Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер…………………. Година 2020 град Варна
Варненският административен съд
Седми
касационен състав
на девети
юли година
две хиляди и двадесета
в публично
заседание в следния съсатав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Таня Д.
Стоян Колев
секретар Мая
Вълева
прокурор И.
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. №1277
по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК във връзка с чл.
63,ал.1 от ЗАНН.
Производството е образувано по касационна жалба
от Дирекция “Инспекция по труда“ –
Варна, чрез процесуален представител юриск.О,
срещу Решение № 448/11.03.2020г. по НАХД № 5227/2019г. на Районен
съд–Варна, с което се ОТМЕНЯ НП №
03-010838/30.01.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна,
с което на „ИБНИ СИНА 1”ООД на основание чл. 413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за нарушение на чл. с чл. 11 ал.5 във вр.
с 12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд /обн.ДВ бр. 102/22.12.2009 г./
Касаторът твърди, че
оспореното решение е незаконосъобразно,
като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че районния съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.11 ал.1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. и
е приел, че работодателя не следва да носи отговорност за документиране на
инструктажа на работниците. Счита, че доколкото изобщо не са представени
доказателства за проведен инструктаж, именно на работодателя е отговорността за
недокументирането му и доколкото нарушението е безспорно установено, то
правилно и в съотевтствие с материалния закон е издаденото НП. На изложените
основания за отмяна на решението и постановяване на друго такова по съществото на спора,
с което да се потвърди НП. В съдебно заседание, чрез процесуален представител –
ст.ю.к.Б.Н., поддържа жалбата и моли нейното уважаване. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба – МЦ„ИБНИ-СИНА 1 “ ООД, в чрез
пълномощника адв.С., оспорва същата като
неоснователна. Твърди, че решението на
въззивния съд е правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението.
Представителят на ВОП дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че преценявайки установените по
делто факти, при постановяване на решението ВРС е приложил правилно закона.
Моли жалбата да се отхвърли.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд,
поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна,
по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на МЦ„ИБНИ-СИНА 1 “ ООД,
против горепосоченото НП. За да се произнесе по спора районният съд е установил от
фактическа страна, че на 03.01.2019 г.
служители при ДИТ – Варна – св. П Е и П
Б , инспектори в посоченото учреждение, извършили проверка в обект –
„Медицински център „Ибни Сина 1“ ООД. В хода на проверката било установено, че
лицето извършва трудова дейност в качеството на лекар в обекта и по отношение
на същия не е провезен начален инструктаж. При попълване на предоставена му
декларация по чл. 402 ал.1 от КТ св. П. посочил, че работи в медицинския център
на длъжност „лекар“ в ехографски кабинет , с работно време от 10.30. ч. до 18.30 ч. , въз основа на сключен граждански
договор като има уговорено трудово възнаграждание в размер на 700 /седемстотин/
лева.
При така установените факти, св. Е съставил на
дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 11 ал.5, във вр. с чл. 12
ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ, бр. 102/22.12.2009 г./
Въззивният съд
е приел горната фактическа обстановка за безспорна въз основа представените
писмени доказателства и депозираните свидетелски показания, като изрично е
посочил кои не кредитира и по какви съображения. Изложил е мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и при спазване на административно-процесуалните правила.
За да отмени
обжалваното пред него наказателно постановление, ВРС е приел, че тъй като П. е работил по
граждански договор, то наказаното лице няма качестовто на работодател спрямо
него и не следва да носи административнонаказателна отговорност.
Касационният състав възприема
изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна, както и правните му
изводи за несъставомерност на нарушението.
От една страна медицинският
ценътр няма качеството на работодател по смисъла на КТ, а на възложител по
смисъла на ЗЗД, поради тази причина не може да носи отговорност по КТ.
От друга страна, настоящият
състав многократно се е произнасял в насока, че разпоредбата на
чл.281 ал.5
от Кодекса на труда възлага на работодателя задължението да организира
провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната
политика. На основание посочената норма е издадена Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. на министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл.11 ал.1 от
Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. работодателят осигурява
провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа, а според ал.2 на същата правна норма инструктажите по чл.10 ал.3 се провеждат от
длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя. От анализа на
цитираните разпоредби се установява, че задължението на работодателя се свежда до това да осигури провеждането на инструктаж чрез
определянето на длъжностно лице със съответната компетентност, което да извършва и
документира инструктажа. Тоест документирането на проведения инструктаж е вменено в задължение не на
работодателя, а на съответното длъжностно лице, което го е извършило. Следователно, работодателят няма задължение да документира
инструктажа. Той има задължението да определи длъжностно лице, което да
извършва и документира инструктажите по Наредба №
РД-07-2/16.12.2009г., за което не му е повдигнато обвинение. Едва след като се установи, че работодателят не е определил такова
длъжностно лице, тогава самият работодател носи
отговорност по чл.2, чл.3 и чл.11 ал.1 от същата наредба. В настоящия има представена книга в която се документира проведения на
работниците инструктаж, което говори за изпълнено от работодателя задължение.
С оглед
изложеното, настоящият касационен състав намира, че касационната жалба се явява
неоснователна. Решението на ВРС като правилно и законосъобразно, на основание
чл.221 ал.2 от АПК, следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
448/11.03.2020г. по НАХД № 5227/2019г. на Районен съд–Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.