Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

744/26.7.2019г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и втори юли 2019 година

в публично заседание в следния състав:

 

 

                                                       Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1392/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ.

 

Искова молба от пълномощник на Т.С.С., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***. Ищецът сочи, че се намирал в трудово правоотношение, с ответника, който не му заплатил част от трудово възнаграждение за м. 06.2016г.. Работодателят му дължал сумата от 200 лева. Иска осъждане на ответника да му ги заплати и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска недопустим и неоснователен. Признава че ищецът работил при него, без трудов договор, но му дължал само 301,14 лева за посочения месец, от които бил получил авансово 210 лева. Така останали за получаване 91 лева, които той, не потърсил.

Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е частично основателен, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

 

Не се спори между страните, а и от представените неоспорени писмени доказателства и показанията на свидетелите се установява, че между тях, е съществувало трудово правоотношение /чл. 75 КТ/, но, не за посоченият в исковата молба период. През спорния месец юни 2016г., според свидетелите ищецът работил 13 дни. Не се установи какъв е бил размера на уговореното между страните трудово възнаграждение, а посочената от свидетелката часова ставка е по ниска от определената в Постановление на МС № 375/28.12.2015г. минимална часова работна заплата от 2,50 лева, приложима за спорния период. Според неоспорения РКО от 17.06.2016г., ищецът получил сумата от 210 лева като аванс за м. юни.

 

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи :

      

       Доказване заплащането на трудово възнаграждение, е в тежест на работодателя. Той, е представил доказателства за заплащане части от дължимото възнаграждение за м. 06.2016г. – 210 лева. След като, не е установено какво е цялото възнаграждение, то ищецът следва да получи такова, в размер на МРЗ, определена в посоченото ПМС, действало към спорния период. Така, при отработени 13 дни, при 8 часов работен ден на ищеца се следват 260 лева, при получени 210 лева като аванс, той, трябва да получи остатъка от 50 лева. Тъй като ответникът, признава, че дължи трудово възнаграждение от 91 лева, а паричните задължения са „носими“ – чл. 68, б. „а“ ЗЗД, то ищецът следва да ги получи, в едно със законната лихва върху тях от предявяване на иска до окончателното им плащане.

В останалата му част искът е неоснователен и следва да се отхвърли за сумата от 150 лева.

 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ШРС, сумата от 50 лева, представляваща държавна такса по иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ.

 

Страните, не са извършили разноски и такива между тях, не се присъждат.

 

С оглед императивният характер на разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му за присъденото възнаграждение за работа.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на Т.С.С., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 91 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за м.06.2016г., на основание чл. 128, т. 2 от КТ, в едно със законната лихва върху сумата от 91 лева, считано от 16.05.2019г., до окончателното плащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.С.С., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, в останалата му част, до пълния предявен размер от 200 лева, за сумата от 109 лева трудово възнаграждение за м.06.2016г., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Шумен, сумата от 50 лева, представляваща държавна такса, по уважения иск.

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му за присъденото трудово възнаграждение – 91 лева трудово възнаграждение за м.06.2016г..

 

Решението подлежи на обжалване, пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, от 26.07.2019г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: