№ 290
гр. Стара Загора, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20225500500457 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.344, ал.1 във вр. с чл.235, ал.1 и чл.258-
272 от ГПК и във вр. с чл.91а, изр.1, пр.посл. във вр. с чл.5, ал.1, чл.9, ал.1,
чл.8, ал.1 и чл.10, ал.1 от ЗН.
Въззивното съдебно производство е образувано въз основа на подадена
в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ С-
02-08-1239/23.09.2022г. от съделителката- ищца Д. К. Т. от с.У., *** против
частично негативното за нея първоинстанционно Решение № 26/29.04.2022г.
по гр.д.№ 423/2021г. по описа на РС- гр.Гълъбово, обл.Старозагорска във фаза
за допускане на делбата по чл.341- 344 от ГПК, в която се прави оплакване, че
относно процесния 1 бр. недвижим земеделски имот с площ 24 498 кв.м.,
находящ се в землището на с.М., ***, в неин дял неправилно са поставени
само 3/24 ид.ч. от същия. Счита, че на нея следвало да се определи по- голяма
идеална част поради наличие на саморъчно завещание от 08.08.1993г. от
наследователя й Д.А.Д., бивш жител на гр.Х., който бил един от наследниците
по закон на общия им наследодател В.Г.И., бивш жител на с.М., ***, което
саморъчно завещание било обявено на 09.08.1996г., включващо според нея и
процесния недвижим имот/земеделска земя/, със законните последици от
това. Излага подробни фактически и правни съображения, че атакуваното
първоинстанционно Решение било незаконосъобразно и неправилно в тази му
част, поради което моли то да бъде отменено, като бъде постановено ново
въззивно такова, с което да бъдели удовлетворени всички нейни претенции,
със законните последици от това. Претендира за присъждане на направените
1
от нея в това производство съдебни и деловодни разноски. Няма свои нови
доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
Въззивницата не се е явила лично или чрез процесуален представител и не е
пледирала пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК няма постъпили
писмени Отговори от никой от останалите 7 бр. съделители- ответници, и
никой от тях няма свои нови доказателствени искания пред настоящия
въззивен съд. В проведеното едно открито съдебно заседание по делото се е
явил лично само съделителя- ответник В. М. В. от с.М., ***, който пледира, че
атакуваното първоинстанционно Решение било немотивирано,
незаконосъобразно и неправилно спрямо него, и моли същото да бъде
отменено, като се постанови ново, съобразно направените откази от всички
останали тогавашни наследници на общия им наследодател, тъй като
родителите му останали при него и той поел ангажимент да ги гледа до
смъртта им, което е бил и реално направил. Останалите 6 бр. съделители-
ответници не са се явили лично или чрез процесуални представители, и не са
пледирали пред настоящата възззивна съдебна инстанция.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото пред първата
съдебна инстанция писмени и гласни доказателства, по свое убеждение и
съобразно разпоредбите на чл.12 от ГПК, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено и
доказано по несъмнен и безспорен начин по делото следното :
При така установената по делото фактическа и правна обстановка,
въззивният ОС- Ст.Загора намира че при извършената служебна проверка на
въззивната жалба, че тя е процесуално допустима, тъй като е подадена в
надлежния РС, постановил първоинстанционното решение, в законния 2-
седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК и от правно легитимираната
страна/ищца- съделителка/, имаща интерес от въззивно обжалване на това
първоинстанционно съдебно Решението, засягащо нейните права и законни
интереси. Съгласно правилата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му- в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във
въззивната жалба. В конкретния случай въззивният съд намира, че
обжалваното решение е процесуално допустимо, и следва да се произнесе по
материалноправната му същност, с оглед направените във въззивната жалба
оплаквания.
Относно правилността му ОС- Ст.Загора намира, че напълно
мотивирано, законосъобразно и правилно РС е приел, че в случая са напълно
приложими разпоредбите на чл.91а, изр.1, пр.посл. във вр. с чл.5, ал.1, чл.9,
ал.1, чл.8, ал.1 и чл.10, ал.1 от ЗН във вр. с чл.341-355 от ГПК, като са налице
всички законови предпоставки, предвидени в материалноправните разпоредби
на чл.8, ал.4 във вр. с чл.9, ал.2 от ЗН, съгласно които въззивницата- ищца и
всички 7 бр. ищци- въззиваеми се легитимират по надлежния ред, като
съсобственици- наследници по закон на общия си наследовател В.Г.И., бивш
2
жител на с.М., ***, починал още на 13.06.1960г. в същото село. Поради което
въззивното оплакване за частична неправилност на постановеното
първоинстанционно Решение в тази му част се явява неоснователно и
недоказано, и следователно напълно мотивирано, законосъобразно и
правилно РС е приел, че искът за делба е изцяло основателен и доказан, и е
следвало да бъде напълно уважен в този му вид, ведно със законните
последици от това.
Съгласно приетото без оспорване от никоя от страните , като
официално писмено доказателство Решение № 680/01.03.1999г. на ПК-
гр.Гълъбово, обл.Старозагорска по преписка вх.№3353/12.03.1992г. и Скица
на поземлен имот №15-242626/09.03.2021г. на СГКК- Ст.Загора, В.Г.И. е
притежавал земеделска земя, която към настоящия момент представлява
поземлен имот с идентификатор №49391.32.4 с площ 24498 кв.м., по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.М., ***, одобрени със
Заповед № РД-18-1720/17.10.2018г. на ИД на АГКК с адрес на имота в с.М.,
***; трайно предназначение на територията- Земеделска; начин на трайно
ползване- Нива от 4- та категория, номер по предходен план: 032004; при
съседи: имоти с идентификатори 49391.57.4, 49391.32.5, 49391.33.178,
49391.32.3, 49391.57.7, 49391.57.8, върху която правото на собственост е било
възстановено от ПК- гр.Гълъбово по реда на ЗСПЗЗ. Поради което процесният
недвижим земеделски имот е станал съсобствен на всички негови наследници
по закон/страните по делото/ от датата на смъртта на общия наследодател,
понеже липсват по делото каквито и да са доказателства някоя от страните да
се е отказала от наследство или да е била лишена от наследяване поради
някаква фактическа или правна причина.
Същевременно съгласно Констативен нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот № 24, том I, дело № 48/1981г. на РС-
Раднево, Постановление за отказ да се образува наказателно производство от
10.12.2021г. по пр.преписка № 8056/2021г. по описа на РП- Стара Загора,
Протокол от о.с.з. на 20.02.1981г. по гр.дело №60/1981г. по описа на РС-
Раднево и Пълномощно от 06.03.1981г., след смъртта на баща си М.В.Г.,
въззиваемият- ответник В. М. В. е придобил чрез съдебна спогодба недвижим
имот- дворно място с постройките в него от 700 кв.м., представляващо парцел
VI-184, в кв.17 по плана на с.М., ***, като собствеността му върху този
недвижим имот не се оспорва от останалите страни по делбеното дело и този
имот въобще не е предмет на настоящата съдебна делба. Липсват по делото
данни за каквито и да са други недвижими имоти на наследодателя М.В.Г.,
които да са били предмет на съдебната делба по преключеното гр.д.№
60/1981г. по описа на РС- Раднево, поради което не е налице юридическо
основание да се счита, че цялото недвижимо имущество на М.В.Г. и Т.И.Г. е
станало собственост само на един от синовете им- въззиваемия/ответник/ В.
М. В.. Твърденият от него факт, че той се е бил грижил за двамата си
родители приживе и ги е бил издържал до смъртта на всеки един от тях е
фактическо и правно основание за евентуално бъдещо предявяване от него на
3
някакви облигационни претенции към останалите наследници по закон на
М.В.Г. и Т.И.Г., които няма как да са предмет на настоящото съдебно
производство по първа фаза/допускане/ на делбата. Още повече, че
процесният недвижим земеделски имот е бил собственост не на М.В.Г., а на
неговия баща/дядо на въззиваемия- ответник В. М. В./, поради което е още
по- невъзможно целият процесен имот да е станал негова лична собственост,
изключвайки правото на наследяване на наследниците на другия син на
общия наследодател- Д.В.Г./негов чичо/. По делото липсват каквито и да са
доказателства за някаква сключена спогодба през сочената 1981г. между
наследниците на М.В.Г., в която да е бил тогава включен процесния
земеделски имот, още повече, че правото на собственост върху този
недвижим имот е формално възстановено от ПК- Гълъбово едва през 1999г.
Ответникът В. М. В. в писмения си отговор и в съдебно заседание е изложил
подробни аргументи в подкрепа на твърдението си, че процесният недвижим
имот бил негова лична собственост и не следвало да бъде допускан до
съдебна делба. Аргументите му се свеждат до това, че той се е грижил за
родителите си - М.В.Г. и Т.И.Г. до смъртта им и неговите братя и сестри са му
отстъпили цялото наследство след съдебно споразумение, на което всички са
се били подписали, което не се установи и доказа по несъмнен и безспорен
начин по делото.
Предвид което въззивният съд намира, че по отношение на квотите на
съделителите РС напълно мотивирано, законосъобразно и правилно е
приложил специалната разпоредба на чл.91а, изр.посл. във вр. с чл.5, ал.1,
чл.9, ал.1, чл.8, ал.1 и чл.10, ал.1 от ЗН, поради което наследниците на В.Г.И.
се явяват низходящите му М.В.Г. и Д.В.Г., които наследяват по равни
части/по ½ ид.ч./ от имуществото на своя баща. В резултата на което
правилно първоинстанционния РС е допуснал до делба процесния недвижим
земеделски имот, като е определил за Д. К. Т. 1/8 ид.ч., за К. М. И. 1/8 ид.ч., за
Г. М. В. 1/8 ид.ч., за В. М. В. 1/8 ид.ч., за И. Т. В. 1/12 ид.ч., за Ж. В. Д. 1/12
ид.ч., за Д. В. Д. 1/12 ид.ч. и за Х. В. Г. – 6/24 ид.ч.
Следователно направените във в.жалба фактически и правни
оплаквания са изцяло неоснователни и недоказани, атакуваното
първоинстанционно Решение се явява напълно правилно, законосъобразно и
правилно, същото има подробни и ясни мотиви, изградени въз основа на
всички събраните по делото от РС писмени доказателства. Поради което
атакуваното първоинстанционно Решение следва да бъде потвърдено изцяло,
ведно със законните последици от това. С оглед изхода на спора по допускане
на делба пред настоящата въззивна съдебна инстанция, на никой от общо 8
бр. страни по делото/съделители/ в тази фаза по допускане на делбата не се
дължат разноски пред настоящата въззивна инстанция.
Това въззивно съдебно Решение може да се обжалва съгласно чл.280,
ал.3, т.1, пр.3 от ГПК в законния 1- месечен срок от връчването му на всяка от
страните, чрез настоящия въззивния ОС- гр.Ст.Загора пред ВКС на Република
4
България- гр.София.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на осн. чл.344, ал.1
във вр. с чл.235, ал.1 и чл.258- 272 от ГПК и във вр. с чл.91а, изр.1, пр.посл.
във вр. с чл.5, ал.1, чл.9, ал.1, чл.8, ал.1 и чл.10, ал.1 от ЗН, въззивният ОС-
Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 26/29.04.2022г. по гр.д.№
423/2021г. по описа на РС- гр.Гълъбово, обл.Старозагорска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването на
всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5