Р Е
Ш Е Н И Е
№….
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел,31.05.2021 година
Решение от книга за открити
заседания №…… от 31.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Тервел, в публично
съдебно заседание на шестнадесети март, две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕТАЛ:ГАНЧО ДРАГАНОВ
при
секретаря Милена Димова с участието на прокурора...................... сложи на
разглеждане докладваното от районния
съдия Ганчо Драганов гр.дело №337 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба с вх.№ 260513 от 05.11.2020г. от „ БИ ЕС ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление : с. Дончево, ул. „Пета“ № 54 А, общ. Добрич,
чрез процесуален представител Аав. Е.Н. ***
срещу „Доверие 09“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление : гр. Тервел. ул. „Вихрен“ № 23, представлявано от Р.Е.Р., с
посочено правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК. с която се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 569,45 лв /петстотин
шестдесет и девет лева и 45 ст./, законна лихва за забава върху 2 000 лв, което
се явява частично забавено плащане по
фактура № **********/ 01.02.2017 г., считано от 01.03.2017 год. до
20.12.2019 год. - датата на извършено
плащане на главницата ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и разноски и по двете производства.
В исковата молба ищеца излага съображения, че на
08.10.2020 г.. в деловодството на Районен съд- Тервел, е депозирано заявление
на осн. чл. 410 от ГПК, въз основа на която се снабдили със заповед за
изпълнение срещу дружеството ответник за сумата от 569,45 лв /петстотин шестдесет
и девет лева и 45 ст./, мораторна лихва върху 2 000 лв, което се явява
частично забавено плащане по фактура № **********/ 01.02.2017 г., считано
от 01.03.2017 год. до 20.12.2019 год. -
датата на извършено плащане на главницата, както и сумите: 25 лв.- държавна такса и 300.00 лв.- адвокатски хонорар.
В отговора си в исковата молба, ответникът „Доверие
09“ ЕООД, е депозирал възражение за изтекла погасителна давност относно
обезщетението мораторна лихва от 569.45 лв. върху 2
000 лв частична вноска по фактура № **********/ 01.02.2017 , като се позовава
на чл. 111 б.“в“ от ЗЗД, според който с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Ищеца сочи, че с дружеството ответник имали търговски взаимоотношения
изразяващи се в извършена от страна на ищеца доставка на стока- кюспе, отразена
по фактура № **********/ 01.02.2017 г., по
която са извършени плащания от ответника по дати (ред) както следва:
-
На
04.01.2018 г. е платена сума от 4 947. 49 лв
-
На
18.01.2019 г. е платена сума от 2 000 лв
-
На
20.12.2019 г. е платена сума от 2 000 лв.
-
На
20.05.2020 г. е платена сума от 3 000 лв.
-
На
19.10.2020 г. е платена сума от 3 000 лв.
-
Обща
стойност на платените суми възлиза на 14 947.49 лв.
Ищецът „ БИ ЕС ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ“ ООД моли, да бъде
признато за установено по отношение на ответника „Доверие
09“ ЕООД- гр.Тервел, че дължи законна лихва в размер на 569.45 лв. за забава върху 2 000 лв. частично плащане,
считано от дата 01.03.2017 до 20.12.2019 г. по фактура № **********/
01.02.2017 г , 25 лв.- държавна такса и 300.00 лв.- адвокатски хонорар,
както и всички направени разноски в настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок е бил получен
писмен отговор от ответника който счита,
че искът, на основание на който е издадена и заповед по чл. 410 ГПК би следвало
да бъде отхвърлен. Направил е възражение, че вземането за мораторна лихва е
погасено по давност.
В съдебно заседание ищеца се представлява
от адв.Е.Н. *** редовно упълномощена, моли предявеният иск да бъде уважен
изцяло, като допустим и основателен, както и да бъдат присъдени разноските
сторени по настоящото производство и по проведеното заповедното производство по
чл.410 от ГПК.
Ответника
не се представлява по делото.
По делото са приети следните писмени
доказателства: Фактура № **********/01.02.2017 г.,
пътна /прехвърлителна/ разписка от 31.01.2017 г., Картон на котрагент, справки
за актуално състояние – правно състояние, адв. Пълномощно, преводно нареждане
от 20.12.2019 г. и ч.гр.дело №296/2020 г. по описа на Районен съд Тервел
Районният съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е
предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК. Издадената
заповед за изпълнение № 260026/13.10.2020 г. по ч.гр.дело № 296/2020г. по описа на Районен съд – Тервел.
С
издадената заповед за изпълнение съдът е заповядал ДЛЪЖНИКЪТ „Доверие 09“ ЕООД
с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление гр.Тервел, обл.Добрич,
ул.„Вихрен“ №23 представлявано от законния си представител Р.Е.Р. в
качеството му на длъжник
по сключена търговска сделка за извъшване на доставка на стока – кюспе –
както се уточни от ищеца в съдебно заседание, обективирана във фактура с
№**********/01.02.2017г., ДА ЗАПЛАТИ на „Би Ес Трейд България“ ООД, с ЕИК
-*********, със седалище и адрес на управление – с.Дончево, общ.Добричка,
обл.Добрич, ул.„Пета“ №54а, представлявано от законния си представител Янка
Бахова Стоева - управител, следните суми: 569,45(петстотин шестдесет и девет лева и 45ст.)лева – мораторна лихва /лихва за забава/ върху сумата
от 2000,00/две хиляди/лева за периода от 01.03.2017г. до 20.12.2019г.,
както и сумата от 25,00
(двадесет и пет) лева- представляваща
внесена държавна такса и сумата от 300,00 (триста) лева - адвокатски хонорар.
В срока
по чл.414 ал.2 от ГПК длъжникът „Доверие 09“ ЕООД е
подало възражение за недължимост на посочената в заповедта лихва върху
платената от него главница в размер на 569,45(петстотин шестдесет и девет лева
и 45ст.)лева.
От
представените по делото писмени доказателства и чрез извършената съдебна
експертиза се установява, че ответника „Доверие 09“ ЕООД е заплатил на
20.12.2019 г. сумата от 2000 лв. частично плащане по фактурата, явяваща се
главница върху която е изчислено и обезщетението в размер на законната лихва,
т.е. преди подаването в съда на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение
Искът
като предявен от активно легитимирана страна през надлежния съд се явява
допустим. Разгледан по същество се явява частично основателен по следните
съображения:
С оглед
направеното възражение за настъпила погасителна давност на предявеното вземане,
настоящият състав приема, че предявения иск е за обезщетение за частично
неизпълнен договор в смисъла на чл.86 ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността по чл. 111, б. "в" ЗЗД започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Ответникът е изпаднал в забава с прекратяването
на договора - 01.03.2017 г., поради което дължи обезщетение за неизпълнение на
парично задължение с настъпил падеж. Лихви се дължат за всеки изминал ден след
изпадане на длъжника в забава. Когато искът за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва е предявен след изтичане на три години от
изискуемостта на главното вземане, се погасяват лихвите, които са били дължими
преди тригодишния срок от предявяване на иска. Вземането за лихви за период от
три години преди предявяване на исковата молба не е погасено по давност. В
настоящият случай искането се явява основателно, но само за периода от три
години назад от датата на погасяване на сумата от 2000 лева или за периода от
20.12.2017 г. до 20.12.2019 г., която сума изчислена с калкулатора за законна
лихва е 408,12 лева, до която сума и следва да бъде уважен предявеният
иск. За периода от 01.03.2017 до 20.12.2017
г. искът за обезщетение в размер на законната лихва върху сумата от 2000 лева
се явява неоснователен, като погасен по давност на осн.чл.111 б. „в“ от ЗЗД
Съгласно
разрешението възприетото в т.12 на ТР №4/2013г.
от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът който разглежда иска по чл.422
във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на
разноските направени и в заповедното производство съобразно изхода на спора. Предвид на това, че искът подлежи на частично уважаване,
като в процентно отношение на уважената част от иска е 71% спрямо
претендираната сума, то в такова процентно отношение следва да се уважат и
направените по заповедното производство разноски. Ищецът е направил общо 325
лева разноски по заповедното производство - 25,00 (двадесет и пет) лева- представляваща внесена държавна такса и сумата от 300,00 (триста) лева - адвокатски хонорар. Съдът следва да присъди
разноските на ищеца като осъди ответника да му заплати съразмерно на уважената
част от иска 230,75 лева разноски.
Съобразно
на уважената част от иска в същото процентно съотношение 71% следва да се
уважат и разноските сторени от ищеца в настоящото производство. Ищецът е
направил общо 475лева - 25,00 (двадесет
и пет) лева- представляваща внесена държавна такса, сумата от 300,00 (триста)
лева - адвокатски хонорар и 150 лева
възнаграждение за вещо лице. Следователно на ответника следва да се вдъзлажи да
плати на ищеца сумата от 337,25 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
страните, че ответника „Доверие 09“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление : гр. Тервел. ул. „Вихрен“ № 23, представлявано от Р.Е.Р., дължи
на ищеца „ БИ ЕС ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление : с. Дончево, ул. „Пета“ № 54 А, общ. Добрич, сумата : 408,12 лева (четиристотин
и осем лева и 12ст. – обезщетение за забава/ върху сумата от 2000,00/две
хиляди/лева за периода от 20.12.2017г. до 20.12.2019г.по издадена Фактура №
**********/01.02.2017 г., както и сумата
от 230 лева- представляваща разноски по ч.гр.дело № 296/2020г. по описа на Районен съд – Тервел, като
отхвърля иска за горницата до пълния му размер от 569,45 лева.
ОСЪЖДА „Доверие 09“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление : гр. Тервел. ул. „Вихрен“ № 23, представлявано от Р.Е.Р. да
заплати на „ БИ ЕС ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление : с. Дончево, ул. „Пета“ № 54 А, общ. Добрич, представлявано от
управителя Денислав Д. разноските по настоящото производство в размер на 337,25 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: