Р Е Ш Е Н И Е
Гр. ПАЗАРДЖИК, 16.11.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 16.10.2018г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора …….., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№3569/2017г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК.
В исковата си молба против М.М.Ю., ЕГН**********, представляван от М.Б.Ю., ЕГН********** и Ц.Т.Ю., ЕГН**********,*** ищцата Д.С.Б., ЕГН********** ***, чрез адв.Б. твърди, че с М.Б.Ю. имали сключен граждански брак на 14.10.1990г., прекратен на 21.06.2006г. с решение на Окръжен съд на окръг Кук, Илинойс, трети общински район, семейни отношения, САЩ, признато с решение на Кмета на Община Пазарджик №956 от 14.05.2007г. По време на брака си придобили 1/2 ид.ч. от едноетажна масивна жилищна сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж в държавен имот №9351, кв.220 по плана но гр.Пазарджик с площ от 50кв.м., обособена като самостоятелно жилище с отделен вход с площ от 25кв.м., ведно с изба с площ от 25кв.м. и пристройка от 20кв.м. През 1993-1996г. двамата построили гараж, разположен в северозападната част на имот №9351, по улично- регулационната граница. След прекратяване на брака ищцата продала на сина им Борис М.Ю. собствената си ид.ч. от придобития имот.
В началото на 2017г. ищцата установила, че М.Б.Ю. се снабдил с нот.акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, представляващ сграда с идентификатор 55155.502.261.6, разположен в ПИ с идентификатор 55155.502.261 по КККР на гр.Пазарджик, с адм.адрес гр.Пазарджик, ул."Веслец"№8а, с площ от 26кв.м. и предназначение хангар, депо, гараж.
С нот.акт №46, том І, нот.д.№43/17г. по описа на нот.М. М.Б.Ю. и Ц.Т.Ю. дарили на сина си М.М.Ю. недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 55155.502.261.6, разположен в ПИ с идентификатор 55155.502.261 по КККР на гр.Пазарджик, с площ от 26кв.м. и предназначение хангар, депо, гараж.
Твърди ищцата, че била собственик на 1/2ид.ч. от този имот. Семейството заминало за САЩ през 1998г., синът им се върнал в България през 2004г., ищцата - през 2005г., а М.Б.Ю. - в края на 2009г. Ищцата и синът й живели в имота на ул."Веслец"№8а до есента на 2008г. и при напускането му тя предала ключовете от жилището и гаража на майката на М.Б.Ю., тъй като към момента той бил все още в САЩ. Ищцата нямала нужда да ползва гаража, тъй като имала такъв в имота на ул."Ц. С.". Тъй като след завръщането си М.Б.Ю. и Ц.Ю. ползвали целия имот, то ищцата и синът й се споразумели с тях да заплащат наем в размер на 300лв за жилището и гаража, което те правели до м.май, 2017г., като превеждали парите по банкова сметка *** Ю..
Твърди ищцата, че М.Б.Ю. и Ц.Т.Ю. се разпоредили с целия имот, дарявайки го на сина си М.М.Ю., но сделката не била породила прехвърлителен ефект, тъй като те не били собственици на 1/2ид.ч. от гаража и са се разпоредили с имот, който не им принадлежи изцяло.
Поради това моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 1/2ид.ч. от сграда с идентификатор 55155.502.261.6, разположен в ПИ с идентификатор 55155.502.261 по КККР на гр.Пазарджик, с площ от 26кв.м. и предназначение хангар, депо, гараж. Сочи доказателства. Претендирта направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Оспорва иска, като твърди, че ищцата не се била противопоставяла на владението и ползването на имота от страна на бащата на ответника. Гаражът бил построен през 1995г.-1996г. и бил с площ от 15кв.м.. Построяването било с цел бащата на ответника да упражнява в него занаята си - бил механик и извършвал авторемонтни дейности.
Оспорва се, че сградата е придобита по силата на давностно владение, както и че ищцата се е противопоставяла някога на владението и ползването върху процесния имот от страна на бащата на ответника М.Б.Ю.. Твърди се в отговора, че гаражът е построен през 1995г., а не през периода 1993-1996г. и бил с площ от 15 кв.м. Когато през 1998г. М.Ю. заминал заедно с ищцата за САЩ, в имота се настанили да живеят неговите родители. През 2005г. ищцата и М.Б.Ю. се върнали от САЩ и отишли да живеят в дома на майката на ищцата – до лятото на 2005 година – докато се правел ремонт на жилището им на ул."Веслец" №8А и след приключването му се пренесли да живеят там През м.март, 2006г. М.Б.Ю. отново отишъл в САЩ, върнал се през 2007г., заварил жилището празно и от брат си разбрал, че ищцата се била изнесла през пролетта. От този момент нататък ищцата никога не била живяла в това жилище, нито пък била предявявала претенции към гаража, не била плащала данъци, такси. Това правел единствено М.Б.Ю.. Когато той отсъствал от страната, в гаража се намирал неговия автомобил и така никой не могъл да ползва нито автомобила, нито гаража. Във въпросния гараж той работел като механик и никой никога не му бил пречил да го ползва и владее. Впоследствие се наложило да бъде разширен – заради по-големия обем работа – и към момента бил с площ от 26 кв.м. Поради това се твърди, че бил владял гаража изключително за себе си със знанието и без противопоставянето на ищцата, което владение било явно, несмущавано и продължило повече от 10 години. Затова ответникът М.М.Ю. бил собственик на целия имот, тъй като неговите праводатели могли да прехвърлят целия гараж. Претендира разноски.
Във връзка с постъпилия отговор по чл.131 от ГПК в с.з. на 30.01.2018г. ищцата,чрез адв.Б., уточнява, че било невярно твърдението, че през 2007г. жилището на ул."Веслец" било опразнено, това станало късно есента на 2008г. От тогава ищцата не била посещавала този имот, но в продължение на 8 месеца ответникът й бил заплащал наем и по този начин признал правата й. Ищцата заедно със сина си късно до 2008г. живели в къщата на ул."Веслец", тъй като жилището, което двамата бивши съпрузи придобили на ул."Цар Симеон" било негодно за обитаване. След като М.Б.Ю. прехвърлил своята част от имота на сина им - на 24.03.2008г. - бил извършен ремонт, за да се направи годно за обитаване. Това станало късно есента на 2008г. и ищцата и синът й напуснали имота на ул."Веслец". Невярно било твърдението, че през 2007г. М.Б.Ю. *** опразнено. Едва след прекратяването на съсобствеността на придобитите по време на брака недвижими имоти, ищцата и бившият й съпруг уредили спорните отношения и всеки бил наясно на кой от двата имота ще стане собственик. Поради всичко това давност преди 24.03.2008г. нямало как да започне да тече. Затова праводателят на ответника не бил станал собственик на процесния имот чрез упражняване на десетгодишна придобивна давност. Ищцата не оспорва, че в процесния гараж М.Б.Ю. е държал автомобила си и че след 2010г. извършвал и ремонтни дейности.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
Предявеният установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е ДОПУСТИМ, тъй като ответникът оспорва правата на ищцата, като страните нямат спор в тази връзка.
Разгледан по същество искът е ОСНОВАТЕЛЕН.
Не се спори между страните, че ищцата и бащата на ответника са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 14.10.1990г., който е прекратен на 21.06.2006г. с решение на Окръжен съд на окръг Кук, Илинойс, трети общински район, семейни отношения, САЩ, признато с решение на Кмета на Община Пазарджик №956 от 14.05.2007г. По време на брака си те придобили 1/2 ид.ч. от едноетажна масивна жилищна сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж в държавен имот №9351, кв.220 по плана но гр.Пазарджик с площ от 50кв.м., обособена като самостоятелно жилище с отделен вход с площ от 25кв.м., ведно с изба с площ от 25кв.м. и пристройка от 20кв.м. Впоследствие, не по-късно от 1996г. - построили гараж, разположен в северозападната част на имот №9351, по улично- регулационната граница - предметът на настоящия спор. В тази връзка от заключението на СТЕ, допълнена в с.з., неоспорена от страните, се установи, че гаражът е с площ от 26кв.м. и изначално е построен с тази площ, като впоследствие е преустроен за авто-работилница.
Установи се по категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели и на двете страни, че когато е постановено решението за развод между ищцата и бащата на ответника - 21.06.2006г. - ищцата вече се е била върнала да живее в България, а М.Б.Ю. е живеел все още в САЩ.
Спорно е между страните до кой момент ищцата е останала да живее в имота на ул."Веслец" №8а, където се намира и процесния гараж - дали до пролетта на 2008г. или до есента на 2007г. С напускането на имота тя нито е загубила, нито се е отказала от правата си на собственик върху него. Доколкото праводателите на ответника се легитимират като собственици на имота, предмет на спора, на основание давностно владение, съдът намира за релевантно към кой момент те са установили фактическа власт, която да е продължила повече от десет години, владението да е явно, непрекъснато, необезпокоявано, с намерението да го своят, което да е доведено до знанието на собственика/съсобственика и същият да не се е противопоставил. Затова дори ищцата да е напуснала имота през есента на 2017г., то този факт не сочи на извода, че това е началния момент, от който е започнала да тече придобивна давност в полза на родителите на ответника.
Единственият съществен момента е кога те са установили своята фактическа власт. Твърдят свидетелите Мария Ю. и Георги Ю., че М.Б.Ю. се върнал от САЩ в края на м.ноември, 2007г. Видно от приетото като доказателство удостоверение №312р-17020 от 27.09.2017г. на Директора на ОД на МВР - Пазарджик Ю. е влязъл в РБългария през ГКПП Аерогара София на 02.12.2007г., като не е оспорено от ответната страна, че се касае за завръщането му от САЩ.
Така най-ранният момент, в който М.Б.Ю. е могъл да установи онази фактическа власт върху съсобствения му с ищцата имот, е именно 02.12.2007г. Не се спори от ищцата, че след завръщането от САЩ М.Ю. е завладял имота. Искът, по повод на който е образувано настоящото дело, обаче е предявен на 07.09.2017г. - т.е. преди да изтекат десет години, необходими да бъде придобит имота по силата на давностно владение. В този смисъл несъстоятелен е извода на пълномощника на ответника, че след развода между баща му и ищцата през 2006г., последната не била оспорвала владението на М.Б.Ю.. Владение не е оспорвано, тъй като към онзи момент такова не е осъществявано - М.Ю. все още е живеел в САЩ и се е завърнал на 02.12.2007г.
Що се касае до майката на ответника - Ц.Ю. - не се събраха по делото никакви доказателства дали и кога е установила владение върху имота.
Изложеното е напълно достатъчно да се приеме, че праводателите на ответника не са придобили процесната част от имота по силата на давностно владение, поради което съдът не обсъжда останалите събрани доказателства и възраженията на страните извън релевантния спорен въпрос. В този смисъл сделката не е породила прехвърлителен ефект за 1/2ид.ч. и съответно ответникът не е станал собственик на целия имот, а само на 1/2ид.ч. от него, каквито са правата на праводателите.
По изложените съображения съдът приема искът за основателен и като такъв следва да бъде уважен, като в тежест на ответника се възложат сторените от ищцата разноски в размер на 1580лв.
Затова Пазарджишкият Районен съд
Р Е Ш И :
ПО ИСКА на Д.С.Б., ЕГН********** ***, чрез адв.Б. против М.М.Ю., ЕГН**********, представляван от М.Б.Ю., ЕГН********** и Ц.Т.Ю., ЕГН**********,*** ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 1/2ид.ч. от сграда с идентификатор 55155.502.261.6, разположен в ПИ с идентификатор 55155.502.261 по КККР на гр.Пазарджик, с площ от 26кв.м. и предназначение хангар, депо, гараж.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: