Р Е Ш Е Н И Е
145 11.10.2019г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Единадесети септември 2019
на
Година
в публично заседание в
следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия
СТАТЕЛОВА 593 2018
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по смисъла на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 200
и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба «Т.Б. ЕАД, със
седалище и адрес на управление:***«Младост» 4, бизнес парк София, сграда 6,
представлявани от процесуалния им представител В.Г., от САК, със съдебен адрес *** срещу А.Н.С.,***
твърдят, че ответникът А.Н.С. е станал абонат на «Космо България Мобайл» ЕАД
(по настоящем «Т.Б. ЕАД), като е сключил договор за мобилни услуги на
16.09.2012г. и е уговорен срок на действие на абонатната програма за доставка
на мобилни услуги до 16.09.2014г. Ищците твърдят, че с допълнително
споразумение от 02.02.2015г., А.С. и доставчика на мобилни услуги са предоговорили
условията за ползване на мобилен номер ***, като С. е предпочел абонаментнен
план Globul
web and tolk за 99,99 лв. и за срок до 02.02.2017г. Дружеството- ищец твърдят, че на 19.10.2015г. С. отново е извършил промяна, като е
подал заявление за смяна на номер, с което мобилният му номер *** е заменен с мобилен номер ***, като промяна в
абонаментния план не е извършвана, а новият номер е получил абонаментния план
на стария. Ищците твърдят, че като лоялен абонат на доставчика на мобилни
услуги, ответникът е получил още 3 абонаментни плана с предпочетени мобилни
номера по Договор за мобилни услуги от 19.03.2013г., който с допълнително
споразумение от 15.09.2014г. е променен на абонаментен план Globul
web and tolk, ведно с мобилно устройство, марка LG, модел G3
32 GB Black, на изплащане чрез 23 лизингови вноски, в размер на
48,50 лв. всяка. Ищците твърдят, че по договор за мобилни услуги от
15.09.2014г., С. е предпочел мобилен номер по програма Globul
universe за 10,99 лв. и срок на действие до 15.09.2016г., а по
договор за мобилни услуги от 19.10.2015г. е предпочел мобилен номер по програма
Reserv
standart и при преференциални условия С. е получил мобилно
устройство, марка Alkatel, модел
One tuch idol 3 5.5 Dark grey, който е следвало да изплати на 23 месечни лизингови вноски, с размер на
20,59 лв. всяка. Дружеството- ищец твърдят, че за потребените от абоната-
ответник услуги, през периода от 18.10.2015г. до 17.03.2016г. „Т.Б.“ ЕАД са
издали 3 фактури, ведно с кредитно известие, като поради неизпълнение от страна
на С. да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност
513,17 лв., дружеството- ищец са прекратили едностранно индивидуалния договор
на А.С., като е издадена крайна фактура № ***/18.03.2016г. на обща стойност
2836,93 лв. Ищците твърдят, че поради прекратяване на договорите за мобилни
услуги, дължимите лизингови месечни вноски за предоставените на С. устройства,
са обявени за предсрочно изискуеми, като за устройство марка LG, модел G3
32 GB Black в исковата молба се сочи, че се дължи сумата от 291,00
лв., а за устройство марка Alkatel, модел
One tuch idol 3 5.5 Dark greу се дължи
сумата от 411,80 лв. Ищците твърдят, че съгласно сключения Договор за мобилни
услуги, страните имат права и задължения, описани в Договора за мобилни услуги
и Общите условия на доставчика на мобилни услуги, които представляват
неразделна част от договора. Сочат, че представените фактури сами по себе си не
са основание за плащане, но след като С. е ползвал съответната
далекосъобщителна услуга и се е задължил да плати цената на предоставените
устройства, то е налице неизпълнение от негова страна на сключения договор.
„Т.Б.“ ЕАД молят съда да постанови решение, с което да признае за установено със
силата на присъдено нещо, че между дружеството- ищец и А.Н.С. съществува
облигационно правоотношение, съгласно което ответникът дължи сумата от 513,17
лв. – главница, формирана от неизплатени далекосъобщителни услуги за абонатен
номер ********* за периода от 18.10.2015 г. до 17.03.216 г., ведно със сумата
от ***лв., представляваща начислена договорна неустойка за неизпъление на
договори за мобилни услуги, с абонатен номер *********, сума в размер на 702,80
лв., която представлява сбор от неизплатени лизингови вноски по Договори за
лизинг, сключени с абонатен номер *********, ведно със законната лихва за
забава върху главницата от 513,17 лв. считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 от ГПК – 26.10.2017г. до окончателно изплащане
на сумата.
Претендират сторените съдебно- деловодни разноски.
Молят по настоящото гражданско дело да се приложи ч.гр.д. № 1067/2017 г. по
описа на Районен съд – Панагюрище.
Представят следните писмени доказателства в копие: Договор за мобилни
услуги от 16.09.2012 г.; Заявление за замяна на номер от 07.04.2014 г.;
Допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги от 02.05.2015
г.; Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от
02.02.2015 г., ведно с декларация-съгласие на А.Н.С.; Заявление за смяна на
номер, от 19.10.2015г.; Договор за мобилни услуги, от 19.03.2013 г., ведно с
допълнително споразумение по програма „Заедно“; Договор за лизинг, от
15.09.2014г.; Запис на заповед от 15.09.2014 г.; Договор за мобилни услуги, от
15.09.2014 г., ведно с приложение – ценова листа за частни клиенти; Декларация
съгласие от 15.09.2014г.; Договор за мобилни услуги от 19.10.2015 г., ведно с
договор за лизинг от 19.10.2015 г.; Запис на заповед от 19.10.2015 г.;
Декларация съгласие от 19.10.2015 г.; Приложение – ценова листа за частни
клиенти от 19.10.2015 г.; 5 броя фактури за ползвани услуги; Общи условия на „Т.Б.“
ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
С Определение № 540/24.10.2018г. на основание чл. 47, ал.6 от ГПК на
ответника А.Н.С. е назначен особен представител -адвокат Р.К. от ПзАК, който в
законоустановения срок представя писмен отговор на исковата молба. Особеният
представител на ответника сочи, че по отношение на главницата, предявеният иск
е допустим, но предявеният иск относно неустойката, е недопустим и нищожен.
Особеният представител на ответника твърди, че предявените искове са
неоснователни, като оспорва същите изцяло. Твърди, че законодателят е
предвидил, че целта на неустойката е да служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението без да е нужно те да се доказват, а в конкретния казус се касае
за изключително завишен размер на неустойката, който надхвърля придадената й по
закон функция и противоречи на принципа на справедливостта. В писмения отговор
се сочи, че съотношението между неустойката и главницата е 3:1, което я прави
нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави, съобразно разпоредбата на чл.
26, ал.1, предложение 3 от ЗЗД. Особеният представител твърди, че съгласно ТР №
1/2010 г. постановено по ТД № 1/2009г. на ОСТК на ВКС са посочени критериите,
по които следва да се извърши разграничението между двата вида неустойка, като
с решение по Арбитражно дело № 110/2003г., на Арбитражния съд при БТПП е приел,
че неустойка за забава 3,3 пъти повече от главницата, е необичайна и
противоречи на съдебната практика, като е прекомерно непоносима за длъжника и е
прогласил неустоечната клауза за нищожна. Особеният представител моли
предявеният иск да бъде отхвърлен досежно главницата, а досежно претендираната
неустойка да бъде прогласена нейната нищожност.
Не се противопоставя да бъдат приети като доказателства приложените от
ищците писмени доказателства.
В открито съдебно заседание дружеството- ищец „Теленор България“ АД, редовно
призовани, не изпращат представител. Изпращат писмено становище.
Ответникът А.Н.С., се представлява от особения му представител- адвокат Р.К.
от Пазарджишка адвокатска колегия.
По делото е прието и приобщено ч. гр. дело № 1067/2017г. по описа на
Районен съд Панагюрище.
С протоколно определение от 29.05.2019г. е допуснато изменение на иска за
неустойка поради предсрочно прекратяване на договорите за доставка на
телекомуникационни услуги, сключени между дружеството- ищец и ответника С.,
като е допуснато този иск да се счита предявен за сумата от 434,80лв., наместо
първоначално претендираната сума от 1620,96лв.
От представения по делото Договор за мобилни услуги, сключен на 16.09.2012г.,
е видно, че С. е сключил договор за мобилни услуги по тарифен план „Глобул
Юнивърс“ и месечна абонаментна такса в размер на 19,90лв.
По делото е приложено Допълнително споразумение към този договор, сключено
на 02.02.2015г. Съгласно него, договорът се сключва за срок от 24 месеца, като
в споразумението изрично е визирано, че в случай на прекратяване на ползването
на услугите през този 24- месечен срок, по вина на потребителя- ответника С.,
той дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за всяка една СИМ- карта,
получена при сключване на споразумението. С. се е съгласил, че ищците имат
право да изменят едностранно месечния абонамент веднъж годишно, като индексира
размера на таксите съобразно с обявения от Националния статистически институт
средногодишен индекс на потребителските цени.
По делото е приложено заявление от ответника за смяна на номер от
19.10.2015г.
Съгласно приложения по делото втори Договор за мобилни услуги, сключен на 19.03.2013г.,
се констатира, че С. е получил мобилен телефон марка Nokia, модел 113 и е договорил нов тарифен план с месечна абонаментна такса в
размер на 9,90 лв. Съгласно този договор, С. дължи неустойка в размер на всички
месечни абонаменти за конкретната СИМ- карта, получена при сключване на
споразумението, в случай на прекратяване на ползването на услугите през този
24- месечен срок, по вина на потребителя.
Съгласно Договор за мобилни услуги, сключен на 15.09.2014г., ответникът е
сключил нов договор с ищците, със стандартен месечен абонамент от 10,99 лв.
Тогава е декларирал, че е получил и
Общите условия на „Космо България Мобайл“.
От приложения по делото Договор за мобилни услуги от 19.10.2015г. се
констатира, че С. е получил мобилен апарат „Алкател“, с възможност за лимитиран
мобилен интернет достъп и месечен абонамент в размер на 19,90лв., като е
сключен договор за лизинг. Съгласно този договор, ответникът се е съгласил, в
случай на неизпълнение на задължението за заплащане на лизинговите вноски,
лизингодателят- дружеството- ищец, да имат право да обявят за предсрочно
изискуеми всички оставащи лизингови вноски.
Съгласно Запис на заповед, на 15.09.2014г. А.С. е заявил, че дължи на
мобилния оператор „Космо България Мобайл“ ЕАД сумата от 1115,50 лв., като на
същата дата записът на заповед е предявен на С..
По делото са приети и неоспорени от страните заключение и допълнително
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно които С. не е правил
плащания през периода от датата на падежа на първата фактура- 03.12.2015г. до
датата на падежа на последната фактура- 04.03.2016г. Вещото лице сочи, че
ищците са отразили правилно в кредитно известие № **********/18.02.2016г.
задълженията на ответника С. за дължими и неплатени месечни такси, които
възлизат на сумата от 513,17лв.
Съгласно заключението, общият размер на дължимите лизингови вноски – 20 на
брой, за полученото от С. мобилно устройство марка „Алкател“, възлиза на сумата
от 702,80лв
В допълнителното заключение на вещото лице се сочи, че общият размер на
неустойките по договорите за мобилни услуги възлиза на сумата от 434,88лв.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че ответникът
А.Н.С. е сключил с „Т.Б.“ ЕАД няколко договора за мобилни услуги, както и
договор за лизинг на мобилно устройство марка „Алкател“.
Установи се, че С. не е изпълнявал задълженията си за заплащане на мобилните
услуги, както и сумите, дължими за лизингови вноски на ползваното от него
мобилно устройство. По тази причина договорите за услуги и за лизинг са
предсрочно прекратени, като на ответника е издадено кредитно известие №
********** от 18.02.2016г., включващо дължимите суми по издадените фактури за
неплатени мобилни услуги.
Съдът установи, че не е налице плащане и по делото не се събраха никакви
доказателства, че ответникът С. е погасил задължението си към кредитора и не е
можел да погаси задължението след издаването на заповед за изпълнение на
парично задължение по Ч.гр.дело № 1067/2017г. по описа на Панагюрския районен
съд, тъй като при връчването на заповедта за изпълнение е приложена нормата на
чл. 47, ал.5 от ГПК.
Съдът счита, че предявеният от «Т.Б. ЕАД иск за установяване на дължимите от ответника С. вземания
следва да бъде уважен, като бъде признато за установено, че между «Т.Б. ЕАД и А.Н.С. съществуват облигационни правоотношения, съгласно които, А.С.
дължи на дружеството- ищец, заплащането на сумата от 513,17лв.- главница, формирана от неизплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер *********, ведно със законната лихва
за забава върху главницата от 513,17 лв., считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 от ГПК – 26.10.2017г. до окончателно изплащане
на сумата.
Следва да бъде осъден А.Н.С. да заплати на ищцовото дружество сумата от 434,88лв., представляваща начислена договорна неустойка за
неизпъление на договори за мобилни услуги, с абонатен номер *********, както и сума
в размер на 702,80 лв., която представлява сбор от неизплатени лизингови вноски
по Договори за лизинг, сключени с абонатен номер *********.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1
от ГПК, следва да бъде осъден ответникът А.Н.С. да заплати на ищците сторените
съдебно-деловодни разноски по настоящото гражданско дело, в общ размер на 939,52лв.,
която сума представлява сбор от адвокатско възнаграждение в размер на 275,52лв.,
държавна такса в размер на 164,00 лв., депозит за вещо лице по съдебно-
счетоводната експертиза в размер на ***,00лв. и депозит за назначаване на особен
представител на ответника в размер на ***,00лв., както и дължимите от ответника
разноски по ч. гр. дело № 1067/2017г. в размер на 341,01лв., която сума
представлява сбор от държавна такса в рамер на 65,49лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 275,52лв.
Така мотивиран, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 240 и чл.86 от ЗЗД, Панагюрският районен
съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че между «Т.Б. ЕАД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление ***», Бизнес парк София, сграда № *, със съдебен адрес:*** –чрез
адвокат В.Г. от САК, и А.Н.С., с ЕГН- **********,***, съществуват облигационни правоотношения, съгласно които А.Н.С. дължи на «Т.Б. ЕАД заплащането на сума от 513,17лв.(петстотин
и тринадесет лева и седемнадесет стотинки)- главница, формирана от неизплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер *********, ведно със законната лихва
за забава върху главницата от 513,17 лв. (петстотин и тринадесет лева и
седемнадесет стотинки), считано от датата на подаване на заявлението по реда на
чл. 410 от ГПК – 26.10.2017г., до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А.Н.С., с ЕГН- **********,***, да заплати
на «Т.Б. ЕАД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление ***», Бизнес
парк София, сграда № *, със съдебен адрес:*** –чрез адвокат В.Г. от САК, сумата
от 434,88лв.(четиристотин
тридесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща начислена
договорна неустойка за неизпъление на договори за мобилни услуги, с абонатен
номер *********, както и сума в размер на 702,80 лв.(седемстотин и два лева и
осемдесет стотинки), която представлява сбор от неизплатени лизингови вноски по
Договори за лизинг, сключени с абонатен номер *********.
ОСЪЖДА А.Н.С., с ЕГН- **********,***, да заплати
на «Т.Б. ЕАД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление ***», Бизнес
парк София, сграда № *, със съдебен адрес:*** –чрез адвокат В.Г. от САК, сторените съдебно-деловодни
разноски по настоящото гражданско дело, в общ
размер на 939,52лв.(деветстотин тридесет и девет лева и петдесет и две
стотинки), която сума представлява сбор от адвокатско възнаграждение в размер
на 275,52лв.(двеста седемдесет и пет лева и петдесет и две стотинки), държавна
такса в размер на 164,00 лв.(сто шестдесет и четири лева), депозит за вещо лице
по съдебно- счетоводната експертиза в размер на ***,00лв. (двеста и петдесет
лева) и депозит за назначаване на особен представител на ответника в размер на ***,00лв.(двеста
и петдесет лева), както и дължимите от ответника разноски по ч. гр. дело №
1067/2017г. в размер на 341,01лв.(триста четиридесет и един лева и една
стотинка), която сума представлява сбор от държавна такса в рамер на
65,49лв.(шестдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки) и адвокатско
възнаграждение в размер на 275,52лв.(двеста седемдесет и пет лева и петдесет и
две стотинки).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: