Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 14.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично заседание на двадесет и девети март през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Лиана Тенекева, като
разгледа докладваното от съдията а.х.д. № 78 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № 20-0274-001104/09.09.2020
г. на Началника на РУ на МВР Ихтиман на Г.К.Л. ЕГН ********** *** за нарушение
на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Г.Л. е обжалвал в срок наказателното
постановление, като твърди, то противоречи на материалния закон и
административнопроцесуалните правила. В допълнителна молба навежда доводи за
отсъствие на субективна страна на извършеното нарушение. Претендира разноски
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не
изпраща представител, като в съпроводителното писмо оспорва жалбата. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение..
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
От представения по делото АУАН №
47953/28.06.2020 г. се установява, че Г.Л.
на 28.06.2020 г. около 20,14 часа е бил спрян за проверка на първокласен път I-8, в района на с. Мирово докато е управлявал лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № СВ7498АК. При проверката било установено,
че лекият автомобил е собственост на „Порше лизинг“ ЕООД, и е със служебно прекратена регистрация
Актосъставителят е приел, че то не е регистрирано по надлежния ред и Л. е
допуснал нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Фактическите констатации в АУАН
са потвърдени от показанията на актосъставителя А.М. и свидетеля по акта С.М.,
според които водачът е бил видимо изненадан, когато са му съобщили, че е
дерегистриран автомобилът, който е управлявал.
По делото не са представени
доказателства за това кога е била прекратена регистрацията на управляваното от
страна на жалбоподателя моторно превозно средство.
Административнонаказателната
преписка е била изпратена на РП-Ихтиман с оглед преценката за осъществяване на
състав на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като с постановление от
31.08.2020 г. по пр. пр. № 681/2020 г по описа на РП-Ихтиман е било отказано
образуването на наказателно производство, тъй като деянието на Л. не е
съставомерно от субективна страна.
След получаване на постановлението
за РП-Ихтиман е било издадено наказателно постановление № 20-0274-001104/09.09.2020
г., с което на Г.Л. за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175,
ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева и е лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца.
С оглед възприетото от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, и по същество
–основателна.
Съдът приема, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е
ограничило правото на защита на наказаното лице.
Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. От своя страна, санкционната разпоредба на чл. 175,
ал. 3 ЗДвП предвижда наказание с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. за
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
В случая в обстоятелствената част на съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП липсват описание на съществени фактически
обстоятелства, имащи значение за административнонаказателното обвинение, тъй
като не е посочена датата на прекратяване на регистрацията на управляваното от
жалбоподателя моторно превозно средство.
Дори да се приеме, че посоченото нарушение на
процесуалните правила не е съществено, според настоящия състав не може да се
направи извод за виновността на жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства бе установено, че
управляваният от жалбоподателя лек автомобил е бил със служебно прекратена
регистрация, след като той не е изпълнил задължението си да пререгистрира
автомобила, след като го е закупил /чл. 143, ал. 15 ЗДвП/.
В хода на съдебното производство не бе
установено, че жалбоподателят е бил уведомен за осъщественото прекратяване на
регистрацията на автомобила, което означава, че той не е съзнавал, че управлява
нерегистрирано по надлежния ред МПС. Като не е изпълнил задължението си да
регистрира автомобила в едномесечен срок от придобиването на собствеността Л. /чл.
145, ал. 2 ЗДвП/ е следвало да бъде санкциониран на основание чл. 177, ал. 6 ЗДвП.
Отсъствието на знание за служебно прекратената регистрация води до извода за
липсата на умисъл за извършване на твърдяното нарушение от субективна страна.
Следва да се отбележи, че щом като деянието на
жалбоподателя не е съставомерно по чл. 345, ал. 2 НК, какъвто е изводът на
Районна прокуратура – Ихтиман при отказа за образуване на наказателно
производство, то не е възможно за същото деяние да бъде наложено
административно наказание, доколкото в принципен план носенето на
административнонаказателна отговорност предполага обективна и субективна
съставомерност на деянието.
Това дава основание на настоящия състав да приеме, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което и следва да бъде
отменено.
Съгласно действащата към настоящия
момент редакция на чл.63, ал.3
ЗАНН /ДВ, бр.94/2019 г. в
сила от 03.12.2019 г./ в съдебните производства по страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК.
Според чл.143, ал.1
АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказът да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските производството и
възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От своя
страна в т. 6 ДР на АПК е предвидено, че "поемане на разноски от
административен орган" означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата, на което е административният орган. Доколкото атакуваното
НП е издадено от началника на РУ на МВР-Ихтиман, което е поделение към
юридическото лице ОДМВР-София, то на последното следва да бъдат възложени
сторените в хода на производството разноски.
От страна на наказващия орган е
направено възражение за прекомерност на разноските. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е защитаван от адв. А.Д.,
като е уговорено и изплатено възнаграждение в размер на 800 лева. Съдът приема,
че възражението за прекомерност на разноските е основателно, доколкото делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно
заседание и не са представяни доказателства от страна на жалбоподателя, поради
което и същото следва да бъде намалено към минималния размер, предвиден в чл.
18, ал.2, във вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300 лева.
Ръководен
от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № ………………………. г. на Началника на РУ на МВР Ихтиман, с което на Г.К.Л.
ЕГН ********** *** за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175,
ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР –София ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.Л. ЕГН **********
*** разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АС–София област в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р.
Йорданова)