№ 6102
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20241110140773 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
410, ал. 1, т.2 от КЗ за сумата от 1057,54 лева и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 367,26
лева.
Ищецът-„А.“ АД твърди, че на 06.07.2020 г. в гр. София, около 22 часа, при
движение по ул. „Ралевица“, ж.к. „Манстирски ливади“, в частта на продължението и в
посока бул. „България“ е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Фолксваген
Туарег”, с рег. № //////, попада в необозначена дупка на пътното платно, пълна с вода,
като с цел избягване на по-големи вреди, при отклонение вдясно се удря и в телена
ограда. Твърди, че към момента на настъпване на събитието автомобилът е имал
действаща застраховка „Каско и злополуки” обективиран в застрахователна полица №
////////, валидна към момента на събитието. Твърди, че във връзка с настъпилото ПТП е
образувана преписка по щета № ////////, като е определено и платено застрахователно
обезщетение в размер на 1047,54 лева. Поддържа, че след плащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увреденото лице против
ответника. Твърди, че ответникът е поканен да заплати доброволно исковата сума.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1057,54 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение с включени 10 лева
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 367,26 лева,
представляваща лихва забава за периода от 03.07.2021 год. до 03.07.2024 год., както и
направените по делото разноски.
Ответникът-СО в отговора на исковата молба оспорва исковете по основание и
1
размер. Оспорва, че ПТП е настъпило по описания механизъм. Твърди, че е сключил
договор с „ТГХ“ АД, комуто е възложено да поддържа уличната мрежа в района на
процесния участък.
Третото лице помагач-„ТГХ“ АД оспорва предявения иск. Твърди, че
ответникът му е възложил извършването на ремонт на ул. „Ралевица“, който е
извършил, работата е приета и му е платено възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 27.09.2019 г. е сключен застрахователен договор между “А.” АД и
собственика на лек автомобил „Фолксваген Туарег“, с рег. №//////, със застрахователна
полица № //////// за застраховка „Каско и злополука”, по силата на който
застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователно събитие със застрахования автомобил. Срокът на
действие на договора е от 00.00 часа на 08.10.2019 год. до 23.59 часа на 07.10.2020 год.
Уговорена е застрахователна премия в размер на 2988,10 лева, платима на 4 вноски.
При застрахователя ЗК „ЛИ” АД е образувана ликвидационна преписка по щета
№ ////////, въз основа на уведомление за щета, подадено от П. И. Ц. управлявал лек
автомобил „Фолксваген Туарег“. От преписката по щета е видно, че е определено
застрахователно обезщетение в размер на 1047,54 лева, като са определени и 10 лева
ликвидационни разноски. В производството не е спорно, че застрахователното
обезщетение е платено.
По делото е прието неоспорено от страните заключение по автотехническа
експертиза, от което се установява, че от техническа гледна точка е налице причинно
следствена връзка между процесното ПТП и нанесените вреди на лек автомобил
„Фолксваген Туарег“. Установява се, че стойността на увредените части по средни
пазарни цени е в размер на 1127,60 лева.
На 11.06.2015 год. между СО, в качеството на възложител и „ТГХ“ АД, в
качеството на изпълнител е сключен договор № ////////////24.06.2019г., по силата на
който „ТГХ“ АД се е задължил да извършва на територията на СО – I зона „Райони
Витоша, Лозенец и Триадица” дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната
мрежа и пътните съоръжения, включително изграждане, изработване и поддържане на
средства за организация на движението на база посочените в договора режими за
съответните обекти, включени в обхвата на зоната. В т. 1.1.1 от договора е посочено,
че за посочените в Приложение № 6 улици и булеварди поддържането се осъществява
на база показатели на изпълнение, в зависимост от определеното в Приложение № 6 от
договора ниво на поддържане като изпълнителят се задължава да извърши всички
дейности, необходими с оглед постигането на изискуемите от възложителя стандарти
2
на изпълнение и качеството на състоянието на пътя, определени от нивото на
поддържане. В т.1.1.2 от договора е посочено, че за цялата останала част от уличната
мрежа, включена в обхвата на зоната и извън списъка по Приложение № 6 като
изпълнителят приема да извършва дейностите по поддържане и текущ ремонт на база
конкретни възлагания при необходимост. Във връзка с договора, на 20.05.2020 год., СО
е възложила на „ТГХ“ извършване на ремонтни работи на ул. „Ралевица“ от
„Околовръстен път“ до ул. „Пирин“, в срок до 20.08.2020 год. С Акт за фактическо
приключване на СМР възложените работи са приети без забележки.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне. Предпоставки за възникване на правото на застрахователя да
предяви иск срещу причинителя на вредата са следните: сключен между
застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на
застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на
застрахователя на застрахователно обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установява, между ищеца и
собственика на увредения лек автомобил е сключен валиден договор за имуществена
застраховка “Автокаско”. При действието на този договор е била образувана
ликвидационна преписка във връзка с настъпило застрахователно събитие – ПТП при
участието на водача на застрахования автомобил – П. И. Ц..
Материалното право на застрахователя да встъпи в правата на увреденото от
ПТП лице възниква с плащането на застрахователно обезщетение. От страна на
ответника не се оспорва, че застрахователното обезщетение е платено, поради което
съдът приема този факт за доказан. Основателността на предявения иск на
застрахователя с правно основание чл. 410 ЗК, обаче, е поставена в зависимост от това
дали в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди,
причинени от непозволено увреждане. Съдът намира, че въз основа на твърденията
изложени в исковата молба е предявен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от ЗК
във връзка с чл. 49 от ЗЗД, тъй като в исковата молба ищецът поддържа, че ПТП е
възникнало в резултат от неизпълнение на задължение на собственика на пътя за
поддържане и ремонт. В този смисъл следва да бъде изследван въпроса за това дали е
налице виновно действие или бездействие на ответника (респ. негови служители), от
което са причинени вреди на застрахования, както и причинната връзка между тях.
Задължение за обезщетяване на вреди причинени на трети лица от виновно действие
или бездействие на възложителя по смисъла на чл. 49 от ЗЗД при възлагане на работа
3
на деликвента и причиняване на вредите при или по повод извършването, респективно
неизвършването й. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата общините чрез своите
служители са длъжни да изграждат, ремонтират и поддържат онези пътища, които са
тяхна собственост, като съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП "поддържане на пътищата" е
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване,
охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. По
отношение на вината на длъжностните лица е в сила законоустановената презумпция
на чл.45, ал.2 ЗЗД, доколкото не са ангажирани доказателства, които да я оборят.
Отговорността на ответника е обективна. Налице е и причинно-следствена връзка
между деянието – бездействието на длъжностни лица при ответника и причинените
вреди, която връзка се установява от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза. Установява се, че вредите по застрахования автомобил са причинени от
попадането му в дупка и се явяват резултат от противоправно бездействие на
длъжностни лица на работа при ответника, чрез които ответникът не е изпълнил
задължението си по чл. 31 от ЗП да осъществява поддържане на пътя, собственост на
общината, която поддръжка в случая се изразява в осигуряване на безопасно и удобно
движение по пътя през цялата година и предпазването му от преждевременно
износване /§ 1, т. 14 от ДР на ЗП/. Относно настъпването на произшествието-мястото
на настъпването, механизма и вредите са събрани гласни доказателства, в лицето на П.
И. Ц.-водач на застрахования при ищеца автомобил, които съдът кредитира като
непосредствено възприети и достоверни. В показанията си свидетелят установява, че
при движение по улица „Ралевица“ е попаднал в необезопасена дупка на пътното
платно. Съдът намира, че възраженията на ответника, че пътния участък е бил
ремонтиран, към момента на ПТП за неоснователни, тъй като не се установява
възложен ремонт на цялата улица „Ралевица“, а само в участъка от Околовръстен път
до ул. „Пирин“, а ПТП е настъпило преди бул. „България“. С оглед на изложеното
съдът приема, че то е настъпило при механзма посочен в исковата молба и установен
от свидетеля. Установява се и размера на причинените вреди, определен по средни
пазарни цени на части, труд и материали, а именно 1127,60 лева.
По изложените съображения, съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.49 ЗЗД да бъде ангажирана отговорността на ответника за вредите, причинени от
лица, на които е възложил работата по поддържане на посочения път в размер на
1057,54 лева-така както е предявен иска, с вкл. 10 лева ликвидационни разноски.
При този изход на делото искът по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забавено плащане върху обезщетението за вреди следва да бъде уважен върху
главницата в посочения размер. Претенцията на застрахователя се основава на права,
които той придобива по силата на закона и сключения застрахователен договор,
поради което и независимо, че вземането за заплащане на обезщетение възниква от
4
непозволено увреждане, то ответникът изпада в забава след покана. По делото са
ангажирани доказателства, че покана за доброволно изпълнение е връчена на
08.10.2020 г.. Следователно искът се явява основателен за периода, за който е
предявен от 03.07.2021 г. – 03.07.2024 г.. Размерът на дължимото обезщетение за
забавено плащане следва да бъде определен по реда на чл. 162 от ГПК и той е 367,26
лева. С оглед изложеното предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД следва да
бъде уважен за сума в размер от 367,26 лева,така както е предявен.
С оглед изричната претенция на ищеца ответникът следва да заплати на ищца,
на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК, сумата от 540 лева, представляваща сторените
в производството разноски съразмерно с уважената част от претенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, гр. ///// на основание чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ да заплати на „А.”
АД, ЕИК /////////, с адрес: гр. //////////// 2 сумата от 1057,54 лева (хиляда петдесет и
седем лева и петдесет и четири стотинки), представляващи платено застрахователно
обезщетение по щета № //////// с вкл. 10 лева ликвидационни разноски, образувана във
връзка с настъпило на 06.07.2020 г. застрахователно събитие с лек автомобил
„Фолксваген Туарег”, с рег. № //////, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2024 год. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 367,26 лева (триста шестдесет
и седем лева и двадесет и шест стотинки), представляваща лихва за забава за
периода от 03.07.2021 год. до 03.07.2024 год., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 540 лева (петстотин и четиридесет лева), представляваща сторените по
делото разноски съразмерно с уважената част от претенциите.
Решението е постановено при участието на третотото лице помагач „ТГХ“ АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5