№ 83
гр. Костинброд, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Н.
при участието на секретаря А.В.А.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Н. Административно
наказателно дело № 20251850200006 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
А. Н. П., управител на фирма „В.“ ООД, ЕИК*******, чрез адв. М.П. –
САКК, е обжалвала в законния срок наказателно постановление № 383 от
07.11.24 г., издадено от Директора на регионална дирекция по горите С., с
което за нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закон за горите, вр. чл. 47, ал. 1, т.
1 и чл.50, ал.6. от Наредба № 8 от 05.08.2011 г., е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, както и обезщетение
в размер на 181,75 лева в полза на Северозападно държавно предприятие.
Жалбоподателят, като излага съображения за незаконосъобразност на
същото, така и за неговата недоказаност, като моли да бъде отменено същото
изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от неговия
управител А. П. и от пълномощник – адв. П. от САК, които поддържат
жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и правят искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззивната страна – Директора на Регионална дирекция по горите-
С., не се явява в о. с. з., като чрез писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно
1
постановление като законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура- Костинброд, е надлежно уведомена, като не е
изпратила представител в проведените съдебни заседания и не ангажира
становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателят е бил санкционира за това, че при извършена
проверка на 22.05.24 г., от служители на РДГ С., в отдел 109, подотдел „Ф1“,
землището на гр. Г., община Г., - държавна горска територия, е установено, че
в периода от 12.02.24 г. до 22.05.24 г., фирма „В.“ ООД- в качеството си на
търговец по чл.241 от ЗГ, на която с позволително за сеч №0760518 от
09.02.24г., е разрешен добива на дървесина, е осъществила сеч на 5 броя
дървета от бук, с диаметър на пъновете, както следва: 28 см- 1 бр., 32 см-2
броя, 36 см- 1 бр. и 40 см- 1бр., с общ обем 4,0 пл. м. куб./7,27 пр.м.куб/ дърва
за огрев, немаркирани с контролна горска марка.
За случилото се бил съставен АУАН №383/03.07.24г., от страна на Х.
Д.- главен специалист – горски инспектор при РДГ- С., въз основа на който е
бил издаден и обжалвания акт- наказателно постановление № 383 от 07.11.24
г., издадено от Директора на регионална дирекция по горите С., с което за
нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закон за горите, вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 и
чл.50, ал.6. от Наредба № 8 от 05.08.2011 г., с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2000 лева, както и обезщетение в размер на 181,75 лева в полза на
Северозападно държавно предприятие ДП.
За извършената проверка на 22.05.24 г., е бил изготвен протокол от
проверяващите, като представител на санкционираната фирма – Д. П./съпруг
на А. П./, също заемащ длъжността управител, писмено е оспорил
констатациите отразени в него. Наред с това е била изготвена и сортиментна
ведомост за изчисляване на обема и категориите на маркираната дървесина,
като е посочено, че установената в хода на проверката е в общ количество от 4,
03 пл.м.куб, като са общо пет дървета, от които 28 см- 1 бр., 32 см-2 броя, 36
см- 1 бр. и 40 см- 1бр.
На 03.07.24 г., в отдел 109, подотдел „Ф1“, землището на гр. Г.,
2
община Г., - държавна горска територия, отново е била извършена проверка
този път от служители на ИАГ и РДГ С.. Наред с тази проверка в обекта е била
извършена такава и на 11.04.24 г., за което отново е бил изготвен констативен
протокол от проверяващите.
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства -
протокол от 11.04.24 г., от 22.05.24 г., от 03.07.24 г., доклади към тях,
сортиментни ведомости, позволително за сеч, протокол за освидетелстване,
заповед №694/22 г. на ИАГ и заповед №РД49-171/23.05.24 г., длъжностна
характеристика на актосъставителя и споразумение към трудов договор за
същия, така и от събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите
Х. Д. - актосъставител - на длъжност „главен специалист - горски инспектор"
при РДГ – С., В. М., Р. С., Д. П., М. П..
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по
реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана след извършена проверка на 22.05.2024 г. от Х. Д. - на длъжност
„главен специалист - горски инспектор“ при РДГ - С. и други служители- Р.Д.,
П.К., В. М. и Я.Н.. В съставения АУАН, е посочен като свидетел по него М. П.-
служител също от РДГ- С./които не е присъствал на посочената проверка/.
В АУНА е посочено, че след извършена проверка на 22.05.24г., от
служители на РДГ С., в отдел 109, подотдел „Ф1“, землището на гр. Г., община
Г., - държавна горска територия, при която е установено, че в периода от
12.02.24г. до 22.05.24г., фирма „В.“ ООД- к качеството си на търговец по
чл.241 от ЗГ, на която с позволително за сеч №0760518 от 09.02.24г., е
разрешен добива на дървесина, е осъществила сеч на 5 броя дървета от бук, с
диаметър на пъновете, както следва: 28 см- 1 бр., 32 см-2 броя, 36 см- 1 бр. и
3
40 см- 1бр., с общ обем 4,0 пл. м. куб
С това си деяние, според наказващия орган, виновният е нарушил на
чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закон за горите, вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г., за сечите и горите.
Съдът установи горната фактическа обстановка от показанията на
служителите на РДГ- С.- В. М., Р. С., М. П., които кредитира изцяло. Същите
добросъвестно са изпълнявали служебните си задължения и не са
заинтересовани от изхода на делото. Показанията им са категорични, логични,
последователни и непротиворечиви, с по- голямата част от писмените
доказателства, приети по делото.
Съдът намира, че показанията на свид. В. М., кореспондират с
писмените доказателства по делото сред които са и приобщената по делото
сортимента ведомост и протокол от извършена проверка.
От последните и показанията на свидетеля се установява, че при
определяне на реалния общ размер на количеството дървесина е бил
използван от страна на административно наказващия орган и актосъставителя
неправилен метод за изчисляване. Същият се е изразявал в това, че вместо да
се отрази в сортиментната ведомост и АУАН, че количеството следва да се
определи от диаметъра на пъна спрямо тези дървета, които са измерени с бег
6см/така както е отразено в протокола от 22.05.24г./, то тази разлика не
извадена от отразеното в протокола за всяко едно от тях. По този начин
реалната кубатура е щяла да бъде по-малка от посочената, а от там да бъде и
различно определеното дължимо обезщетение. Било е възможно да се
извърши и преценка за наличие на предпоставките по чл. 28 ЗАНН.
Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление е
допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, което обуславя
незаконосъобразността му и се изразява в следното:
Съдът намира, че съставения АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са издадени при неустановена фактическа
обстановка.
Настоящият състав намира, че АНО от своя страна, не е изпълнил
задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като е следвало преди да се
произнесе по преписката, респективно преди да издаде НП, да провери АУАН
4
с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да
извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства, с което е
нарушил разпоредбите на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
Също така административнонаказващият орган следва в
административнонаказателното производство пред съда да докаже по
безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното
нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същият го е
извършил виновно, в това число следва да се добави и точния размер на
претендираните вреди, които се претендират.
В случай, че административно наказващият орган не докаже
твърдените от него факти по безспорен начин, то наказателното
постановление ще бъде неправилно и ще следва да бъде отменено.
В административно-наказателния процес е налице презумпцията за
невиновност на нарушителя до доказване на вината. Съставеният акт няма
презумптивна доказателствена сила. Изложените в акта твърдения и
обвинения трябва да имат категорични и ясни очертания - какви действия е
извършил жалбоподателят или какво бездействие е налице, съставляват ли те
административно нарушение и основание ли са за ангажиране на
административнонаказателна отговорност.
Съдът установи, че наказващият орган в нарушение на разпоредбата
на чл. 52, ал. 4 ЗАНН не е извършил задълбочен анализ и преценка на
събраните по преписката доказателства и въпреки представените убедителни
писмени доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, е
издал наказателно постановление, в което е отразена фактическа обстановка,
неотговаряща на действителността/неправилно е посочено констатираното
количество дървесина, в размер по- голям от този реално, който следва да е
установен/.
Съдът намира, че последният недостатък на обжалвания акт не може
да бъде отстранен в хода на настоящото производство.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на
5
жалбоподателя се дължат и следва да се заплатят разноски в производството
по делото. Претендира се заплащане на разноски за процесуално
представителство в размер на 800 лв.
Релевирано е възражение за прекомерност от АНО, което съдът
намира, че следва да бъде частично уважено, като адв.възнаграждение следва
да бъде намалено до сумата от 600 лева. Съдът намира, че посочения размер
отговоря на сложността на настоящото дело, като наред с това е съобразено е
и с процесуалните действия на страните по същото.
Предвид гореизложеното, РДГ- С. следва да заплати на
жалбоподателя разноски в размер на 600 лв., за осъществено процесуално
представителство в производството по делото.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 2
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 383 от 07.11.24 г.,
издадено от Директора на регионална дирекция по горите С., с което за
нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закон за горите, вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 и
чл.50, ал.6. от Наредба № 8 от 05.08.2011 г., е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, както и обезщетение
в размер на 181,75 лева в полза на Северозападно държавно предприятие,
против фирма „В.“ ООД, ЕИК*******, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - С. ДА ЗАПЛАТИ на
фирма „В.“ ООД, ЕИК*******, представляващи разноски в размер на 600 за
осъществено процесуално представителство в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред Административен Съд
– С. Област.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
6