Решение по дело №1999/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 168
Дата: 10 февруари 2020 г.
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20195300501999
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 168

 

гр. Пловдив 10.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                    Председател: Румяна Андреева

                                                                                                 Членове: Пламен Чакалов

        Бранимир Василев

 

при секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 1999 по описа на 2019г, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обжалвано е решение №2601/21.06.2019г. на Пловдивския районен съд, І-ви гр. с. постановено по гр. д. № 13433/18г., с което се отхвърля предявения от ЕТ „Н.С. – Нигал“ с ЕИК ********* иск против С.И.П., ЕГН ********** *** за осъждането му да заплати сумата от 10 000 лева, частичен иск от сумата от 34 000 лева, представляваща имуществени вреди за работодателя от отчетническа дейност на ответника, касаещи получени от ответника, но неотчетени и невнесени в касата на дружеството суми, платени от клиентите на дружеството по пет броя фактури с номера: Фактура № **********/27.07.2018г.; Фактура № 0000026951827.07.2018г.; фактура № **********/27.07.2018г., фактура № **********/27.07.2018г. и фактура № **********/27.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на ИМ – 16.08.2018г. до окончателното й плащане, като недоказан и неоснователен.

Жалбоподателят Едноличен търговец Н.А.С. с фирмаН.С. - Нигал”, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив моли съда да отмени обжалваното решението и постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.

            Въззиваемата страна С.И.П., ЕГН ********** *** не взема становище.

            Предвид доказателствата съдът установи следното:

Няма спор, че С.И.П., ЕГН ********** е работил по трудов договор, сключен за неопределено време на длъжност "***". Основно задължение на въззиваемата страна, според длъжностната характеристика, е да приема парични суми, да връща рестото и да издава касови бележки и фактури.

Въззивникът твърди, че на 27.07.2018г. С.И.П. получил в брой от различни клиенти сума в общ размер от 34 100лв., за която са издадени пет фактури и тази сума не е отчетена. Затова претендира частичното заплащане на сумата от 10 000лв. по посочените фактури.

По делото са представени пет фактури, с фискални бонове, от които се установява, че на 27.07.18г. ЕТ „Н.С. – Нигал“ в качеството му на доставчик е предал на пет различни получатели подробно описаните във фактурите по количество и стойност стоки. Като се има предвид удостоверителното значение на фискалния бон според нормата на чл. 118, ал.3 от ЗДДС редакция Д.В. бр. 98/2018г., както и свидетелските показания на Ж.Б., работила към процесния момент като „***“, която установява, че С. И. П. е отказал да се извърши ревизия във връзка с неплатени от негова страна сметки, а също така и обстоятелството, че въззиваемата страна не се яви без основателна причина по смисъла на нормата на чл. 176, ал.3 от ГПК за да отговори получил ли е в брой процесната сума по петте фактури от съответните клиенти, както и с оглед на така събраните писмени доказателства се налага извода, че С.П. е получил посочената във фактурите и фискалните бонове, но не ги е отчел пред работодателя си.

Следователно, исковете са доказани по основания и размер и следва да бъдат уважени. Доколкото обаче предмет на делото са пет отделни продажби и не е уточнено каква част се петендира по всяка продажба съдът приема, че съотношението между посочената във фактурата сума и претендираната по нея е в съотношението 34 100 към 10 000, което значи, че исковете следва да се уважат както следва: по фактура № 26955 – 1994.44лв., по фактура № 26951 – 1905.80лв., по фактура № 26953 – 2 169.68лв., по фактура № 26953 – 2 317.07лв. и по фактура № 26954 – 1 613.01лв, като посочените главници ще присъдят със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.  

Като е отхвърлил иска районният съд е постановил неправилно решение, което следва д се отмени и се постанови друго, с което се уважи иска по начина указан по – горе.

            С оглед изхода на делото въззиваемата страна следва да заплати разноските направени от жалбоподателя в размер на 904.10лв.

Воден от горното

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ОТМЕНЯ решение №2601/21.06.2019г. на Пловдивския районен съд, І-ви гр. с. постановено по гр. д. № 13433/18г., с което се отхвърля предявения от ЕТ „Н.С. – Нигал“ с ЕИК ********* иск против С.И.П., ЕГН ********** *** за осъждането му да заплати сумата от 10 000 лева, частичен иск от сумата от 34 000 лева, представляваща имуществени вреди за работодателя от отчетническа дейност на ответника, касаещи получени от ответника, но неотчетени и невнесени в касата на дружеството суми, платени от клиентите на дружеството по пет броя фактури с номера: Фактура № **********/27.07.2018г.; Фактура № 0000026951827.07.2018г.; фактура № **********/27.07.2018г., фактура № **********/27.07.2018г. и фактура № **********/27.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на ИМ – 16.08.2018г. до окончателното й плащане, като недоказан и неоснователен и вместо това ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА С.И.П., ЕГН ********** *** да заплати на ЕТ „Н.С. – Нигал“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумите: 1994.44 (хиляда деветстотин деветдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки) по фактура № 26955/27.07.18г. която е на обща стойност от 6 800 (шест хиляди и осемстотин) лева.; 1905.80 (хиляда деветстотин и пет лева и осемдесет стотинки) по фактура № 26951/27.07.18г., която е на обща на стойност от  6 500 (шест хиляди

-стр.3 от решение по в. гр. д. № 1999/19г. на ПдОС-

 и петстотин) лева, 2 169.68 (две хиляди сто шестдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки) по фактура № 26953/27.07.18г. която е на обща стойност от 7 400 (седем хиляди и четиристотин) лева, 2 317.07 (две хиляди триста и седемнадесет лева и седем стотинки по фактура № 26953/27.07.18г., която е на обща стойност 7 900 (седем хиляди и деветстотин) лева и 1 613.01 (хиляда шестстотин и тринадесет лева и една стотинка) по фактура № 26954/27.07.18г., която е на обща стойност 5 500 (пет хиляди и петстотин) лева. представляващи имуществени вреди от отчетническа дейност, касаещи получени от С.И.П., но неотчетени и невнесени в касата на ЕТ „Н.С. – Нигал“ с ЕИК ********* суми, платени от клиентите на ЕТ „Н.С. – Нигал“ по посочените фактури, ведно със законната лихва върху главниците от 16.08.2018г. до окончателното им изплащане, както и 904.10 (деветстотин и четири лева и десет стотинки) разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Председател:                                                  Членове:1.

 

 

 

                                                                                                2.