РЕШЕНИЕ
№ 61
гр.Поморие,
17.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поморийски районен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на 16 октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на секретаря Йовка Тодорова,
като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 25 по описа за
Производството
е образувано по искова молба от ищеца „Е.М. “ЕООД
със седалище и адрес на управление в гр.София , представлявано, чрез
пълномощника юк. П.Й., против
ответниците Н.Д.Д. и А.И.Д.,*** . В исковата молба се сочи, че на
14.01.2011 г. бил сключен договор за потребителски кредит между ответниците, в
качеството на кредитополучатели и „Юробанк И Еф Джи България” ЕАД с настоящо наименование „Юробанк България”,
по силата на който банката предоставила на кредитополучателите кредит в размер
на 14740 лв. , а последните се задължили да го погасят в срок до 14.10.20121 г.
при условията на договора. На 07.10.2012 г. между страните бил подписан анекс
№1 към горецитирания договор, а на 30.01.2015 г. било подписано допълнитено
споразумение към същия договор, като със същите страните се съгласили с промени относно дължимите суми и условията
за изплащането им, включитено бил договорен нов краен срок за погасяване на
задълженията , а именно до 20.10.2018 г.. Твърди се, че ответниците
преустановили плащанията си и към м. юни
Правното основание на предявените при
условията на обективно съединяване искове е по чл.79, вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Исковата молба е приета за
разглеждане и препис от нея ,ведно с приложените доказателства е изпратен на
ответника. В срока по чл.131 ГПК ответниците
са подали отговор на исковата молба. В отговора се изразява становище за неоснователност
на иска и се иска неговото отхвърляне. Твърди се, че по отношение на тях не е
спазено изискването на чл.99 от ЗЗД, като не са уведомени за извършената цесия,
нито са получили всички документи обосноваващи претенциите на ищеца и с
исковата молба са получили приложените към нея документи относно дълга. Не
сочат доказателства.
Ищецът, редовно призован, не изпраща представител в с.з.В писмена молба
поддържа иска и моли за неговото уважаване.
Ответниците, редовно призован не се явяват в с.з. лично. Представляват се
от процесуален представител-адвокат, който оспорва иска. Представя
доказателства.
За
да се произнесе по така предявеният иск , съдът взе предвид следното:
По делото не се спори, че между „Юробанк и Еф Джи България“ АД, в
качеството на кредитор по договора и ответниците, в качеството им на
кредитополучатели е сключен представения по договора договор за потребителски
кредит №FL610230 от 14.10.2011 г.. Съгласно така сключения
договор, банката е отпуснала на ответниците потребителски кредит в размер на
14740 лв., а те се задължили да издължат сумата, ведно с договореното
възнаграждение за кредитора до 14.10.2021 г., като правят погасителни месечни
вноски платими до 14-то число на съответния месец. Не се спори също, че между
страните по договора е подписан представения в препис анекс №1/07.10.2012 г. по
който страните се съгласили, че размерът на дължима главница по договора е
15268,67 лв., която сума ответниците се задължили да погасят до 14.10.2021 г.
съобразно с представения погасителен план, неразделна част от анекса. С
допълнително споразумение подписано между страните, те се съгласили, че
задължението по договора възлиза на 16200,53 лв., от която сума, кредиторът се
съгласил да опрости 30 % от общия дълг - 4860,16 лв. при условие, че
ответниците погасяват точно на падежа всяка от дължимите 46 според погасителния
план месечни вноски, като при непогасяване изцяло или частично, на която и да е
вноска от погасителния план, клаузата за частично опрощаване на задължението
отпада. С представения договор за цесия
от 18.01.2016 г. сключен между банката-кредитор по договора и ищеца „Е.М.“ЕООД,
банката е прехвърлила на последния вземането си по процесния договор за
потребителски кредит в размер на 17415,20 лв., която сума е посочена в
приложението към договора, в което в табличен вид са посочени задълженията
предмет на същия , сред които е и задължението на ответниците. С представеното
в препис пълномощно, банката-цедент с нотариална заверка на подписа на
упълномощителя от 18.01.2016 г. е
упълномощила адвокатско дружество „И. и Д.“ да уведомят длъжниците на основание
чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия, като извършат всички необходими за
това правни и фактически действия. Представено е и пълномощно от ищцовото
дружество, с което е упълномощено адвокатско дружество „И. и Д.“ да уведомяват
длъжниците за извършена цесия на вземания срещу тях, както и да представляват
ищеца в качеството му на кредитор, включително като обявява предсрочна
изискуемост, както и представителство пред трети лица, а също и извършване на
упоменатите в пълномощното действия във връзка със събиране на задълженията
. Представени са и писма с изх.№6076,6077
и двете от дата 10.08.2018 г. до
ответницата А.Д., с които адв. Д., в качеството на управител на адвокатското
дружество „И. и Д.“ , като пълномощник на банката –цедент първото от посочените
писма уведомява ответницата за извършената цесия, а като представител на
ищеца-цесионер с второто от посочените писма обявява настъпилата предсрочната
изискуемост на вземането, като е представено известие за доставяне от 17.08.2018
г. подписано от ответницата като получател, за
което се твърди, че удостоверява получаването на изявленията направени с
описаните по-горе писма По същия начин са представени и писма от посочения по-горе издател изх.№6078 и 6079
с посочена и на двете дата от 10.08.2018 г., с първото от които от името на
цедента се уведомява ответницата за извършената цесия, а с второто от името на
цесионера се обявява настъпилата предсрочна изискуемост на вземането, като е
представено известие за доставяне от 31.08.2018 г.подписано от ответницата, за
което се твърди, че удостоверява връчването на изявленията описани в цитираните
писма. Представено и писмо с изх.№6081 с посочена дата 10.08.2018 г. отново от същия издател, който
в случая като пълномощник на ищеца уведомява ответника Н.Д. за настъпилата
предсрочна изискуемост и извършената цесия, като е представено известие за
доставяне от 17.08.2018 г. за което се твърди, че удостоверява получаването на
изявлението направено с описаното писмо. Получаването на тези уведомления не се
оспорва от ответниците, като възраженията им са, единствено по отношение на
това, че не са им били предоставени всички изготвени документи във връзка с
извършената цесия. Представена е и вносна бележка за заплатена от процесуалния
представител на ответниците сума в размер на 300 лв. п сметка на ищеца, за
която сума е посочено вноска за м.10/2019г.
По делото е извършена съдебно счетоводна експертиза, видно от
заключението, на която усвоената сума по процесния договор за потребителски
кредит от 14.10.2011 г. е 14740
лв..Сумите, които са платени ответниците по процесния договор за кредит и
сключените към него анекс №1 и
допълнително споразумение са в общ размер на 4438,00 лв., от които 2076,50 лв.-
главница и 2361,50 лв.- лихва. Размерът на неиздължената сума към датата на цесията – 18.01.2016 г. е в
размер на 17500 лв., от които 14124,03 лв. – главница и 3375,97 лв.- лихви.
Размерът на неиздължената сума по договор към 16.10.2018 г.- датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е 14124,03 лв.- главница
и 575,97 лв.- лихва. От заключението на
допълнителната съдебно- счетоводна експертиза се установява, че ответниците са
заплатили по сметка на ищеца сумата 2800 лв..
Предвид така установените факти и като
съобрази разпоредбите на закона , съдът направи следните правни изводи: В производството
по чл.422 от ГПК следва да се установи съществуването на изискуемо и ликвидно
вземане в полза на ищеца , към момента
на приключване на съдебното дирене , като следва с оглед нормата на чл.235 от ГПК да съобрази и фактите настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение , които са от значение за спорното право. В случая се
твърди , че вземането е възникнало на основание сключен между страните договор
за потребителски кредит и анекси към него, като така възникналото вземане на
кредитора по този договор срещу ответниците, с договор за цесия било
прехвърлено на ищеца, който обявил същото за предсрочно изискуемо. При така изложените твърдения в исковата
молба, следва да се обсъди въпроса относно
съществуването на посочените договори и техните правни последици във връзка със
задълженията на страните по тях. В случая за успешното провеждане на иска,
ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи
съществуването на договора за потребителски кредит, извършената цесия, както и
факта на осъществяване на всички предпоставки по договора въз основа , на които е възникнало правото му да обяви
кредита за предсрочно изискуем и размера на претендираното вземане . Между страните не се спори , че е сключен представеният по делото договор за потребителски
паричен кредит заедно с анекс №1 и допълнително споразумение към него
между ответниците- солидарни длъжници по
договора и кредитора „Юробанк И Еф Джи България”
ЕАД. Същият съобразно с чл.10 от ЗПК е
сключен в писмена форма и е със съдържанието предвидено в същата разпоредба, поради което съдът прие,
че е породил облигационна връзка между страните със съответните права и
задължения за всяка от тях съобразно с уговореното по договора, като това
обстоятелство не е спорно между страните. С представения договор за цесия от
18.01.2016 г., вземането на „Юробанк И Еф Джи България” е прехвърлено на ищеца по настоящото дело,
който по силата на чл.99, ал.2 от ЗЗД е придобил вземането с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Сред правата преминали
върху ищеца- цесионер вследствие извършената цесия, е и правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем при условията на чл.15, ал.5 от договора за кредит сключен между
банката- цедент и ответниците, а именно при непогасяване изцяло или отчасти на
която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита. Това си право ищецът
е упражнил с представените уведомления , с които е обявил предсрочната изискуемост
на вземането си на всеки от ответниците,
които са получени от ответниците на 17.08.2018 г., който факт не се
отрича от последните, като към тази дата не се представиха доказателства за
изпълнение на задълженията по договора от ответниците, поради което и са налице
условията по чл.15, ал.5 от договора за обявяване на вземането по договора за
кредит за предсрочно изискуемо. От
заключението на извършената съдебно счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като обосновано и правилно, се установява ,че след отчитане на
извършените от ответниците плащания по договора, включително и сумата 2800 лв.
платени на ищеца след извършената цесия, вземането към 16.10.2018 г.- датата
на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК е за сумата 14124,03 лв.- главница и 575,97 лв.- лихва. Предвид извършеното от
ответниците плащане на сумата от 300 лв. след подаване на исковата мола, което
следва да бъде отчетено от съда на основание чл.235 от ГПК, следва тази сума,
съобразно с правилата на чл.76 от ЗЗД, да се приспадне от общия размер на
дължимата главница, която е най-обременителното задължение и така след
извършеното приспадане, дължима остава главница в размер 13824,03 лв. Поради изложеното съдът прие, че
искът е доказан по основание и следва да се уважи за претендиратата част от
вземането, като се приеме за установено съществуването му за сумата 3008.83 лв., представляващи част от
дължима главница по договор за потребителски кредит от 14.10.2011г., 491.17 лв.
- договорна лихва за периода от
20.10.2015г. до 15.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
16.10.2018 г. до окончателното изплащане. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответниците за изтекла давност, предвид това, че по делото се установява, че
ответниците са извършвали плащания на част от дължимите месечни вноски на ищеца
след извършване на цесията, в периода от м.февруари
По
направените искания за присъждане на разноски на страните, съдът прие следното
: Ищецът е направил в настоящото производство разноски в доказан размер от 350,35
лв., от които 100,35 лв. за д.т., 200 лв. за възнаграждение на вещо лице и 50
лв. възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда по реда на чл.78,ал.8 от ГПК, съобразно с ниската фактическа и правна сложност на делото. В заповедното
производство са присъдени разноски в размер на 70 лв. Предвид уважаване на предявените
искове, на основание чл.78 , ал.1 от ГПК , следва на ищеца да се присъдят направените
по делото разноски в размер на 350,35 лв. в настоящото производство и 70 лв. в
заповедното производство. Предвид изхода от делото, на ответниците не следва да
се присъждат разноски.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците А.И.Д., ЕГН********** и Н.Д.Д., ЕГН**********, двамата с адрес ***, със
съдебен адрес *** съществуването на вземане в полза на ищеца „Е.М.” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в гр. С., район В., ж.к. …, ул…., представлявано от управителя Р. И. М-Т.,
по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №306/18.10.2018
г. издадена по ч.гр.д. №630/2018 г. по описа на ПРС за
сумата 3008.83
лв. / три хиляди и осем лева
и 83ст./, представляващи част от дължима главница по договор за потребителски
кредит №FL610230
от
14.10.2011г.; 491.17 лв. / четиристотин деветдесет и един лева и 17ст./
- договорна лихва за периода от
20.10.2015г. до 15.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
16.10.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ответниците А.И.Д., ЕГН********** и Н.Д.Д., ЕГН**********,
да заплатят на ищеца „Е.М.” ЕООД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. София сумата 350,35 лв., представляващи разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА ответниците А.И.Д., ЕГН********** и Н.Д.Д., ЕГН**********,
да заплатят на ищеца „Е.М.” ЕООД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. С. сумата 70 лв., представляващи разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.
№630/2018 г. по описа на ПРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците А.И.Д. и Н.Д.Д. за присъждане на
разноски по делото.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :