№ 4535
гр. Варна, 14.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело №
20253110109728 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от П. Т.
Т., ЕГН **********, с адрес в ***, чрез процесуален представител адв. Н. М., срещу „С.К.“
АД, ЕИК ***, с адрес на управление в ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предложение 1 от ЗЗД, за осъждане на „С.К.“ АД, да заплати на П. Т. Т. сумата в
размер на 1669,10 лева, представляваща подлежаща на връщане сума на основание чл. 23
ЗПК, като платена по нищожен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние
№991138/10.09.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 08.08.2025 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът заявява, че на 10.09.2023г. е сключил с ответника договор за
потребителски кредит № 991138, като ответното дружество е предоставило сумата в размер
на 3000.00 лева. На 04.04.2024г. ищцата е подала искова молба в PC-Варна срещу ответното
дружество с правно основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1,2 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9, т.
10 и т. 11 ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като делото е образувано под №4066/24г. по описа
на РС-Варна. По делото е назначена съдебно - счетоводна експертиза, вещото лице по
която е установило, че извършените плащания по кредита от ищцата са в размер на 4669.10
лева. С Решение №4247/24г. PC-Варна е постановил, че сключеният между страните договор
за потребителски кредит №991138/10.09.2023г. е нищожен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с
чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради противоречието му със закона. На основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, иска ответника да бъде осъден да заплати сумата от 1669.10 лв., представляваща
подлежаща на връщане сума на основание чл. 23 ЗПК, като платена по нищожен договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние с №991138/10.09.2023г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.08.2025 г., до
окончателното плащане. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „С.К.“ АД, ЕИК ***, чрез процесуалния си
представител адв. Х. М. е подал писмен отговор на исковата молба, в който изразява
становище за основателност на иска. На основание чл. 237 от ГПК признава предявения иск
1
в размер на 1669,10 лева и моли съдът да се произнесе с решение при признание на иска.
Счита, че с оглед процесуалното си поведение не дължи разноски по делото, на основание
чл. 78, ал. 2 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ищецът П. Т. Т. – редовно призована, не се
явява, не се представлява. Постъпила е молба входящ № 89047/23.10.2025 г., подадена от П.
Т. Т., чрез процесуалния й представител адв. Н. М., с която заявява, че поддържа исковата
молба и с оглед направеното от ответника признание на иска, счита, че са налице
предпоставките за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК. Претендират се
разноски. Счита, че не са налице кумулативните изисквания на чл. 78, ал. 2 от ГПК и
ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените разноски по делото.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ответникът„С.К.“ АД, редовно призован,
не изпраща представител. Постъпила е молба входящ № 87836/21.10.2025 г. подадена от
„С.К.“ АД, чрез процесуалния му представител адв. Х. М. Г., с която поддържа направеното
с отговора на исковата молба признание на иска и моли съда да се произнесе с решение,
съобразно направеното признание. Счита, че разноските по делото следва да бъдат
определени по реда на чл. 78, ал. 2 от ГПК. В условията на евентуалност прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема следното:
Спазени са изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК за постановяване на решение при
признание на иска, тъй като ответникът е признал исковата претенция за основателна по
основание и размер, признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от
друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Ето защо, съдът постановява
настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е
необходимо да излага мотиви за това.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът.
Ответникът поддържа, че не е дал повод за образуване на производството, поради
което не следва да бъде ангажиран с разноски, което възражение съдът намира за
неоснователно. Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, при
уважаването на иска, са регламентирани в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и същите са две:
ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са
кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело.
Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато
неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца. В случая не са налице предпоставките на чл.
78, ал. 2 ГПК. Налице е признание на иска, но с извънсъдебното си поведение ответникът е
дал повод за завеждането на иска.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати сторените от ищеца разноски. От ищеца е представен списък с разноски, и
доказателства за извършването им, както следва: 67.38 лева за държавна такса и 466 лева за
адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищеца, е основателно. С оглед ниската фактическа и
правна сложност на делото, проведеното само едно открито съдебно заседание и
процесуалното поведение на страните, съдът счита, че адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено в размер на 300 лева.
Същото се явява обосновано и справедливо, с оглед извършената от адвоката работа по
делото.
„С.К.“ АД, ЕИК *** следва да бъде осъдено да заплати на П. Т. Т., ЕГН **********,
сумата в размер на 367,38 лева, представляваща сторени по делото разноски за заплатена
държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД, „С.К.“ АД, ЕИК ***, с
адрес на управление в ***, да заплати на П. Т. Т., ЕГН **********, с адрес в ***, сумата в
размер на 1669,10 лева /хиляда шестстотин шестдесет и девет лева и десет стотинки/,
представляваща подлежаща на връщане сума, на основание чл. 23 ЗПК, като платена по
нищожен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №991138/10.09.2023г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
08.08.2025 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „С.К.“ АД, ЕИК ***, с адрес: ***, да заплати на П. Т. Т., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата в размер на 367,38 лева (триста шестдесет и седем лева и тридесет и
осем стотинки), представляваща стойност на сторени съдебно – деловодни разноски в
настоящото производство, съставляващи разноски за платена държавна такса в размер на
67,38 лева и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лвева, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3