ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
660
гр. Троян, 04.12.2019 год.
Троянски
районен съд, втори състав, в закрито заседание на четвърти декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Светла Иванова
при секретаря ………., като разгледа докладваното от съдията
Иванова гр. дело № 698 по описа на ТРС за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
На основание чл. 140 ал. І от ГПК
съдът след като извърши проверка по редовността и допустимостта на предявения
иск намира за установено следното:
В Троянски районен съд е образувано горното дело по
молба на ЕТ „***“ , ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Т.***, представлявано от законния
представител П.В.Й.против „***”ЕООД, ЕИК/КОД по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр. Т.***,
представлявано от Л.Н.Й.– законен представител, с правно основание чл.422 ал.І
вр. чл.415 от ГПК.
Претенцията на ищеца е да бъде установено по отношение на ответника, че
дължи сумата 2637.77 /две хиляди шестстотин тридесет и седем лева и седемдесет
и седем стотинки/ лева, представляваща
неизпълнение на парични задължения за консумирана енергия и вода за месец април
и месец май 2019 година, както и за наем
на терен № В и № А7 за месец май и месец юни 2019 година, по фактура №
********** от 03.06.2019г. и по фактура № ********** от 06.06.2019 година, за
което е издадена Заповед по ч.гр.д.№620/2019г. по
описа на ТРС по реда на чл.410 от ГПК.
Ангажирани са
доказателства и са направени доказателствени искания.
При предвидената процедура по реда на
чл. 131 ал. І от ГПК ответникът е
представил писмен отговор, в който изразява становище за допустимост
и неоснователност на предявения иск.
По допустимостта на предявения иск:
Искът по чл. 422 ГПК е иск на кредитора
за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена
съответната заповед за изпълнение. В хипотезата на иск за съществуване на
вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за
допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/
подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение
по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за
съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Правният интерес в посочената хипотеза
е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако
същата не е налице предявеният установителен иск е недопустим.
В настоящото производство се установи, че по ч.гр.д.№620/2019г. по
описа на ТРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, последвало е възражение от длъжника и с
разпореждане на съда, постановено по реда на чл.415 от ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането, предмет на заявлението, в едномесечен срок от
получаване на съобщението, като довнесе необходимата ДТ. Указано му е, че
ако не представи доказателства по заповедното производство, че е предявен иск, издадената
Заповед ще бъде обезсилена изцяло, а производството по делото прекратено.
С определение от 27.09.2019г. постановено по ч.гр.д.№620/2019г. съдът е обезсилил Заповед № 271/15.07.2019 г. по
ч.гр.д. № 620 по описа на ТРС за
Обстоятелството, че по ч.гр.д.№620/2019г. на
ТРС липсват доказателства за предявен иск по реда на чл.422 от ГПК, което е
мотивирало заповедния съд да прекрати производството, настоящия състав счита, че
при това положение липсва правен интерес у ищеца от предявяване на иск по
чл.422 от ГПК.
Съгласно утвърдилата се
съдебна практика (Определение № 163 от
04.02.2011 г. по ч.т.д. № 901/2010 г., Т.К., ІІ Т.О. на ВКС),
съдът, пред който е висящо исковото производство, трябва задължително да
извърши проверка за допустимостта на иска, като изследва въпросите: 1/ издадена
ли е заповед за изпълнение; 2/ подадено ли е в рамките на законоустановения
двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазен ли е едномесечният срок по чл. 415 от ГПК за предявяване на
установителния иск за съществуване на вземането. Тъй като исковото производство е породено от
заповедното производство, то когато заповедното производство бъде прекратено, исковото производство за установяване на
вземането по заповедта за изпълнение става безпредметно. Целта на това исково
производство е да се стабилизира заповедта за изпълнение. При направено
възражение от длъжника по реда на чл.
414 от ГПК заповедта за изпълнение не може да влезе в сила ( чл.416 от ГПК ).
Това е смисъла и на исковото производство – да влезе в сила заповедта за
изпълнение. Това ще снабди с изпълнителна сила заповедта по чл. 410 от ГПК и ще
стабилизира заповедта по чл. 418 от ГПК. Когато липсва заповедно
производство установителния иск по чл.
422 от ГПК е лишен от правен интерес, тъй като връзката между заповедното и
исковото производство е взаимно зависима.
Предвид на изложеното,
настоящия състав счита, че така предявеният иск е недопустим поради липса на
правен интерес.
С оглед изхода на спора,
ищецът следва да бъде осъден да заплати
сторените от ответната страна разноски, но в случая такива не са дължими, тъй като по делото липсват
доказателства за сторени от ответника такива.
Водим от
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРЕКРАТЯВА КАТО
НЕОДОПУСТИМО производството по гр. дело №698/2019г. образувано по предявена
искова молба на ЕТ „***“ , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Т.***, представлявано от законния представител П.В.Й.против „***” ЕООД, ЕИК/КОД по
БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр. Т.***, представлявано от Л.Н.Й.–
законен представител, с правно основание чл.422 ал.І
вр. чл.415 от ГПК, за
установяване на задължение по Заповед № 271/15.07.2019 г. по ч.гр.д. № 620 по описа на ТРС за
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
гр.Ловеч в едноседмичен срок от съобщението до страните.
Районен
съдия: