Решение по дело №25634/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17192
Дата: 25 септември 2024 г.
Съдия: Деница Николаева Урумова
Дело: 20231110125634
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17192
гр. София, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110125634 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от
Aлександър Александров и Ивайло Епитропов, с който е поискало да бъде установено по
отношение на ответниците Л. С. Т., ЕГН **********, Т. С. Т., ЕГН **********, Й. С. Т.,
ЕГН ********** и С. Т. Т., ЕГН **********, четиримата с адрес гр. София, ж.к. „**“, **, че
дължат на ищеца при квоти 1/6 за Л. С. Т., 1/6 за Т. С. Т., 1/6 за Й. С. Т. и 3/6 за С. Т. Т.,
следните суми: сумата от 2067,62 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., за имот, находящ
се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, отчитан под абонатен № **, ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
–22.12.2021 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 355,23 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2019г. до 14.12.2021 г., сумата от
26,39 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.11.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 22.12.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата от 5,56 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.12.2018г. до 14.12.2021 г., като сумите се разпределят както
следва:
1. Ответника Л. С. Т., дължи сумата от 344,60 лв. - главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г., за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, отчитан под абонатен
№ **, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение –22.12.2021 г. до окончателното плащане на дължимото,
сумата от 59,21 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2019г. до
14.12.2021 г., сумата от 4,40 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
22.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 0,93 лв., представляваща лихва за забава
1
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2018г. до 14.12.2021 г.;
2. Ответника Т. С. Т., дължи сумата от 344,60 лв. - главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г., за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, отчитан под абонатен
№ **, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение –22.12.2021 г. до окончателното плащане на дължимото,
сумата от 59,21 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2019г. до
14.12.2021 г., сумата от 4,40 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
22.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 0,93 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2018г. до 14.12.2021 г.;
3. Ответника Й. С. Т., дължи сумата от 344,60 лв. - главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г., за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, отчитан под абонатен
№ **, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение –22.12.2021 г. до окончателното плащане на дължимото,
сумата от 59,21 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2019г. до
14.12.2021 г., сумата от 4,40 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
22.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 0,93 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2018г. до 14.12.2021 г.;
4. Ответника С. Т. Т., дължи сумата от 1 033,82 лв. - главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г., за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, отчитан под абонатен
№ **, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение –22.12.2021 г. до окончателното плащане на дължимото,
сумата от 177,60 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2019г. до
14.12.2021 г., сумата от 13,19 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
22.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,77 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2018г. до 14.12.2021 г.;
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ – като собственици на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Техем Сървисис“ ЕООД, като начисляваните месечни
суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
разпределение на база реален отчет.
В срока за отговор, ответника С. Т. Т., е депозирали такъв. Прави възаржение за
погасителна давност на задължението.
По делото е постъпил писмен отговор и от ответниците Л. С. Т. и Т. С. Т., чрез
назначения по делото особен представител. Оспорват иска, като излага съображения за
недопустимост и неоснователност. Оспорват наличието на облигационно правоотношение с
2
ищцовото дружество и правят възаржение за погасителна давност на задължението.
Ответниика Й. С. Т., не е депозирал писмен отговор.
С определение от 29.04.2024 г. е конституирана като трето лице помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис“ ООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответника С. Т. се представлява от адв. Димитрова, която поддържа писмения
отговор. Моли съда да отхвърли исковете.
Ответниците Л. Т. и Т. Т. се представляват от назначения по делото особен
представител адв. Х., която поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли иска.
Ответника Й. Т., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 73466/2021 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 2067,62 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, инсталация **/аб. № **, ведно със законна
лихва от 22.12.2021г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 355,23 лв., за периода
от 15.09.2019г. до 14.12.2021г., сумата от 26,39 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 22.12.2021г. до изплащане на вземането и лихва в размер на 5,56 лв., за периода от
31.12.2018г. до 14.12.2021 г. С възражения от 18.01.2022 г. и 01.12.2022г., ответниците Й. Т.
и С. Т. са оспорили вземането с мотив, че не дължат, а заповедта за изпълнение до Л. Т. и Т.
Т. е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, подари което и с Разпореждане от
10.04.2023г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си.
Съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот №8**г. ** Й.ова Т.а и С.
Т. Т. са собственици на процесния недвижим имот, предствляващ ап.23, находящ се в гр.
София, ж.к. „**“ (старо име „**“), бл.32, вх.1, ет. 8.
Съгласно удостоврение за наследници на ** Й.ова **, последната е починала на
04.08.2010г., като е оставила за свои законни наследници 4 деца, от които ответниците Й. С.
Т., Т. С. Т. и Л. С. Т., както и дъщеря ** С.а **. Съгласно СУ по гр.д. №1515/2011г. на СРС,
** С.а ** се е отказала от наследството на майка си ** Й.ова **.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на клиентите в гр. София, се
установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна
енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес гр. София, „**“,
бл.32, вх.А и вх. Б, ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че
последните са решили дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от „Техем
Сървисис“ ООД и със същото да се сключи договор. Такъв е сключен на 03.04.2002г.
Представени са доказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с
посочената ФДР – договор от 03.06.2020г.
По делото са приети 2бр. индивидуални справки за отопление и топла вода,
представени от „Техем Сървисис“ ЕООД за следните периоди: от 01.05.18г. до 30.04.19г. и
01.05.19г. до 30.04.20г. и 6 бр. протокол за извършен отчет.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил съобщение към фактура № **********/31.07.2019г., обща фактура №
**********/31.07.2020г. и справка за задължения на абонатен № **.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
3
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представените по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот
№8**г., ведно с удостоверение за наследници на ** Й.ова ** и вписания отказ от наследство,
се установява по категоричен начин, че за процесния период ответниците са били
собственици на процесния недвижим имот, при квоти 1/ 2 ид.ч. за С. Т. Т. и по 1/6 ид.ч. за
всеки от останалите ответници Й. Т., Т. Т. и Л. Т., като наследници на ** **, която е
притежавала 1/ 2 ид.ч. от имота.
С оглед на гореизложеното по отношение на всички ответници е налице пасивна
материална легитимация по иска съобразно дефиницията на чл. 153 ЗЕ, като собственици на
процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. София и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката,
поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква
писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответниците
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
По делото са представени издадените от ищеца общи фактури след края на всеки от
отоплителните сезони, включени в исковия период, както и справка за задълженията за
абонатен № **, под който се води партидата на процесния имот. Същите не са оспорени от
ответниците, поради което съдът ги кредитира при преценка на размера на предявените
искове.
По така изложените съображения съдът приема, че през исковия период, а именно от
01.05.2015 г. до 30.04.2018г., в процесния имот, е доставена и потребена топлинна енергия
на обща стойност от 2058,85 лв. /съобразно отразеното във фактури №
**********/31.07.2019г. на стойност 980,24 лв. със срок за плащане 14.09.2019г. и фактура
№ **********/31.07.2020 г. на стойност 1078,61 лв. със срок за плащане 14.09.2020г.,
приложени на л.17-20 от делото/, като отговорността на ответниците Й. Т., Т. Т. и Л. Т., е по
1/ 6 от това задължение или сумата от по 343,14 лв., а на С. Т. Т., за 1/ 2 –сумата от 1029,43
лв.
Възражението на ответниците С. Т., Л. Т. и Т. Т. за погасяване на претендираната
сума по давност, съдът намира за частично основателно. По отношение на характера на
вземанията за топлинна енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват
при бездействие от страна на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на
ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за които се прилага
разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
4
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към 22.12.2021г., когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на която
дата на основание чл.422, ал.1 ГПК, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват
всички вземания преди 22.12.2018г. Т.е. от включените в исковия период задължения,
погасени по давност са тези от 01.05.2018г. до 31.10.2018г., като последното е с падеж
14.12.2018 г. Задължението за м. ноември 2018 г. е с падеж 14.01.2019 г., поради което
същото не е обхванато от погасителната давност.
С оглед на това, за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., общо дължимата сума,
определена след приспадане на погасеното по давност вземане за периода от 01.05.2018г. до
31.10.2018г., е в размер на сумата от 1574,08 лв. (2058,85- 92,20-92,20-48,25-74,80-85,26-
92,06= 1574,08). Или съобразно притежаваните от ответниците ид.ч. С. Т. дължи сумата от
787,04 лв., а Л. Т. и Т. Т. дължат сумата от по 262,35 лв. За разликата над тези суми и за
периода от 01.05.2018г. до 31.10.2018г. исковете следва да се отхвърлят като погасени по
давност.
Доколкото ответника Й. Т. не е направил възражение за настъпила погасителна
давност, същия дължи сумата от 343,14 лв., за периода 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. За
разликата над тази сума, иска следва да се отхвърли.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през м.юли
2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид своя
акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава
също се явява доказан за периода 15.09.2019г. до 14.12.2021 г.
Предвид това и доколкото отв. Й. Т., не е оспорил иска по размер, същия следва да
бъде уважен изцяло за сумата от 59,21 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода 15.09.2019г. до 14.12.2021 г.
Останалите ответници са направили възражение за погасителна давност на
главницата, което съдът е уважил, поради което следва да бъде присъдена лихва върху
уважените главници за периода от 15.09.2019г. до 14.12.2021 г. или лихва върху главницата
от 495,47 лв. (980,24 -92,20-92,20-48,25-74,80-85,26-92,06=495,47) за дължима ТЕ за периода
от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. и лихва върху главницата от 1078,61 лв. за дължима ТЕ за за
периода 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. Съгласно служебните изчисления на съда, лихвата
върху 495,47 лв. за периода от 15.09.2019г. до 14.12.2021 г. е в размер 113,12 лв., а лихва
върху 1078,61 лв. за периода 15.09.2020г. до 14.12.2021 г. е в размер 136,60 лв., като общо
дължимата лихва е в размер на 249,72 лв. Или с оглед притежаваните от всеки от
ответниците ид.ч.: С. Т. дължи сумата от 124,86 лв. (1/2), Т. Т. дължи сумата от 41,62 лв.
(1/6), Л. Т. дължи сумата от 41,62 лв. (1/6). За разликата над тези суми исковете следва да
се отхвърлят като погасени по давност.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Техем сървисис”
ЕООД. Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална
легитимация по иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на
него за извършена от трето лице услуга. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради
което и следва да се отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на спора, страните имат право на разноски, съобразно уважената и
отхвърлената част от исковите претенции. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014
г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските
и във воденото преди това заповедно такова. Предвид това и данните по ч.гр.д.№ 73466/2021
г. по описа на СРС, по което се е развило заповедното производство между страните, съдът
намира, че ответника Й. Т. следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ
5
размер на 125,00 лв. за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
ответника С. Т. разноски в общ размер на 94,10 лв., от които 75,28 лв. за заплатена ДТ и
18,82 лв. юрисконсултско възнаграждение, а ответниците Л. Т. и Т. Т. – по 282,29 лв., от
които 75,28 лв. за заплатена ДТ, 188,19 лв. за депозит за особен представител и 18,82 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв ищеца следва да заплати на адв.
Димитрова сумата от 200,00 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
ответника С. Т..
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. С. Т., ЕГН: **********, с
адрес гр. София, ж.к. „**“, **, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата
от 262,35 лева (двеста шестдесет и два лева и 35 стотинки), представляваща стойност на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, отчитан под абонатен №
**, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 22.12.2021 г. до окончателното плащане на
дължимото и сумата от 41,62 лева (четиридесет и един лева и 62 стотинки),
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 14.12.2021 г., за които
суми е издадена Заповед №144/04.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. 73466/2021 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 344,60 лв. и за периода от
01.05.2018 г. до 31.10.2018г. и иска за обезщетение за забава за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 59,21 лв., както и исковете за сумата от 4,40 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.11.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 22.12.2021 г. до изплащане на
вземането и сумата от 0,93 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.12.2018г. до 14.12.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. С. Т., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „**“, **, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата
от 262,35 лева (двеста шестдесет и два лева и 35 стотинки), представляваща стойност на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, отчитан под абонатен №
**, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 22.12.2021 г. до окончателното плащане на
дължимото и сумата от 41,62 лева (четиридесет и един лева и 62 стотинки),
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 14.12.2021 г., за които
суми е издадена Заповед №144/04.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. 73466/2021 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 344,60 лв. и за периода от
01.05.2018 г. до 31.10.2018г. и иска за обезщетение за забава за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 59,21 лв., както и исковете за сумата от 4,40 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.11.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 22.12.2021 г. до изплащане на
вземането и сумата от 0,93 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.12.2018г. до 14.12.2021 г.
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. С. Т., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „**“, **, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата
от 343,14 лева (триста четиридесет и три лева и 14 стотинки), представляваща стойност на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, отчитан под абонатен №
**, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 22.12.2021 г. до окончателното плащане на
дължимото и сумата от 59,21 лева (петдесет и девет лева и 21 стотинки), представляваща
законна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 14.12.2021 г., за които суми е издадена
Заповед №144/04.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
73466/2021 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 344,60 лв., както и исковете за сумата от 4,40
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.11.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 22.12.2021 г. до изплащане на
вземането и сумата от 0,93 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.12.2018г. до 14.12.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Т. Т., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „**“, **, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата
от 787,04 лева (седемстотин осемдесет и седем лева и 04 стотинки), представляваща
стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, отчитан
под абонатен № **, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 22.12.2021 г. до окончателното
плащане на дължимото и сумата от 124,86 лева (сто двадесет и четири лева и 86 стотинки),
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 14.12.2021 г., за които
суми е издадена Заповед №144/04.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. 73466/2021 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1033,82 лв. и за периода от
01.05.2018 г. до 31.10.2018г. и иска за обезщетение за забава за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 177,60 лв., както и исковете за сумата от 13,19 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.11.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 22.12.2021 г. до изплащане на
вземането и сумата от 2,77 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.12.2018г. до 14.12.2021 г.
ОСЪЖДА Л. С. Т., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к. „**“, **, да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 282,29 лева (двеста осемдесет и два лева и 29
стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№
73466/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА Т. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „**“, **, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 282,29 лева (двеста осемдесет и два лева и 29
стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№
73466/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА Й. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „**“, **, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 125,00 лева (сто двадесет и пет лева),
представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 73466/2021
7
г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА С. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „**“, **, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 94,10 лева (деветдесет и четири лева и 10
стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№
73466/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. Д. Ж. ** от САК, с адрес гр. София, ул. „Княз Борис I“ №154А,
сумата от 200,00 лв. (двеста лева), представляваща възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на ответника С. Т. Т..
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Техем Сървисис“
ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 73466/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8