№ 832
гр. Пазарджик, 19.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Таня П.а
СъдебниМАРИЯ Г. КРАЛЕВА
заседатели:ЛИЛЯНА К. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Соня Захариева
и прокурора В. Ст. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Таня П.а Наказателно дело от общ
характер № 20255220200141 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:08 часа се явиха:
Подсъдимият А. С. Ш. - редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично и с адв. Л. М. от АК-Пазарджик – надлежно
упълномощен с представено по делото пълномощно, редовно уведомен от
предходното съдебно заседание.
Частният обвинител и граждански ищец И. С. С. – редовно уведомен от
предходното съдебно заседание, се явява лично и с повереника си адв. М. И.-
С. от АК-Пазарджик – надлежно упълномощена, редовно уведомена от
предходното съдебно заседание.
Явяват се свидетелите В. В. Г., Д. Т. К. и К. К. М. – редовно призовани.
Не се явява свидетелят П. Е. П. - редовно призован.
Явяват се вещите лица П. М. М., Р. И. П. и Б. Х. П. – редовно призовани.
В момента в залата влиза свидетелят П. Е. П..
За РП - Пазарджик се явява прокурор В. Г..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.И.-С.: Моля да дадете ход на делото.
1
АДВ.М.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
В. В. Г. – на 55 години, от гр.П., българка, българска гражданка,
разведена, неосъждана, с висше образование, работеща, без родство със
страните.
Д. Т. К. – на 34 години, от гр.П., българин, български гражданин,
неженен, със средно образование, осъждан, безработен, без родство със
страните.
К. К. М. – на 40 години, от гр.В., българка, българска гражданка,
неомъжена, неосъждана, със средно образование, безработна, без родство със
страните.
П. Е. П. – на 42 години, от гр. П., българин, български гражданин,
неженен, осъждан, с основно образование, безработен, без родство със
страните.
На свидетелите се разясниха правата им по НПК и в частност
разпоредбата на чл.121 от НПК.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелите обещаха да кажат истината и напуснаха съдебната зала.
Сне се самоличността на вещите лица, както следва:
Б. Х. П. – на 68 години, от гр. П., българин, български гражданин,
женен, неосъждан, с висше образование, пенсионер, без родство със страните
по делото.
П. М. М. – на 66 години, от гр.П., българин, български гражданин,
женен, неосъждан, с висше образование, пенсионер, без родство със страните
по делото.
2
Р. И. П. – на 56 години, от гр. П., българин, български гражданин, женен,
неосъждан, с висше образование, работещ, без родство със страните по
делото.
Вещите лица предупредени за отговорността по чл.291 от НК.
АДВ. М.: Аз не държа експертите да бъдат изслушвани след
свидетелите.
АДВ. И.: Моля експертите да бъдат изслушани след разпита на
пострадалия.
Съдът разяснява на частния обвинител и граждански ищец И. С. правата
му в качеството на свидетел. Разясни се и разпоредбата на чл.121 НПК.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК.
Свидетелят С. обеща да каже истината.
Пристъпи се към разпит на свидетеля С., както следва:
СВИД. С.: Тъй като мина доста време, и това, което съм казал на
разпита, го потвърждавам, защото поради стреса и изминалото време, което
мина, може нещо да пропусна и искам да кажа просто, че това, което съм
казал, потвърждавам думите си. Познавам се с А. от преди време в нехубаво
качество, купувал съм си от него разни така да го кажа наркотични вещества и
по този повод се познавам с него. Години преди тази случка съм го познавал,
не мога да кажа с точност. Тука трябва да намеся и свидетелката К., защото с
нея бяхме във връзка. Известно време преди случката отношенията ни с А. се
влошиха, защото К. беше ту с мен, ту с него. Правеше интриги и казваше ми,
че А. я биел и че не искала да стои при него и в този ден тя беше в машинките.
По това време бяхме заедно с К., живеехме заедно в моята къща, но преди
това 4 пъти се разделяхме и между тези 4 пъти беше между мен и него, ту с
мен, ту с него. По време на разделите ни тя беше с него. В онзи момент
живеехме заедно. Тя беше на машинките, където се случи случката - в П.,
игрална зала, не знам как се казва, намира се на ул. „***“. Аз там не ходя по
принцип, но тя беше там, аз отидох да я забера, това е въпросния ден. Не си
спомням кое време на годината беше, мисля, че беше октомври, беше вечерта
към 21-21:30ч, беше тъмно. Преди това отидох пак до там, защото тя ми се
оплака, че А. я е заплашвал и аз знаех, че той ходи там на тези машинки. Исках
3
да отида да го попитам, там има камери, и го потърсих да го попитам „защо я
заплашваш, като тя не е с теб вече, тя е с мен“. Това става преди 21ч, мисля, че
още по светло, тъкмо се стъмняваше, тогава го нямаше в машинките още. И
после отидох да я забера към 21-21:30ч и излезнахме от там, от игралната
зала, двамата и аз преминах на пешеходната пътека на отсрещната страна
откъм блоковете и в гръб откъм блоковете, високите на „Телекабел“, където
живее А., аз бях в гръб срещу машинките и зад мен усещам, че някой ме удря.
Първо мисля, че ме удари с камък в лявата вежда. Аз съм в гръб и имам удар в
лявата вежда, паднах, изправих се и се засилих към пътното платно, исках да
избягам, но никой не спря с кола. Исках да спра кола да ми помогне просто,
имаше и пешеходци, които минаваха и по-бързо гледаха да продължат. От там
вече ме нападна пак. Видях кой ме удари с камък, беше А.. Докато аз бях на
платното да спирам колите, той започна пак да ме бие и ме удари, не знам
левичар ли е или не, но ме удари в зъбите и почти съм сигурен, че имаше с
него някакъв предмет, не мога да кажа какъв е, дали е било дърво или бокс не
знам, но ми счупи изведнъж всичките зъби, изпаднах в шок ли как да го
обясня, дори малко замъглено ми беше, дойде ми като светкавици. Паднах и
си изплюх на уличното платно зъбите. Бутна ми три зъба, не знам кои се водят,
горни бяха, но единият имаше кариес и след това като си изкарвах
медицинското единият зъб с кариеса не го признаха, защото е бил болен и
можело да падне сам, признаха ми два здрави зъби. Имам счупване тука на
лявата вежда, водят се някакви синусови, и на челюстта горе имам счупване,
майка ми просто не знаеше миналия път, като обясни, и затова, беше и
притеснена. Зъбите ми са за вадене, защото те са увредени, разклатени, не са
за пломба или за доизграждане. Това ми го каза зъболекар. Докато съм
останал там в несвяст, ме е удрял и на други места. Малко до платното лежах,
близо до тротоара, може да се каже и на тротоара близо до платното, защото
да не ме блъсне кола. Имах болки в ребрата, не мога да си спомня от коя
страна, отляво или отдясно. После видях, че имаше там в някакъв цвят лилаво,
а на главата вече като пристигна полицията и линейката, те ме превързаха на
челото, имах кръв. Цялото ляво око ми беше синьо и се поду много бързо, те
ме превързаха и каквото можеха да направят, направиха. Даже ме
посъветваха, че съм за болница, обясниха ми, че може да имам нещо комоцио
и искаха да ме карат, но аз отказах и им казах, че благодаря за това, което
направиха за мен и също искам да подчертая, че през деня бях пил 3-4 бири по
4
500 мл и искам да си го кажа просто, не бях пиян. Бях ял, като ги пих, не съм
пил на гладно. Отидох в мисля, че се казва „Сити Дент“, и исках да попитам
може ли да се излекуват тези зъби, едно момче каза „седни“, погледна и каза
„момче, тези зъби не могат да се лекуват, те са за вадене“ и от там разбрах, че
наистина не подлежат на доизграждане. Съдебен лекар на следващия ден
мисля, че ме прегледа, може и да е на по-следващия ден, ходих да си изкарам
медицинското. Ходих дори и през болницата, където минах през доста
кабинети, не мога да си спомня кой лекар по кабинетите какъв беше. От
линейката хората казаха, че като не искам да лежа, поне да отида да си
направя някакъв преглед, защото може да се касае за нещо по-тежко. Минах
доста кабинети и от там, доколкото имам спомени, като си спомня, че легнах
на скенер, от там разбрах, че ми е счупено на синусите и носни и други работи
по лицето. Обясниха ми го по-разбираемо, защото по документи пишеше на
медицински.
К. беше между блоковете и между игралната зала. Беше клекнала, аз
нямах време да стоя и да я гледам. Беше по-надалече, не беше при мен. Когато
усетих първия удар, тя не беше при мен. Аз пресякох първи и тя нещо си
правеше и аз пресякох набързо и тя остана между двете платна, има там зелена
площ, там някъде. По едно време видях, че е клекнала, даже помислих, че тя
се е обадила и е извикала полиция. Доколкото имам сведения, и пак не съм
сигурен така ли е, но ги е извикал друг човек, така разбрах после.
Други хора не са ми нанасяли удари. А. първо беше сам, имаше после
някакви хора, излязоха от машинките, едни от там наблюдаваха, други просто
преминаваха и поглеждаха. А. като ме удряше, беше сам. Впоследствие не
знам дали неговите приятели са се насъбрали и какво е ставало.
Д. К. го познавам. Той мина от там, беше с други хора, мисля, че и П.
беше - той има там гараж, може и той да си е излезнал от гаража. Тази същата
вечер преди случката не съм имал конфликт с П.. Това момче, което беше
преди малко в залата и се представи като ключов свидетел и съдът го изведе,
аз не го познавам, може да е минал като минувач и не знам. Минаха някакви
хора, но никой не искаше да ми помогне.
Искам да уточня, че този проблем със заекването го имам от дете от
уплах от куче, но с течение на годините беше отшумял така да се каже.
Вследствие на стреса от този случай се засили и започнах по-често да заеквам.
5
Не казвам, че се е получило заекването от това, но се възвърна наново и ми е
трудно понякога да разговарям, дори с момичета, дори тук ми е трудно,
притеснявам се. Спрях да се храня. Изпитвах болки и първо съм се хранел с
варени картофи, сокове, супи, дори месо ми беше трудно да ям, овесени каши
ядях. Майка ми се грижеше за мен, но тя ходеше на работа и аз понякога си
приготвях сам, понякога тя ми приготвяше. Сега пак не мога да ям определени
продукти, пак по-меки ям. Отне ми може би няколко месеца да се подобря, 4-5
месеца.
Д. Д. го познавам, но това е покойник човек и не искам да говоря за него.
През същия ден не съм имал конфликт с него, но знам защо ме питате. Пак
казвам, че той е покойник, но той продаваше метадон и аз отидох с мои лични
средства, защото работех и издържах К., плащах й частна програма за лечение
в П. на метадон и нямаше метадон и купих от него. И съм купувал и друг път.
Не си спомням дали същия или предния ден купих от него метадон, беше
сутрешно време, когато той се прибра от П., като беше взел метадона. Той
продаваше, както и други хора правят сега, знаете, няма нужда да казвам. С Д.,
ако може да се нарече конфликт, един път ми даде, имах по-малко пари и
помолих да ми даде малко повече, че ще му ги върна. Това мисля, че не е
конфликт, той ми даде и имах да му давам някакви 15-20 лева. Това е друг
случай, предишен, не този, който взех метадон за К..
В деня на инцидента, ако някой беше постъпил да разтърве А., нямаше
да има такива резултати.
След изчерпване на въпросите съдът ПРИКЛЮЧВА разпита на
свидетеля.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Моля да изслушаме вещите лица.
С оглед изразеното съгласие на страните съдът ПРОМЕНЯ реда на
съдебното следствие.
ПРИСТЪПИ се към изслушване на изготвената СМЕ.
ПРОЧЕТЕ се заключението, изготвено от ВЛ д-р Б. П., находящо се на
л.78-84 от ДП.
ВЛ П.: Поддържам заключението. Нямам какво да допълня към
заключението, потвърждавам го изцяло. Изводите, които съм направил,
6
съвпадат и с изслушания днес пострадал. Във връзка със заекването, този
проблем, ако е възникнал стрес, би трябвало психиатър да се изкаже, аз
подобен инцидент след стрес да започне да заеква човек в моята практика не
съм имал. Той от дете заеква, това, че се е засилило - нямаме отправна точка, с
която да сравним. Този процес е психологичен, това е работа за психиатър да
вземе отношение. Пак ще отговоря - заекването е психологичен проблем и
психолог или психиатър може да каже, не мога да кажа дали би се повлияло от
приемането на медикаменти.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме въпроси. Да се приеме заключението.
Съдът счита, че заключението на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р П.,
е обосновано и компетентно и като такова следва да бъде прието, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Б. П..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице д-р Б. П. в размер на 40
лева за явяване и защита, платими от бюджета на съда по сметка на вещото
лице.
ПРИСТЪПИ се към изслушване на СМЕ по писмени данни.
ПРОЧЕТЕ се заключението, изготвено от вещите лица д-р П. М. и д-р Р.
П., находящо се на л.92-100 от ДП.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА /поотделно/: Поддържаме заключението. Няма какво
да добавим след изслушването на пострадалия.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме въпроси, да се приеме заключението.
Съдът счита, че заключението на СМЕ по писмени данни, изготвено от
вещите лица д-р М. и д-р П., е обосновано и компетентно и като такова следва
да бъде прието, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на СМЕ по писмени данни, изготвено от
вещите лица д-р П. М. и д-р Р. П..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещите лица д-р П. М. и д-р Р. П. в
размер на по 40 лева за явяване и защита, платими от бюджета на съда по
7
сметка на вещите лица.
В залата влиза свидетелят В. Г..
Пристъпи се към разпит на свидетелката Г., както следва:
СВИД. Г.: Познавам само подсъдимия по физиономия. Иначе страните
не ги познавам. Където живея, долу в гаража съм го виждала подсъдимия,
гаражът е в блока, в който живея. Това е на ул.“***“ №15 вход Б. Този гараж е
на бабата на П. П. – него го познавам, той е посетител на центъра, в който
работя - център за правонарушители към фонд ИГА. Това са лица, които са
имали ефективна присъда. И другия познавам, също потребител – Д. К.. Този,
който се представи за ключов свидетел и излезе от залата, не го познавам, само
по физиономия, не е потребител на програмата. Знам за какво съм тук. Датата
не я помня, октомври месец, мисля, че беше 2023г. Аз и дъщерите ми,
гледайки телевизия, чухме викове за помощ през леко отворения прозорец.
Излязохме на терасата и видях момче, което тича, крещи за помощ. Някъде
излезе иззад блока и продължи по главния булевард и друг мъж, който
търчеше след него. Следях още двама души – жена, която нямаше как да
разпозная, и познах гласовете на П. и на Д., че крещяха по някой да спре, но
понеже не е за първи път да се крещи, предположихме, че идва от гаража и
веднага се обадих на тел.112 и да кажа, че някой има нужда от помощ. Много
бързо дойдоха полицията, на булеварда имаше други хора, които бяха спрели.
На лампата видяхме кръв, на самия булевард има лампа и на платното видяхме
кръвта и всъщност помислихме, че може да стане и убийство, това ме накара
да се обадя, не беше просто скандал. И друг път са си крещели, но такова нещо
не е имало. Не съм слизала долу, когато дойде полицията. Видях, че дойдоха.
Тези хора, които бяха спрели, полицията говореше с тях. Видях, че този, който
вървеше след първото тичащо момче, държеше предмет в ръката си - дали
беше камък или нещо друго не знам, но държеше предмет. И по тях се
развикахме да спрат, но никаква чуваемост. Не съм видяла лично да са
нанасяни удари. П. и Д. ги разпознах по гласа, те търчаха след втория мъж.
Жената беше някъде между всички тях, заедно с П. и Д. и тя крещеше.
Познавам майката на П., не съм я видяла там. Предполагам, че в гаража са
били и от там е дошъл конфликтът, ние не се обаждаме за пръв път на
полицията. Имаше последен случай с куче на някакво момче. Жената, която
8
беше там, беше слабичка, категорично не е била на майката на П., познавам
гласа й, не беше тя, друга жена беше. Тази жена крещеше, но не разпознавах
какво казва, имах усещането, че и тя иска да спрат. Не съм видяла лично
някой да е бил на земята, видях само тичащи хора.
След изчерпване на въпросите съдът ПРИКЛЮЧВА разпита на
свидетеля. Със съгласие на страните съдът ОСВОБОДИ свидетелката от
присъствие и същата напусна съдебната зала.
В залата влиза свидетелят К. М..
Пристъпи се към разпит на свидетелката М., както следва:
СВИД. М.: В момента, когато стана ситуацията, аз бях приятелка на И..
Той преди това също търсеше А. да го бие. И. беше нападал А. преди тази
ситуация, няколко месеца преди това. В асансьора го нападна да го бие,
защото се разпиляха дрехите ми по земята. И. казва, че А. ги бил разпилял, аз
бях горе. И. е долу и пускам дрехите надолу по асансьора и той чака да ги
вземе и видял, че са разпилени и тръгнал да бие А.. Като оставих дрехите, А.
го нямаше в асансьора, долу е бил. Аз бях приятелка тогава с И.. Те двамата
живеят много близко, в една махала, единият - в Я., другият - към центъра, и
то е много близко, на 20 минути са един от друг. От блока на И. до блока на А.
за 20 минути се стига. Блокът на А. е тука до полицията, до спортната зала. Аз
защото не съм от тук. И. живее в кв.Я., в блоковете. И. е в блока на А. и чака
моите дрехи, аз бях с А. тогава. И. чака, защото се местя при него. След това
се скараха за някакви дрехи, че са били разпилени.
Когато стана ситуацията, бях с И., той беше на метадон и на хапчета,
беше на алкохол и отиде първо да се разправя с Д., той почина. Аз също бях на
метадон и му викам „прибирай се, прибирай се“ и беше пил алкохол и отиде
да се разправя да го бие още тогава, имали са някаква ситуация. И. удари Д. Д.
и тръгна да тича по стълбите, викам „защо“, вика „защото той вика, че съм
крал от него и затова го ударих“, защото казал, че бил откраднал шише от
метадон. Отиде при Бедри - така му викат на това момче, в махалата близо до
Я., и отидох и върви и вика „обади се, искам да се бия с А., бил съм го и
преди“. Не знам защо да се бие с А., питайте го. Аз бях през цялото време с И.
и се опитвах да го прибера вкъщи, защото виждах, че не е добре и се разправя
с хората и иска да се бие и той не ме послуша. След това отидох в игралната
9
зала, защото тръгнахме там и се видяха и се сбиха. И аз влезнах в залата някой,
ако познава А. и това, да излезе да ги разбрани. Излезе едно момче и ги
разбраниха. И. тръгна с мен към аптеката да взима хапчета и след това се
върна към А. нататъка, където е игралната зала отсреща при П., в тоя район е
бил. Аз бях с И. тогава и се връщаме и става бой в тъмницата. Аз чух „олеле,
утрепахте ме“ - И. така извика. Аз не съм там при тях, това е в тъмницата, към
игралната зала, към гаража се биеха и не се виждаше, не ги виждах, защото се
махнах да не стане нещо. От тъмнината не ги виждах, наистина. А цялата
работа е, че аз бях с него и вика „той ми изби зъбите“ и аз му се доверих на
него. Имаше кръв, те се блъскаха, мятаха се, знам ли какво стана. Виждам, че
става калабалък там. Казвам Ви истината. Наистина не ги видях. Виждам, но
не мога да различа силуетите им. Видях И. и още 2-3 човека, А. беше там, и П.
го видях. Мисля, че и Д. мина, аз го знам като Гута. Те минаха през там, аз не
виждах наистина какво се случва. Не съм видяла А. да нанася удари на И..
Само чух И. извика „олеле, утрепахте ме“ и се хвърли пред една кола и
човекът щеше да го блъсне, защо не знам. Това го видях вече, защото беше по
към улицата. Както е игралната зала по средата на двупосочната улица в
тревната площ, там бях аз. А те се намират от страната на блоковете срещу
игралната зала. Около П. на блока бяха, на тротоара откъм булеварда на
тротоара, там в тъмницата. Той вика „олеле, утрепахте ме“ и „той ми изби
зъбите“. Вика „той ми ги изби“ и ми ги показа, бяха му изгнили от метадона и
не знам как са му паднали. Самите зъби от метадона изгниват и падат, аз също
съм с изкуствени зъби, неговите бяха изгнили отпред. Не мога да кажа дали А.
е избил здрави зъби. Видях едни два зъба, показа ги, на улицата.
Подавала съм жалби против А. Ш.. Не искам да отговарям на въпроса на
адвоката дали съм подавала жалби, защо и какъв е резултатът по тях.
Не искам да отговарям на въпроса на другия адвокат дали съм подавала
жалба срещу И. С.. Не искам да говоря за тези неща.
Не съм видяла А. да удря И.. И. започна боя със сигурност, ама не видях.
Търсеше да го бие. Тръгна да се бие той първи, за мен той започна боя. И.
отиде да се бие с него, не виждам реално кой е започнал на кого да нанася
удари в тъмницата.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се прочетат показанията на свидетелката М.,
дадени на ДП, тъй като констатирам съществени противоречия от дадените
10
днес показания относно това дали са се сбутали и кой е нанесъл удари, а там е
била конкретна кой е нанасял удари и на кого.
АДВ.И.: Основателно е искането, да се уважи.
АДВ.М.: Основателно е, даваме съгласие, да се уважи.
На подсъдимия се разясни разпоредбата на чл.281 ал.7 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах разяснената ми разпоредба, давам съгласие.
Съдът намира, че искането е основателно, тъй като са налице драстични
противоречия в показанията на свидетелката М., дадени на ДП пред
разследващ полицай, и днес дадените показания в смисъла, посочен от
прокурора. С оглед изразеното съгласие на страните за прочитане на
показанията и на осн. чл.281 ал.5, вр. с ал.1 т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетелката К. К. М., дадени на ДП пред
разследващ полицай и отразени в протокол за разпит на свидетел от
25.10.2023г. на л.67 от ДП.
СВИД. М.: Това е вярно, което го казвам днес, защото повярвах на И., че
А. го е бил. Не съм била в казиното, само влезнах да търся помощ, не съм
стояла, нито съм играла. Повярвах на И., честно ви казвам. Той ми каза „А. ми
бутна зъбите, той е виновен, той го направи това“. Ставаше бой там, но не
виждах. Не съм видяла А. да бие И.. И. каза „кажи, че си видяла, че А. ме бие“
и ми каза и „да не кажеш в съда, че аз съм го търсил А.“. Това ми го каза по
телефона, преди 1-2 месеца ми се обади и вика „като те извикат, да не вземеш
да кажеш, че аз съм го търсил“. Не съм с И. от доста време. От след случая
след време се махнах и съм във В.. След случая бях с И. и после се разделихме
и после бях с А., то това се знае. С А. бях пак, защото мисля, че ще се промени
и няма да ходи в казиното и да пие толкова, да си създадем като семейство, но
той ходеше в казиното и аз не исках така и си заминах за В..
След изчерпване на въпросите съдът ПРИКЛЮЧВА разпита на
свидетеля. Със съгласие на страните съдът ОСВОБОДИ свидетелката от
присъствие и същата напусна съдебната зала.
11
В залата влиза свидетелят Д. К..
Пристъпи се към разпит на свидетеля К., както следва:
СВИД. К.: Викат ми Гуте. Познавам ги и двамата много добре - и
подсъдимия, и частния обвинител. С И. не съм в приятелски отношения, с А.
сме си приятели. Откакто ме наръга с ножа И., нямам нищо общо с него.
Както си пиехме в гаража на П., на ул.“***“ №15, по принцип този гараж е на
баба му на П., седим си в гаража аз, А., Джони, леля М. - майката на П., П. и
той беше там. Джони викам на А.. А. Д. беше там, викат си му А.. Както си
стояхме, дойде И., беше тъмно леко. Идва И., аз си стоях в гаража и А.
малкият дойде и ме извика „ела, че вънка се бият“. Идва И. и изкарва Джони
да се бият, той да го бие, не знам. Просто го извика навънка, аз си останах в
гаража, те са започнали да се бият, не знам какво е станало. Като излязоха,
отидоха на главния път, там се бяха сборили. Видях го, когато ме извика А..
Вика „ела ми помогни, че не мога да ги разбраня“. А. беше при мен и е
излезнал, не знам кога, сигурно след тях. Обаче се връща и вика „яла, че не
мога да ги разбраня“. Аз не знам за какво става дума, но тръгвам с него да ги
разбраняваме на „***“ на главния път и виждам П. как разбранява Джони и И.,
бута ги и двамата. И П. е излезнал по някое време, и него не съм разбрал кога е
излезнал, само аз и М. останахме. Разбрани ги, но И. взе да се хвърля по
колите, да ляга, някакви циркове. Върху една кола на капака се хвърли, спря
колата, но не помня каква, лека кола. Колата спря и си стоеше, щуротии. Не
съм видял кръв по И., преди това му ги нямаше зъбите. По А. нямаше кръв,
поне аз не съм видял. Не съм чул някой да е викал по нас, покрай нас беше
лудница. Кака В. не съм я чул да вика. Полиция дойде, но аз не съм бил там.
Какво да правя там. Линейка не съм видял. Като видях, че се разбраниха,
върнах се в гаража. Леля ти М. излиза, но не знам къде е ходила. Аз като се
върнах, си беше в гаража. На улицата останаха А., И. и К. май. П. там се
моташе някъде. Не помня А. дали след това се върна в гаража. Аз по това
време бях пил водка, количества, не знам. Не съм бил пиян. Освен водката
друго не съм пил. Аз не съм на метадонова програма, на алкохолна съм. Бях
на програма, вече не съм.
К. - имам предвид К., стоеше там го казиното и звънеше някакви
телефони, не знам.
След този случай съм виждал И., някъде две седмици след това, ние не
12
си говорим и нищо не ми е споделял. Зъбите още преди това му ги нямаше, и
мен да ме удариш един шамар и на мен ще ми паднат. Не знаех защо става
тази работа, след това разбрах. Май заради К. е цялото нещо. Не знам дали е
живяла с единия и с другия, не знам такива работи.
А. ме извика от гаража, не съм излизал сам. П. преди това не ме е викал
да помагам да разбраняваме.
Съдът намира, че са налице противоречия в показанията на свидетеля К.,
дадени в днешното съдебно заседание, и тези, дадени на ДП пред разследващ
полицай, по отношение на това с кого заедно е излязъл свидетелят, за да се
включи в разтърваване на конфликта между двете страни, както и по
отношение на това, че за пръв път в днешния разпит споменава, че е бил
извикан от друго лице, а не от посоченото на ДП.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Съгласни сме да се прочетат показанията.
На подсъдимия се разясни разпоредбата на чл.281 ал.7 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах разяснената ми разпоредба, давам съгласие.
С оглед изразеното съгласие на страните и на осн. чл.281 ал.5, вр. с ал.1
т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Д. Т. К., дадени на ДП пред
разследващ полицай, отразени в протокол за разпит на свидетел от
15.04.2024г. на л.72 от ДП.
СВИД. К.: А. и Джони бяха отвънка. Много време се е минало. Това,
което съм казал на полицая, е вярно. Това, дето го разказах, е, защото е
минало много време, но пред полицая е вярното. А. съм го видял вънка на
булеварда и затова съм си мислил, че е бил с нас в гаража. А. и той беше там.
Истината е, каквото съм казал пред полицая и което го прочетохте. Не е
вярно, че А. е дошъл в гаража и е казал, че е счупил зъбите на И.. Нямам
спомен сега. Не е вярно, не знам защо съм го казал тогава на полицая. А. беше
в гаража, дойде по време на това май беше, дойде по-късно. П. ме повика от
гаража и тогава А. не беше в гаража, отвънка беше, разбраняваше ги и той.
Това е истината. Полицията беше на главния път, не съм видял кога са го
13
арестували. Когато дойдоха полицаите, А. май беше там, не мога да помня
всичко.
След изчерпване на въпросите съдът ПРИКЛЮЧВА разпита на
свидетеля. Със съгласие на страните съдът ОСВОБОДИ свидетеля от
присъствие и същият напусна съдебната зала.
В залата влиза свидетелят П. П..
Пристъпи се към разпит на свидетеля П., както следва:
СВИД. П.: Познавам ги и двамата – подсъдимия и частния тъжител.
Познати сме. Общо взето сме познати, но не са ми някакви Бог знае какви
приятели. В махалата виждаме се почти всеки ден. От гаража дойде случката,
няма от къде другаде да дойде. Този гараж е на майка ми, защото е наследство.
Сега там стоя в гаража, майка ми като се върне от работа и се събираме, имаме
телевизор, хладилник, маса, диван, всичко. Бяхме с майка ми и Д. беше, но
влизаше и излизаше. След малко дойде К. и каза, че И. е откраднал колелото
на майка ми и там по- надолу в някакви храсти между двата блока го е
хвърлил. Аз отидох и го взех. Като се върнах в гаража, има-няма половин час
и слушам гласовете на И. и на А. покрай гаража. А. вика „тоя, мамицата му,
изскокна ми в гръб и ме удари с нещо в главата“ – И. го ударил с нещо в
главата. Не съм видял да има нещо в главата, аз излезнах и му викам „А.е,
махай се от тука, всички баби викат по мен, че заради мен стават тия“. След 5
минути дойде една бабичка и вика „Петре, иди, ония двамата пак се бият“.
Между двата блока на тротоара бяха се хванали за парцалите И. и А. и се
псуваха. Аз отидох между тях се мушнах и ги бутнах - А. залитна назад, обаче
не падна, защото имаше дърво зад него, обаче И. падна някак си настрани. И.
взима някакъв камък и го вдига и аз пред него и таман да го хвърли, аз го
бутнах, камъкът падна от ръцете му и аз го ритнах камъка и им викам „я се
бийте, каквото щете правете“ и си тръгнах към гаража. Направих 5-6 крачки,
И. вика „помощ, искат да ме утрепят“, убиват ли, нещо такова каза. Обръщам
се и той така на пешеходната пътека по гръб с разперени ръце и една кола
беше спряла. А. стоеше до дървото, защото гледаше. Това беше. Майка ми
излиза, влиза, погледна ни, но не е ходила при тях. Леля В. не съм я видял.
Като бяхме отвънка да чакаме пред съда, разбрах от нея, че ги е видяла от
терасата, но не знам какво е видяла. Сигурно го е видяла как е легнал на
14
пешеходната пътека. Аз бях вече далече от него и не съм се връщал, не съм
видял кръв. К. беше от другата страна на пътя ли някъде, беше с тях двамата
моташе се и тя. На мен изобщо не ми се разправяше с тия глупости, но ето
какво стана. А. каза, че бил излезнал от казиното. А. влиза в гаража час преди
случката, те ходят до казиното, връщат се, не го следя къде ходи. Аз от А.
разбрах, че е бил в казиното и е излезнал от там. Не съм го видял, като отидох
да ги разтървавам. Само те двамата бяха и К. беше между двата пътя. Имаше
пешеходци само. Д. не съм го видял, защото излезе от гаража, отиде, погледна
ги и се върна. Аз ги разтървах. Никой от двамата нищо след това не ми е
споделил, но чух, че И. бил викал, че са му избити зъбите от А., от Джони, така
се говори, то стана голяма патардия. Никой не ми е споделял. А. се върна в
гаража след това и не знам къде отиде после, каза, че са се били. Не е казал
„счупих му зъбите“. По-късно след случая И. не съм го виждал, някъде след
20 минути си тръгнахме с майка ми, защото стана аларма, започнаха полицаи
да идват.
ПРОКУРОРЪТ: Имам искане за прочитане на показанията на свидетеля
П., дадени на ДП, тъй като се констатира противоречие по отношение на това,
което заяви днес, че никой не му е споделял нищо, че Ш. не е казал нищо в
гаража за случая, а в показанията на ДП е казал какво точно е споделил Ш..
АДВ.И.: Искането с основателно, моля да го уважите.
АДВ.М.: Давам съгласие.
На подсъдимия се разясни разпоредбата на чл.281 ал.7 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах разяснената ми разпоредба, давам съгласие.
Съдът намира, че искането е основателно, тъй като са налице
противоречия в показанията на свидетеля П., дадени на ДП пред разследващ
полицай, и днес дадените показания в смисъла, посочен от прокурора. С оглед
изразеното съгласие на страните за прочитане на показанията и на осн. чл.281
ал.5, вр. с ал.1 т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля П. Е. П., дадени на ДП пред
разследващ полицай и отразени в протокол за разпит на свидетел от
15.04.2024г. на л.73 от ДП.
15
СВИД. П.: Всичко е вярно без това, че ми е казал, че му е счупил зъбите.
Полицаят ми вика „вярно ли е, че му е избил зъбите“ и аз викам „не знам, не
съм видял“ и той гледайте какво е записал. Иначе това за автобуса е вярно и
видях, че му няма зъбите. Беше малко син, едното око му беше синьо. Каза ми,
че А. му е избил зъбите. Мислех преди малко, че за същия ден ме питате и
затова не казах за автобуса. А. каза, че И. го е ударил в гръб с камък.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ: Искам да заявя
нещо във връзка с това, което разказаха свидетелите.
С оглед изявлението на частния обвинител и граждански ищец съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА допълнителен разпит на свидетеля И. С..
Пристъпи се към допълнителен разпит на свидетеля С.:
СВИД.С.: Не можах да разбера. Единият твърди, че съм нямал зъби,
другият твърди, че са ми били изгнили. Всеки си говори каквото иска, а пред
полицаите казват това, което беше. Нямам повече какво да коментирам.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото не е изяснена и
следва да отложи съдебното заседание за разпит на допуснатите свидетели на
защитата, а именно П. Ц., А. Д., М. П. и В. К., които да бъдат призовани на
посочените от защитника адреси.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания по доказателствата на
този етап.
За събиране на доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 17.09.2025г. от 09:30ч., за която дата и
час РП-Пазарджик, подсъдимият, защитникът, частният обвинител и
граждански ищец, повереникът, съдебните заседатели уведомени.
Да се призоват свидетелите на известните по делото адреси.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 11:17 ч.
16
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
17