Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 11.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 4822 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 28423
от 31.01.2019 г., постановено по гр. д. № 54725/2017 г. на СРС, I ГО, 26
състав, М.Н.Т. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. чл.86 ЗЗД, сумата от 396, 34 лв., представляваща главница за доставена
топлинна енергия през периода от м.07.2014 г. – м.04.2015 г. в топлоснабден
имот – апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, ведно със
законната лихва, считано от 09.08.2017 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 94, 91 лв., представляваща лихва за забава за периода 30.08.2014 г. -
24.07.2017 г., като в останалата им част исковете са отхвърлени. Ответницата е
осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски в размер на
284, 96 лв., а ищецът, на основание чл.78, ал.3 ГПК, е осъден да заплати на ответницата
разноски в размер на 144, 57 лв. Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач „М.Е.“ ООД.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените
искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е неправилно и постановено в нарушение на
материалния закон. Първоинстанционният
съд е приел, че сумите по фактури за периода м.05.2013 г. – м. 06.2014 г. са
погасени по давност. В раздел IX от Общите условия - „Заплащане на топлинна
енергия“, чл.33, ал.1 са определени редът и срокът за заплащане месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В този смисъл, срокът на задължението за
заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. Първоинстанционният съд не е съобразил, че сумата по обща
фактура за периода м.05.2013 г. – м.06.2014 г., издадена м.06.2014 г., става
изискуема едва на 15.08.2014 г. Исковата молба е подадена на 30.07.2014 г. с
което счита, че е прекъсната давността. Относно отхвърлената сума за
извършената услуга дялово разпределение счита, че съдът не е взел предвид
обстоятелството, че съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ- 026/11.05.2002 г. на
ДКЕВР месечната дължима сума на купувача се формира въз основа на определената
за него прогнозна месечна консумация и действащата за периода цена на топлинна
енергия. С оглед на това сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон
са изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли съда да отмени решението
в обжалваната част и да уважи предявените искове, като му присъди направените
по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата М.Н.Т.,
с който оспорва същата изцяло. Твърди, че още в отговора на исковата молба по
категоричен начин е направила възражение за изтекла погасителна давност, като
изрично е посочила, че общата фактура №**********/30.06.2014 г. обобщава сумите
по издадени фактури за прогнозно начислена топлоенергия за периода 01.05.2013
г. до 30.04.2014 г. Отделно от това в съдебно - счетоводната експертиза подробно
са отразени всички суми и фактури с изтекла погасителна давност. Същевременно
ищеца не е взел отношение по този въпрос в производство пред първата инстанция и
не е оспорил заключението на експертизата. С оглед изложеното, моли съда да
отхвърлите изцяло въззивната жалбата и да потвърдите като правилно първоинстанционното
решение в обжалваната му част. Претендира сторените по делото разноски съобразно
списък на разноските по чл.80 ГПК.
Третото лице
– помагач на ищеца „М.Е.“ ООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
писмен отговор на въззивната жалба.
Решението в
частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове съответно с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени срещу наследниците на Н.Г.Т..
Ищецът твърди, че Н.Г.Т. е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент № 26, находящ се в
гр. София, община Илинден, ж. к. „**********Същият му се дължи сумата от общо 948,
15 лв., от която: 738, 52 лв. - главница, представляваща цена на незаплатена
топлинна енергия, отразена в общи фактури № **********/30.06.2014 г. за периода
01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. и № **********/30.06.2015 г. за периода м.05.2014
г. – м.04.2015 г.; 176, 83 лв. – обща стойност на законната лихва за забава върху
главницата за периода 15.08.2014 г. – 24.07.2017 г., както и сумата от 26,41
лв. – главница, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за
периода м.06.2014 г. – м.05.2015 г. и сумата от 6, 39 лв. - законна лихва за забава върху нея. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди наследниците на Н.Г.Т. да му заплатят горепосочените
суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба – 09.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
С
разпореждане от 29.08.2017 г. СРС, І ГО, 26 състав, оставил исковата молба без
движение, като е указал на ищеца да уточни ответниците срещу които предявява
иска си.
Във връзка с
постъпила уточнителна молба от ищеца с определение от 14.11.2017 г. съдът
конституирал като ответник по делото М.Н.Т..
С постъпилия
в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва
предявените искове. Твърди, че от години дяловото разпределение на топлинна
енергия в имота не се извършвало от „МХЕ.” ООД, поради което не е ясно коя
точно фирма е подавала данни на ищцовото дружество, за да остойностява то
топлинната енергия за процесния период. Счита, че това обуславя недопустимост
на предявения иск. В случай, че съдът приеме исковете за допустими, не оспорва
фактите, за установяването на които ищецът е поискал изслушването на съдебно –
техническа експертиза. Позовава се на изтекла погасителна давност по отношение
на вземанията по обща фактура № **********/30.06.2014 г. на обща стойност 396, 51
лв. за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г., задължение по обща фактура №
**********/30.06.2014 г. за дялово разпределение на обща стойност 10, 20 лв. за
периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г., задължения по общи фактури № **********/30.06.2015
г. и № **********/31.05.2015 г. обхващащи периода до 09.08.2014 г., както и на
дължимите акцесорни вземания произтичащи от главното вземане. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като й присъди
сторените по делото разноски.
Видно от
представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна
собственост, находяща се в гр. София, ул. „Божурище”, бл. *********(понастоящем
ж. к. „Илинден) от 06.09.2002 г., етажните собственици са взели решение да се
сключи договор с „М.Е.“ ООД, което дружество да извършва дялово разпределение
на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. Протоколът е
съставен от представители на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
На 19.09.2002
г. е сключен договор № 325 - ІІІ между „М.Е.“ ООД, като герент на консорциум
„Сименс и Елвеко - България” и етажната собственост с адрес: в гр. София, ул. „*********,
по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите
уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да
изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни
сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на
информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е
ангажиран договор № І-N104/08.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител
и „М.Е.“ ООД,– изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
От
заключението на вещото лице Й. П. по изслушаната пред СРС съдебно - счетоводна
експертиза по делото се установява, че за доставената топлинна енергия в имота
и за дялово разпределените през процесния период м.05.2013 г. – м.04.2015 г. са
постъпили плащания за погасяване на задълженията по фактури за м.05.2013 г.-
м.10.2013 г. на обща стойност 90,76 лв.,
като останалите задължение за периода са останали дължими. Констатира се, че
според информационната система на ищеца изравнителните сметки, изготвени от
фирмата за дялово разпределение, в които е включен процесния период са по обща
фактура № **********/30.06.2015 г. на стойност минус 1,43 лв. и за №
**********/30.06.2014 г. минус 3,89 лв. Изравнителните сметки въведени на
31.07.2014 г. общо на стойност минус 3,89 лв. са намалили задълженията от
фактурите за отоплителния сезон м.05.2013 г. – м.04.2014 г. и това е отразено в
обща фактура № **********/31.07.2015 г., а изравнителните сметки за периода
м.05.2014 г.- м.04.2015 г. общо на стойност минус 3,89 лв. са намалили
задълженията за отоплителния сезон и са включени в обща фактура с
**********/31.07.2015 г. За периода м.05.2013 г.- м.04.2015 г. общата дължима
сума за процесния имот е в размер на 764,88 лв., от които 738,47 лв. за
доставена топлинна енергия, а 26,41 лв. са за дялово разпределение. Размерът на
мораторната лихва по просрочените задължения е общо 183,22 лв., от които 176, 83
лв. - за доставена топлинна енергия и 6,39 лв. – за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е
неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения
относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1
ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Страните не
спорят относно обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот и
в това си качество е клиент на топлинна енергия и съответно, че са обвързани от
облигационна връзка с предмет – доставка на топлинна енергия. Доводи в тази
насока не са релевирани от страните и във въззивното производство. Ето защо и с
оглед разпоредбата на чл.269 ГПК този въпрос е извън пределите на въззивния
контрол, поради което не следва да го обсъжда по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148)
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год.).
В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот
в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на
„М.Е.“ ООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните
собственици, като третото лице – помагал на ищеца е осъществявало услугата
дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. Ответницата не е
ангажирала доказателства по делото в подкрепа на твърдението си за определяне
на нова фирма за дялово разпределение.
В нормата на
чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената
въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Ответницата
не е оспорила стойността на топлинната енергия, доставена до топлоснабдения
имот за исковия период, поради което не е допуснато изслушването на съдебно –
техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната пред
СРС съдебно – счетоводна експертиза за периода м.05.2013 г. – м.04.2015 г. начислената
сума за топлинна енергия е в размер на 764, 88 лв., от която: 738, 47 лв. -
за доставка
на топлинна енергия и 26,41 лв. - за дялово разпределение.
Ответницата
своевременно е релевирала по делото – с депозирания писмен отговор на исковата
молба, възражение за изтекла погасителна давност. Същото е разгледано от
решаващия съд. Като е приложил института на погасителната давност,
първоинстанционният съд е приел, че вземанията на ищеца за исковия период са
частично погасени.
С ТР № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на
топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД,
поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение
на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно
нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
По отношение
на вземанията за периода м.05.2013 г. – м.03.2014 г. приложение намират Общите
условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г. Съгласно чл.33, ал.1 от
Общите условия от 2008 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Давността за тях започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД. По отношение на вземанията за
периода м.04.2014 г. – м.04.2015 г. приложение намират Общите условия за
продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19
минути“, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014
г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. Ищецът не е ангажирал по делото доказателства относно момента на
публикуване на месечните суми за исковия период на интеренет страницата си, а и
липсват признания за това от насрещната страна, поради което и на основание
чл.114, ал.2 ЗЗД, следва да се приеме, че давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало. Предвид обстоятелството, че искът е предявен
на 09.08.2017 г., към този момент е изтекла погасителната давност за вземания,
станали изискуеми преди 09.08.2014 г. Това в случая се явяват вземанията, за
които е съставена фактура № **********/30.06.2014 г. относно отоплителен сезон
м.05.2013 г. – м.04.2014 г., както и вземанията за м.05.2014 г. – м.07.2017 г.,
по отношение на които приложение намират общите условия на ищеца, одобрени с
решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, спрямо които съобразно изложеното по –
горе погасителната давност започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя,
че не са погасени по давност вземанията по фактура № **********/30.06.2014 г.
Релевантен в случая е периодът на потребление на топлинната енергия, за който
се отнася посочената фактура: м.05.2013 г. – м.04.2014 г., а не датата на
издаване на фактурата и посочения в последната срок за плащане. Издаването на
общата фактура и изравнителната сметка не установява нововъзникнало задължение
на клиента на топлинна енергия, а съставлява способ за определяне окончателния
размер на консумираната топлинна енергия. Ето защо се налага извода, че
периодът на потребление на топлинна енергия, за който фактурата е издадена:
м.05.2013 г. – м.04.2014 г., както и за периода м.05.2014 г. – м.07.2014 г. е
покрит от изтеклата погасителна давност. За този период е погасено по давност и
вземането за дялово разпределение.
Съгласно
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно -счетоводна експертиза
непогасените по давност вземания за периода от м.08.2014 г. до м.04.2015 г. са
в размер на 372, 58 лв. С обжалваното решение съдът е присъдил сумата от 396,
34 лв.
Относно претенцията за стойността на услугата
дялово разпределение съдът намира следното:
Вземането на ищеца за дялово разпределение не е
оспорено от ответницата с депозирания по делото писмен отговор на исковата молба.
Също така по силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл.
от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на
тази наредба и приложението към нея.
В чл.36 от Общите условия на ищеца е предвидено,
че клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от
избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване
на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение.
Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
С договора от 08.11.2007 г.,
сключен между ищеца и „М.Е.“ ООД, страните са договорили заплащане от „Т.С.“
ЕАД на извършваните услуги съгласно Приложение № 2, въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е
цената да се определя първоначално и да се актуализира ежегодно до септември
следващата година. Представен е и договор от 19.09.2002 г., сключен между
етажните собственици в процесната сграда и фирмата за дялово разпределение, с който
страните са договорили абонаментна цена за отчитане на показанията на
индикаторите за разпределение на топлинна енергия и разхода за отопление,
водомерите за топла вода, поддръжката на монтираните уреди и изготвянето на
обща и индивидуални сметки – 4, 20 лв. на измервателен уред.
Предвид ангажираните по делото доказателства,
ищецът се легитимира като носител на вземане за стойността на извършваната
услуга дялово разпределение. Неговият размер за периода, който не е покрит от
изтекла погасителна давност м.08.2014 г. – м.04.2015 г., предвид експертното
заключение възлиза на 20 лв.
Задължението
на ответницата е парично и за периода на своята забава същата дължи обезщетение
в размер на законната лихва, съгласно нормата на чл.86 ЗЗД. С клаузата на чл.33,
ал.1 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на продавача. Същевременно ищецът не
е ангажирал по делото доказателства относно момента на публикуване на месечните
суми за исковия период на интеренет страницата си, а и липсват признания за
това от насрещната страна. С оглед на това ответницата не дължи заплащане на
лихва за забава.
По
изложените съображения крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично,
поради което решението следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен
предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 20 лв.,
представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода м.08.2014
г. – м.04.2015 г., като предявеният иск следва да се уважи в посочения размер. Доколкото
обаче решението не е обжалвано от другата и на основание чл.271, ал.1, изр.2 ГПК, положението на жалбоподателя не може да се влоши. Ето защо решението
следва да се потвърди в останалата обжалвана част.
По разноските по производството:
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се
присъди сумата от 1, 09 лв. – сторени във въззивното производство разноски за
държавна такса, по съразмерност, както и сумата от 4, 38 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство
във въззивното производство.
На основание
чл.78, ал.3 ГПК ответницата по жалбата има право на сторените разноски в
настоящото производство. Техният размер възлиза на 300 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивната инстанция по
договор за правна защита и съдействие от 11.02.2020 г.
Жалбоподателят
своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. Предвид
обстоятелството, че уговореният размер
на адвокатското възнаграждение съвпада с минималния такъв, регламентиран в чл.9,
ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, не е налице основание за неговото
намаляване. Ето защо в полза на ответницата по жалбата следва да се присъди
сумата от 286, 86 лв. – по съразмерност.
С оглед
изхода на спора обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която
ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата над 138, 24 лв. до 144, 57 лв.
– разноски, съразмерно с с отхвърлената част от ска, а на ищеца следва да се
присъди сумата от още 10, 55 лв.- разноски в производството пред СРС,
съразмерно с уважената част от иска.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 28423 от 31.01.2019 г.,
постановено по гр. д. № 54725/2017
г. по описа на СРС, I ГО, 26 състав, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, иск с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД срещу М.Н. Т., ЕГН **********, с адрес ***, за сумата от 20 (двадесет) лв., представляваща
главница за разпределение на топлинна енергия за периода м.08.2014 г. –
м.04.2015 г., както и В ЧАСТТА, с която Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
с адрес ***, е осъдена да заплати на М.Н. Т., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата над 138, 24 (сто тридесет и
осем лева и двадесет и четири стотинки) лв. до 144, 57 (сто четиридесет и четири лева и петдесет и седем
стотинки) лв., представляваща сторени разноски в производството пред СРС, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.Н. Т., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, сумата от 20 (двадесет) лв., представляваща
главница за разпределение на топлинна енергия за периода м.08.2014 г. –
м.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 09.08.2017 г. до
окончателното изплащане, да заплати сумата от 1, 09 (един лев и девет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство по
съразмерност; да заплати сумата от 4, 38
(четири лева и тридесет и осем стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 вр. с
ал.8 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство на страната във въззивното производство по
съразмерност, както и да заплати сумата от още
10, 55 (десет лева и петдесет и пет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в производството пред СРС, съразмерно с
уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 28423 от 31.01.2019 г.,
постановено по гр. д. № 54725/2017
г. по описа на СРС, I ГО, 26 състав, в ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
с адрес ***, искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД срещу М.Н. Т., ЕГН **********,
с адрес ***, за останалите претендирани суми.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: ***,
да заплати на М.Н. Т., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 286, 86 (двеста
осемдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки) лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство във въззивното производство.
Решението в
частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „М.Е.“ ООД, ЕИК*********,
с адрес ***.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.