ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Варна, …………..…….2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия
Неделчева
ЧЛЕНОВЕ: Константин Иванов
Мл.с.
Никола Дойчев
като
разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев
в.гр.
дело № 1169 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Образувано е по жалба, уточнена с молба вх. № 23325/31.07.2019 г., от В.Д.В.
чрез адв. А.Т. – САК срещу разпореждане 13.03.2019г. за приключване на изп. дело № 20188930400989,
издадено от ЧСИ Дарина Сербезова-Славова с рег. № 893, като се иска съдът да
постанови на длъжника да бъде върната събраната без правно основание сума в
размер на 251.68 лева, представляваща такси по Тарифата за таксите и разноските
по ЗЧСИ.
В жалбата се навеждат доводи, че изпълнителното основание, въз основа на
което е било образувано процесното изпълнително дело с взискател Община Варна,
а именно АУЗ № МД-АУ-5153-1/19.05.0217г., е било отменено. На негово място бил
издаден акт за поправка АУС № МД-АУ-5153-А-1/28.11.2018г. на основание чл. 133,
ал. 3 от ДОПК. Поради тази длъжникът поискал от ЧСИ да прекрати изпълнителното
дело по арг. от чл. 225, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В тази връзка се иска от съда да
отмени разпореждането за приключване на изпълнителното дело и да постанови на
длъжника да бъде върната събраната без правно основание сума в размер на 251.68
лева, представляваща такси по Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ.
В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК взискателят Община Варна не е депозирал
възражение. Към преписката са приложени и обяснения на ЧСИ.
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнително производство в
законоустановения едноседмичен срок по чл. 436, ал. 2 от ГПК – длъжникът е
узнал за постановлението за приключване на изпълнението с получаване на препис
от него на 10.05.2019 г. Жалбата обаче, е подадена срещу неподлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, което я прави процесуално недопустима, като
съображенията за това са следните:
С разпоредбата на чл. 435 ГПК законодателят е ограничил възможността за обжалване действията на съдебния
изпълнител, лимитативно изброявайки както актовете, подлежащи на последващ
инстанционен контрол, така и субектите с право на жалба, обвързвайки ги с
изрично посочени основания. Нормата е процесуалноправна и императивна, което
изключва разширителното й тълкуване. (в този смисъл Определение
№ 258 от 26.07.2018 г. на БАС по в. ч. гр. д. № 228/2018 г.).
В чл. 435, ал. 2 от ГПК са изчерпателно
изброени актовете на съдебният изпълнител, които длъжникът може да обжалва.
Това са: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;
4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал.
4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени
изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; 6. отказа
на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; 7. разноските по изпълнението.
Длъжникът може да обжалва само отказа на съдебния изпълнител да приключи
принудителното изпълнение, но законодателят не е предвидил възможността длъжникът
да обжалва прекратява разпореждането на съдебния изпълнител, с което е
приключил изпълнителното дело, тъй като длъжникът, тъй като няма интерес от
висящност на изпълнително дело срещу него.
Другото искане съдът да постанови, респ. да укаже на длъжника да бъде
върната от съдебния изпълнител събраната без правно основание сума в размер на
251.68 лева, представляваща такси по Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, също
излиза извън предметния обхват на настоящото производство по чл. 435 от ГПК, в
което съдът няма правомощието да задължи органа по изпълнението да превежда
(връща) или не суми на длъжника. Поради което и това искане е недопустимо и
следва да бъде оставено без разглеждане.
Ако съдебният изпълнител е причинил виновно и противоправно вреди на
длъжника чрез събиране на такси, които не са му са следвали, длъжникът има
предвидената в закона възможност да претендира в отделен исков процес обезщетение
от съдебния изпълнител по реда на чл. 441 от ГПК, но не и по реда на чл. 435 от ГПК.
Съдът намира за нужно да отбележи, че не споделя доводите на
жалбоподателя, че изпълнителният титул, въз основа на който е било образувано
изп.дело, е бил отменен, което било предпоставка за прекратяване на делото. В
случая, изпълнителното производство е било образувано на 23.11.2018 г. въз
основа на АУЗ № МД-АУ-5153-1/19.05.2017 г. След това, изпълнителното основание
е било изменено на 28.11.2018 г., което пет дни след образуване на изп.дело, с
АУЗ № МД-АУ-5153-А-1/28.11.2018 г., като е бил редуциран размера на дълга. Ето,
защо не може да се приеме, че изпълнителното основание е било отменено. Няма
спор, че длъжникът е платил на 06.02.2019 г. дължимите, съгласно АУЗ №
МД-АУ-5153-А-1/28.11.2018 г., местни
данъци и такси на каса в Община Варна.
Предвид горното и с оглед на това, че се обжалват действия на ЧСИ, който
не попадат в предметния обхват на настоящото производство по чл. 435 от ГПК,
жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, уточнена с
молба вх. № 23325/31.07.2019 г., от В.Д.В. чрез адв. А.Т. – САК срещу разпореждане
13.03.2019г. за
приключване на изп. дело № 20188930400989, издадено от ЧСИ Дарина
Сербезова-Славова с рег. № 893, като се иска съдът да постанови на длъжника да
бъде върната събраната без правно основание сума в размер на 251.68 лева,
представляваща такси по Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1169/2019 г. по описа на ВОС.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.