№ 360
гр. Враца, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря ИРИНА Н. Д.
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20251420200727 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба
на Община-Враца против НП №НЯСС-83/28.05.25 г. на Председателя на
ДАМТН, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.190а, ал.2,
вр.чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ и на основание чл.200, ал.1,т.39 ЗВ е наложена
имуществена санкция в размер на 1000.00 лв.
В жалбата поддържана и в с.з. се релевират подробни оплаквания за
незаконосъобразност на атакуваното постановление поради допуснати
множество нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за
отмяната му на това основание.
Ответната страна по жалбата в приложено писмено становище на свой
ред излага подробни аргументи за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на наказателното постановление, с молба за
потвърждаването му.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши
анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
следното:
1
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59
от ЗАНН. Разгледана по същество е неоснователна, при следните
съображения:
На 17.07.2024 г., служители на НЯСС-И.И. и И.С. извършили оглед и
проверка на язовир „Агов дол“, находящ се в поземлен имот със съответен
идентификатор в землището на с.Власатица, общ.Враца, представляващ
общинска собственост съгласно Акт за собственост с №АПОС
№144/01.03.2000 г. Резултатите от този оглед и проверка били обективирани в
констативен протокол от същата дата-№03-01-44/17.07.24 г., като с него били
дадени и задължителни предписания, съгласно чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ,
свързано с безопасната експлоатация на язовирната стена и съораженията към
нея, със срок на изпълнение -31.10.24 г., а именно да се възстанови
работоспособността на основния изпускател. За направените констатации и
дадените предписания с протокола от въпросната проверка, Община-Враца е
била надлежно уведомена.
На 13.11.24 г., на горепосочения язовир била извършена нова проверка
от служители на РО НЯСС СЗБ, между които и св.Г.Н. и св.И.И., за което е
съставен констативен протокол №-03-01-65/13.11.24 г. При проверката е
констатирано, че горепосочените предписания не са изпълнени. За това и на
06.01.25 г. срещу жалбоподателя е съставен АУАН№03-001/06.01.25 г. за
извършено нарушение по чл.190а, ал.1, т.3, вр.чл.190а, ал.2 ЗВ.
Последвало е издаването на обжалваното НП, с което за констатираното
с АУАН нарушение и на основание чл.200, ал.1,т.39 от ЗВ, на Община-Враца“
е наложена имуществена санкция в размер на 1 000.00 лв.
Фактическите констатации, посочени в АУАН и в НП се доказват
безпротиворечиво от всички налични доказателства по делото: показанията на
св.Г.Н. и св.И.И., имащи качество на свидетели присъствали при констатиране
на нарушението и съставяне на акта, горецитираните писмени доказателства –
констативни протоколи от проверки, акт за общинска собственост, заповеди за
компетентност на проверяващите, кореспонденция по повод съставяне и
връчване на АУАН и др. Тези констатации, в това число относно фактите за
неизпълнение на предписанията свързани с безопасната експлоатация на
язовира, както към датата на проверката, така и впоследствие, не се оспорват
и не се опровергават чрез съответно ангажирани доказателства и от самия
2
жалбоподател.
При горната доказателствена съвкупност и установени фактически
положения, съдът намира от правна страна следното:
В процесуален аспект, съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да представляват
формално основание за отмяна на атакуваното постановление. Процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно приобщените по
делото заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО. Видно от АУАН
и НП, същите съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и 57 ЗАНН,
в т.ч. надлежна текстова индивидуализация на нарушението със съответните
обективни признаци –дата и място на извършване, начин на извършване и
обстоятелствата, при които е констатирано нарушението. Налице е и
съответствие между текстовото описание на нарушението с посочените
цифрова квалификация и правно основание на наложената санкция.
Изложените в обратен смисъл възражения в жалбата са напълно голословни.
Съдът не споделя и доводите на жалбоподателя за налично нарушение
на чл.40, ал.1 ЗАНН, тъй като въпросната законова разпоредба не лимитира
броя на свидетелите очевидци, които могат да участват в процедурата по
съставяне на акта. Подобно изискване има в разпоредбата на чл.40, ал.3
ЗАНН, която обаче не касае процесния казус. Отделен е въпроса, че дори и
налично, евентуално нарушение на чл.40, ал.1 ЗАНН откъм броя на
свидетелите не е от естество да ограничи правото на защита на нарушителя и
няма отношение към редовността на АУАН и НП от формална външна страна,
а е относимо единствено към обосноваността им.
Не се споделят и възраженията за неспазена процедура по чл.40, ал.2
ЗАНН, поради съставяне на акта в отсъствие на представител на
жалбоподателя. Видно от материалите по преписката и противно на
твърденията на жалбоподателя, в случая е имало изрично отправена покана за
съставяне на АУАН, надлежно получена от служител на Общината. Въпреки
това връчване, представител на общината не се е явил на указаната дата, без
заявени и посочени евентуални уважителни причини, поради което и
актосъставителят правомерно е изпълнил правомощията си да състави АУАН в
отсъствие на „нарушителя“.
От материалноправна страна: от събраните по делото доказателства
3
безспорно се установи, че в рамките на дадения срок за изпълнение на
посочените в протокола от 17.07.24 г. задължителни предписания -до 31.10.24
г. да се възстанови работоспособността на основния изпускател на язовира,
както и към момента на съставяне на процесния АУАН, жалбоподателят не е
бил изпълнил тези предписания, имащи задължителен характер, съгласно
чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ. За това си поведение жалбоподателят следва да понесе
административно-наказателна отговорност на основание чл.200, ал.1,т.39 от
ЗВ, вр.чл.190а, ал.2 ЗВ.
Съдът не възприема и последната група поддържани доводи от
жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното НП, свързани с
„неоснователност“ на първоначално дадените предписания поради обективна
невъзможност за неизпълнението им от една страна, а от друга- предприети от
концесионера на язовира други действия, с които без да се изпълняват реално
предписанията, едва ли не ги „заместват“, доколкото постигат фактически
същия резултат. С въпросните доводи фактически се оспорва
законосъобразността на даденото предписание, която обаче подлежи на
съдебен контрол по друг нормативен ред /по реда на АПК/ и пред друг
компетентен орган/съответен административен съд/.При това положение, в
рамките на настоящето производство, съдът няма компетенции за преценка на
въпросната законосъобразност на предписанието като индивидуален
административен акт и тези доводи, като ирелевантни не подлежат на
обсъждане. В рамките на настоящето производство значение имат единствено
фактите за налично, влязло в сила предписание, което е подлежало на
изпълнение и съответно не е било изпълнено. В случая по делото безспорно се
установи, наличието на такова задължително предписание и неговото
неизпълнение. Не се спори и съответно няма данни, че жалбоподателят е
атакувал предписанието по горепосочения административен ред, със
съответно спиране на изпълнението, поради което и даденото предписание по
чл.190а, ал.1,т.3 ЗВ, вр.чл.190а, ал.2 ЗВ е било задължително за изпълнение от
страна на жалбоподателя в определения срок. При това положение са налице
всички съставомерни елементи от състава на нарушението по чл.200, ал.1,т.39
ЗВ.
В случая не са налице и основания за приложение на чл.28 ЗАНН: както
правилно е приел и АНО в обжалваното НП, обстоятелството, че от
4
нарушението не са настъпили вредни последици не води до извод за
маловажност на случая, тъй като се касае до формално нарушение. Отделно от
това преките и непосредствени последици от техническото състояние на
язовирните стени и съораженията към тях, са свързани с човешкия живот и
здраве, културното наследство и стопанската дейност.
При определяне размера на имуществената санкция, която следва да се
наложи за извършеното нарушение и при предвидени в закона размери на
санкцията от 1000.00 лв. до 20 000.00 лв., в случая АНО е наложил такава в
минимален размер.При това положение не следва да се обсъжда наличието на
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и същото следва да
приеме за справедливо.
При този изход на спора и предвид направеното искане от страна на
АНО за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.63д, ал.4 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да му
заплати сумата от 130.00 лв.
Предвид на всичко гореизложено, жалбата следва да се остави без
уважение като неоснователна, а атакуваното НП следва да бъде потвърдено
изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НЯСС-83/28.05.2025 г. на
Председателя на ДАМТН, с което на Община-Враца, с ЕИК:********* е
наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 /хиляда/ лв. на основание
чл.200, ал.1,т.39 ЗВ, за извършено нарушение по чл.190а, ал.1,т.3, вр.чл.190а,
ал.2 ЗВ.
ОСЪЖДА Община-Враца, с ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ на ДАМТН
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
130.00 лв.
5
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Враца в 14-
дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6