№ 3287
гр. Варна, 24.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501649 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 45564/16.06.2023г.
по регистратурата на ВРС /първоначално депозирана пред ВОС с вх.№ 14738/14.06.2023г./
подадена от А. Н. А., ЕГН ********** срещу Решение № 1840/25.05.2023г. постановено
по гр.д. № 18387/2021г. по описа на ВРС, 31-ви състав, с което съдът е ДОПУСНАЛ да
бъде извършена съдебна делба на недвижим имот – апартамент № 28, представляващ
самостоятелен обект с ид. ******.1.26 по КККР на гр.Варна, одобрен със Заповед РД18-
92/14.10.2008г. на Изп.директор на АГКК, с адм. адрес: гр.Варна, район Приморски, ул.„Д-р
Анастасия Железкова" № 11, ет.6, ап.28, находящ се в сграда с ид. ******, с площ на
апартамента 76,95 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна- кухнястолова, две спални,
баня- перално помещение, тоалет и два балкона, ведно с изба № 23 с полезна площ
5,13кв.м., при граници: коридор, изба № 28 и изба № 22, както и 2,8761% идеални части от
общите части на сградата, заедно с 2,8761% ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
****** по КККР на гр.Варна, с площ 440кв.м., при съседи ПИ с ид.****, с ид. *****, с ид.
*****, с ид. ****, с ид. ***** и с ид. ******* между съделителите К. А. Б. и А. Н. А.
ЕГН********** при равни квоти от по ½ ид.част, на основание чл.34 от ЗС.
Забележка: Подадената въззивна жалба вх.№ 45226/15.06.2023г. на А. Н. А., чрез
адв.М. Т. е върната на основание чл.264, ал.1 от ГПК с влязло в законна сила разпореждане
№ 25544/07.07.2023г. по гр.д.№ 18378/2021г. на ВРС.
Във въззивната жалба са изложени твърдения от въззивника за неправилност на
обжалваното решение, постановяването му при нарушение на процесуалните правила и в
противоречие на материалния закон. Счита за неправилен извода на съда, че вписването на
1
К. Б. като купувач в нот.акт № 154/05.11.2004г., с който са придобити 2,8761% ид.части от
земята представлява признание за това, че имотът е придобит в режим на СИО със средства
предоставени от двамата купувачи.
Посочва, че сключения между страните и „Стубел“ ООД предварителен договор от
06.09.1995г. е бил изменен със споразумението от 27.08.1998г. досежно цената на имота
/апартамент и ид.части от земята/, като същата е определена в размер на 21750 щатски
долара и е била платена от въззивника авансово преди сделката по нот.акт № 154/2004г.
Излага, че сделката по цитирания нот.акт е привидно съглашение досежно участието на
ищцата по него.
Въззивникът поддържа, че допуснатото до делба имущество е придобито еднолично
от него, чрез влагане на лични средства от трудово правоотношение в Германия, част от
които /21010 германски марки/ придобити преди брака, а друга част след брака, но при
липса на принос на жената предвид фактическата им раздяла в периода от 18.04.1992г. до
01.10.1994г. Твърди, че К. Б. няма принос с придобиването на вложените от ответника
средства за закупуване на имота.
Посочва, че на 27.07.1994г. /преди ищцата да се премести при съпруга си в Германия/
А. А. е превел от банковата си сметка в Германия по банкова сметка в България сумата от
50 000 германски марки, от които са извършвани плащанията на продажната цена на имота.
Излага, че независимо, че плащанията са извършвани по време на брака, средствата са били
лични на съпруга, а не общи. Счита, че проведената по делото ССчЕ установява, че
плащанията от банковата сметка на ответника са в размер на левовата равностойност на
20750 щатски долара, като последната вноска е направена на 24.03.2003г. – след
настъпилата фактическа раздяла на страните на 28.09.2001г. Посочва, че към направените от
него плащания следва да се отнесе и плащането с фактура № 2342/29.04.1999г. на сума в
размер на 2000 щатски долара, при което общо заплатената от ответника сума е в размер на
21750 щатски долара съгласно споразумението от 27.08.1998г. Оспорва, че ищцата е
извършвала плащания на процесния имот, поради което не е възникнала съсобственост по
отношение на него между страните по делото. Моли обжалваното решение да бъде
отменено, искът за делба да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – К. А. Б., чрез процесуалния й представител, с който заявява
становище за допустимост, но неоснователност на същата както и за правилност и
законосъобразност на решението на ВРС относно квотите, при които е допусната делбата
на съсобствения имот.
Счита за правилни изводите на съда, че бракът между страните е продължил от
сключването му на 18.04.1992г. до 30.07.2003г., когато е прекратен по съдебен ред. Посочва,
че 2,8761 % ид.части от поземления имот предмет на нот.акт № 154/2004г. са придобити
след прекратяване на брака в режим на обикновена съсобственост при квоти от по ½
ид.част. Апартамент № 28 е придобит също в съсобственост между бившите съпрузи на
2
13.04.2005г. по силата на договора за доброволна делба. Счита за обоснован извода, че
вписването на К. в нот.акт за закупуване на земята е признание за това, че средствата
заплатени за придобиване на имота са СИО, а изграденият апартамент се явява приращение
към земята и се притежава при квотите, при които се съпритежава земята. Оспорва
възраженията на въззивника, че сделката по нот.акт № 154/2004г. е привидно съглашение
предвид впиването й като страна по него. Твърди, че всички плащания на суми за
придобиване на имота е ставало с общи средства и по време на брака между страните. Счита
за недоказани възраженията на въззивника изложени в жалбата му за липса на принос на
въззиваемата при придобива на имотите като твърди, че е участвала в домакинството, в
отглеждането на децата им, а когато не е била по майчинство – е полагала труд и е
получавала трудово възнаграждение. Оспорва с въззивника да са били във фактическа
раздяла в периода от 18.04.1992г. до 01.10.1994г. Счита, че съдът правилно е обосновал
извод за наличие на съсобственост между страните по отношение на процесния имот при
равни квоти. На това основание моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски във въззивното
производство.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията
по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна такса за
разглеждане на жалбата е внесена.
Въззивникът не се представлява от процесуален представител след оттегляне на
пълномощното от адв. М. Т..
Въззиваемият се представлява от пълномощник с права за въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
подлежащия на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Страните не са направили
доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 45564/16.06.2023г. по
регистратурата на ВРС /първоначално депозирана пред ВОС с вх.№ 14738/14.06.2023г./
подадена от А. Н. А., ЕГН ********** срещу Решение № 1840/25.05.2023г. постановено по
гр.д. № 18387/2021г. по описа на ВРС, 31-ви състав.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1649/2023г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 18.10.2023г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват
страните – въззивникът лично предвид оттегленото пълномощно от адв.М.Т., ведно с препис
от настоящото определение, а въззиваемия – чрез пълномощника му. На въззивника да се
връчи и препис от постъпилия писмен отговор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4