Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260548 23.02.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 21298 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК ********* против Х.П.К., ЕГН **********, с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422,
ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9,
чл.11, т.7, т.11, чл. 33 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 08.03.2017 г. между ответника и трето лице –
кредитор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД бил сключен договор за
потребителски кредит № …., с предоставена сума от 10 994,01 лева, дължима
ведно с договорна лихва и застрахователна премия, в срок до 07.03.2022 г.
Поради липса на плащане на погасителни вноски и на осн. чл. 12, ал. 2, б.“а“ от
ОУ към договора, вземанията били обявени за предсрочно изискуеми, за което
ответникът бил уведомен.
На 18.12.2017 г. с индивидуален договор за цесия и приложение № 1 към
него, към рамков договор за цесия от 20.12.2016 г., вземанията били прехвърлени
на ищеца, за което длъжникът бил уведомен.
Поради
липсата на плащане, било инициирано заповедно производство и издадена заповед
по чл. 410 ГПК № 6380/11.07.2019 г. по
ч.гр.д. № 10923/2019 г. по описа на ПРС,
XVII гр. състав, връчена редовно по чл. 47, ал.
5 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове
за следните суми: 10707,93 лева –
главница; 703,77 лева – договорна лихва за периода
07.06.2017 г. – 18.12.2017 г.; 960,39
лева – обезщетение за забава за периода 07.06.2017 г. – 01.07.2019 г. Моли
се за уважаването им, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението до
погасяването. Претендират се разноските в заповедното и настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения му
особен представител, с който счита претенциите за основателни и няма възражения
против тях. В съдебно заседание признава исковете, като счита, че ответникът не
следва да бъде натоварван с допълнителни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 10923/2019 г. по
описа на ПРС, XVII гр. състав, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена
редовно при условията на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По
същество:
С доклада по
делото, на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като
безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между
ответника и трето лице – кредитор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД бил
сключен договор за потребителски кредит № .., с предоставена сума от
10 994,01 лева, дължима ведно с договорна лихва и застрахователна премия в
срок до 07.03.2022 г.; поради липса на плащане на погасителни вноски,
вземанията били обявени за предсрочно изискуеми, за което ответникът бил
уведомен; на 18.12.2017 г. с индивидуален
договор за цесия и приложение № 1 към него, към рамков договор за цесия от
20.12.2016 г., вземанията били прехвърлени на ищеца, за което длъжникът бил
уведомен; непогасените суми по договора възлизат на търсените от ищеца в процеса /вж. Определението по
чл. 140 ГПК № 261023/18.09.2020 г. – л.70-71/.
От приетия договор за потребителски
кредит се установява наличието на съглашение за предоставяне на твърдяната
парична сума, която е получена от потребителя. Всички относими към кредитната
сделка документи – съдържат подписи и за ответника, които не са оспорени откъм
авторство /в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/, а е налице и изрично признание на представителя му в процеса относно
релевантните факти. Сключването на застраховката също е установено. Към договора е приложен погасителен
план, в който са упоменати всички дължими суми, разбити по пера, в т.ч. ГПР, размер
на лихвата, падежни дати
и размер на всяка вноска. Той също носи подпис на потребителя.
Доказват
се наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и първоначалния
кредитор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Последният е изправна страна,
предвид предоставяне на уговорената парична сума, която е получена. Спазена е
предвидената в чл.240, ал.2 ЗЗД форма на уговорката за лихви, поради което
следва да се приеме, че същата е действителна и валидно е обвързала кредитополучателя.
От
ответната страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно
и главно доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в
пълен размер, ведно с лихвите, такова доказване не беше проведено. Вземанията
са станали предсрочно изискуеми на осн. чл. 12, ал. 2, б.“а“ от ОУ, предвид
липсата на плащане на дължими вноски, за което няма спор, че кредитополучателят
е уведомен /чл. 153 ГПК/, при което обективният и субективен
елемент на пр. изискуемост са доказани.
От представените
доказателства - индивидуален договор за цесия и приложение № 1 към него, към
рамков договор за цесия от 20.12.2016 г. /л.14-25/, в които фигурират
вземанията към ответника, се установява, че между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и ищеца е сключен договор за цесия, по силата на който
последният е придобил вземанията срещу ответника, произтичащи от договора за кредит.
Такава възможност е предвидена изрично в чл. 12, ал.6 от Общите условия, за което е налице изрично
съгласие на насрещната страна, дадено с подписването им.
Съобразно договора за
цесия, цесионерът е придобил вземанията за главници, ведно с натрупаните към
момента на прехвърлянето лихви, привилегии и обезпечения. Ищецът е кредитор на ответника
относно непогасените задължения по договора за кредит.
По делото е прието уведомително
писмо от цедента „„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, съгл. чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
чрез нарочно упълномощения за това цесионер /л.27/ за извършената цесия /л. 35/,
адресирано до длъжника, което е получено в хода на процеса. По тези въпроси
липсва спор, но следва да се има предвид и, че изходящото от
упълномощения-цесионер уведомление, приложено към исковата молба и достигнало
до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи
цесионера - Решение № 156/30.11.2015
г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление
следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и
непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009
г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ
т. о./. С оглед горното, ищецът е титуляр на вземанията и надлежен кредитор.
Въз
основа на изложеното, съдът приема, че ищецът доказа в кумулативност - наличието
на сключен договор за потребителски кредит, по който на ответника е
предоставена паричната сума; валиден договор за цесия между стария и новия
кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е придобил изискуемите процесни
вземания за главница, договорна възнаградителна лихва и обезщетение за забава,
както и, че длъжникът е уведомен за цесията. По размера на вземанията няма
спор, като същият се установява от прегледа на приложения погасителен план.
Предявените
искове са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени в цялост,
ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението до
погасяването, като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. Направено е искане и са представени доказателства за плащане на – 280,88
лева ДТ и 901,16 лева – възнаграждение за особен представител. Няма списък по
чл. 80 ГПК и док. за други разноски.
Следва да се присъдят и
разноските в зап. производство /т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/ – в
размер на 247,44 лева – ДТ и 50 лева - юрк. възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, вр. чл. 26 НЗПП.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х.П.К., ЕГН ******** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 10707,93 лева – главница; 703,77
лева – договорна лихва за периода
07.06.2017 г. – 18.12.2017 г.; 960,39
лева – обезщетение за забава за периода 07.06.2017 г. – 01.07.2019 г., по
договор за потребителски кредит № .., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД на 18.12.2017 г. с индивидуален договор за цесия и приложение № 1 към него,
към рамков договор за цесия от 20.12.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 01.07.2019 г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 6380/11.07.2019 г. по ч.гр.д. № 10923/2019 г. по описа на ПРС, XVII
гр. състав.
ОСЪЖДА Х.П.К., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „Агенция за събиране на вземания” EАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25,
офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми: общо 1182,04 лева /хиляда сто
осемдесет и два лева и четири стотинки/ - разноски за настоящото производство и
общо 297,44 лева /двеста деветдесет и седем лева и
четиридесет и четири стотинки/- разноски за заповедното производство по ч.гр.д.
№ 10923/2019 г. по описа на ПРС, XVII
гр. състав.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП