№ 61
гр. Бургас , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Събчо Ат. Събев
Членове:Петя Г. Георгиева Стоянова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева
в присъствието на прокурора Ангел Атанасов Георгиев (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева Стоянова Въззивно частно
наказателно дело № 20212100600260 по описа за 2021 година
Въззивното производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал.
1, т. 3 от НПК и е образувано по частна жалба на подсъдимия Д. В. Л. срещу
определение от 12.02.2021 г., постановено по НОХД № 4512/2020 г. по описа
на БРС.
С посоченото определение първоинстанционния съд на основание
чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение наказание от 10 месеца „лишаване
от свобода“, наложено му с определение за одобряване на споразумение за
решаване на НОХД № 2324/2018 г. на БРС, изтърпяването на което е било
отложено с тригодишен изпитателен срок. Определен от БРС е първоначален
общ режим на изтърпяване на същото .
С жалбата се изразява недоволство от атакувания съдебен акт. Иска
се неговата отмяна и постановяване на определение, с което се отхвърли
предложението на БРП за привеждане в изпълнение на цитираното наказание.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас намира
подадената жалба за неоснователна и моли определението на БРС, като
правилно и обосновано, да бъде потвърдено.
1
В съдебно заседание пред въззивния съд осъденият се явява лично.
Защитникът му – адв. С. моли, жалбата да бъде уважена. Излага съображения,
че при осъждане на непълнолетен, законодателят е предвидил възможност
такова наказание да не бъде привеждано или да срокът на наказанието да
бъде редуциран. Според него, първоинстанционният съд е проявил ненужна
строгост към дееца, като е привел в изпълнение цялото наказание, което
според защитата не би спомогнало за постигане целите нито на общата, нито
на индивидуалната превенция, тъй като всъщност Л. се нуждае от лечение, за
преодоляване на създадената зависимост. Алтернативно моли, приведеното
наказание да бъде редуцирано.
В дадената му последна дума, осъденият Лиров заявява, че много
съжалява за извършеното, осъзнал е грешката си и не би я допуснал отново,
както и че не желае да лежи в затвора. Моли, да му бъде намалено
приведеното наказание.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен
акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намери за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въз основа на оценката на събраните в производството по чл. 306,
ал. 1, т. 3 от НПК доказателства се обосновават следните фактически
констатации:
С протоколно определение от 25.05.18г. за одобряване на
споразумение за решаване на делото по НОХД № 2324/2018 г. по описа на
БРС, за извършено на 12.05.2018 г. по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК, на подсъдимия Л. е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 10 месеца, което на основание чл. 69, ал. 1 от НК е било
отложено за изпитателен срок от три години.
С определение за одобряване на споразумение за решаване на
делото по НОХД №4512/2020 г., от 09.12.2020 г., за извършено на 09.10.2020
г. престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК- умишлено по формата на вина и
от общ характер според реда му за преследване, на същия е наложено
2
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на
1900 лева. Определен е първоначален общ режим на изтърпяване на първото
от тях.
Въззивният съдебен състав намира, че при така установените
обстоятелства от фактическа страна относно осъжданията на Д. В. Л.,
правилно първоинстанционният съд е установил наличие на материалните
предпоставки визирани в чл.68, ал.1 от НК. Поради това привел в изпълнение
същото наказание от 10 месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД
№ 2324/2018 г. на БРС, в изпитателния срок на наказанието по което е било
осъществено деянието предмет на настоящото дело.
Правилно и обосновано районният съд е приел, че в случая
неприложима се явява разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от НК. Въззивният
съдебен състав споделя мнението на първата инстанция, че за поправянето и
превъзпитанието на осъдения Л. се налага отложеното наказание да бъде
изтърпяно изцяло. Видно от приложената по делото справка за съдимост,
освен деянията по НОХД № 2324/2018 г. и по НОХД № 4512/2020 т., и двете
на БРС, за които Л. е бил осъден, същият е бил освободен от наказателна
отговорност и му е било наложено административно наказание „обществено
порицание“ по НАХД № 1119/2018 г. на БРС, отново за деяние по чл. 354а,
ал. 5, вр. ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК, извършено на 04.12.2017 г..
Вярно е, че две от наказания са били наложени на Л. за деяния,
извършени от него като непълнолетен. Именно във връзка с незрялата възраст
на дееца и нуждата от корекция в нагласите и поведението му, законодателят
е предвидил възможност за тази категория лица отложеното наказание да
бъде активизирано по преценка на съда, като на основание чл.69, ал.2 от НК
се постанови неговото частично или пълно ефективно изтърпяване .
Районният съд е счел, че в случая, за постигане целите най-вече на
специалната превенция, се налага отложеното наказание да бъде приведено в
изпълнение и същото да се изтърпи изцяло от подсъдимия. Наказанието по
НОХД № 2324/2018 г. на БРС е за извършено тежко умишлено престъпление,
такова по чл. 198, ал. 1 от НК, с което се засягат както обществените
отношения свързани с нормалното упражняване правото на собственост, така
и тези засягащи личността на човека и даващи му възможност сам да избира
поведението си и да формира волята си. Наред с това, последно извършеното
3
деяние, както и деянието по НАХД № 1119/2018 г. представляват умишлени
престъпления по чл. 354а от НК, засягащи обществени отношения, свързани с
общественото здраве, макар и престъплението по НАХД № 1119/2018 г. да
съставлява маловажен случай. Независимо от освобождаването му от
наказателна отговорност , противозаконното държане на наркотични
вещества, последвано от друго такова деяние е индиция, че престъплението за
което на Л. е наложено наказание от БРС по настоящото дело няма характера
на изолирана проява. Става ясно, че осъденият е дебютирал с
противозаконна проява против човешкото здраве/по чл.354а, ал.5 от НК/,
последвана от тежко престъпление пряко посягащо върху
неприкосновеността на личността / по чл.198 от НК/ и накрая настоящото
деяние по престъпно държане на наркотични вещества –с изпълнително
деяние като това за което е наказан по реда на чл.78а от НК, за първото
деяние.
Съвкупно преценени, горните обстоятелства водят до извод, че
осъденият не проявява необходимата критичност към поведението и
наличното осъждане и наложеното наказание за срок от 10 месеца, отложено
с изпитателен срок от 3 години не е изпълнило целите възложени му от
закона. Спрямо осъдения, то не е постигнало целения предупредителен и
превъзпитателен ефект и Л. е продължил да осъществява забранени от закона
и наказуеми поради тяхната обществена опасност престъпни деяния.
Поправянето на дееца не е налице./В този смисъл ТР №47/21.11.1979г. по н.д.
№37/79 на ОСНК/. Правилна се явява и преценката на районния съд, че при
тези данни относно обществената опасност на конкретните прояви и на
дееца, частичното изпълнение на приведеното наказание не би способствало
за поправянето и превъзпитанието на осъдения Л..
При определяне първоначалния режим за изтърпяване на
приведеното в изпълнение наказание по НОХД № 2324/2018 г. на БРС,
първоинстанционният съд е приложил точно закона, като се е съобразил с
изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС и правилно е постановил същото
да бъде изтърпяно отделно от наказанието лишаване от свобода в размер на
три месеца, наложено по НОХД № 4512/2020 г. на БРС.
С оглед на така изложеното, въззивната жалба се явява
неоснователна и не следва да бъде уважавана, а атакуваното
4
първоинстанционно определение като правилно и обосновано следва да се
потвърди.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.02.2021 г., постановено по
НОХД № 4512/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5