№ 4559
гр. София, 19.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
Членове:Албена Ботева
Невена Чеуз
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно частно гражданско
дело № 20221100503156 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 278 ал.1 от ГПК вр. с чл 577 ал.1 и сл.
ГПК.
Образувано е по подадена от „Ф.И.А.“ ЕООД жалба срещу определение
№ 337 от 09.03.2022г. на съдия по вписванията при СРС, с което е постановен
отказ по заявление № 14229/09.03.2022 г., с която е поискано заличаване на
вписана договорна ипотека.
Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в жалбата и данните
по делото, намира за установено следното:
Върху обжалвания акт на съдията по вписванията е извършено
отбелязване, че е получен препис от определението на 14.03.2022 г./стр. 34 в
делото/. Жалбата срещу постановеното определение е депозирана на
17.03.2022 г., поради което е в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и като
процесуално допустима следва да се разгледа по същество.
Депозираната жалба е и основателна.
Производството пред съдията по вписванията е започнало по молба на
"Ф.И.А.“ ЕООД, с която е поискано заличаване на договорна ипотека,
вписана в Службата по вписванията – София с вх. № 103363 от 19.12.2007 г.,
акт 66, том ХСII/92/, дело 72577/07 г., подновена в СВп – София с вх. №
81055/30.11.2017 г., том LXXIII, акт 290.
Видно от приложените писмени доказателства към молбата за
1
заличаване на вписаната ипотека са приложени нотариално заверено съгласие
за заличаване на вписана ипотека от 09.03.2022 г. на нотариус М.Ш., с рег. №
042 при НК и район на действие – СРС, копие от нотариално заверен договор
за прехвърляне на вземане от 03.11.2021 г. на нотариус В.К.-Т. с рег. № 444
при НК с район на действие – СРС, копие от нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 28 от 19.12.2007 г., дело 942/07 г. на нотариус В.М. с
рег. № 053 от НК с район на действие – СРС и копие от подновено вписване
на ипотеката с вх. № 81055/31.11.2017 г.
За да откаже поисканото заличаване на договорна ипотека, съдията по
вписванията е приел, че с договора за цесия от 03.11.2021 г. цедентът
/“Юробанк България“ АД/ бил прехвърлил на цесионера /настоящ
жалбоподател/вземанията, посочени в чл. 2 от договора, „ведно с лихвите,
разноските, всички права, привилегии и други принадлежности на вземането
– в това число всички права на ипотекарния кредитор по договора за кредит и
допълнителните споразумения към него и ипотечните нотариални актове,
както следва: договорна ипотека, вписана с вх. № 103363 от 19.12.2007 г.
върху следния недвижим имот: ап. 24, със застроена площ от 126, 32 кв.м. и
съответните идеални части от дворното място върху което е построена
сградата“ като в молбата съгласие за заличаване на ипотеката освен този
имот било поискано заличаване на договорната ипотека, наложена върху
гараж 8 и върху 1/8 идеална част от дворното място. Обоснован е извод, че
при прехвърлянето на вземането и според договора за цесия било
прехвърлено вземането само за апартамент 4, а актът не се отнасял до
останалите два обекта и цесионерът не се явявал обезпечен кредитор по
отношение на тези два имота. При тези съображения, според съдията по
вписванията, предпоставките за пълно заличаване на ипотеката не били
доказани и е постановен отказ за заличаване на ипотеката и за трите обекта.
Съгласно законовите изисквания, вписана ипотека може да бъде
заличена в три хипотези: по съгласие на кредитора, което трябва да бъде
дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в законна сила
съдебно решение с оглед чл. 179 ал. 1 от ЗЗД; по искане на купувач на
ипотекирания имот, който е придобил същия въз основа на публична продан
по арг. на чл. 175 ал.1 от ЗЗД или по искане на всяко заинтересовано лице,
когато са изтекли десет години от датата на вписването на ипотеката, без
последното да е било подновено, предвид чл. 172 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22 от
2
ПВп.
В настоящия случай е налице обективирано съгласие на кредитора в
изискуемата от закона форма за действителност. Изложените съображения на
съдията по вписванията, послужили му да откаже заличаване на поисканото
вписване не само, че не се подкрепят по никакъв начин от ангажираните
писмени доказателства, но и са в пряко противоречие с тях. При обикновен
прочит а приложения договор за цесия е лесно установимо съдържанието на
чл. 4 ал.2 изр.2 от същия, съгласно който „Вземанията преминават върху
цесионера заедно с всички съпътстващи ги привилегии, обезпечения и други
принадлежности, изрично посочени и непосочени в настоящия договор“.
Наличието на вписана договорна ипотека по отношение 1/8 идеална част от
дворното място и по отношение на гараж 8 е безспорно и отново лесно
установимо при прочит на нотариалния акт 28/19.12.2007 г.
Съвсем отделен въпрос е, че въпросът за изследване на съдържанието на
договор за цесия, вписан, съобразно постановен съдебен акт /определение
948/07.02.2022 г. по гр.д. 64/2022 г. на СГС, Втори А състав/ при ясен
диспозитив, касаещ вписаната договорна ипотека изцяло, не е част от
правомощията на съдията по вписванията /справка – т.6 от ТР 7/25.04.2013 г.
на ОСГТК на ВКС/.
Настоящият съдебен състав не е в състояние да гради предположения
защо е отказано заличаване на ипотеката по отношение на ап.4, който е
изрично индивидуализиран в договора за цесия, нито да тълкува израза
„пълно заличаване“, съобразно използваната словесна конфигурация от
съдията по вписване.
По тези съображения обжалваното определение на съдията по
вписванията като неправилно следва да се отмени като вместо това се
постанови вписване на заличаване на договорната ипотека.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 337 от 09.03.2022г. на съдия по вписванията
3
при СРС, с което е постановен отказ по заявление № 14229/09.03.2022 г., с
която е поискано заличаване на вписана договорна ипотека.
ПОСТАНОВЯВА заличаване на договорна ипотека, вписана в Службата
по вписванията- гр. София с вх. № 103363 от 19.12.2007 г., акт 66, том
ХСII/92/, дело 72577/07 г., подновена в СВп – София с вх. № 81055/30.11.2017
г., том LXXIII, акт 290.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията за извършване на
вписването.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4