№ 53
гр. Благоевград, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20241210200962 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г. Д. К., с ЕГН **********, с адрес гр. С.,
ул. „Г. Д. “ № против Наказателно постановление №
BG19022024/5800/P8-164/25.06.2024 г., издадено от директора на Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя на
основание чл.179, ал.3а ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 1800лв.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила. Сочи се, че по делото не са налице доказателства
установяващи, че жалбоподателят е извършил санкционираното с НП нарушение.
Подчертава се, че водачите не са задължени субекти по отношение на плащането на
тол таксите, като задължението за заплащане на таксата по чл.10, ал.1, т.2 ЗП съгласно
чл.10б ЗП е вменено на собственика или ползвателя на пътното превозно средство.
Твърди се, че съставеният акт и издаденото наказателно постановление не
съответствали на предвидените към съдържанието им изисквания. В тази връзка се
поддържа неяснота по отношение на нарушената разпоредба, мястото на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено, имащи значение за неговата
индивидуализация. Оспорва се предварителното определена сила на справката от
електронната система на АПИ. Акцентира се, че техническите средства, част от
електронната система на АПИ не са сертифицирани, поради което не били въведени
законосъобразно в експлоатация. Поддържа се, че наказващият орган е следвало да
предостави възможност за предеклариране на данните, доколкото чл.10б, ал.7 ЗП
представлявал по-благоприятен закон. Навежда се непропорционалност на санкцията
и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление и се претендира присъждането на направените по делото
1
разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован не се представлява
от процесуален представител. Депозирано е писмено становище от адв. Л., с която се
поддържат изложените в жалбата възражения.
Въззиваемата страна се представлява от юрк.А., която оспорва жалбата като
неоснователна. Счита, че атакуваното наказателно постановление е издадено при
спазване на процесуалните изисквания и на основание материално-правните норми.
Сочи, че доказателствата по делото установявали извършването на нарушението и
авторството на наказаното лице. Изтъква, че санкционираното нарушение не се
отличава по вид и тежест от обичайните случаи, като акцентира, че на жалбоподателя
е предоставена възможност за предеклариране, от която той не се е възползвал. Прави
искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
На 19.02.2024 г. С. А. и Д. И. – служители в Териториална дирекция на
Митница ”София”, отдел ПТРР изпълнявали служебните си задължения на ГКПП
Кулата. В 10.26 ч. на същата дата в направление излизане от Република България
пристигнал влекач с peг. №, марка ДАФ, с общата техническа допустима максимална
маса над 12 т, управляван от жалбоподателя Г. К.
След извършена справка в информационните фондове на Агенция Митници, А.
установила, че на 29.01.2024 г. в 09.32 часа, товарен автомобил №, марка ДАФ с обща
техническа допустима маса над 12т. е засечен на Покровник, път А-3, отсечка 92+548,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за автомобила не е заплатена пътна
такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушението било засечено от
контролно устройство с идентификатор № 10122, като в системата по чл. 167а, ал. 3 от
Закона за движението по пътищата номер е генериран доказателствен запис.
При така направените в хода на извършената проверка констатации,
служителят на ТД”Митница” А. приела, че на 29.01.2024 г. жалбоподателят е
извършил нарушение на чл.179, ал.3а ЗДвП, поради което на 19.02.2024 г., в
присъствието на свидетеля И. и жалбоподателя, съставила срещу последния АУАН №
BG19022024/5800/Р8-164.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал, като отразил в него, че
има включена машина.
В предвидения с чл.44, ал. ЗАНН срок не са постъпили възражения пред
наказващия орган.
След извършена служебна проверка от наказващия орган е установено, че
движението на превозното средство с рег. № е отчетено в Електронната система за
събиране на пътни такси като нарушение, тъй като за същото е било получена тол
декларация за сегмент **********, но декларираните данни са за ППС с категория над
12 т. с 3 оси, а от снимковия материал, приложен към нарушението от рамка 10122, е
видно, че процесното превозно средство се е движило с общо 5 оси.
Наказващият орган е приел, че поради установената разлика в подаваните брой
оси и тези, с които реално се е движило пътното превозно средство, не са изпълнени
задълженията за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на
Закона за пътищата, тъй като конкретно дължимата такса за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите,
2
екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен
участък
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно
постановление, което е връчено на жалбоподателя на 02.07.2024 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаната от съда свидетелка С. А. и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: разпечатка от моторно
превозно средство E, писмо от АПИ изх. № 11-00-11925/30.08.2024 г., справка за
местоположението на стационарни контролни единици на електронна система за
събиране на таксите за ползване на РПМ находящи се на територията на Областно
пътно управление – Благоевград, Решение № 680/21.09.2022 година на МС за
приемане на списъка на републиканските пътища, списъка на републиканските
пътища, становище от отдел Управление на информационна система и инфраструктура
от 29.08.2024 г., Длъжностна характеристика за длъжността „ инспектор в
териториална дирекция на Агенция „Митници“, отдел ПТРР, ТД Митница София,
функционална характеристика на отдел „Пътни такси и разрешителен размер“ в
териториална Дирекция Митници – София, Заповед за изменение на служебно
правоотношение №3002/30.07.2021 г., писмо изх.№ 11-00-15957/13.12.2024 г. на НТУ-
АПИ, ведно със становище от Отдел „УИСИ“-НТУ и таблица с данните за движение
на ППС, писмо изх.№ 2974/07.01.2025 г. на Интелигентни трафик системи, ведно с
разпечатка на тол-история и GNSS позиции от работата на бордовото устройство на
процесната дата, писмо изх.№ 11-00-9885/16.07.2024 г. на НТУ-АПИ, известие за
доставяне, писмо изх.№ 98-00-13594/27.06.2024 г. на НТУ-АПИ, акт за установяване
на административно нарушение № BG-19022024/5800/Р8- 164 от 19.02.2024 г., копие от
свидетелство за регистрация част І на ППС с рег. №, Договор за присъединяване към
услугата за електронно събиране на пътни такси – Тежкотоварни автомобили №
691285 от 08.02.2019 г., абонаментна такса бордово устройство, Договор за
присъединяване към услугата за електронно събиране на пътни такси – Тежкотоварни
автомобили № 691285 от 27.12.2018 г., Договор за наем на движими вещи – моторни
превозни средства от 01.02.2023 г. между „Ф. Т.“ ООД и „ИБТ“ ЕООД, Трудов договор
№ 115/16.05.2022 г., копие на СУМПС и лична карта на Г. Д. К., писмо рег.№ 32-
755844/27.02.2024 г. на ТДМ – София, Заповед № ЗАМ-1434/32-263874 от 08.08.2022 г.
на ЦМУ, Заповед № ЧР-СП[1]364/20.05.2024 г. на АПИ, Заповед № РД-11-
518/21.05.2024 г. на НТУ-АПИ, разпечатка за нарушение от 12.01.2024 г., снимков
материал на л.53-54 от делото, известие за доставяне, пощенски плик.
При установяване на фактическата обстановка съдът се довери на показанията
на А., като съобрази тяхната последователност, непротиворечивост и корелацията им с
приетите по делото писмени доказателства.
Писмените документи, доколкото са относими към предмета на делото и
изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си
изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
От свидетелството за регистрация Част I, се установява, че товарен автомобил
№, марка ДАФ, с обща техническа маса над 12 т. е собственост на „Ф. Т.” ЕООД, като
съгласно договор за наем от 01.02.2023г. ППС е предоставено за срок от 36 месеца на
„ИБТ“ ЕООД.
От доклада по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП и приложените към него 2 броя изготвени
статични изображения във вид на снимков материал се установява, че пътно превозно
средство – товарен автомобил „ДАФ” с регистрационен номер E, на 29.01.2024 г., в
3
09.32 часа, е преминало през км 92+578 по път А-3, с посока намаляващ километър
като движението на същото ППС е било заснето от контролно устройство с
идентификатор № 10122, намиращо се на описаното място. От статичните
изображения се установява регистрационният номер на ППС.
Докладът и статичните изображения, на основание чл. 167а, ал. 3, изр. 2 ЗДвП
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното
превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство - част от системата.
Предвид отразеното в доклада нарушение е извършена проверка в
електронната система, от която е установено, че за 29.01.2024 г. има получена в
системата тол декларации за сегмент №********** при преминаване през рамка
10122, но декларираната категория в тол-декларацията е за ППС Камион над 12т с 3
оси, а заснетото ППС с рег. № е товарно ППС с 5 оси. Отразено е, че декларираната
категория е по-малка от заснетата. Установените от проверката резултати са
обективирани в Становище от отдел "Управление на информационната система и
инфраструктура", ведно с таблица с данните за движение на ППС
Съгласно чл. 189е, ал. 8 ЗДвП, отразените в справката от електронната система
данни се считат за доказателства относно следните обстоятелства: мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното
превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол
данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси. На основание чл. 189е,
ал. 9 ЗДвП справката има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства,
доколкото не бъде доказано противното, като в случая не са представени
доказателства, оборващи констатациите от справката от електронната система.
От показанията на свидетелката А., доказателствен запис от 29.01.2024 г. с
приложения към него снимков материал и съставения АУАН се установяват датата,
мястото и начина на извършване на проверката и констатираното нарушение.
Съгласно изпратените от „ИБТ“ ЕООД извлечение от дигиталния тахограф на
ППС с рег. №, на 29.01.2024 г. товарният автомобил е управляван от жалбоподателя К..
Според приетото по делото писмо от „Интелигентни трафик системи“АД ППС
с рег. № е регистриран в системата като камион с маса над 12т, като към момента на
регистриране на нарушението, постъпилите данни от бордовото устройство са за 2 оси
на влекач и една ос на ремаркето. Конкретният тол сегмент ********** е платен на
29.01.2024 г. в 09.29.30, като подадената тол декларация е на стойност 1.68 лв. На
31.01.2024 г. „Интелигентни трафик системи“ АД е уведомило отговорния партньор
чрез и-мейл на електронната поща за контакт с партньора за наличието на нарушение
№********** за ППС с рег. №, като същото е уведомило крайния ползвател на
21.01.2024 г. в 15.54ч. за наличието на нарушение чрез уведомление на електронната
поща за контакт с клиента ********@*****.***. През платформата на Tollpass не е
извършвано плащане на такса за преминаване.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 02.07.2024 г, а жалбата е от
09.07.2024 г.), насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
4
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че Наказателното
постановление е издадено от оправомощено на основание чл.189е, ал.12 ЗДвП лице със
Заповед № РД-11-518/21.05.2024 г. на председателя на управителния съвет на АПИ, а
АУАН съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а, ал. 2 ЗДвП, определен
със Заповед № ЗАМ-1434/32-263874/08.08.2022 г. на директора на Агенция „Митници“.
В конкретния случай обаче са допуснати други съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като издаденото НП не отговаря на въведените с чл. 57
ЗАНН изисквания към съдържанието му.
В съставения АУАН е посочено, че К. е управлявал пътно превозно средство по
път, включен в обхват на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е платена
такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП и е извършил нарушение на чл.179, ал.3а ЗДвП.
По силата на чл.139, ал.7 ЗДвП водачът на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за
участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са
изпълнени от трето лице.
Съгласно посочената за нарушена от жалбоподателя разпоредба на чл.179,
ал.3а ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство по чл.10б, ал.3 ЗП по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние съгласно изискванията на ЗП,
за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да
ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на
пътното превозно средство се наказва с глоба в размер на 1800 лв.
В атакуваното НП обаче не са изложени твърдения, че на датата на
извършване на санкционираното нарушение – 29.01.2024 г. е установено, че товарен
автомобил „ДАФ ”, с рег. №, засечен по път № А-3, км 92+548, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, е управляван от жалбоподателя Г. К., обуславящо качеството
му на водач на товарния автомобил, което би предпоставило и извода, че същият е
адресат на въведеното с чл.139, ал.7 ЗДвП задължение.
Липсват фактически твърдения и жалбоподателят да не е изпълнил
задължението си за установяване на изминатото разстояние съгласно изискванията на
ЗП, в случай когато това разстояние се установява чрез асоциирано в МПС бордово
устройство или че не е закупил маршрутна карта за съответната категория МПС.
Не са изложени и твърдения, че нарушението, санкционирано на основание
чл.179, ал.3а ЗДвП е извършено от К. .
Посочените обстоятелства са част от фактическия състав на нарушението, за
чието извършване на основание чл. 179, ал.3а ЗДвП се налага административно
наказание. Констатираната липса на релевантни за обективната съставомерност
елементи на инкриминираното нарушение и на съответните фактическите
обстоятелства представлява нарушаване на императивните изисквания на чл.57, ал.1,
т.5 ЗАНН и предпоставя отмяна на санкционния акт. /В този смисъл В този смисъл
Решение на АдмС Благоевград 895/18.05.2023 г. по к.н.а.х.д.111/2023 г. и Решение на
АдмС Благоевград 1381/29.07.2022 г. по к.н.а.х.д.252/2022 г./
5
Отразеното в НП, че ППС „ДАФ ”, с рег. № е засечено на 29.01.2024 г., в 09.32
часа, по път № А-3, км 92+548, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, доколкото не посочено, на кого са вменени тези задължения, а
оттам и субектът, който не ги е изпълнил виновно, не удовлетворяват изискванията за
пълнота на административното обвинение, гарантиращо правото на защита на
санкционираното лице.
Налице е и още едно основание за отмяна на издаденото НП.
Съгласно санкционната разпоредба, въз основа на която е наложено
административното наказание – чл.179, ал.3а ЗДвП водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на
Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
Предвиденият с тази разпоредба фиксиран размер на глобата, а именно 1800
лв., многократно надвишава размера на дължимото от страна на задълженото лице в
случая заплащане на тол такса, определена въз основа на изминатото разстояние,
категорията на превозното средство и броя на осите му.
Предвид горното съдът приема, че в случая е нарушен принципът на
пропорционалност, който е част от общите принципи на общностното право на ЕС и
съгласно който една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и
необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато
съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката,
която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са
несъразмерни с тези цели. Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на
тежестта на нарушението. В практиката си СЕС многократно е подчертавал, че
административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е
необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на
тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора за ЕО
свободи. Разяснявано е, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие
с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и
тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за
определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.
Съгласно чл. 9а от Директива 1999/62 държавите членки установяват съответен
контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на
националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички
необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби.
Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
В Решение на СЕС от 04.10.2018 г., по Дело С-384/17 г., което е постановено по
преюдициално запитване, касаещо тълкуване за директно приложение на член 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г., относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури - разпоредбата, установяваща съразмерност на санкциите при
неплащане на тези такси, съдът е посочил от една страна, че не може да се приеме, че
изискването за съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62, има
директен ефект, а от друга страна, че с оглед на задължението си да предприеме
всички необходими общи или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази
6
разпоредба, националният съд трябва да тълкува националното право в съответствие с
посочената разпоредба или, ако такова съответстващо тълкуване е невъзможно, да
остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид
обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза
резултат.
В практиката си СЕС (Решение на СЕС от 09.02.2012 г. по дело C-210/10, т. 23
и т. 24 ) се е произнасял, че налагането на глоба или имуществена санкция с фиксиран
размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона
задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта
на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени
в правната уредба на Съюза, както е и в случая.
В този смисъл е и Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С - 61/2023г.,
съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17 Юни 1999 година по отправено преюдициално запитване на АдмС-
Хасково относно заплащането на такси за тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/75/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г.
В Решението Съдът на Европейския съюз е разяснил, че член 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него
изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане
на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване
на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително
когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с
фиксиран размер.
В съответствие с последното, наложената на жалбоподателя санкция в твърд
размер се явява несъответна. Нарушението се изразява в неплащане на дължимата
пътна такса само за преминаване през сегмента/рамката, отчела нарушението, което е
и конкретното място, посочено в НП като такова на извършване на нарушението.
Така, при приложение на принципа на пропорционалност и посочените
критерии за преценката му по правото на Съюза следва да се има предвид,че
създадените със санкционния акт неблагоприятни за нарушителя последици
значително надхвърлят легитимно преследваната цел.
Предвид горното, установеното по делото, че дължимата се и съответно
незаплатена пътна такса за движението на ППС „ДАФ ”, с рег. E на 29.01.2024 г., в
09.32 часа, по път № А-3, км 92+548, включен в обхвата на платената пътна мрежа за
сегмент ********** в размер на 1,62 лв и дадените от СЕС задължителни указания,
съставът на РС- Благоевград приема, че наложеното административно наказание в
размер на 1800 лв. е явно непропорционално на извършеното нарушение.
С оглед изложените съображения и предвид липсата на друга санкционна
разпоредба съответстваща на извършеното нарушение на чл.139, ал.7 ЗДвП,
наказателното постановление – предмет на настоящия съдебен контрол следва да бъде
отменено.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за
производството се поражда за жалбоподателя.
7
В случая жалбоподателят чрез процесуалния си представител претендира
присъждане на разноски по представен списък за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 750лв.
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение, което районният съд намира за основателно.
Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, изискващи специални
процесуални усилия по обжалване на НП, поради което като се отчете предметът на
делото, видът и размерът на наложената санкция, броят на проведените открити
съдебни заседания, обстоятелството, че процесуалният представител на жалбоподателя
не е взел лично участие, обемът на осъществената правна защита и при съобразяване с
указанията на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., разноските за
адвокатско възнаграждение следва да бъдат редуцирани на 400 лева.
Разноските следва да бъдат възложени в тежест на Агенция „Пътна
инфраструктура“, която е юридическото лице, в чиято структура е включен
административният орган – издател на оспореното наказателно постановление.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т.1 и т.2 ЗАНН Районен съд
Благоевград НО, 7-ми състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG19022024/5800/P8-164/25.06.2024
г, издадено от директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на Г. Д. К., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Г. Д. “ № на
основание чл.179, ал.3а ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 1800лв
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“,
ДА ЗАПЛАТИ на Г. Д. К., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Г. Д. “ № сума в
размер 400.00 лв./четиристотин лева/, представляваща направени по делото разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8