М О Т И В И към НОХД
№ 1060/2019 год. по описа на ВТРС
ОБВИНЕНИЕТО
срещу подсъдимия Я.Я.М. ***, ал. 1, пр.
2 от НК, затова, че на 09.06.2019 г., в гр.
Велико Търново, на пл. „И. Асен I", противозаконно повредил, чрез удар с
юмрук, чужда движима вещ - информационна табела за предлагана в гр. Велико
Търново атракция - туристическо влакче, собственост на Община Велико Търново, с
което причинил на собственика вреда в размер на 105,20 лева.
Представителят на ВТРП подържа
повдигнатото обвинение, като моли съда за налагане на наказание пробация, определено
при условията на чл. 58 А, ал. 4 от НК, с оглед проведеното по делото съкратено
съдебно следствие.
Подсъдимият се признава за виновен и прави пълни самопризнания
по обстоятелствата, изложени в обвинителния акт по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Защитникът му също не оспорва фактическата обстановка и пледира
за налагане на наказание при условията посочени от представителя на държавното
обвинение.
Съдът, след като прецени направените
самопризнания на подсъдимия и установи, че същите кореспондират с останалия
доказателствен материал, прие за установени обстоятелствата изложени в
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Я.Я.М. ***. Завършил е
основно образование. Не е женен, не работи. Осъждан е многократно за извършени
от него престъпления от общ характер. Ефективно е изтърпявал наказание лишаване
от свобода, като последното наказание от този вид е изтърпял на 22.04.2019 г.
На 09.06.2019 г., подсъдимият Я.Я.М.
бил на площад "И. ***. Забелязал, че на чешмата на площада имало група
младежи. Това били свидетелите по делото, които слушали музика и разговаряли
помежду си. Подсъдимият Я.М. се приближил към тях. В ръцете си носел бутилка
бира, от която отпивал. М. се развеселил от музиката и започнал да танцува.
Помолил младежите да му пуснат песен, която той обяснил, че се казва "лопата
кючек". Един от свидетелите намерил песента и му я пуснал. Подсъдимият М.
започнал да танцува. Сетил се, че му трябва лопата за танца, но тъй като никой
нямал, се огледал наоколо за нещо подходящо. Забелязал, че близо до него имало
информационна табела, за предлагана в гр. Велико Търново атракция - туристическо
влакче. Табелата била собственост на Община Велико Търново. Табелата
представлявала метална рамка, в която имало плексигласова част. Подсъдимият решил,
че може да ползва парче от плексигласовата част за танца си. Отишъл до табелата
и съзнавайки, че ще я повреди, нанесъл удар с юмрук в средата, при което
плексигласовата част се счупила. Извадил ръката си от табелата, като стискал
парче от плексиглас. Продължил да танцува, с парчето в ръка. След това се
насочил към намиращия се в съседство пътен знак, хванал се за него и продължил
с танците. Тези негови действия били възприети от всички намиращи се там
свидетели. Малко по-късно на място пристигнал полицейски служител. Младежите му
разказали, че М. повредил информационната табела, като нанесъл удар с юмрук и
счупил плексигласовата й част. Обяснили, че заснели инцидента с мобилен
телефон.
По досъдебното производство е назначена
оценъчна експертиза, от заключението на която е видно, че табелата, находяща се
в гр. Велико Търново, пл. "И. Асен I", обект на посегателството, е
повредена и може да се възстанови, чрез извършване на ремонт и подмяна на
предната и задна плоскости. Информационното табло е повредено и пазарната
стойност на нанесената щета възлиза на 105,20 лева.
Разпитан в хода на разследването,
пред защитник, обвиняемият се признава за виновен, съжалява за стореното от
него и изразява желание да възстанови щетите. Същото изтъква и в съдебно
заседание.
Гореописаната фактическа обстановка
и правна квалификация се установява от събраните и проверени в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства.
С оглед на установеното се налагат
следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият М. е
осъществил от обективна и субективна страна, умишлено при форма на вината пряк
умисъл, престъпния състав на чл. 216, ал. 1, пр. 2 от НК.
От обективна страна от
доказателствата по делото се установява по безспорен и категоричен начин, че на
посочените в обвинителния акт дата и място, подсъдимият М. противозаконно е повредил,
чрез удар с юмрук, чужда движима вещ - информационна табела за предлагана в гр.
Велико Търново атракция - туристическо влакче, собственост на Община Велико
Търново, с което причинил вреда в размер на 105,20 лева. Безспорно е установено,
че изпълнителното деяние е осъществено чрез действие - удар с юмрук. Установен
и размерът на причинените вреди - 105,20 лв. Вещта е чужда - не принадлежаща на
подсъдимия. Повреждането се явява противозаконно, тъй като липсва правно
основание за подсъдимия да засяга целостта на вещта.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
пр. 1 от НК. Подсъдимият е съзнавал, че въздейства върху чужди вещи, предвиждал
е повреждането им като последица от това въздействие, като във волево отношение
пряко е целял този резултат.
За извършеното престъпление НК
предвижда наказание лишаване от свобода до пет години. Според направените пълни
самопризнания по обстоятелствата изложени в обвинителния акт по реда на чл. 371,
т. 2 от НПК и проведеното съкратено съдебно следствие, с оглед последиците по
чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определи наказание на подсъдимия М. при условията
на чл. 58 а, ал. 4 от НК, тъй като в случая е безспорно, че разпоредбата на чл.
55 от НК се явява по-благоприятна за него. Налице са многобройни смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства – добросъвестно процесуално поведение,
направени самопризнания и критично отношение към извършеното, ниска стойност на
предмета на престъплението /близо 5 пъти под минималната работна заплата за
страната/ и желание за неговото пълно възстановяване, тежко социално и
материално положение, влошено здравословно състояние. Така отчетени тази
обстоятелства, независимо от съдебното минало на подсъдимия, мотивираха съда да
определи наказанието му при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК,
заменяйки предвиденото за престъплението наказание лишаване от свобода без
специален минимум с пробация, налагайки му такова, изразяващо се в “Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година с периодичност два пъти
седмично, “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една
година и "Безвъзмезден труд полза на обществото" в размер на 200 часа
за срок от една година. Според съда, така определеното наказание, ще е в
състояние да изпълни както целите на специалната, така и на генералната
превенция.
Присъдиха се и направените по делото
разноски, които подсъдимият да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВТРС.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: