Решение по дело №391/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 219
Дата: 28 юни 2019 г. (в сила от 13 ноември 2019 г.)
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20195640200391
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

       219                                     28.06.2019 г.                         град Хасково

         

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар: Елена Драганова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 391 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от А.Ж.Т. ***, чрез адв. Г. З. от АК - Хасково срещу Наказателно постановление № 400254 – F397972 от 22.01.2019 г. издадено от Директора  на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП - Пловдив, с което за нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1, вр. чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена  глоба в размер на 500 лева. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при опорочена процедура, препятстваща упражняването на правото на защита. Твърди се от жалбоподателя, че описаната в санкционния акт фактическа обстановка била абсурдна и се излагат конкретни аргументи в тази насока. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно и неправилно, атакуваното наказателно постановление на Директора  на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП - Пловдив .

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, се явява, като лично и чрез надлежно упълномощен по делото процесуален представител в лицето на адв. Г.З. от АК - Хасково поддържа жалбата  и в хода по същество се заявяват  допълнително аргументи за нейната основателност.

          Административнонаказващият орган – Директорът на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП - Пловдив, редовно призован, чрез упълномощения по делото представител – ст. юрисконсулт М.К., оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание .

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          Жалбоподателят А.Ж.Т. е физическо лице с постоянен адрес *** – Б – 28, като по отношение на същия не са налице регистрирани трудово договори до 04.04.2018 г., като и същото лице не е регистрирано по ЗДДС.

          Във връзка с изпратени пратки и получени суми от лица чрез куриерска фирма „Еконт Експрес“ ООД била инициирана проверка по отношение на лицето А.Ж.Т. и било изпратени ИПДПОТЛ № П – 16002617188756-041-001/13.11.2017 г. до третото задължено лице – „Еконт Експрес“ ООД, с което били изискани на основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК, данни, сведение, данни в електронен вид, носители на информация, справки, документи, книжа относно изпращача, номер и дата на пратката, вид на доставката, данни за получателя на доставката, описание на доставяната стока, сума на наложния платеж, цена на куриерската услуга, лицето, на което сумата е предадена, като в тази връзка бил получен отговор с вх. № К8-2973-1/21/11/2017, съдържащ съответната информация във вид на файлове и документи – копия, показващи изплащането на наложен платеж и парични преводи в брой на А.Ж.Т., съответно за 2012 г. – 4548 лева, за 2013 г. – 62445 лева, за 2014 г. – 81593 лева, за 2015 г. – 85763 лева, за 2016 г. – 56843 лева, за 2017 г. – 6121 лева от извършени продажби на храсторези, електрожени, соларни маски и др., които документи са приобщени по делото като писмени доказателства, след като бяха изискани от съда. При извършена проверка от М.Н.С., документирана с Протокол № П-16002617188756-073-001/16.05.2018 г. било установено, че за периода от 01.11.2012 г. до 31.10.2013 г. задълженото лице било реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000лв. и по – конкретно 54832 лв., формиран от продажби на храсторези, електрожени, соларни маски и др., изпращани към клиенти от страната с куриерски пратки чрез „Еконт Експрес“ ООД с ЕИК: ********* и изплатени на лицето с наложен платеж от куриерската фирма – „Еконт Експрес“ ООД, но липсвало заявление за регистрация на лицето по ЗДДС. Констатирано било, че за периода 01.12.2016 г. - 31.12.2016 г. били извършени облагаеми доставки на стойност 1004,17 лв. и не бил начислен ДДС в размер 200.83 лв. от дейността на А.Ж.Т. с ЕГН: ********** - търговия с храсторези, електрожени, соларни маски и др. Въз основа на тези констатации и след като контролните органи приели, че ако лицето било регистрирано по ЗДДС в законоустановения срок, същото следвало да начисли ДДС за извършените от него през периода 01.12.2016 г. - 31.12.2016 г. облагаеми доставки и реализиран оборот от продажби в общ размер на 1205 лева, като, на основание чл. 112, ал.1 от ППЗДДС състави отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период, да отрази отчета за продажби в дневника за продажби за месец 12.2016 г. и включи размера на данъка в справката-декларация за данъчен период м.12.2016 г., като справка-декларацията и дневника за продажби е следвало да подаде в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно: до 16.01.2017 г. включително /14.01.2017г. и 15.01.2017г. било установени, че са неприсъствени дни/. Нещо, което към дата 17.01.2017 г. не било изпълнено, поради което, на дата 02.08.2018 г. срещу А.Ж.Т. е съставен от свидетеля М.Н.С. Акт за установяване на административно нарушение №  F397972 за нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1, вр. чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Актът е съставен в присъствие на лицето, сочено в него като нарушител и в присъствие на нарочен свидетел – В.П.Т., като привлеченото към отговорност лице подписало акта, без да впише възражения по него, а екземпляр бил връчен на същата дата лично срещу подпис, съобразно отразеното в приложената разписка.

          Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили допълнително в хода на административнонаказателното производство.

          Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел описаната фактическа обстановка, като възприел и данните изложени в него при определяне на дължимия данък добавена стойност.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля М.Н.С. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които достигнали в хода на ревизионното произовдство, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на нейни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. За последната група факти, съдът дава вяра на изложеното и от свидетеля В.П.Т., чиито показания се основават на негови преки и непосредствени впечатления и се възприемат от съда като съответни на обективната истина

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:     

          Съгласно разпоредбата на 102, ал. 3 от  Закона за данък върху добавената стойност, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя: т. 1. за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите и т. 2 за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Според чл. 86, ал. 1 ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, а според ал. 2 на цитираната разпоредба данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. По силата на чл.180 ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1 000 лв. Според предвиденото в ал. 2 на чл. 180 ЗДДС, алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

         При съставяне на процесния АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Визираното в него нарушение е описано откъм всички съставомерни признаци и е квалифицирано по начин, който е достатъчно ясен чрез посочване на нарушените законови текстове в тяхната пълнота и позоваване, макар и не особено прецизно, на необходимите законови привръзки в нужната последователност, с което не е допуснато съществено процесуално нарушение. Посочени са всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата при които е извършено и законовите разпоредби, които са нарушени, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение, явяващо се от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на издаденото наказателно постановление и същевременно за обезпечаване правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност. В обема от съдържание на правото на защита се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие на жалбоподателя, който е запознат със съдържанието му и го е подписал, а така също изпълнено е и изискването за връзване на екземпляр от него. На следващо място, не е отправено възражение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, а при извършената от съда служебна проверка на законосъобразността на атакувания санкционен акт от гледна точка процедурата по съставяне на процесния  АУАН и спазване на законовите срокове за това не се установи основание да се приеме неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Извод граден въз основа на довода, че установяване на допуснато административно нарушение, а оттам и последващото установяване на авторството, тоест откриване на нарушителя е било възможно да бъде направен едва след извършване на съответна проверка и анализиране на резултатите от нея, което е можело и обективно е станало в конкретната хипотеза с приключване на възложената проверка и съставяне на Протокол № П-16002617188756-073-001/16.05.2018 г., в който са били обективирани изложените по – горе данни установени и от съда и анализ в разумен срок от получаване на информацията от трети задължени лица. Следователно, на тази дата може и следва да се приеме, че може да бъде и съответно е бил открит нарушителят и от нея започва да тече давностният тримесечен срок по чл. 34, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, който към датата на съставяне на процесния АУАН не е бил изтекъл. В случая не е изтекъл и предвиденият в чл. 34, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН двугодишен срок от извършване на деянието, описано в процесния акт за установяване на административно нарушение, предвид твърденията относно този съставомерен признак, изложени от самия актосъставител и с оглед характера на нарушението, квалифицирано по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, определяща го като данъчно. По - нататък, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като в процеса на реализиране на отговорността с издаване на санкционния акт не е допуснато процесуално нарушение, което съобразно критерия за преценка следва да се квалифицира като съществено. При изяснените безспорни фактически положения не е установен порок в съдържанието на санкционния акт от гледна точка изискванията на чл. 57 от ЗАНН за неговото съдържание и подходът на наказващия орган да възприеме, осъществяването на едно - единствено административно нарушение и да наложи една административна санкция е в съответствие с изискванията и на общата разпоредба на чл. 18 от ЗАНН, без значение от конкретния брой продажби /облагаеми доставки/ в рамките на процесния данъчен период. То, както вече е посочвано и в други решения на настоящия съдебен състав е в съответствие и с възприетото виждане в съдебната практика относно този вид нарушения - Решение № 223/27.09.2016 г., постановено по АНД № 918/2016 г. РС-Хасково и Решение от 19.01.2017 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 307/2016 г. В последния от цитираните съдебни актове ясно е възприето, че наказанието по чл. 180, ал.1, респ. по ал. 2 на цитирания текст от ЗДДС се следва за това, че задълженото лице не начислява дължимия от него данък в предвидените в този закон /ЗДДС/ срокове. При тази законова редакция, с невключването на дължимия за всяка продажба ДДС за съответния данъчен период се извършва само едно нарушение. Начисляването става по реда, установен в чл. 86, ал.1 от ЗДДС, където са включени няколко кумулативно изискуеми елемента - да се издаде данъчен документ, в който се посочи данъка на отделен ред, да е включен размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и да е посочен документа в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Това начисляване обаче следва да се извърши в определен срок и този срок ЗДДС е посочен в чл. 87, ал.2 от ЗДДС. Съгласно чл. 87, ал.1 от ЗДДС „данъчен период“ по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период. Алинея 2 предвижда - данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец. Т.е. начисляването по смисъла на чл. 86, ал.1 от ЗДДС се извършва месечно от лицето по чл. 82 от закона, независимо колко облагаеми сделки това лице удостоверява за този период. Същественото е, че нарушението по чл. 180а, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДДС за един данъчен период може да е само едно и то е за неначисляване на целия дължим се данък за съответния период.

          От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват що се касае до твърденията, че жалбоподателят А.Ж.Т. *** е осъществил облагаеми доставки по ЗДДС, след като е реализирал облагаем оборот по ЗДДС през периода 01.11.2012 г. – 31.10.2013 г. над 50 000 лева – 54 832.00 лева, формиран от продажба на стоки – храсторези, електрожени, соларни маски и пр., изпращани на клиенти с куриерски пратки чрез куриер – „Еконт Експрес“ ООД. Следователно, контролните органи правилно са достигнали до извод, че не били изпълнени изискванията на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в 14 – дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС – 14.,11.2013 г., включително. При това положение, доколкото за периода 01.12.2016 г. – 31.12.2016 г. са били извършени облагаеми доставки на стойност 1004.17 лв. е следвало, но не е бил начислен ДДС в размер 200.83 лв. от дейността на А.Ж.Т. ***, правилно възприета като търговска по смисъла на Търговския закон и най – вече като негова лична, след като от събраните по делото доказателства тезата, че дейността се осъществява от името и за сметка на форма, регистрирана на името на покойния понастоящем баща на жалбоподателя следва да се възприеме единствено като защитна версия. Събраните от съда доказателства, сочат на извода, че обосновано актосъставителят е приела, че жалбоподателят лично и от свое име е предавал стоките на купувачите чрез куриерска фирма, а след това лично и от свое име е получавал сумите по наложните платежи, като представените документи в тази насока, носещи подписа на жалбоподателя не бяха оспорени от него, нито пък факта, че той е ползвател на телефонният номер, съответен на регистрацията в дружеството, извършващо куриерската услуга. Нещо повече, разпитана в качеството на свидетел Бонка Митева Тодорова, майка на жалбоподателя посочи пред съда, че покойният ѝ съпруг сам и лично е осъществявал търговката си дейност в качеството на регистриран по ТЗ едноличен търговец и не е бил подпомаган от никого. Оттук следва и първият основен правен извод в рамките на преценката по същество, а именно за възникване по отношение на жалбоподателя на основание за регистрация по ЗДДС и задължението за регистрираното лице по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, каквото при изпълнение на изискванията на данъчното законодателство, жалбоподателят е следвало да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, както и за момента, респ. данъчния период, за който дължимостта по ал. 2 на чл. 86 от ЗДДС е налице – за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, ако лицето бе подало заявление за регистрация в срок от 29.11.2013 г., когато е възникнало основание за регистрация до 31.03.2017 г., когато това основание за регистрация по ЗДДС е отпаднало. В този ред на мисли, проектирано на база принципното положение, очертано с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, изложеното дотук сочи, че настъпването на данъчното събитие се явява релевантният момент, от който произтичат последиците свързани с изискуемостта на данъка и задължението на регистрираното по ЗДДС лице да го начисли по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. В конкретната хипотеза на реализиране на оборот от продажби на стоки в размер на 1004.17 лева, от изложеното дотук, може да се заключи, че е реализирана хипотезата на разпоредбата на чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, поради което, обосновано и в съответствие с материалния закон е ангажираната отговорността на жалбоподателя по този текст, след като правилно са определени датата и мястото на нарушението и размера на дължимия, но неначислен данък върху добавената стойност.

          Не са налице и предпоставките по отношение на описаното нарушение за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като характеристиките, начина на извършване, обстоятелствата, определящи степента на отговорността не разкриват хипотеза в която деянието да се отличава с липса на обществена опасност или обществената му опасност да е явно незначителна в сравнение с други случаи на нарушения от същия вид. Оттук липсва основание, изложеното да доведе до извод за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, респ. до наличие на основание за отмяна на наказателното постановление, поради което санкционният акт ще следва да бъде потвърден. Извод, който не се променя от ниската стойност на неначисления данък и от факта, че нарушението е първо за жалбоподателя, тъй като това са обстоятелство, които преценени поотделно и в  съвкупност не изключват сами по себе си обществената опасност, а принципно биха били от значение за преценката единствено при индивидуализация на санкцията, ако такава е възможна. В случая законодателят е предвидил установен размер на административната санкция в зависимост от размера на данъка върху добавената стойност, неначислен от задълженото лице с установен специален минимум в разпоредбата на чл. 180, ал. 1 ЗДДС, към която препраща и ал. 2 на цитирания текст в хипотезите, като настоящата, в която лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок, правилно приложена в случая, поради което не се налага ревизиране и на този аспект от дейността на наказващия орган при индивидуализация на санкцията.

          Мотивиран така, Хасковския районен съд

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 400254 – F397972 от 22.01.2019 г. издадено от Директора  на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП - Пловдив.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                              Съдия:  /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.