Присъда по дело №107/2024 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 30
Дата: 14 октомври 2024 г. (в сила от 30 октомври 2024 г.)
Съдия: Милуш Руменов Цветанов
Дело: 20245210200107
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 4 април 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 30
гр. гр.Велинград, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Наказателно дело частен
характер № 20245210200107 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Б. К., роден на 01.09.1977 г. в град Велинград, с
постоянен адрес - в град Велинград, ул. „Елена Катранджиева“ № 4, живущ в гр.Велинград
на ул.„Александър Стамболийски“ № 4, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, със средно образование, с ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това на
08.10.2023г. и на 11.03.2024г., при условията на продължавано престъпление - с деяния
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
еднородност на вината, като последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, да е нанесъл на Д. В. Г. обида публично и разпространена
по друг начин – чрез коментари под публикация на тъжителя, както следва: - на 08.10.2023г.
да го е определил в писмен коментар под публикация в социалната интернет платформа
„Фейсбук“ като „компрометиран като изнудвач, крадец или минимум мошеник“, а - на
11.03.2024г. да го е определил в коментар под публикация в социалната интернет платформа
„Фейсбук“ с израза „Боклуци като Г.…“, поради което, и на основание чл. 304 от НПК,
ОПРАВДАВА С. Б. К. по обвинението за извършено ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 148, ал. 1, т. 1
и т. 2, пр. 2-ро, във вр. с чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 26, ал.1 НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Б. К. с ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това на
08.10.2023г. и на 11.03.2024г., при условията на продължавано престъпление - с деяния
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
еднородност на вината, като последващото се явява от обективна и субективна страна
1
продължение на предшестващото, да е наклеветил Д. В. Г. чрез публично нанесена клевета,
разпространена по друг начин - чрез коментари под публикация на тъжителя, както следва: -
на 08.10.2023г. в писмен коментар под публикация в социалната интернет платформа
„Фейсбук“ да е разгласил позорящо обстоятелство за Д. В. Г., написвайки по негов адрес: „Д-
р Д. Г., нали? Друго си е да лъжеш и да взимаш 15000 лв. …“, „…,а и да изнудваш
болницата, понеже си единственият анестезиолог“ и му приписал престъпление,
написвайки по негов адрес: „…, а ти си крал от моите пари…“, и - на 11.03.2024г. в писмен
коментар под публикация в социалната интернет платформа „Фейсбук“ да е приписал на Д.
В. Г. престъпление, написвайки по негов адрес: „А колко е крал, само той си знае“, „И от
моя джоб, включително и от твоя“, „От лечението на деца са парите!...“ „…и крадеше
от обществени поръчки.“, поради което, и на основание чл. 304 от НПК, ОПРАВДАВА С.
Б. К. по обвинението за извършено ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 и
т. 2, пр. 2-ро, във вр. с чл. 147, ал. 1, вр. с чл. 26, ал.1 НК.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – гр. Пазарджик в 15-
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда № 30 по НЧХД № 107/2024г. по описа на РС-Велинград

Подадена е частна тъжба от Д.В.Г. срещу С.Б.К., в която се твърди, че чрез конкретни
коментари в социалната интернет платформа Фейсбук, написани от профила на подсъдимия,
съответно на дати 08.10.2023г. и 11.03.2024г., последният го обиждал, наричайки го
„компрометиран като изнудвач, крадец или минимум мошеник“ и „Боклуци като Г.… и го
наклеветил, написвайки по адрес на тъжителя: „Д-р Д. Г., нали? Друго си е да лъжеш и да
взимаш 15000 лв. …“, „…,а и да изнудваш болницата, понеже си единственият
анестезиолог“ „…, а ти си крал от моите пари…“, и „А колко е крал, само той си знае“, „И
от моя джоб, включително и от твоя“, „От лечението на деца са парите!...“ „…и
крадеше от обществени поръчки.“
С оглед особеностите на производството от частен характер, на първо място следва
да се посочи, че: „Квалифицирането на престъпното деяние е служебно задължение на съда,
решаващ делото. Посочената от тъжителя квалификация на престъплението по н. ч. х. дело
не е задължителна за съда“ (Решение № 443 от 10.VIII.1970 г. по н. д. № 405/70 г., II н. о.).
„Съдът е длъжен да определи правилната квалификация на деянието на основание
изложените в тъжбата фактически обстоятелства и установеното по делото.“ (Решение №
849/1957 – II н. о.) „Ако дадената от тъжителя правна квалификация на деянието е
неправилна, съдът ще я поправи, но той не може да квалифицира други факти, освен тези,
които се вменяват във вина на подсъдимия.“ (Решение № 652/1957г. II н.о.).
В контекста на гореизложеното настоящият състав намира, че посочените в тъжбата и
установени по делото обстоятелства сочат на обвинения спрямо подсъдимия в извършване
на две престъпления: престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2-ро, във вр. с чл. 146, ал.
1, вр. с чл. 26, ал.1 НК , а именно – че: на 08.10.2023г. и на 11.03.2024г., при условията на
продължавано престъпление, С.Б.К. е нанесъл обида на тъжителя Д.В.Г., отправяйки спрямо
него унизителни за честта и достойнството му оценки, както следва: на 08.10.2023г. го
определил в писмен коментар под публикация в социалната интернет платформа „Фейсбук“
като „компрометиран като изнудвач, крадец или минимум мошеник“, и на 11.03.2024г. го
определил в коментар под публикация в социалната интернет платформа „Фейсбук“ с израза
„Боклуци като Г.…“. и тези деяния са извършени през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и еднородност на вината, като последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото, а клеветата била нанесена
публично и разпространена по друг начин чрез горепосочените коментари под публикация;
и престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2-ро, във вр. с чл. 147, ал. 1, вр.
с чл. 26, ал.1 НК, а именно – че: на 08.10.2023г. и на 11.03.2024г., при условията на
продължавано престъпление, С.Б.К. наклеветил Д.В.Г., като: на 08.10.2023г. в писмен
коментар под публикация в социалната интернет платформа „Фейсбук“ е разгласил
позорящо обстоятелство за Д.В.Г., написвайки по негов адрес: „Д-р Д. Г., нали? Друго си е да
лъжеш и да взимаш 15000 лв. …“, „…,а и да изнудваш болницата, понеже си единственият
анестезиолог“ и му приписал престъпление, написвайки по негов адрес: „…, а ти си крал
от моите пари…“, и на 11.03.2024г. в писмен коментар под публикация в социалната
интернет платформа „Фейсбук“ е приписал на Д.В.Г. престъпление, написвайи по негов
адрес: „А колко е крал, само той си знае“, „И от моя джоб, включително и от твоя “, „От
лечението на деца са парите!...“ „…и крадеше от обществени поръчки.“ и тези деяния са
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
еднородност на вината, като последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, а клеветата била нанесена публично и разпространена по
друг начин чрез горепосочените коментари под публикация;
В съдебно заседание частният тъжител, лично и чрез повереник, моли съдът да
1
постанови осъдителна присъда.
Защитникът на подсъдимия пледира невиновност на подзащитния му, считайки, че
нито съпричастността на С.К. към инкриминираните престъпни деяния е доказана по
категоричен и несъмнен начин, нито описаните деяния, които се вменяват във вина на
последния, са извършени на посочените в повдигнатото обвинение конкретни дати.
Подсъдимият признава, че инкриминираните коментари във Фейсбук са направени от
неговия профил, но отрича той да е техен автор, позовавайки се на достъп до профила му и
от други лица, като също счита за доказано по делото, че деянията не са извършени на
посочените в обвинението дати.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдим е С.Б.К. - роден на 01.09.1977 г. в град Велинград, с постоянен адрес - в
град Велинград, ул. „Елена Катранджиева“ № 4, живущ в гр. Велинград на ул. „Александър
Стамболийски“ № 4, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно
образование, с ЕГН **********.
На 08.10.2023г. по повод предизборната кампания за Местни избори 2023г.,
кандидатстващия за кмет и общински съветник тъжител Данчо Г. публикува във Фейсбук-
групата „Велинградчани“ критичното си мнение по адрес на заемащия тогава длъжността
кмет на гр. Велинград. Ден след тази публикация, сред коментарите под нея се появява и
такъв на потребител с името „С.К.“, в които Д-р Д. Г. е директно упрекван: че лъже, че краде
и от парите на конкретния потребител, че изнудва болницата, и че е компрометиран като
изнудвач, крадец или минимум мошеник. На 12.03.2024г. в същата Фейсбук–група, от
потребител „Вестник Знаме“ е публикувана връзка /линк/ към статия на вестник „Знаме“ от
дата 11.03.2024г., озаглавена „Съдът отмени смяната на директора на МБАЛ-Велинград д-р
Г.“. Ден след публикуването на тази връзка /линк/ - следователно на 13.03.2024г., под
публикацията са направени писмени коментари от потребител с името „С.К.“, в които се
твърди по адрес на Г., че – „колко е крал само той си знае“, „и от моя джоб, включително и
от твоя“, „От лечение на деца са парите!“ „…и крадеше от обществените поръчки!“,
„Боклуци като Г. трябва да се уволняват моментално!...“. От горепосочените коментари,
тъжителят Данчо Г. почувствал накърнени честта, достойнството и авторитета си и входирал
процесната тъжба.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на следните
доказателства: показанията на свидетелите: В.Д., С.М., М.Д., обясненията на подсъдимия
С.К., показанията на свидетеля Б.Д.О. и изготвените от нея в качеството й на нотариус:
Констативен протокол акт № 132, том I, рег. № 3444/2023 г. от 16.10.2023г., и Констативен
протокол акт № 26, том I, рег. № 673/2024 г. от 15.03.2024г. и съответно приложените към тях
екранни снимки, разпечатани на хартиен носител.
Доколкото „Фейсбук“ има характерна бранд-идентичност, изразяваща се в
оформянето на съдържанието и дизайн на менюта, графики и символи, то от приложените
по делото веществени доказателства (снимки) и показанията на свид. Огнянова се
установява, че действително в коментари под публикация на Д-р Д. Г. от 08.10.2023г. във
Фейсбук-групата Велинградчани, от профил на потребител с име С.К. е направено публично
обръщение спрямо Д-р Д. Г. със следното съдържание: „Нали? Друго си е да лъжеш и да
вземаш 15 000 лв., понеже си много грамотен! Нали се сещаш, че аз съм данъкоплатец, а
ти си крал и от моите пари? А и да изнудваш болницата, понеже си бил единственият
анестезиолог. Може да си много умен, но вече си компрометиран като изнудвач и крадец
или минимум мошеник“. Кога ще ти отпадне глобата от КПКОНПИ? От показанията на
свидетеля Боряна Огнянова, обаче и съпоставката им с изготвения от нея в качеството на
нотариус констативен протокол акт № 132, том I, рег. № 3444/2023 г. от 16.10.2023г. и
2
екранните снимки към него, се установява, че тъжителят е посетил свидетелката-нотариус на
дата 16.10.2023г., като към тази дата, под заснетия инкриминиран коментар на потребител
С.К. ясно се вижда системна информация от съответния сайт (л.14 от делото) - че
коментарът е направен „1 седм.“ преди да бъде видян от Огнянова на 16.10.2023г., от което
следва, че коментарът е направен – на 09.10.2023г., а не както е ясно посочено в
повдигнатото с тъжбата обвинение – на 08.10.2023г.
Пак от показанията на същата свидетелка – Огнянова и съставения от нея
Констативен протокол акт № 26, том I, рег. № 673/2024 г. от 15.03.2024г. и приложените към
него екранни снимки (л.22-л.28 по делото) се установява, че на 15.03.2024г. под публикация
на „Вестник Знаме“ във Фейсбук-групата Велинградчани, представляваща статия със
заглавие „Съдът отмени смяната на директора на МБАЛ-Велинград д-р Г.“, от профил на
потребител с име С.К. са направени множество коментари, в които по адрес на Г. се твърди
„А колко е крал, само той си знае“, „И от моя джоб, включително и от твоя“, „Боклуци
като Г. трябва да се уволняват моментално“, „От лечението на деца са парите!...“ „…и
крадеше от обществени поръчки“. Детайлно вглеждане в датите обаче отново показва, че –
свидетелката Огнянова е констатирала публикацията и коментарите под нея на дата
15.03.2024г., като в констативния си протокол ясно е отбелязала, че публикацията със
статията на вестник Знаме е споделена „3 дни спрямо датата на съставяне на протокола“ –
15.03.2024г. (л.18) , или – на 12.03.2024г. От приложените към протокола и тъжбата екранни
снимки се установява, че самата статия (а не публикацията и в групата Велинградчани), е от
дата 11.03. (л. 22), но и че след всеки от инкриминираните коментари на потребител с
имената С.К. под гореобосновано публикуваната на 12.03.2024г. статия, ясно се вижда, че са
правени „2 дни“ (л.24, 25, 26 от делото) преди да бъдат видяни от нотариус Огнянова – на
15.03.2024г., от което логично следва, че са правени на 13.03.2024г., а не както е ясно
посочено в повдигнатото с тъжбата обвинение – на 11.03.2024г.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Датата на извършване на престъплението е индивидуализиращ негов признак и
очертава предмета на доказване. Дискреция единствено на тъжителя е да очертае
фактическата рамка на обвинението си, като за съда, като равно отдалечен от страните
независим и безпристрастен ръководно-решаващ орган, е недопустимо да се намесва в
обвинителната функция в степен различна от правната квалификация на твърденията в
тъжбата. Съдът не би могъл да квалифицира други факти извън вменените на подсъдимия с
тъжбата и самоволно да разширява фактическото обвинение поради това, че приложените
към тъжбата или събраните доказателства съдържат други факти, различни от посочените в
нея. Същевременно, въпреки изначално наличните такива доказателства по делото –
изменение на обвинението по чл. 287, ал.6 НПК не е предприето. Ето защо доказаното по
делото несъответствие на датите, на които се твърди да са извършени инкриминираните
деяния само по себе си обосновава оправдаване на подсъдимия.
С оглед гореизложеното само в принципен план следва да се посочи, че за
престъплението обида е необходимо казаното (или извършеното) като оценка/епитет да бъде
унизително за честта и достойнството на другиго, докато съставът на престъплението
клевета в първата от предвидените му форми на изпълнително деяние, е свързан с
разгласяване на определени факти, конкретни обстоятелства, конкретни прояви на
засегнатия, а не до вменяване на определени отрицателни качества, отрицателни оценки,
съждения, епитети… Ето защо в процесния случай изразите „компрометиран като
изнудвач, крадец или минимум мошеник“ и „Боклуци като Г.…“, отнасящи се и за тъжителя,
има характера на обида. Доколкото тя е отправена чрез интернет платформата „Фейсбук“,
където е станала общодостъпна до огромен брой потребители – конкретната обида следва да
се приеме за нанесена публично (чл. 148, ал.1, т.1 от НК) и разпространена „по друг“,
3
аналогичен на печатното издание, начин – по смисъла на чл. 148, ал.1, т.2 от НК. Обидата е
обективирана така, че е годна да достигне до обидения и това обстоятелство несъмнено е
съзнавано и ако не целено, то поне допускано от дееца, поради което деянието е
съставомерно, въпреки че пострадалият не е присъствал на мястото на престъплението (така
Решения № 664-72-I, № 22-95-III ВС, № 251-10-I и № 93-2013-III н.о.). Посоченото относно
квалифициращите признаци по чл. 148, ал.1, т.1 и т.2 НК - „наесена публично“ и
„разпространена по друг начин“ се отнася и за престъплението клевета, съгласно чл. 148,
ал.2 НК, като характера именно на такава имат и инкриминираните с обвинението в тъжбата
публични изявления: „Друго си е да лъжеш и да взимаш 15000 лв. …“, „…,а и да изнудваш
болницата…“, представляващи разгласяване на позорящи обстоятелства с недоказана
достоверност; и коментарите: „…, а ти си крал от моите пари…“„А колко е крал, само той
си знае“, „И от моя джоб, включително и от твоя“, „От лечението на деца са парите!...“
„…и крадеше от обществени поръчки.“- с които е приписвано престъпление на адресата
им.
Не на последно място – от показанията на свидетелите С.М. и М.Д. се установява, че
достъп до профила с име „С.К.“, от който са писани обидните и клеветнически коментари по
адрес на тъжителя, има не само подсъдимия. И двамата конкретни свидетели ясно и
едносмислено сочат, че често М.Д. е ползвала профила с името на семейния си съжител
С.К., като с негово знание и съгласие разполага с паролата за този профил. Същата дори
категорично съобщава, че е писала коментари под публикации, касаещи тъжителя,
включително такива, относно предизборната му кампания, и в групата Велинградчани, а
отказът й да отговори на въпроси относно съдържанието на твърдените за писани от нея
коментари е законово допустим, с оглед разяснената й разпоредба на чл. 121, ал.1 НПК.
Предвид това - не се установява обвинението да е доказано по категоричен и несъмнен
начин по отношение на авторство (чл. 303 от НПК). Ето защо подсъдимият следва да пъде
оправдан по повдигнатите му обвинения.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4
Съобщи за изтекли лични данни