№ 383
гр. Сливен, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20242230100846 по описа за 2024 година
Предмет на производството са предявени два иска с пр. осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД във
вр. чл. 143 от ЗЗП , вр. чл. 21 от ЗПК, осъдителни искове с пр. осн. чл. 23 ЗПК, вр. чл. 22
ЗПК, вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че на 28.03.2019 г. между ищеца и ответното дружество
„Кредисимо“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит № 2003481, за сумата от
1000 за срок от 12 месеца. Посоченият в договора ГПС бил в размер на 50 % и годишен
лихвен процент – 41,24%. В чл. 4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит било предвидено
приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита.
Посочено е това да стане в срок от 24 часа след предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1
били определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят следва да представи, а в
ал. 2 на чл. 4 била предвидена санкция за потребителя при непредоставяне на обезпечение.
В чл. 4, ал. 3 било предвидено, че когато кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобряване бил 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до
посочения срок, договорът не пораждал действие между страните. Във връзка с чл. 4, ал. 1
от договора за потребителски кредит и на датата на неговото сключване, на
кредитополучателя се предоставял Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“
ЕООД, носещ същия идентификационен номер като номера на договора за заем, като по
така посочения договор за поръчителство от кредитополучателя се изисквало заплащане на
възнаграждение за поръчител в размер на 892,22 лв. Съгласно раздел IV „Възнаграждение“
от договора за предоставяне на поръчителство било предвидено „Кредисимо“ АД да приема
вместо поръчителя изпълнение на задължението на Потребителя за плащане на
1
възнаграждението по този договор и всички вземания на поръчителя по този договор, както
и че в случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите
задължения на потребителя към „Кредисимо“ АД и на задължението на потребителя към
поръчителя по този договор, с внесената сума се погасявали с приоритет задълженията към
поръчителя.
Сочи се, че Кредитополучателят е физическо лице, което при сключване на договора
е действало именно като такова, т. е. страните имали качествата на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за
паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важели
изискванията на специалния закон - Законът за потребителския кредит. Така посоченият
договор бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като
противоречал на законоустановените императивни правила, като се излагат аргументи в
тази насока.
Процесният договор за кредит бил недействителен на основание чл. 22 от ЗПК
поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, във връзка с чл. 19 от
ЗПК. В договора, кредиторът се бил задоволил единствено с посочване като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсвало посочване на останалите
компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Липсвала ясно
разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти точно са включени
в него и как се формира посочения с договора размер, кои са допусканията, които са
използвани при изчисляването.
Твърди се в настоящия случай, че дължимото по Договора за предоставяне на
поръчителство възнаграждение за гарант не било включено при изчисляването на годишния
процент на разходите. Предвид обстоятелствата, че договорът за потребителски кредит и
договорът за предоставяне на поръчителство били сключени в един и същи ден, както и че
двете търговски дружества били свързани лица, можело да се направи обоснован извод, че
разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за
кредит. В тази връзка се счита, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19,
ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР
(въпреки че го е включил в погасителния си план). При условие, че същото е било
включено, действителният ГПР би възлизал на повече от 314%. Ето защо се счита, че е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на
договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на
ГПР, приложим в отношенията по договора и с тези си действия кредиторът е заобиколил
изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест за длъжника.
Твърди се, че договорът за кредит бил нищожен и на друго основание, а именно тъй
като клаузата за заплащане на договорна лихва накърнява „добрите нрави“. Съдебната
практика приемала, че при формиране на възнаградителната лихва, макар нормативно да не
бил установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне
2
можел да бъде размерът на законната лихва, без последният да може да се приеме като
максимален размер. В настоящия случай в договора била предвидена лихва в размер на
41,24 % годишно, който размер надхвърлял повече от три пъти законната, което
представлявало нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение,
установени в обществото. Процесната клауза за възнаградителна лихва по договора,
накърнявала договорното равноправие между страните, противоречала на добрите нрави и
била в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се
явявала нищожна.
Наред с това се посочва, че нито изисканото поръчителство, нито банковата гаранция
съставлявали обезпечение само по себе си по смисъла на закона, поради това нямало как
заемателят да носи отговорност за сключването или не на такъв договор. Сключването на
договор за банкова гаранция не съставлявало обезпечение на вземанията, тъй като уредбата
му не била посочена в глава VII от ЗЗД. Това потвърждавало още веднъж, че всъщност
уговореното възнаграждение за гарант е част от възнаграждението за предоставения кредит,
но е обособена отделно със цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
установяващ лимит на годишния процент на разходите.
В процесния случай се явявала неприложима хипотезата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД по
отношение на нищожността на частта от договора, в която се уговарят годишния процент на
разходите и годишния лихвен процент, тъй като същите били незаместими по право от
повелителните правила на закона, като сделката не би била сключена при годишен процент
от разходите, надвишаващ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като се излагат аргументи в
тази насока и се сочи съдебна практика.
Предвид изложените съображения, се счита, че процесният договор е недействителен
на основание чл.10 ал.1 от ЗПК, чл. 11 ал. 1 т. 9 т. 10 т. 11 и т. 20 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК,
както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не е спазено изискването за
съдържането в договора на дори един от посочените елементи, какъвто е размерът на
годишния процент на разходите съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, целият договор за
потребителски кредит е недействителен.
Твърди се, че Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“
ЕООД, бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като не били спазени изискванията
на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и на основание чл.
68е, чл. 143, ал. 1 и чл. 147 от ЗЗП. Договорът противоречал на добрите нрави съгласно чл.
26, ал. 1 от ЗЗД. Сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу
възнаграждение със свързано с кредитодателя лице бил способ за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Уговорката за заплащане на такава
допълнителна услуга поставяла в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитавала
правата му като по-слаба страна в правоотношението и водело до значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение. Посоченият
договор за предоставяне на поръчителство бил сключен с цел изпълнение условието на
„Кредисимо“ АД за приоритетно разглеждане на заявлението за сключване на договор за
3
потребителски кредит. При обезпечаването на кредита с поръчителство обаче длъжникът
бил ограничен от изискването на чл. 4 на Договора за потребителски кредит в правото си да
избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително
одобрено от кредитора юридическо лице, което водело до неравнопоставеност в правата и
задълженията на страните. В случая правата на кредитополучателя били нарушени, тъй като
бил ограничен във възможността си да избере поръчител, чрез който да обезпечи
задължението си, без да се налага да заплаща допълнително за тази услуга.
Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен и на основание чл. 26, ал.
2, предл. 1 и 4 от ЗДД поради липса на предмет и основание /кауза/. Предвид
обстоятелството, че договорът за предоставяне на поръчителство бил каузален и акцесорен
договор, с основание гарантиране на изпълнението на длъжника към кредитора, същият бил
нищожен поради липсата на основание /кауза/ по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД
предвид акцесорния му характер спрямо главния договор - договорът за кредит.
Твърди се, че предвид нищожността на главния договор - Договорът за кредит и
акцесорния характер на Договора за предоставяне на поръчителство, то последният се явява
нищожен и поради липса на предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което:
Да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № 2003481 от
28.03.2019 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, като противоречащ на императивните
изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и
Закона за защита на потребителите;
Да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство,
сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за
потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на
потребителите, както и като заобикалящ изискванията на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
нарушаващ добрите нрави;
Да осъди на основание чл. 23 от ЗПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 146 от ЗЗП, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответникът „КРЕДИСИМО“
ЕАД, да заплати на И. Х. Б., сума в размер на 50 лв., като частичен иск от 237,20 лв.,
представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за потребителски кредит,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова
молба до датата на окончателно й заплащане.
Да осъди на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, да заплати на И. Х. Б., сума в размер на 50 лв., като
частичен иск от 892,22 лв., представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за
предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество
4
„Кредисимо“ ЕАД, чрез процесуален представител, в който оспорват исковете изцяло по
основание и размер и се моли да бъдат отхвърлени в цялост.
Не се оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №
2003481/28.03.2019 г. между ищеца, като кредитополучател и „Кредисимо“ ЕАД като
кредитодател, за сумата от 1000,00 лв., при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) 41,24
% и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 50 %. Ищецът се е задължил да върне
сумата по кредита на 12 месечни вноски, а всички плащания по договора за кредит е
следвало да са общо 1237,20 лева. Кредитът бил предсрочно погасен, поради което
дължимата възнаградителна лихва не била заплатена в пълния уговорен в договора размер.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че по кредита е заплатил сумата от 50 лева,
която е разпредЕ. за погасяване на дължимата договорна възнаградителна лихва. Моли се
това обстоятелство да бъде изведено като безспорно.
Оспорва се обстоятелството, че за ищеца било задължително да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с другия ответник. Съгласно раздел III чл.12 от
приложимите към договора за кредит Общи условия, кредитополучателят имал право, но не
и задължение да предостави обезпечение на кредита.
Оспорва се твърдението, че вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД е следвало да се
включат в ГЛП и ГПР, съгласно чл. 19 от ЗПК. Договорът за поръчителство бидейки
незадължителен, не попада в хипотезата на § 1 т.1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за
него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК.
Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по
смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата
на общи разходи по кредита. По силата на договора за предоставяне на поръчителство, „Ай
Тръст“ ЕООД се задължава да извърши за сметка на ищеца възложените от него действия, а
именно да отговаря пред кредитора „Кредисимо“ ЕАД солидарно с него за изпълнението на
всички негови задължения по договора за кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията по кредита. Дори и да се приеме, че процесният договор за
предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен, което
изрично се оспорва, неговата евентуална недействителност на основанията изложени в
исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да
заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до
недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка
със същия договор за поръчителство. В този смисъл вземането на ответното дружество по
договора за потребителски кредит е действително и първият главен иск следва да бъде
отхвърлен.
Предвид изложеното се моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани
предявените от ищеца искове за прогласяване на нищожност на договор за потребителски
кредит и договор за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит,
както и осъдителните искове по чл. 55 от ЗЗД. Претендират се разноските по делото.
5
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество „Ай
Тръст“ ЕООД, чрез процесуален представител, в който се оспорва изцяло предявения от
ищеца иск по основание. Не се оспорва, че между ищеца и ответното дружество е сключен
договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ се е задължило да
обезпечи като поръчител задължението на ищеца по договор за потребителски кредит №
2003481 от 28.03.2019 г.
Не се оспорва, че на ответното дружество е дължимо възнаграждение за
предоставената услуга. Не се оспорва, че ищецът е заплатил сумата от 50 лева за погасяване
на задължението му за плащане на възнаграждение за поръчител. Договорът за кредит е
предсрочно погасен, поради което ищецът не е заплатил уговореното в договора за
предоставяне на поръчителство възнаграждение.
Сочи се, че обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на
„Ай Тръст“ ЕООД е единствено възможност, но не и задължение на кредитополучателя.
Същият има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит,
като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще премине през процес
на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД.
Възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не
отговаря на дефиницията на § 1 т.1 от ДР на ЗПК, респективно на чл.3 б.“ж“ от Директива
2008/48/ЕО. Предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител е изцяло доброволно
и зависи от избора на конкретния клиент. В този смисъл сключването на този договор не е
задължително условие за получаване на кредита, като възнаграждението за поръчителя не
следва да бъде включено в ГПР.
Договорът за предоставяне на поръчителство, в случай, че бъде избран такъв, се
сключва след сключването на договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не
знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ
договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор
„Кредисимо“ ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по
бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора
за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1 т.1 от ДР на ЗПК,
за да е общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Предвид изложеното се моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан
предявения от ищеца иск за прогласяване на нищожността на договор за предоставяне на
поръчителство към договор за потребителски кредит № 2003481 от 28.03.2019 г. е нищожен
и ответното дружество да бъде осъдено да възстанови на ищеца недължимо платена сума в
размер на 50 лева, предявена като частичен иск от 892,22 лева.
Претендират се разноските по делото.
В с.з. ищецът редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирано е
становище от процесуалния му представител, в което не възразява да бъде даден ход на
делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба, оспорва отговорите. Няма възражения
по доклада. Моли да се приеме като доказателство приложения от ответника „Ай Тръст“
6
ЕООД договор за предоставяне на поръчителство. Представя списък на разноските. Моли
съда да допусне съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след като се запознае
с материалите по делото и извърши справка с счетоводството на ответните дружества, да
даде заключение по въпроси, които поставя в исковата молба. По същество моли съда да
уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани, като моли за възможност за
писмени бележки. Претендира направените разноски по делото, за което представя списък
на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД, редовно призовано, не изпраща
представител. Депозирано е становище от процесуален представител, с което уведомява
съда, че поради служебна ангажираност, няма възможност да се яви в с.з. Моли да се даде
ход на делото. Поддържа депозирания отговор, оспорва предявения иск. Счита, че не следва
да бъде назначавана съдебно-счетоводна експертиза, тъй като фактите, които ищецът цели
да докаже със същата, са безспорни. Изрично оспорва твърденията на насрещната страна, че
същата е материално затруднена. По същество моли съда да остави без уважение като
неоснователни предявените искове. Претендира разноските по делото. Моли съда да не
бъдат присъждани в полза на процесуалния представител на насрещната страна.
Ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител. Депозирано е становище от процесуален представител, в което моли делото
да се гледа в нейно отсъствие, тъй като поради служебна ангажираност няма възможност да
се яви в с.з. Моли да се даде ход на делото. Поддържа депозирания отговор. Няма
възражения по проекто-доклада. Оспорва твърденията на насрещната страна, че същата е
материално затруднена. Няма искания за нови доказателства. По същество моли съда да
остави без уважение предявения иск за прогласяване нищожността на договор за
предоставяне на поръчителство към договор за кредит и за осъждането му да заплати на
ищеца сумата от 50 лева, представляваща недължимо платено по оспорения договор.
Претендира разноските по делото. Моли съда да отхвърли претенцията на другата страна за
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното
от фактическа страна:
На 28.03.2019 г. между ищеца и ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД е сключен
Договор за потребителски кредит № 2003481/28.03.2019 г, за сумата от 1000 за срок от 12
месеца. Посоченият в договора ГПР е в размер на 50 % и годишен лихвен процент – 41,24%.
На същата дата кредитополучателят е сключил Договор за предоставяне на
поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, носещ същия идентификационен номер като номера на
договора за заем, като по така посочения договор за поръчителство възнаграждението за
поръчителя е в размер на 77 лева месечно.
Не се оспорва от Кредисимо ЕАД, че ищецът е заплатил сумата 50 лева за погасяване
на дължимата договорна лихва, както и не се оспорва от Ай Тръст ЕООД , че ищецът е
погасил „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
7
бул.“Витоша“ 146 А, ет.4ума в размер на 50 лева за възнаграждение за поръчител.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26,
ал.1 ЗЗД, за прогласяване за нищожни, като противоречащи на добрите нрави и закона на
два договора – за потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство са допустими, а
разгледани по същество и основателни.
По предявеният иск за прогласяване нищожност на сключения договор за
потребителски кредит.
Налице е сключен между страните договор за потребителски кредит. В конкретният
случай приложение намират нормите на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, в
съответствие с които съдът приема, че писмената форма на договора е спазена и няма
основания за подписване на електронния документ, чрез електронен подпис или последващо
подписване на хартиен носител.
С попълване на заявлението и изпращането му на кредитодателя, след получаване по
електронната поща на договора, ОУ за предоставяне на кредити, СЕФ за предоставяне на
информация за потребителските кредити, ищецът е направил електронно изявление, че
приема условията на договора, включително поръчителстването от страна на „Ай тръст”.
Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата
молба.Недействителността на целия договор е обоснована със съществени пороци на една
от клаузите на договора, а именно – клаузата на чл.4,съгласно която, в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, то
последния следва да представи банкова гаранция в 10 дневен срок от подаване на
заявлението или да сключи договор за поръчителство с
одобрено от кредитополучателя юридическо лице „Поръчител” в срок от 48 часа от
подаване на заявлението.
Въведените в исковата молба от ищеца основания за недействителността са две:
нарушение на добрите нрави и на императивната законова разпоредба на чл.19 ал.4, вр. с
чл.21 ал.1 ЗПК .
Съдът следва да извърши преценка, доколко при наличието на някой от тях, водещ до
нищожност на посочената клауза, договорът за кредит би бил сключен и без тази клауза.
Накърняването на добрите нрави ще намери приложение, когато не е налице друго
основание за нищожност. В този смисъл съдът следва да разгледа първо нищожност поради
противоречие със закона. Нарушената правна норма, която се твърди е тази на чл.19 ал.4
ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е посочен
неговият максимално допустим размер– пет пъти размера на законната лихва. Съгласно §1,
8
т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. В случая в договора за кредит не е отразена действителната обща
сума,дължима от потребителя. В погасителния план не е включено задължението, поето по
договора за поръчителство. Така пропускането на „такса гарант“ се отразява на размера и на
ГПР,защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
При включването на таксата гарант като разход в размер на 892.22 лева, ГПР който е
определен в договора за кредит на 50% ще го надхвърли значително. В случая посочения
размер на ГПР не отговаря на действителния. От страна на търговеца е приложена
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т.4 ЗЗП, като в т. 9 от
Приложение №1 е посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита от 1237.20 лв.,
без в нея да е включено възнаграждението, което ищецът се задължава да плати на
поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР.
Съдът приема за установено, че на кредитора е било известно задължението на ищеца
да заплаща услугата по предоставеното поръчителство, тъй като това е определено като
условие за отпускане и усвояване на кредита. По този начин макар формално клаузата на
чл.4 от договора за кредит да не съдържа условия по формиране на ГПР, води до неговата
реална промяна, защото задължава кредитополучателя да предприеме правни действия, като
се задължи с допълнителни разноски пред дружеството поръчител. Съгласно чл.19 ал.5 ЗПК,
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4 размери, се считат за нищожни.
С оглед извода за нищожност на клаузата на чл.4 от Договора за кредит, следва да се
извърши преценка дали договорът за кредит би бил сключен без коментираната клауза.
Преценката следва да се извърши към датата на сключване на обсъждания договор за кредит
– 28.03.2019 г..
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните разпоредби на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента възнаградителна лихва и ГПР да бъдат
заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за потребителски
кредит би бил сключен и ако в него не са включени двете клаузи, като се изходи и от
характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за договаряне на
лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1,
т.9 и 10 ЗПК.
9
Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и
нищожността на клаузата на чл.4 от процесния договор обуславя недействителността на
целия договор, защото без клиента да приеме опцията за поръчител договорът за кредит не
би бил сключен в този момент.
По изложените съображения, искът за прогласяване нищожността на договора за
кредит от 28.03.2019 г.., поради противоречие със закона подлежи на уважаване.
По предявеният иск за прогласяване нищожност на сключения договор за
предоставяне на поръчителство.
Въпреки, че всеки един от процесните два договора -този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, те следва
да се разглеждат като един комплексен договор. Връзката между двата договора е опредЕ. от
клаузата за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване
на договор за поръчителство на кредитополучателя с определено от кредитора юридическо
лице - поръчител, както и сключването на договора за предоставяне на поръчителство е в
същия ден, в който е сключен и договорът за кредит. Нещо повече, предвидена е изрична
уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по
основното задължение по кредита, изрично посочено в чл.8, ал.5,изр. второ от договора за
поръчителство. В този смисъл и доколкото двата процесни договора се намират във
взаимовръзка по между си и като комплекс от правоотношения между страните,
последиците от прогласяването на недействителността на договора за потребителски кредит
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство.
Кредитополучателят е икономически по-слабият субект на правоотношението, за когото
практически липсва каквато и да е свобода да договаря условията за поръчителство.
Поръчителят по договора за предоставяне на поръчителство, който е и икономически
по-силният субект, разполага и със защитата на чл.143, ал. 1 ЗЗД, която му дава възможност
да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е платил, както и законна
лихва върху платените суми от датата на плащането, което е и договорено в чл.2, ал.1 и чл.4,
ал.2. Така поетият от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е напълно
покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното възнаграждение за
предоставянето на поръчителство е абсолютно необоснован и несъответен на този риск.
Макар и наречено възнаграждение за поръчителя, представлява допълнителна печалба за
кредитора в размер на 892.22 лева, сума, която е близка до отпуснатата главница по
кредита. Когато търговецът създава предпоставки за получаване на допълнителна парична
облага във връзка с предоставения кредит и когато това се прави с цел да се избегнат
законови ограничения, да се реализира по – голяма печалба от страна на кредитодателя, чрез
договаряне на по-високо възнаграждение, независимо от начина на нейното наименуване,
тази облага представлява печалба за него и като такава следва да бъде калкулирана като
елемент на договорна лихва.
По изложените съображения съдът приема, че договорът за предоставяне на
10
поръчителство от 28.03.2019 г.., сключен с ищеца е нищожен на посочените две основания,
предвидени в чл.26, ал.1 ЗЗД –поради противоречие със закона и поради противоречие с
добрите нрави, вр. чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП, поради което следва да бъде прогласена
неговата нищожност.
В този случай и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следователно в случая ищецът дължи връщане единствено на предоставената сума.
Предвид изложеното, съдът следва да прогласи нищожността на договора за кредит и
договора за поръчителство и да осъди Кредисимо ЕАД да заплати на ищеца сумата 50 лева ,
предявена като частичен иск от сумата 237.20 лева ,получена без основание, както и да
осъди Ай Тръст ЕООД да заплати на ищеца сумата 50 лева, предявена като частичен иск от
сумата 892.22 лева , получена без основание по нищежон договор за предоставяне на
поръчителство.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответните дружества следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените разноски по делото в размер на по 100
лева д.т.
Видно от договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на ищеца е оказал
безплатно адвокатска помощ.
В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение определено по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения върху сбора от сумата по предявеният установителен и осъдителен иск
срещу Кредисимо ЕАД възлиза на сумата 405 лева.
Следва да се отчете обаче, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
делото е приключило в едно с.з. и пълномощникът на ищеца не се е явил.
Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, член 101, параграф 2
ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи,
че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната
по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Ето защо, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв,
ответното дружество Кредисимо ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на пълномощника
на ищеца сумата от 250 лева .
Ай Тръст ЕООД на същото основание бива осъдено да заплати на адв. П. П. сумата
250 лева адв. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
11
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.22 ЗПК Договор за
потребителски кредит № 2003481/28.03.2019 г.., сключен между И.Х.Б.. с ЕГН **********
от ***** и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Триадица, бул.“Витоша“ 146, сграда А, ет.4, Бизнес център България.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.22 ЗПК Договор
за предоставяне на поръчителство от 28.03.2019., сключен между И.Х.Б.. с ЕГН **********
от ***** и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Витоша“ 146 А, ет.4.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Триадица, бул.“Витоша“ 146, сграда А, ет.4, Бизнес център
България да заплати на И.Х.Б.. с ЕГН ********** от ***** на осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл. 55, ал.1 от ЗЗД сумата 50 лева, предявена като частичен иск от сумата 237.20 лева,
представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит от 28.03.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 12.02.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата и разноски в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Витоша“ 146 А, ет.4да заплати на И.Х.Б.. с ЕГН ********** от
***** на осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 55, ал.1 от ЗЗД сумата 50 лева, предявена като
частичен иск от сумата 892.22 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за
предостаявне на поръчителство от 28.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
12.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул.“Витоша“ 146, сграда
А, ет.4, Бизнес център България ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С. П. САК по следната
банкова сметка **** при РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ/ЕАД, сума в размер на 250 лева
адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ 146 А, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат П. С. П. САК по следната банкова сметка **** при
РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ/ЕАД, сума в размер на 250 лева адв. възнаграждение.
12
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
13