ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2548
гр. Плевен, 22.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430102911 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по гр.д.№2911/2022г. по описа на ПлРС е образувано по
искова молба на М. АЛ. КР., чрез адв.П.Н. от *** против П. Г. Т. от ***.
Ищецът е изложил фактически твърдения, че заедно със съпругата му
*** К.а, починала на ***, придобили в режим на СИО с договор за покупко-
продажба от 05.06.1985г. описан апартамент ***, находящ се в *** в масивна
сграда в ***.
Твърди се, че на 26.08.1993г. двамата съпрузи дарили имота на сина си
*** К., а същия от своя страна го продал на ответника П.Т. на 26.08.2004г.
Навеждат се доводи, че ищеца и съпругата му продължили
непрекъснато явно и необезпокоявано владението си върху процесния имот и
след сключване на дарствената сделка през 1993г. до смъртта на сина им на
*** Владението върху имота не било предавано на надарения. Дарителят
считал имота за свой в съсобственост със съпругата си и многократно
заявявал това, включително и пред надарения. При това според ищеца, той и
съпругата му придобили имота на основание осъщественото десетгодишно
давностно владение още на 28.12.2003г. Сочи се, че това владение
продължило и след това, като било демонстрирано. Излага се, че към
настоящия момент е висящо от 2017г. изпълнително дело, по което
принудителното изпълнение е насочено срещу процесния имот.
1
Претендира се постановяване на решение, с което да се признае за
установено по отношение на взискателя в изпълнителното дело - *** и П. Г.
Т., че ищеца М.К. е собственик по давност на осн. чл. 79, ал. 2 от ЗС,
евентуално на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС на процесния недвижим имот:
апартамент находящ се в ***, на ***, застроен на 84,66 кв. м., състоящ се от
три стаи, кухня, баня и клозет, а по действащата кадастрална карта и
кадастрални регистри представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.
От изисканото, цитирано и от ищеца гр.д.№*** по описа на *** се
установява, че с влязло в сила решение е отхвърлен предявен от ищеца М.К.
против *** и П. Г. Т. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответниците, че ищеца е
собственик на основание давностно владение на процесния и в настоящото
производство недвижим имот: АПАРТАМЕНТ ***, находящ се в *** в
масивна сграда в ***, застроен на 84.66 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня,
баня и клозет, а по схема издадена *** с № *** представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***.
В производството по гр.д.№*** ищецът е основал претенцията си за
собственост на твърдения за давностно владение. Твърденията на ищеца са
били, че владението върху имота от страна на ищеца М.К. започнало от
датата на придобиването му с Договор за покупко-продажба на жилище по
реда на чл.117 от ЗТСУ от 05.06.1985г., продължило необезпокоявано и след
извършеното дарение в полза на сина на ищеца *** К. през 1993г., както и
след като последния го продал на ответника П.Т..
С уточняваща молба от 21.06.2022г., в отговор на дадени от съда
указания, ищеца е посочил, че в производството по гр.д.№*** по описа на ***
претенцията била основана на давностно владение, осъществено след период
от ***, а в настоящото производство е очертан друг давностен период – от
28.12.1993г. до 28.12.2003г.
Съдът намира, че предявеният в настоящото производство положителен
установителен иск за собственост е недопустим.
Налице е пълен обективен и субективен идентитет по отношение на
предмета и страните по настоящото дело и гр.д.№*** по описа на ***, в
производството по което предявеният положителен установителен иск е
2
отхвърлен с влязло в сила решение.
При това е налице забраната по чл.299, ал.1 от ГПК, която означава
преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди
постановяване на влязлото в сила решение, независимо дали те са били
известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици.
Ищецът основава претенцията си в настоящото производство на факт,
който е осъществен преди постановяване на решението по гр.д.№*** по описа
на ПлРС – придобиване на имота на основание давностно владение,
осъществено през периода от 28.12.1993г. до 28.12.2003г.
Допустим би бил установителен иск за собственост между същите
страни и с предмет същия имот, единствено ако е основан на факти,
възникнали след влизане в сила на решението, с което спора за имота е
разрешен със сила на пресъдено нещо.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва на основание чл.130
от ГПК да се върне исковата молба, поради недопустимост на предявеният
положителен установителен иск за собственост и се прекрати производството
по гр.д.№ 2911/2022г. по описа на ПлРС.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл.130 от ГПК, исковата молба на М. АЛ. КР.,
чрез адв.П.Н. от ***, поради НЕДОПУСТИМОСТ на предявеният против П.
Г. Т. и *** положителен установителен иск с петитум да се признае за
установено по отношение на ответниците, че ищеца М.К. е собственик по
давност на осн. чл. 79, ал. 2 от ЗС, евентуално на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС на
процесния недвижим имот: апартамент находящ се в ***, на ***, застроен на
84,66 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня, баня и клозет, а по действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***. и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО
по гр.д.№ 2911/2022г. по описа на ПлРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Плевенски
окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
3
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4