№ 244
гр. Смолян, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20225400500247 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435 и сл. ГПК.
Делото е образувано по допустимата жалба с вх.№
03869/10.05.2022 г. на ЗЛ. БР. Щ. против Постановление от 15.04.2022 г. на
ЧСИ Петко Мачкърски по негово изп.дело № 72/2019 г., с което е оставено
без уважение искането и за прекратяване на същото изп.дело.
Жалбоподателката иска отмяна на постановлението, прекратяване на същото
изп.производство и вдигане на наложените запори и възбрани.
От насрещната страна КООПЕРАЦИЯ ВЗКАЧС
„ПЕРЕЛИК“-гр.Смолян е подадено писмено възражение по чл.436, ал.3 ГПК,
с което оспорва жалбата, като представя и преписи от решение №
97/10.04.2020 г. по В.гр.дело № 44/2020 г. на ОС-Смолян и от определение №
144/05.03.2021 г. по гр.дело № 3170/2020 г. на ВКС с твърдение, че спорните
въпроси са решени по тези дела.
Частният съдебен изпълнител излага мотиви, че жалбата
е допустима, но е неоснователна.
Съдът установява следното:
Изп.дело № 72/2019 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 881 Петко
1
Мачкърски, действащ в района на Смолянския окръжен съд, е образувано по
молба на взискателя-въззиваем ВЗКАЧС „Перелик“-гр.Смолян против
длъжницата и настояща жалбоподателка ЗЛ. БР. Щ. за събиране парични
вземания на кооперацията въз основа на дубликат на изпълнителен лист от
27.01.2017 г., издаден по гр.дело № 19/2014 г. на Смолянския районен съд.
След като получава на 31.03.2022 г. съобщение за наложен
запор на трудовото и възнаграждение по същото изп.дело от ЧСИ Мачкърски,
длъжницата З.Щ. подава до него молба с вх.№ 02826/04.04.2022 г. В нея
заявява, че се противопоставя на запора и твърди, че изпълнителното
производство следва да бъде прекратено поради погасяване на вземането с
изтекла пет и повече годишна давност, като отделно е налице нова
погасителна давност-начиная от изпълнителното производство по изп.дело №
97/2000 г., прекратено по силата на закона на 12.10.2010 г. с изтичане на
двегодишен срок от последното поискано от взискателя изп.действие-молбата
за налагане на запор на трудово възнаграждение на длъжника от 11.11.2008 г.
Твърди, че от тази дата е започнала да тече нова тригодишна давност за
вземането по издадения изп.лист, която е изтекла на 11.11.2011 г. и вземането
е погасено поради изтекла абсолютна погасителна тригодишна давност, с
каквато се погасяват вземания, за които е издаден изпълнителен лист на
основание запис на заповед, какъвто е настоящият казус. Изтъква, че за
установяване на твърдяното е подала надлежно производство пред Районен
съд-Смолян.
С обжалваното постановление по протокол №
815/15.04.2022 г. ЧСИ Мачкърски оставя тази молба без уважение по
съображение, че не е компетентен да се произнесе по материалноправни
въпроси, включително по възражения за изтекла погасителна давност в
периода 11.11.2008 г. – 11.11.2011 г., а това може да установи компетентният
съд в нарочно исково производство.
Постановлението следва да се потвърди.
ЧСИ не може да се произнася по материалноправни въпроси
за липса на вземането по изп.лист заради погасяването му по давност, въз
основа на който е образувано изп.производство, а това става от съда в исково
производство по чл.439 ГПК. Този член разпорежда, че длъжникът може да
оспори чрез иск изпълнението/ал.1/ и че искът на длъжника може да се
2
основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирете
в производството, по което а издадено изпълнителното основание. В молбата
на Щ. са изложени твърдения именно за такива факти, настъпили в периода
2008 г. – 2011 г., които са след издаване на 20.01.2000 г. по ч.гр.дело №
33/200 г. на СмРС на първообраза на изп.лист, по чийто дубликат е
образувано сегашното изп.дело № 72/2019 г. на ЧСИ Мачкърски.
Също така, по въпроса дали е погасено по давност вземането
на кооперацията срещу Щ. по този лист, издаден въз основа на запис на
заповед, за периода до 08.04.2019 г., е налице сила на пресъдено нещо по
решение № 636/30.12.2019 г. по гр.дело № 32/2019 г. на Смолянския районен
съд, отменено от СмОС с решение № 97/10.04.2020 г. по В.гр. дело № 44/2022
г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение №
144/05.03.2021 г. по гр.дело № 3170/2020 г. на ВКС, ІV г.о. Т.е., този въпрос
не може да бъде пререшаван съгласно чл.299 ГПК и решението има
задължителната сила, указана в чл.297 ГПК.
В сега разглежданата жалба на З.Щ. се излагат и доводи,
които не са изтъкнати от нея в молбата и до ЧСИ от 04.04.2022 г., в отговор
на която е постановен обжалваният отказ, и по тази причина те не са
обсъждани от ЧСИ – че била настъпила перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Освен това, жалбоподателката смесва погасяването въобще на вземането по
давност поради липса на действия, които прекъсват погасителната давност за
едно вземане, с прекратяването само на съответното изпълнително
производство за събиране на същото вземане, по т.8 на ал.1 от чл.433 ГПК
като резултат от непоискване от взискателя извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години.
Не е налице и хипотезата по посочената т.8 на чл.433, ал.,
ГПК, тъй като няма изтичане на две години между исканите и извършвани от
взискателя изп.действия: след образуване на изп.дело на 14.02.2019 г., през
м.март 2019 г. са наложени запори върху трудовото възнаграждение на
длъжницата Щ., което получава от „Вая Тур“ ЕООД, върху нейни вземания
по сметки в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ПИБ ЕАД и ЦКБ АД. През
м.ноември 2020 г. е направено удържане по наложения запор върху банковите
сметки на Щ. в ПИБ АД. През м.март 2021 г. е поискано от взискателя
налагане на запор върху трудовото и възнаграждение от „Вая Тур“ ЕООД и
3
такъв е наложен същия месец. През юни 2021 г. взискателят иска
присъединяване за събиране по изпълнителното дело на суми, присъдени с
изп.лист, издаден на 25.05.2021 г. по гр.д № 321/2019 г. на СмРС и СмОС.
През м.януари 2022 г. взискателят моли да се наложи запор върху трудовото
възнаграждение и банковите и сметки. През м.януари 2022 г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на Щ., което тя получава от работодателя
„Вая Тур“ ЕООД. През м.април 2022 г. взискателят отново подава молба за
присъединяване за събиране на суми, за които е издаден изп.лист от
24.02.2022 г. по гр.дело № 538/2021 г. на СмРС.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№
03869/10.05.2022 г. на ЗЛ. БР. Щ., ЕГН **********, против Постановление по
протокол № 815 от 15.04.2022 г. на ЧСИ с рег. № 881, Петко Мачкърски,
действащ в района на Смолянския окръжен съд, по негово изп.дело № 72/2019
г., с което е оставено без уважение искането и за прекратяване на същото
изп.дело
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.437, ал.4
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4