РЕШЕНИЕ
№ ……………../21.05.2019 г.
гр. Велики Преслав
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание,
проведено на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при
участие на секретаря М. Василева,
като
разгледа докладваното от съдията
гр. д. №
633 по описа за 2019 г. по описа на съда,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „О.Ф.Б.“ ЕАД – цесионер по силата на договор за цесия, с
който на 16.09.2014 г. „Б.Д.С.К.“ЕАД е прехвърлила пакет от вземания , сред
които и възникнало такова по сключен между „Б.Д.С.К.“ ЕАД, като кредитор и Л.К.Л. като кредитополучател
по Договор за кредит за текущо потребление от 15.03.2012 г., обективно
кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните
суми: 1096.17 лв. - главница, ведно със законна лихва от
25.11.2013 г. до окончателното заплащане; 137.91 лв. договорна лихва
за периода от 15.01.2013 г. до 21.11.2013 г.; 55,63 лв. наказателна лихва до
21.11.2013 лв.; 95.00 лв. заемни
такси до 21.11.2013 г.
Твърди се, че на 15.03.2012г., „Б.Д.С.К.“ЕАД е сключила Договор с ответника по делото, в
качеството на кредитополучател по
Договор за отпускане на кредит за текущо потребление, съгласно който на ответника е отпуснат кредит
в размер на 1100 лева, който да се издължи за срок от 60 месеца с падеж 2 число
на месеца с променлив лихвен процент 14, 95 % годишно и ГПР 20.55 %, с краен
срок на погасяване на задължението - 20.03.2017 г. Поради нередовно обслужване
на кредита, условията по същия се предоговарят, като на 09.01.2013г. се
подписва Допълнително споразумение с
което се удължават срока за издължаване на кредита - до 15.12.2017 г. и се
променя ГПР по кредита на 20.51 %. Поради преустановяване погасяване
задължението по Договора за кредит и при наличието на предпоставките по т.19.2
от Общите условия, кредиторът превърнал кредита в предсрочно изискуем, след
което подал заявление по реда на чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение
с предмет неизплатените от ответника по посочения договор парични задължения,
въз основа на което е образувано гр.д.603/2013 г. по описа на РС-Велики Преслав
и е издадена Заповед№297/13.12.2013 г. и Изпълнителен лист. На основание
издадените изпълнителни титули, срещу ответника е образувано изпълнително дело
№10/2014 г. по описа на ЧСИ Асен Тонев с район на действие ОС-Шумен ,
прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради перемция. На 11.03.2019 г. „О.Ф.Б.“
ЕАД е депозирало молба отново за
образуване на изп. дело срещу Л.Л. под № 244/2019 г.
При условията на
евентуалност, се предявяват осъдителни искове с правно основание
чл. 79 вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за неизпълнение по Договора за кредит от 15.03.12 и Допълнително
споразумение от 09.01.2013 г. с настъпил краен падеж на задължението 15.12.2017
г. за следните суми: 840.19 лв. – неизплатена главница, ведно със законната
лихва върху нея от предявяване на настоящата искова молба до окончателното
плащане, формирана от сбора на главниците на вноски с настъпил падеж към датата
на подаване на исковата молба, а именно от вн.№19 по погасителен план с падеж
15.12.2014 г. до вн.№ 60 вкл. с падеж 15.12.2017 г.; 52.20 лв. неплатена
непогасена по давност лихва за периода 18.07.2016 г. до 15.12.2017 г.
представляваща сбор от редовни лихви като част от вноските по погасителен план
от вн. № 43 до вн. № 60, вкл.; 87.72 наказателна надбавка непогасена по давност
за периода 18.07.2016 г. до 15.12.2017 г. на осн. т.19.1 от Общите условия.
В срока по реда на чл.
131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез особен представител - адв. С., който сочи, че иска е допустим и частично основателен.
В
проведеното по делото на 22.04.2021
г. открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител поддържа
становище за основателност на предявените искове и
моли същите да бъдат уважени.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител – адв. С. поддържа
становище за постановяване на решение, съобразно установеното в ССчЕ
по делото.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Видно
от приобщеното по делото гр.дело 602/2013 г. по
описа на РС-Велики Преслав срещу ответника е издадена Заповед № 297/13.12.2013 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК. Срещу заповедта
за изпълнение е постъпило възражение от Л.К.Л., поради
което са дадени указания за предявяване на иска на заявителя.
Исковата
молба е подадена от ищеца „О.Ф.Б.“ ЕАД, след уведомяването му чрез „Б.Д.С.К.“
ЕАД за получено на 18.06.2019 г. съобщение по гр.д.602/2013 г. с указания на
заповедния съд, за предявяване на иск относно вземането, предмет на
заявлението.
От представения по делото Договор за предоставяне на
кредит за текущо потребление от 15.03.2012г. между „Б.Д.С.К.“ЕАД, сключен с ответника по делото, в качеството на
кредитополучател е видно, че на ответника е отпуснат кредит в размер на 1100
лева, за срок от 60 месеца с падеж 2 число на месеца с променлив лихвен процент
14, 95 % годишно и ГПР 20.55 %, с краен срок на погасяване на задължението -
20.03.2017 г.
На 09.01.2013 г. е подписано Допълнително
споразумение с което се удължава срока
за издължаване на кредита - до 15.12.2017 г. и се променя ГПР по кредита на
20.51 %.
Видно от чл. 19.2 от общите условия на Договор за
предоставяне на кредит за текущо потребление, при забава на плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни целият остатък от кредита страва предсрочно изискуем и се
отнася в пресрочие.
Представен е по делото погасителен план,
подписан от страните, с който са договорени размерът и падежът на всяка
погасителна вноска в т.ч. главница, лихва и заемни такси.
Поради
неизпълнение на задълженията по договора от кредитора е депозирано Заявление за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК- извлечение от счетоводните книги на „Б.Д.С.К.“ЕАД, видно от което последна
вноска по кредита е направена от Л.Л. на 04.04.2013 г., като в същото е
посочено, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 18.05.2013 г
В
тази връзка в съда е образувано
гр.дело 602/2013 г. по
описа на РС-Велики Преслав и срещу ответника е издадена Заповед № 297/13.12.2013 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК. С тази заповед съдът разпоредил на Л. по процесния договор за
кредит да заплати на
"Б.Д.С.К."ЕАД сумата от 1096.17 лв. -
главница, ведно със законна лихва от 25.11.2013 г. до окончателното
заплащане; 137.91 лв. договорна лихва за периода от 15.01.2013
г. до 21.11.2013 г.; 55,63
лв. наказателна лихва до 21.11.2013 лв.; 95.00 лв. заемни такси до 21.11.2013 г.
По
молба на цедента "Б.Д.С.К."ЕАД, въз основа на горепосочените заповед
за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №10/2014 г. по описа на ЧСИ Асен Тонев
с район на действие ОС-Шумен, прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
поради перемция.
Видно от сключен на 16.09.2014 г. договор за цесия между „Б.Д.С.К.“ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕАД, цедента е прехвърлил пакет от вземания ,
сред които и възникнало такова по сключен между „Б.Д.С.К.“ ЕАД, като кредитор и Л.К.Л. като кредитополучател
по Договор за кредит за текущо потребление от 15.03.2012 г.
По делото са представени
писмени доказателства, от които се установява, че цедента, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, е потвърдила на цесионера
извършеното прехвърляне, както и че е упълномощил цесионера от негово име име
да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне/Пълномощно от 15.10.2014 г./ .
На 10.03.2017 г. между „Б.Д.С.К.“ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕАД е сключено Допълнително
споразумение към Договора за цесия.
Установява се също така, че
цесионера, от името на цедента, е изпратил Уведомително писмо до длъжника за
прехвърляне на вземането и за предсрочна изискуемост на вземането. В писмото е
посочено, че всички вземания по договора за потребителски кредит от 15.03.2012 г. в размер към
15.10.2014 г. от 1725,61лв. следва да бъдат погасени в двуседмичен срок от длъжника. Уведомителното писмо носи
дата 15.10.2014 г., като същото се
сочи, че не е получено от кредитополучателя Л..
На 11.03.2019 г. „О.Ф.Б.“
ЕАД е депозирало молба отново за
образуване на изп. дело срещу Л.Л. под № 244/2019 г., като Покана за доброволно
изпълнение е връчена от ЧСИ на 11.05.2019 г.
На 21.05.2019 г. е постъпило възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената
Заповед № 297/13.12.2013 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК.
От приетото и неоспорено от страните
заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата предоставена по
сключения Договор за текущо потребеление от 15.03.2012 г. е усвоена от Л. на
15.03.2012 г., като за обслужване на кредита от негова страна са постъпили 150,
56 лева. Установеновява се и, че към датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК в съда, размерът
на непогасените задължения по кредита са в общ размер от 1 385, 77 лева,
от които - непогасената главица 1096.17 лв. , редовна лихва
-138.26 лв., наказателна лихва 56,34.; 95.00 лв.- такси.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявените
искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .Същите са допустими с оглед предявяването им в предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на
ГПК, видно от приложеното ч.гр. д. № 602/2013 г. по описа на
Районен съд – Велики Преслав.
Основателността на
исковите претенции
е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на действително правоотношение по
договор за паричен заем от 15.03.2012 г., по силата на който кредиторът предоставя на
потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят
се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и условията,
уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената
сума; кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните
правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена
информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните
критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното
договаряне на условията по договора; наличие на валидно сключен договор за
цесия и съобщаването на длъжника за цесията;осъществяването на всички уговорени
обективни предпоставки, въз основа на които е възникнало правото на кредитора
да обяви кредита за предсрочно изискуем, и уведомяването на ответника за това,
както и размера на всяко от претендираните вземания .
От съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства се установява наличието на валидно облигационно
правоотношение с характеристиките на договор за кредит. Ищецът е изправна
страна по същия, доколкото от приетата ССчЕ се установи, че сумата, предмет на
договора е получена от ответника.
Наличието на забава в плащането
на дължимите от ответната страна погасителни вноски съобразно постигнатите
между страните уговорки също се установи по делото, видно от приетата
съдебно-счетоводна експертиза и останалите събрани доказателства.
Доколкото националния
съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи, след анализ за съответствие на
съдържанието на договора с изискванията на ЗПК
, предвид че процесният
договор за кредит попада в обсега на този закон,
настоящата инстанция установи, че няма нарушение на императивните разпоредби на закона, в които случаи договорът би бил недействителен.
Ищецът в настоящото производство се позовава
на настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора за банков кредит,
в т.ч. автоматична предсрочна изискуемост на основание чл. 19.2 от договора за потребителски кредит,
настъпила на 18.05.2013 г. Съгласно тази клауза от договора, в случай
че клиентът при забава на
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита страва
предсрочно изискуем и се отнася в пресрочие, като започва да се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. След
предявяването на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от
кредита се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
Съобразно
т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки: обективния факт на
неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението
на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по време
сезирането на заповедния съд.
От представените по делото доказателства се
установи, че за обслужване на усвоения от ответника кредит са
постъпили 150,56 лева, като след 04.04.2013 г. от негова страна са
преустановени плащанията по кредита, поради което е изпълнено уговореното между страните обективно
условие за отнемане преимуществото на уговорения в полза на длъжника срок.
Във връзка с втората предпоставка за
настъпване правните последици на предсрочната изискуемост, а именно
уведомяването на длъжника за това преди сезирането на заповедния съд,
представените по делото доказателства от страна на ищеца не могат да обосноват
положителен извод в тази насока.
Ищецът не е представил в хода на настоящото производство доказателства за връчване на уведомлението на длъжника,
както и такива
за действия от негова страна за уведомяването му. По изложените съображения, съдът намира, че ищецът не
е обявил надлежно предсрочната изискуемост.
Въпреки това, след подаване на заявлението на 25.11.2013 г. до датата на приключване на устните
състезания по настоящото дело – 22.04.2021 г., са падежирали всички погасителни
вноски по кредита, като е настъпил крайния падеж за заплащане на задължението
по договора за кредит – 15.12.2017 г., съобразно приложения погасителен план.
Този факт е от значение за спорното право и следва да бъде съобразен, на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Посоченото разрешение в максимална степен
съответства на целта на заповедното производство, продължение на което е
исковото такова по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а именно да се реализират по облекчен
ред правата на кредитора. Поради това не съществуват пречки за кредитора да
получи търсените суми, чието възникване и изискуемост са доказани в исковото
производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, стига тези суми да са в рамките на
посочените в заявлението размери. В този смисъл са задължителните указания,
дадени в Тълкувателно решение № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
От
изложеното следва, че е настъпила изискуемостта на вземанията по кредита с настъпване на крайния
падеж на задължението.
Доказателства
за изпълнение на това задължение от страна на ответника Л.К.Л. не са ангажирани, поради което и с изтичане на
договорения срок за ползване на заетата сума – 15.12.2017г., същият дължи непогасената главница.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на
длъжника за станалото прехвърляне на вземането. В настоящия случай макар и по делото да не са налице данни ответникът да
е уведомен за цесията преди образуване на настоящото производство, доколкото
ищецът не е представил доказателства отправеното уведомление да е достигнало до
ответника, съдът намира, че ответникът Л.Л. е
надлежно уведомена за извършеното прехвърляне с получаване на препис от
исковата молба
Съобразно
заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че след
извършените плащания от страна на ответника непогасения остатък от главницата по
договора за кредит възлиза на сумата от 1096,17лв.
Ето
защо следва да се приеме, че в полза на ищеца е налице вземане към ответника за
сумата от 1096,17лв, поради което и предявеният иск следва да бъде уважен в рамките на
заявения размер, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
заявлението в съда, до окончателното погасяване на задължението.
Следва да бъдат уважени и претенциите за заплащане на договорна лихва за посочената сума от 137,91 лева за периода от 15.01.2013 г. до 21.11.2013 г., сумата
от 55,63 лв., представляваща наказателна лихва, начислена от 10.01.2013 до
21.11.2013 г., както и за заемни такси – в размер на 95,00 лева – до 21.11.2013 г.
Поради уважения основен иск, съдът не дължи произнасяне
по евентуално предявения такъв.
С
оглед изхода на спора и съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца
следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното
искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото
исково производство разноски за заплатена държавна такса от 172,31 лв., депозит за вещо лице ССЕ от 220лв., юрисконсултско възнаграждение
от 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК
във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и за сумата от
100,00 лева – депозит за особен представител, които възлизат в общ размер на 592,31 лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Л.К.Л., ЕГН **********, с адрес
***, дължи на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ....... със
седалище и адрес на управление ***, следните
суми: сумата от 1096,17 лева /хиляда деветдесет и шест лева и
седемнадесет стотинки/,
главница по Договор за текущо потребление от 15.03.2012 г. и Допълнително споразумение от 09.01.2013 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 25.11.2013г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 137,91 лева /сто тридесет и седем лева и
деветдесет и една стотинки/, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 15.01.2013 г. до 21.11.2013 г. вкл., сумата от 55,63 лв. /петдесет и пет
лева и шестдеест и три стотинки/, представляваща наказателна лихва до
21.11.2013 лв.;сумата от 95.00 лв. /деветдесет и пет лева /,
представляваща заемни такси до 21.11.2013 г., за които е издадена Заповед № 297/13.12.2013 г. за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 602/2013 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав,
на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
9 от ЗПК вр . чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
ОСЪЖДА Л.К.Л., ЕГН **********, с адрес ***
, да заплати на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ....... със седалище и адрес
на управление ***,
сумата от 127,69лв. (сто двадесет и седем лева и шестедет и девет стотинки),
представляваща сторените от ищеца разноски в
заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.К.Л., ЕГН **********, с адрес *** , да заплати
на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ....... със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 592,31лв. (петстотин деветдесет и
два лева и тридесет и една стотинки), представляваща направените в настоящото исково производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Шумен в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните, на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: