискването на
чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата на
неговото извършване. По този начин отново е ограничено правото на защита на
жалбоподателя да разбере, какво или какви нарушение и извършил.
При констатирани няколко отделни нарушения на Наредбата на СО /отм./ е
следвало да се наложат на жалбоподателя отделни наказания, което не е сторено.
Наложено е едно общо наказание по чл.35, ал.7, т.1 от Наредбата /отм./. Трябва да се
отбележи, че според същата санкционна норма, глобата по НП се определя в размер на
4
200 лева за нарушения, посочени в чл. 35, ал. 1, вр. с чл. 34, ал.3 и ал.5 от наредбата и
за нарушенията по чл. 35, ал. 3 от наредбата, т.е. за посочените като нарушени
разпореди на чл.18, т.1, б.“а“, б.“б“ и б.“в“ не е предвидено наказание. Предвид
уреденото по чл.6 от ЗАНН - административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено
е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред, следва че описаните деяния чл.18, т.1, б.“а“, б.“б“ и б.“в“ от
Наредбата /отм./ не са административни нарушения, защото не са обявени за наказуеми
с административно наказание, налагано по административен ред. Така, е достигнато и
до ново ограничаване на правото на жалбоподател да разбере, за какво нарушение е
наказан, т.е. ограничено е съществено правото му на защита.
Тук, трябва да се каже, че действащата към момента Наредба на СО в чл.47, ал.1
много по прецизно предвижда за кои нарушения, при какви условия се съставя АУАН,
в който случай попада настоящия, но с оглед на разпоредбата на чл.3, ал.1 и ал.2 от
ЗАНН, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е
бил в сила по време на извършването му и ако до влизане в сила на НП последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя, както и предвид допуснатите съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, следва че не
може да се приложи. Същите са съображенията и за причината да не може да се
приложи санкционната разпоредба на действащата Наредба на СО на чл. 49 - За всяко,
установено по реда на чл. 47 от тази наредба нарушение, се налага глоба в размер на 50
лева.
Освен изложените горе съображения е налице и друго основание за отмяна на
НП, а именно изтекла погасителна давност за реализиране на
административнонаказателна отговорност. Макар давността да не е изрично
предвидена като основание за прекратяване на административнонаказателното
производство, същата съгласно чл.11 от ЗАНН е приложима, тъй като според
посочената разпоредба за неуредените в закона случаи по отношение на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността и др., се прилага НК.
Конкретно се прилага хипотезата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която наказателното
преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в срок от три години.
Съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността,
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една
втора срока, предвиден в чл.80 от НК. Следователно, възможността дадено лице да
бъде наказано по административен ред, се изключва по давност с изтичане на четири
години и шест месеца от извършване на деянието. Този срок към момента е изтекъл,
предвид, че деянието е извършено на 04.02.2017г. и четири години и шест месеца са
изтекли на 04.08.2021г., т.е. преди приключване на съдебното следствие и устните
5
прения.
При тези съображения, НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а
административнонаказателното производство да бъде прекратено.
При този извод на съда, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя,
следва да се присъдят направените от него разноски, в размер на 200 лева като
заплатено адвокатско възнаграждение на адв.П., които да се осъди учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д от ЗАНН, т.е. СО по аргумент на
чл.63д, ал.4 от ЗАНН, да му ги заплати.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №286199/2017 от 22.02.2017г. на
Заместник-кмет К. на Столична община като незаконосъобразно и ПРЕКРАТЯВА
административнонаказателното производство.
ОСЪЖДА Столична община да заплати в полза на жалбоподателя – ИВ. Б.
ХР. с ЕГН ..................... направените от него разноски, в размер на 200 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6